Р Е Ш Е Н И Е
24.09.2019 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през
2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 11627 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ жалба от З.“Б.и.“ АД чрез пълнономощник адв.М.Г., срещу разпореждане от 22.07.2019 г. на ЧСИ Б. за намаляване размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнението по изп.д.№ 20198380403017 до сумата от 2000лв..
Жалбата е допустима, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.
С жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като приетите от ЧСИ разноски по изпълнението за адвокатска защита били несъобразени с факта, че освен молбата за образуване на изпълнителното дело, няма други извършвани други изпълнтителни действия, като длъжникът не би създал пречки за събиране на вземането като ЮЛ с гарантирана платежоспособност, и подлежащо на специален наздор от КФН за това. Отделно от това намира, че няма доказателства адв.възнаграждение да е платено. Моли да се намали адв.възнаграждение на 200 лв. , алтернативно до размер по Наредба № 1/2004 г. за образуване и водене на делото в минимален размер. Прави с жалбата и искане за заплащане от насрещната страна на разноските по настоящето обжалване за адв.възнаграждение.
С писмен отговор взискателя по изпълнението Д.Р., чрез пълномощник адв.Р.Р., оспорва същата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ М.Б.счита жалбата на длъжника за неоснователна, по мотиви, че върху длъжника тежи отговорността за рамноски в изпълнението в случая, определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител е съобразено както с това за образуване на изпълнително дело-200лв., така и с действителната правна и фактическа сложност на изп.дело и цялостното процесуално представителство на взискателя по изп.дело до приключването му. Поради което намира, че при липсата на удовлетворяване на вземането към момента на определяне на адв.възнаграждение от съдебния изпълнител, не може да с епредвидят броя, правната сложност, процесуалните действия ипродължителността на изп.производство, поради което поределеният от него размер не се явява прекомерен, като отчита и извършваните действия по получаване на книжа от пълномощника.
СГС, като
разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ Б., и се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20199240400638
на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд,
намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ
на 16.07.2019 г. по молба на
взискателя Д.Р., чрез пълномощник адв.Р.Р., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 24.06.2019 г. по гр.д.№ 15033/2017 г. по описа на СГС, за осъждане
на З.“Б.и.“ АД да заплати на взискателя суми общо 41 548 лв. обезщетение за вреди от ПТП със законната
лихва от 31.07.2017 г. до окончателното плащане. С молбата е посочен
изпълнителен способ запор върху банкови сметки на длъжника.
На длъжника е връчена на 17.07.2019 г. покана за доброволно изпълнение, като в нея е вписано задължението по изп.лист, също и дължимите от дължника суми за разноски 3300 лв. за адв.възнаграждение.
С молба вх. № от 19.07.2019 г., подадена в 1-седмичен срок от съобщението, дължникът е направил до съдебният изпълнител възражение за прекомерност на определените разноски за адвокат, като възразява, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до 200лв., според липсата на фактическа правна сложност на делото и алтернативно до размер по Наредба № 1/2004 г. за образуване и водене на делото в минимален размер.
С обжалваното разпореждане от 22.07.2019 г. ЧСИ Б. е намалил адв.възнаграждение на 2000 лв.
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително
дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, освен подаване на молбата за образуване на изп.дело с изискуемото
съдържание по чл.426, ал.2 от ГПК (вкл. посочване на
изпълн.способ, иначе би била нередовна), При това положение, към постановяване на обжалваното разпореждане на ЧСИ Б., пълномощникът
на взискателят
има право на адвокатско възнаграждение, съгласно
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. само за образуване на изпълнителното дело по
чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на
процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от
Наредбата, или за други бъдещи действия. ЧСИ е този, който при съобразяване с извършените
процесуални действия при приключване на изпълнението, може да определи и
окончателния размер на разноските .
Неоснователно е оплакването с жалбата за липса на доказателства
за реално направени разноски. Договорът за правна защита, представен с молбата
за образуване на изп.дело, съдържа и удостоверяване, с характер на разписка, за
заплащане в брой на сумата 3300лв. от взискателя на адвоката.
В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат
разноски. В производството по разноските страните не си дължат разноски,
тъй като в такова производство-относно дължимостта и размера на разноските, не
се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (
в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г.
на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г.
на IV г.о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжника да е
основателна, същият няма право на разноски в това производство.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, по жалба на длъжника по изпълнението З.“Б.и.“
АД чрез пълнономощник адв.М.Г., разпореждане от 22.07.2019 г. на ЧСИ М.Б.за определяне
размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изп.д.№
20198380403017, като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение в полза
на взискателя Д.Р., от 2000 лв. на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.