Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 841
18.11.2019 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №972 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от Ю.Л.Х. ***, подадена чрез пълномощника му адв.И.А.И., с
адрес ***, против Областна дирекция на МВР – К., с адрес гр.К., бул.„Б.“ №***.
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в
размер на 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по АНД №907/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали, по което с Решение №445/02.10.2019
г. е било отменено Наказателно постановление №18-1300-000551/27.06.2018 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – К.. С исковата молба се претендира
и законна лихва върху сумата от 400 лева, считано от датата на влизане в сила
на решението на районния съд – 24.11.2018 г., до окончателното ѝ
изплащане.
Ответникът, Областна дирекция на МВР – Кърджали, не
изразява становище по предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита исковата претенция за доказана по
основание и размер, предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С Наказателно
постановление (НП) №18-1300-000551/27.06.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР –
К., Сектор „Пътна полиция“, издадено въз основа на АУАН Д52015/15.05.2018 г.,
на ищеца Ю.Л.Х., от гр.Х., за извършено на 15.05.2018 г. административно нарушение
по чл.150 от Закон за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца
пред Районен съд – Кърджали, където е било образувано АНД №907/2018 г. по описа
на съда. Видно от доказателствата, съдържащи се в това дело (приложено по
настоящото в оригинал), в производството пред Районен съд – Кърджали Ю.Л.Х. е
бил представляван от адвокат И.А.И., който се е явил и в съдебно заседание по
АНД №907/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали и е изготвил молба за
поправка на явна фактическа грешка на постановеното по делото решение, с което е отменено
горецитираното наказателно постановление.
Адвокат И.А.И. е бил надлежно упълномощен да
представлява Ю.Л.Х. по АНД №907 по описа за
С постановеното по АНД №907/2018 г. Решение №445/02.10.2018
г., поправено за допусната явна техническа грешка с протоколно Определение
№314/08.11.2018 г. Районен съд – Кърджали е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление №18-1300-000551/27.06.2018 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – К..
Видно от Разписка, изготвена по АНД №907/2018 г.
на Районен съд – Кърджали, на 16.11.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – К. – издател на Наказателно постановление
№18-1300-000551/27.06.2018 г., е било съобщено, че Определение №314/08.11.2018
г., постановено по АНД №907/2018 г. е изготвено.
От материалите по АНД №907/2018 г. на
Районен съд – Кърджали се установява, че до изтичане на 14-дневен срок за
обжалване на Решение №445/02.10.2018 г., постановеното по АНД №907/2018 г.,
както и до изтичане на 7-дневния срок за обжалване на Определение
№314/08.11.2018 г., постановено по същото дело, оспорване на актовете на съда
не е било извършено. Последното означава, че същите са влезли в сила и предвид
факта, че последно постановения по АНД №907/2018 г. акт е Определение №314/08.11.2018
г., то следва да се приеме, че дата на влизане в сила на съдебния акт, с който
се отменя Наказателно постановление №18-1300-000551/27.06.2018 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – К., е 24.11.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в
лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността
се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Областна дирекция на МВР – К.. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление №18-1300-000551/27.06.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – К., което е отменено с влязло в законна сила Решение №455/02.10.2018
г. и Определение №314/08.11.2018 г., постановени по АНД №907/2018 г. на Районен
съд – Кърджали. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на
ответната Областна дирекция на МВР – Кърджали, която е юридическо лице, видно
от чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и следователно
е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2
от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано,
че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконосъобразното Наказателно постановление №18-1300-000551/27.06.2018 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – К., е процесуално допустима и
основателна.
По отношение доказването на елементите от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от
събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че
безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган,
претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка
между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен
резултат.
Влезлите в сила Решение №445/02.10.2018 г. и
Определение №314/08.11.2018 г., постановени по АНД №907/2018 г. на Районен съд
– Кърджали, с които е отменено Наказателно постановление
№18-1300-000551/27.06.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – К.,
следва да се приемат като безспорни доказателства за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в
размер на 400 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и
съдействие и за процесуално представителство по АНД №907/2018 г. по описа на
Районен съд – Кърджали, съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната
съвкупност, действително се установява заплащането на тази сума от страна на
ищцата Ю.Л.Х. на адвокат И.А.И.. На първо място обстоятелството по заплащането ѝ
не е било оспорено от страна на ответника, който не е оспорил и приетия като
писмено доказателство по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен
между Ю.Л.Х. и адв. И.А.И., в който е отразено заплащането на сумата от 400
лева. В същия договор е вписано, че се сключва по повод „защита по АНД
№907/2018 г. на РС – Кърджали“, като договорът е неразривно свързан с
Пълномощното от 25.09.2018 г. (съставен е на гърба на бланката на същото),
представено в оригинал именно по АНД №907/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали,
поради което следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата касае
точно това дело, по което е отменено Наказателно постановление
№18-1300-000551/27.06.2018 г.
По отношение на така заплатената сума следва да се
има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от
незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в
рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на
което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на
оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните
писмени доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, представляват пряка и непосредствена
последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело №2/2016
г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред
административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на
това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Предявеният иск е доказан и по размер.
Ищецът е направил
искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от
датата на влизане в сила на решението на районния съд, до окончателното ѝ
изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно
задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази
сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и
следователно се дължи върху главницата от 24.11.2018 г. – датата на влизане в
сила на поправеното решение, с което е отменено наказателното постановление.
Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена
от посочената дата.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и
доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 400 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно със съдебно
решение Наказателно постановление №18-1300-000551/27.06.2018 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – К., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 24.11.2018 г.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски в общ размер на 360 лева, от които 10 лева – внесена държавна
такса и 350 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – К., с адрес гр.К., бул.„Б.“ №***, да заплати на Ю.Л.Х., ЕГН **********,***,
сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление
№18-1300-000551/27.06.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – К., Сектор „Пътна
полиция“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – К., с адрес
гр.К., бул.„.“ №***, да заплати на Ю.Л.Х., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 360 (триста и шестдесет)
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: