Р Е Ш Е Н И Е
№ 719
гр.Плевен, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1414 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във с
чл.210 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Производството по делото е образувано по жалба от
„Адванс Терафонд“ АДСИЦ гр.София, представлявано от изпълнителния директор Р.М.,
против решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ, взето по Протокол №3/9.04.2019
год., с което е определен размер на обезщетение 441лева за нива №17258.76.17,
кат.3, площ за сервитут 0,477дка в с.Г. и обезщетение 2469лева за нива
№17258.76.3, кат.3, площ за сервитут 2,650дка, за което жалбоподателят е
уведомен с 2бр.писма изх.№ТСУ-26-2658-1/22.11.2019 год. от заместник-кмета на
община Плевен.
В жалбата се твърди, че решението на Комисията е
прието в нарушение на материалния закон. Сочи се, че не става ясно какво е
определен размерът на обезщетението. Същото се счита за крайно занижено и
неотговарящо на пазарните цени. Твърди се, че не е ясно по каква методика е
определен размерът на обезщетението. Твърди се още, че определената оценка не
съответства на пазарните нива и на принципа за справедливо обезщетяване. Счита
се, че законосъобразното определяне на еднократното обезщетение изисква
комисията за извърши, а не да одобри едностранно предложената й оценка по
пазарни цени. Твърди се, че като не се е съобразила с това изискване на закона,
комисията по чл.210 от ЗУТ се е произнесла с незаконосъобразно решение. Сочи
се, че дружеството е извършвало достатъчно на брой сделки във въпросното
землище, за да може да определи средната пазарна цена на декар земеделска земя
и оттам пазарната стойност на сервитута, който по какъвто и начин да е
изчислен, се явява занижен спрямо пазарната конюнктура. Сочи се, че
изчисляването на обезщетението за този тип сервитути се извършва по критериите
на чл.65 от Закона за енергетиката, като се посочва приложимата формула.
Обясняват се характеристиките на положителен и отрицателен сервитут, както и
ограниченията на този тип сервитути за газопровод. Направено е заключение, че учредяваните
сервитутни права на преминаване и на прокарване на газопровод са отрицателни
сервитути, поради което коефициентът Ксп следва да бъде максимален, или равен
на 1. Счита се, че размерът на обезщетението следва да бъде променен, тъй като
се касае за тай-тежки сервитут върху земеделска земя, който е и безсрочен.
Посочено е, че с оглед тенденцията цените на земеделските земи да растат, то
стойността на учредяване на сервитутни права на прокарване и преминаване върху
процесните имоти се оценена на минимум 1500лева на декар сервитутна площ. В
заключение се моли да бъде изменено решението като бъде определена пазарна
оценка на обезщетението за процесните сервитутни права на преминаване и
прокарване в размер на минимум 1500лева на декар сервитутна площ, респ. за имот
№17258.76.17- -обезщетение в размер на 715,50лева и за имот №17258.76.3 обезщетение
в размер на 3975,00лева. Претендират се разноски.
С придружителното писмо за представяне на
административната преписка от ответника е изразено становище за неоснователност
на жалбата.
От заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД не е
представен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружество не се
представлява. По делото е депозирано становище от адв.П. от САК, в което се
поддържа депозираната жалба и се моли размерът на обезщетението на бъде
изменен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. По
делото е депозирано писмено становище от юрисконсулт С., в което жалбата се
счита за неоснователна. Претендират се разноски в размер на 200лева за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание заинтересованата
страна се представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, който счита
жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски
съобразно представен списък.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение на комисията по чл.210 от ЗУТ е изпратено на дружеството
с 2бр.писма изх.№ТСУ-26-2658-1/22.11.2019 год. и е получено на 03.12.2019г. Жалбата
е подадена по пощата на 16.12.2019г. чрез Община Плевен. Ето защо, като подадена от активно легитимирано лице, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за
обжалване по чл.215 от ЗУТ, пред компетентния съд е процесуално допустима, поради което подлежи
на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 01.02.2019 г. от „Булгартрансгаз“ ЕАД гр. София е подадено заявлeние за
учредяване на сервитутни права по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ и чл.210 от ЗУТ
относно обект „Разширение на газопреносна инфраструктера на „Булгартрансгаз“
ЕАД парелелно на северния (магистрален) газапровод до българо-сръбска граница,
етап „Линейна част“.
На л.49-54 по делото е приложен Доклад за експертна
оценка, изготвен от „Стройконсулт РН“ с оценител инж.Р.Ц.- притежаващ
Сертификат с рег.№*********/14.12.2009г. към КНОБ за оценка на недвижими имоти
и Сертификат с рег.№*********/11.02.2015г. за оценка на земеделски земи и
трайни насаждения. Според този доклад, за процесния имот с №17258.76.3 в
землището на с.Г., представляващ нива с площ от 15.000дка, кат.3, е определено
равностойно парично обезщетение за сервитут с площ 2,650дка при пазарна цена от
1150лева за дка, обезщетение в размер на 2469лева, при Кс – коефициент за срок
на ползване от 0,9 и Кк - коефициент за
корекция от 0,9.
На л.57-62 по делото е приложен Доклад за експертна
оценка, изготвен от „Стройконсулт РН“ с оценител инж.Р.Ц.- притежаващ
Сертификат с рег.№*********/14.12.2009г. към КНОБ за оценка на недвижими имоти
и Сертификат с рег.№*********/11.02.2015г. за оценка на земеделски земи и
трайни насаждения. Според този доклад, за процесния имот с №17258.76.17 в
землището на с.Г., представляващ нива с площ от 8.700дка, кат.3, е определено равностойно
парично обезщетение за сервитут с площ 0,477дка при пазарна цена от 1140лева за
дка, обезщетение в размер на 441лева, при Кс – коефициент за срок на
ползване от 0,9 и Кк - коефициент за
корекция от 0,9.
Със Заповед № РД-12-90/22.02.2019г. на кмета на Община
Плевен е назначена комисия, която да разгледа изготвените оценки от лицензиран
оценител и определи размера на дължимото от „Булгартрансгаз“ ЕАД обезщетение за
учредяване на сервитутно право съгласно приложен регистър и документация за
частично прилагане на ПУП за територията на Община Плевен.
Комисията по чл.210 от ЗУТ с решение, взето по
Протокол №3/09.04.2019 год. е определила размер на обезщетение от 441лева за
нива №17258.76.17, кат.3, площ за сервитут 0,477дка в с.Г. и обезщетение от
2469лева за нива №17258.76.3, кат.3, площ за сервитут 2,650дка в с.Г.. Именно
това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
По делото не се спори, че „Адванс Терафонд“ АДСИЦ
гр.София е собственик на процесните поземлени имоти №17258.76.17 и №17258.76.3
в землището на с.Г., общ.Плевен.
По делото е назначена и съдебно-оценителна експертиза
с вещо лице, независим експерт със сертификат рег. № ********* от 25.10.2017г.
