ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………………………….2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІ състав,
в закрито заседание на десети юли
2020г., като разгледа
докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ адм.д.
№ 1041/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, против Заповед № 161/02.04.2020г. на
ректора на ТУ-Варна, с която отменена Заповед № 237/19.04.2016г. на ректора на
ТУ-Варна за утвърждаване на избора на жалбоподателя за заемане на академичната
длъжност „професор“ по професионално направление 5.2. „Електротехника,
електроника и автоматика“, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към
катедрата „ТИЕ“ при ЕФ и е обявена за невалидна издадената му Диплома №
ТУВ-АД-2016-041 от 22.04.2016г. за същата академична длъжност.
Постъпила е по делото административната преписка по издаване на оспорения
административен акт, заедно със становище на
органа, издал същия – Ректора на Технически Университет Варна.
В становището е посочено, че обжалваната Заповед № 161/02.04.2020 г. на
Ректора на ТУ-Варна е отменена с последваща Заповед № 237 / 29.05.2020 год. на
Ректора на ТУ Варна.
С разпореждане № 6052/18.6.2020г. съдът е дал указания на жалбоподателя да
заяви дали поддържа жалбата си против Заповед № 161/02.04.2020г. на ректора на
ТУ-Варна и ако поддържа жалбата си, да мотивира правен интерес от обжалване на
Заповед № 161/02.04.2020г. на ректора на ТУ-Варна, при положение, че същата е
оттеглена от органа, чрез издаването на последваща Заповед № 237 / 29.05.2020
год. на Ректора на ТУ Варна.
С молба входящ № 7335 от 29.6.2020г. жалбоподателят уточнява, че предвид
оттегляне на обжалваната заповед с № 161/02.04.2020 г. на Ректора на ТУ-Варна,
чрез издаване на последваща Заповед № 237 / 29.05.2020 год. на Ректора на ТУ
Варна не разполага с правен интерес да поддържа жалбата си. Със същата молба
прави искане по чл. 143, ал. 2 АПК за присъждане на разноски по делото в негова
полза.
В отговор по искането на жалбоподателя за присъждане на разноски,
административният орган възразява относно присъждането им с довода, че
жалбоподателят е действал недобросъвестно, като е депозирал жалбата си пред
Варненския административен съд, в противоречие с изискването на чл. 152 ал. 1
от АПК, поради което моли съда да приеме, че не е дал повод за образуване на
делото. Евентуално прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар на
жалбоподателя до минималния размер.
Съдът намира, че оттеглянето на оспорената заповед № 161/02.04.2020 г. на
Ректора на ТУ-Варна е направено от надлежен орган, който е издал оспорения акт,
в писмен вид, преди да бъде насрочено открито заседание по делото,
съобразно чл. 156, ал. 1 АПК.
Оттеглянето на акта е направено преди първото съдебно заседание, поради което
не е необходимо съгласие на оспорващия по
чл. 156, ал. 2 от АПК. Налице са предпоставките на чл. 159, т. 3 от АПК
за оставяне на жалбата с вх. № 5092/20.05.2020 г. без разглеждане и за
прекратяване на образуваното по повод на нея съдебно производство.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноските направени по
оспорване на оттегления административен акт съдът счита за основателно.
Правото на отзив е разписано в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК. Разпоредбата
дава възможност на административният орган при всяко положение на делото да
оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е
отказал. Оттеглянето на акта е обратно действие на издаването му. С оттеглянето
на акта, преди първото по делото заседание, съдът се дезинтересира от спора,
защото вече липсва предмет, който да определя рамките на съдебния контрол. Но
това не означава, че страната, оспорила издадения акт, преди оттеглянето му,
няма право на разноски. В чл. 143, ал. 2 АПК законодателят изрично е визирал, че подателят на жалбата има право на
разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от
него административен акт. От анализа на правната норма следва, че разноските,
направени от жалбоподателя се дължат от административния орган, който е
оттеглил оспорения административен акт.
Безспорно е, че Ректорът на ТУ - Варна е оттеглил издадената от него
заповед, която по правната си същност е индивидуален административен акт, но
това е станало след образуване на съдебноадминистративното производство. Без
значение е обстоятелството дали жалбоподателят е спазил реда предвиден в чл.
152 ал. 1 от АПК при подаване на жалбата. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК
урежда въпроса за разноските при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от жалбоподателя административен акт по изричен начин, които изключва
субсидиарното приложение на хипотезите на чл. 78, ал. 2, 3 и 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК.
От данните по делото се установява, че жалбоподателят е направил разноските
(съдебни и деловодни) още преди образуване на делото - на дата 18.05.2020 г. жалбоподателят е сключил
договор за правна помощ и пълномощно, и на 20.05.2020 г. е внесъл държавна такса.
Посочените разноски са направени преди датата на оттеглянето на акта - 29.05.2020
г.. От представените писмени доказателства следва, че разноски му се дължат по
силата на чл. 143, ал. 2 АПК.
От страна на административния орган е направено възражение по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът във
всички случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа сложност на
производството по делото. В случая съобразно минималния размер на
възнаграждението, За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
( в редакцията ѝ към 18.05.2020 г), а именно сумата 500,00 лв. (при липса
на определен правен интерес и извън хипотезите посочени в чл. 8, ал. 1 от
същата наредба), съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно,
тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 500,00 лева и
не надхвърля пъти минималния такъв. Поради това, размерът на адвокатския
хонорар на жалбоподателя не следва да се приема за прекомерен.
С оглед изхода на делото ТУ - Варна дължи на жалбоподателя разноски, които
са в размер на 510,00 лева.
Водим от това и на основание чл. 159, т. 3, чл. 160 и чл. 142, ал. 3 от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № 5092/20.05.2020 г. от Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, против
Заповед № 161/02.04.2020г. на ректора на ТУ-Варна, с която отменена Заповед №
237/19.04.2016г. на ректора на ТУ-Варна за утвърждаване на избора на
жалбоподателя за заемане на академичната длъжност „професор“ по професионално
направление 5.2. „Електротехника, електроника и автоматика“, научна специалност
„Електроизмервателна техника“ към катедрата „ТИЕ“ при ЕФ и е обявена за
невалидна издадената му Диплома № ТУВ-АД-2016-041 от 22.04.2016г. за същата
академична длъжност.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1041 по описа за 2020 г. на Административен
съд – Варна.
ОСЪЖДА Технически университет Варна, ЕИК 00083626, представляван от Венцислав
Вълчев – Ректор да заплати на Р.Н.В. с ЕГН ********** разноски в размер на 510,00
лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС по реда на глава ХІІІ от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: