РЕШЕНИЕ
Номер 2173 17.12.2018 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На двадесет и девети октомври 2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 6122 по описа за 2018 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 1310383 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на А.Ф. ***, ЛНЧ **********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш Серия К № 1310383 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на А.Ф. ***, ЛНЧ **********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.Ф.
обжалва електронния фиш, като моли същия да бъде отменен като незаконосъобразен,
по подробно изложени в жалбата съображения за това. Редовно призован, не се явява,
не изпраща процесуален представител и не взема становище по спора.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по делото.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш
бил издаден срещу А.Ф., за това, че на 13.01.2016г. в 02:38 часа в АМ „Тракия”
км.118+425 в посока град София, заснет със стационарна система „SITRAFIC LYNX ERS 400” и приспаднат толеранс 3 % от измерената скорост с МПС
БМВ Х5 3.0 Д, рег.№ ****, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 003059047971, като при разрешена
скорост 140 км/ч е установена скорост 158 км/ч и превишаване на разрешената
скорост с 18 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан А.Ф.,
ЛНЧ **********, и на същия била наложена
глоба 50лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство
по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените
доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни,
взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.
При тази
фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е
осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1
от ЗДвП при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойност на скоростта, а именно 140 км/ч на автомагистрала,
когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.
Описаната
противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда
на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, според който, се наказва с глоба 50 лв. водач,
който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място от 11 до 20
км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно
определен, поради което и за съда, а също и за наказващият орган липсва
възможност за преценка на същия.
При служебна проверка на електронния фиш
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя.
Електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити и не страда от
пороците, твърдени в жалбата, както и несъстоятелни се оказват възраженията на
жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони при
установяване на нарушението, за което са налице и доказателства по делото.
Неоснователно се явява възражението за изтекла погасителна давност, по
следните съображения:
Институтът
на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата
на чл.82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на
вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за
изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за
наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно по силата на
чл.11 от НК, досежно обстоятелствата изключващи отговорността, следва да се
приложи нормата на чл.81, ал.3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична
правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност, уреден в чл.81, ал.3
от НК, следва да бъде сторено, във връзка с правилата, възведени в чл.80, ал.1
от НК, където в т.5 е предвиден тригодишен давностен срок, изключващ
възможността за образуване на производството, досежно наказанието глоба. В
случая отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение, извършено
на 13.01.2016г., от която дата започва да тече срокът на абсолютната
погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, вр.чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН от четири
години и половина. Тоест същият понастоящем не е изтекъл, както не е изтекъл и
срокът на обикновената давност.
С оглед
на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 1310383 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на А.Ф. ***, ЛНЧ **********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва
да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и
законосъобразен.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.