Според заключението, пазарната стойност на имотите по метод на директна
капитализация на дохода е в размер на 1312лв./дка, по метод на пазарните
сравнения е в размер на 1134лв./дка и по нормативна оценка по Наредбата за реда
за определяне на цени на земеделска земя е в размер на 766лв./дка. Според
вещото лице размерът на равностойното парично обезщетение за учредяване на
сервитутни права за имот №17258.76.17 в землището на с.Г. е 452лева (948лв/дка),
изчислен по формулата ПСсерв =ПСземя х Ксрок хКсерв, където ПСсерв е пазарната
стойност на сервитута, а ПСземя е пазарната стойност на земята в сервитута: 0,477дка
х 1170лв/дка = 558лв. А размерът на равностойното парично обезщетение за
учредяване на сервитутни права за имот №17258.76.3 в землището на с.Г. е
2511лева (948лв/дка), изчислен по формулата ПСсерв =ПСземя х Ксрок хКсерв,
където ПСсерв е пазарната стойност на сервитута, а ПСземя е пазарната стойност
на земята в сервитута: 2,650дка х 1170лв/дка = 3100лв. Вещото лице е посочело,
че изведената стойност ПСземя е определена по Метод на пазарните сравнения и
Метод на директна капитализация на дохода, като са използвани за пазарни
аналози само реални сделки от същото или съседни землища на оценявания имот, а
не са използвани оферти за сделки от района. Вещото лице е посочило още, че
Ксрок е коефициент за срок, който коефициент е приет 0,90, сервитутът е за
вечни времена, Ксерв е коефициент за вид на сервитута, който коефициент е приет
0,90 положителен сервитут. В заключение вещото лице е изчислило пазарната
стойност на равностойното парично обезщетение по следния начин: За имот
№17258.76.17 ПСсерв=558 х 0,90 х0,90 =452лева (948лв/дка), а за
имот №17258.76.3. ПСсерв=3100 х 0,90 х0,90 =2511лева (948лв/дка). Вещото
лице е посочило още, че в хода на административното производство независимият оценител,
за да определи размера на обезщетението, е използвал оферти за продажба, а не
реални сделки, за имоти без посочен идентификатор в землища отстоящи на 15км и
24км от оценявания имот, както и че като аналог е използван размер на рента от
2017г., а отстоянието от населеното място не е определено правилно.
По делото е назначена повторна съдебно-техническа
оценителна експертиза, според заключението на която, пазарната стойност на
имотите по метод на директна капитализация на дохода е в размер на 1020лв./дка,
по метод на пазарните сравнения е в размер на 1101,29лв./дка и по нормативна
оценка по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделска земя е в размер
на 750лв./дка и 775лв./дка. Вещото лице е посочило, че крайната пазарна
стойност на оценяваните имоти към 2019г. /момента на изчисляване на
обезщетението в административното производството/ е в размер на 1100лв/дка.,
като е дадена тежест на 100% на метода на пазарните аналози, тъй като има
реално сключени сделки за покупко-продажба на ниви, трета категория в землището
на с.Г. към 2019г., а от м.януари 2020г. до настоящия момент няма реално
сключени сделки за покупко-продажба на имоти в това землище. Вещото лице е
посочило още, че отдаването на земите под аренда не променя и не увеличава пазарната
им стойност. В заключение вещото лице е определило размерът на равностойното
парично обезщетение за учредяване на сервитутни права за имот №17258.76.17 в
землището на с.Г. в размерна 425лева, а за имот №17258.76.3 в размер на
2363лева.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл. 210, ал.
1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и
изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват
по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на
страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал.
1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал.
2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и
решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.
В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира,
че оспореният акт е издаден от компетентен орган, назначен със заповед на кмета
на общината по реда на чл. 210, ал.
1 от ЗУТ във вр. с чл.64 от ЗЕ, в обема на правомощията му и в
нужната форма. Не са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че дружеството не
е уведомено за започване на производството по реда на чл. 26 от АПК, но това не
представлява съществено нарушение и не е ограничило правото му на защита,
доколкото в съдебното производство е направило възражения и доказателствени
искания.
По отношение съответствието на оспорения акт с
материално-правните разпоредби, съдът приема следното:
Съгласно чл. 64, ал. 1
от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути.
Според даденото в § 1, т. 23 от ДР
на ЗЕ определение, "Енергиен обект" е обект или съвкупност
от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва
производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив
или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт
или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи,
както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От своя страна чл. 64, ал.
2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона
са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1.
В ал. 4 на чл.
64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1.
има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в
засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно
обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва,
че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на
енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210
и 211 от Закона
за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението
от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал. 1.
Съгласно чл. 210, ал.
1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането
на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 -
кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица
определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Принудителното по своя характер учредяване на
сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и
юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на
собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия
имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на
сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като
изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на
обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ,
размерът на обезщетението по чл. 64, ал.
4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1.
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете
ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В
приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на
понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и
житейска логика съдът приема, че определянето на "справедливата пазарна
оценка" по смисъла на чл. 65, ал.
1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота,
като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи
сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.
В контекста на горното от фактическа и правна страна
съдът счита, че вещото лице по назначената повторна съдебно-оценителна
експертиза подробно е обосновало приложената от него методология за начина на
определяне на размера на обезщетението и дадената тежест на 100% на метода на
пазарните аналози, поради което следва да бъде възприето заключението по тази съдебната
експертиза. За да достигне до този извод съдът съобрази фактът, че вещото лице
при повторната експертиза е използвало за аналози реално сключени сделки за
покупко-продажба на ниви, трета категория в землището на с.Г. към момента на
изчисляване на стойността на обезщетението за възникване на сервитута в хода на
административното производството и обстоятелството, че от м.януари 2020г. до
настоящия момент няма извършвани сделки за имоти в това землище. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че метода на капитализация се използва в случаи
когато няма реално сключени сделки за продажба на подобни имоти и има реално
сключени арендни договори. Установява
се, че са налице реално сключени сделки за подобни имоти в същото землище,
поради което не е следвало да се използва метода на капитализация от първото
вещо лице при изчисляване на пазарната стойност на декар нива. Предвид това и
съдът не възприема заключението по първоначалната експертиза.
Според съда, така изложеното от вещото лице по
повторната експертиза дава възможност да се определи справедливата пазарна
оценка на частта на имотите, които попадат в границите на сервитута, като са
съобразени и видовете ограничения на ползването и срока на ограничението.
Посоченият от вещото лице размер на обезщетение от 425лева и 2363лева, обаче, е
с резултат неблагоприятен за оспорващото дружество, тъй като е в размер
по-нисък от определение от комисията по чл.210 от ЗУТ в хода на
административното производство. Ето защо, при спазване на принципа да не се
влошава положението на жалбоподателя и в негов интерес следва жалбата да бъде
отхвърлена с последица – размер на обезщетение, определен от комисията по
чл.210 от ЗУТ при Община Плевен. В този смисъл Решение № 2951 от 8.03.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 13871/2017 г., II о.: "... И отчитайки, че
определеното от Комисията обезщетение е по-голямо от посоченото от вещото лице,
в интерес на жалбоподателя и при спазване на принципа да не се влошава положението
му, е отхвърлил жалбата. "/.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 143, ал.
3, ал. 4 от АПК
на ответната страна Община Плевен следва да бъдат присъдени разноски по делото
в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП
във и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а на заинтересованата
страна "Булгартрансгаз" ЕАД гр. София направените по делото разноски
в размер на 250лева-депозит за вещо лице за повторна експертиза, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ гр.София,
представлявано от изпълнителния директор Р.М., против решение на Комисията по
чл.210 от ЗУТ, взето по Протокол №3/9.04.2019 год., с което е определен размер
на обезщетение 441лева за нива №17258.76.17, кат.3, площ за сервитут 0,477дка в
с.Г. и обезщетение 2469лева за нива №17258.76.3, кат.3, площ за сервитут
2,650дка, за което жалбоподателят е уведомен с 2бр.писма
изх.№ТСУ-26-2658-1/22.11.2019 год. от заместник-кмета на община Плевен.
ОСЪЖДА „Адванс Терафонд“ АДСИЦ
гр.София, Столична община-Район „Лозенец“ ул.“Златовръх“ №1, с ЕИК:*********,
представлявано от изпълнителния директор Р.М., да заплати на
"Булгартрансгаз" ЕАД гр. София, ЕИК *********, направените по делото
разноски в размер на 250лева /двеста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Адванс Терафонд“ АДСИЦ
гр.София, Столична община-Район „Лозенец“ ул.“Златовръх“ №1, с ЕИК:*********,
представлявано от изпълнителния директор Р.М.,***, направените по делото
разноски в размерна 200лева /двеста лева/.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
С
Ъ Д И Я:/П/