Р Е Ш Е Н И
Е
№..............
гр. София, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в заседание при
закрити врати, провело се на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Габриела Владова, като разгледа
докладваното от съдия Маджев т.д. № 490
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по чл. 625 от ТЗ.
Образувано е по молба от 04.03.2020 г., която изхожда
от търговско дружество - „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, с която е поискано откриване производство по несъстоятелност
спрямо дружеството, заради настъпилото при него състояние неплатежоспособност.
В молбата са изложени твърдения, че дружеството е
учредено и регистрирано през 2011 г., но към датата на искането за откриване на
производство по несъстоятелност, то вече е преустановило извършването на
присъщата си търговска дейност. Отбелязва, че не встъпва в текущи сделки, които
да му носят приходи. Допълва, че е спряло плащанията на своите задължения, като
натрупаните такива от публичен характер възлизат на сумата в размер от 141
914,20 лв. Предвид това, че „Г.“ ЕООД не разполага с необходимите активи, в
т.ч. и парични средства, то същото не могло да покрие своите необслужени
задължения към бюджета. Прегледът на отразените в баланса изготвен към
31.12.2019 г. финансови параметри потвърждавал финансовите затруднения на
молителя. Същите не могли да бъдат преодолени, поради което следвало
дружеството да бъде обявено от съда за неплатежоспособно. Липсата на каквото и
да е било имущество, което да се притежава от „Г.“ ЕООД правело невъзможно и
покриването на първоначалните разноски необходими за издръжката на масата на
несъстоятелността, което означавало, че следва да се постанови решение по
смисъла на чл. 632, ал. 1 ТЗ, като спрямо дружеството се открие производство по
несъстоятелност, вкл. да се обяви несъстоятелността му, и производството да се
спре.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно
наличие на изискуемо задължение :
От приобщената по делото след служебно изискване
справка за общите задължения, които „Г.“ ЕООД има към фиска се установява, че
към датата - 21.05.2020 г. общият размер на изискуемите и незаплатени от
молителя – длъжник публични вземания на Държавата възлиза на
145 267,49 лв., от които –
124 155,24 лв. са главници и 21 112,25 лв. са начислени лихви за
забава. Главните вземания произтичат от начислени данъци и осигурителни вноски,
вследствие на извършено от самото дружество – „Г.“ ЕООД деклариране по реда на ЗДДС, ЗКПО, ЗКПОК,
ЗДДФЛ и КСО.
Налице са и сведения, че спрямо дружеството - „Г.“
ЕООД има образувано изпълнително дело
*********/2018 г. пред публичен изпълнител, чиито предмет е събирането на
публични задължения за данъци, осигурително вноски и начислени лихви върху тях.
В свое писмо от 28.05.2020 г. ТД на НАП – София
уведомява съдът, че спрямо дружество – „Г.“ ЕООД са наложени обезпечителни мерки върху имуществото му по реда на ДОПК, което е
станало с издадените на 13.02.2020 г. и
13.04.2020 г. постановления от публичен изпълнител.
По инициатива на молителя за обслужване целите на производството
са ангажирани : Отчет за приходите и разходите за 2019 г., Счетоводен баланс
към 31.12.2019 г. и междинен счетоводен баланс към 04.03.2020 г.
Налична е изготвена на 31.07.2019 г. от служител на
съда справка във връзка с информацията поместена в регистрите водени при АВ, от
която се установява, че в Интегрираната информационна система за кадастър и
имотен регистър няма данни, че по отношение на дружеството „Г.“ ЕООД са били
извършвани вписвания, отбелязвания и заличавания. Обхвата на справката касае
всички Служби по вписванията функциониращи в Р. България.
На основание чл. 186 ГПК след изискване от СДВР –
Отдел „Пътна полиция“ по делото е събрано за доказателство Извлечение от
Централна база данни на АИС – КАТ към 21.05.2020 г. за отбелязвания по
отношение на „Г.“ ЕООД, от която е видно, че относно този правен субект в АИС-КАТ
фигурират данни за регистрирано на
негово име 1 брой лек автомобил – „ХЮНДАЙ“, с рег. № ********.
От изслушаното и след това прието без възражения на молителя
заключение по назначената СФИЕ, че относно
подложения на анализ търговец „Г.“ ЕООД за времето от 31.12.2017 г. до момента
на изготвяне на същото се наблюдава
ситуация при която краткотрайните активи заемат изключителен дял в имуществото
на търговеца, като те се представят единствено от финансови активи. Проследено
е, че към 31.12.2017 г. общата стойност на КА възлиза на 26 хил. лв., като това
тяхно ниво се съхранява и към 31.12.2018 г., респективно бележи драстичен спад
към 31.12.2019 г., когато стойността им девалвира до 2 хил. лв., а що се касае
до момента на подаване на молбата по чл. 626 ТЗ – 04.03.2020 г. тяхната
стойност вече е нулева. Структурата на пасивите показва тенденция за постоянно
нарастване на задълженията към осигурителни предприятия – към 31.12.2019 г.
делът на този пасив възлиза на 122 хил. лв., по отношение на задълженията към
персонала се наблюдават вариации от завишение към 31.12.2018 г. към спад в края
на 2019 г. и пълна липса на такъв вид пасив към м.03.2020 г. По отношение на
публичните задължения, които „Г.“ ЕООД има към НАП, вещото лице се позовава на
приложената по делото справка, в която те възлизат на общо над 141 хил.
лв. Базирайки се на установеното
финансово положение на предприятието на молителя през релевантния период,
вещото лице е направило извод, че с отчетените краткотрайни активи
анализираното дружество е било в състояние да погасява краткосрочните си
задължения към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. Тази финансова способност
обаче е изгубена към 31.12.2019 г., когато „Г.“ ЕООД разполага с обем от
краткотрайни активи, които не му позволяват да обслужва успешно краткосрочните
си задължения – основно към държавата. Стига се и до м. март 2020 г., когато
дружеството-молител е хипотезата да не притежава по балансови данни, никакви
краткотрайни активи. Базирайки се на тези финансови показатели демонстрирани
при изследваното дружество, вещото лице прави заключение, че след 2018 г. показателите
за ликвидност индикират неспособност на дружеството да погасява краткосрочните
си задължения с краткотрайните активи, които има. В същото време спомагателния
измерител за финансова автономност през целия изследван период е в спектъра на
незадоволителните нива, като към края на 2019 г. „Г.“ ЕООД е декапитализиран търговец. Другият
спомагателен измерител свързан със задлъжнялостта не прави изключение, като
показва висока задлъжнялост през първите две години от анализирания период, а след
2018 г. показва състояние на свръхзадълженост. Отбелязано е, че дружеството реализира загуби
през анализирания период, с изключение на 2018 г. когато финансовия резултат е
нулев, като след 2019 г. дружеството изобщо не отчита приходи и разходи, което
е признак, че същото е прекратило своята търговска дейност.
Разглеждайки молбата по чл. 625 ТЗ от правна страна,
настоящия съдебен състав достига до следните правни изводи :
Първоначалният отговор, които следва да бъде даден във връзка с упражнената молба за
откриване на производство по несъстоятелност е фокусиран върху това, дали
дружеството „Г.“ ЕООД има изискуеми и непогасени публични задължения към
държавата и общините, които да са възникнали във връзка с упражняваната от
същото търговска дейност, съответно задължения към други частно-правни субекти,
които да произтичат от встъпването в правоотношения по търговски сделки.
Анализът на приобщения по делото доказателствен материал еднозначно потвърждава
твърдението на длъжника, че е станал адресат на публични задължения /данъци и
осигурителни вноски/ към държавата, които са изискуеми и подлежат на плащане.
Възникването на тези му задължения е последица от упражняваната от негова
страна търговска дейност. Приобщените в кориците на делото актуални справки от
НАП показват, че необслужените публично–правни задължения към м. 05.2020 г. са
на ниво от над 141 хил. лв. По делото няма данни последните задължения да са
били разсрочени по установения в ДОПК ред. Още по-малко е осъществено
доказване, че очертаните търговски и публично-правни задължения са били
обслужени чрез плащане от техния адресат в полза на кредиторите. В обобщение е
необходимо да се посочи, че в рамките на проведеното съдебно дирене, вкл. и по
служебна инициатива на съда се установява, че „Г.” ЕООД има качеството на
длъжник по парични задължения попадащи в приложеното поле на чл. 608, ал. 1, т.
1 и т. 2 ТЗ, които не са погасени на падежа им, а и след това, респективно
продължават да съществуват и към настоящия момент.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е
временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на
плащането по изискуеми парични задължения с адресат молителя – „Г.“ ЕООД се
наблюдава по отношение на възникнали и
непогасени на техния падеж публични вземания имащи за свои източник осъществено
от самия търговец деклариране по реда на съответните императивни
публично-правни данъчни и осигурителни норми. Тези вземания са натрупани от
търговеца през годините на неговата дейност /м.03.2014 г. до м.03.2020 г./ и
преимуществено касаят задължения във връзка с общественото осигуряване на
ангажирания от дружеството персонал, като съобразно финансовия анализ направен
от вещото лице те имат различен падеж на изпълнение, като размерите им са
динамична величина през изследваните години. Видът и мащабите на натрупваните
през годините краткосрочни по своето естество парични задължения формират
убеждение у сезираният съд, че подложеният на финансово-икономически анализ
търговец не разполага с достатъчно по своите параметри бързоликвидно имущество
/парични средства в каса или в банкова сметка ***/, с което да е в състояние
позволяващо му да покрие задълженията си с настъпил падеж. Това финансово
положение настъпва след 2018 г., когато драстично се свива нивото на
краткотрайните активи, с които дружеството-молител оперира, което ограничава
възможността му да посреща текущите си разходи за данъци и осигурителни
плащания, което рефлектира осезаемо върху ликвидната му способност и прави
обективно невъзможно изпълнението на изискуемите текущи задължения. Изведената
обективна невъзможност на търговеца да обслужва негови текущи задължения не
може да се квалифицира, като такава с временен характер, защото по делото не
съществуват данни, от които да е възможна аргументация за генериране на
предстоящи приходни потоци, които да са в обеми достатъчни за покриване на
изискуемите задължения, или постъпване на актив –стоки, суровини и прочие материалния
запаси, както и на предстоящо възникване на вземания, или парични постъпления.
Напротив дружеството се намира във фаза на своето съществуване, при която е
преустановило развиването на присъщата му търговска дейност. Отчита загуби във
финансовия си резултат за 2019 г. То е декапитализирано и е изгубило своята
жизнеспособност да осъществява типичната за всеки търговец стопанска дейност.
Обремененото му финансово състояние води единствено до натрупване на
допълнителни парични задължения и ограничава възможността на кредиторите му да
получат удовлетворение на паричните си вземания от имуществото с което
разполага „Г.“ ЕООД ако изобщо такова е налице с оглед песимистичните данни в
събраните по делото справки и заключението дадено от вещото лице. Мотивиран от
тези си разсъждения решаващия състав, приема, че молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност на търговско
дружество – „Г.“ ЕООД е основателна и трябва да се уважи.
Относно
началната дата на неплатежоспособността :
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва
да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е дата, на която
длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида,
посочен в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този
извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви
момент, в който едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен
характер. В случая началната дата на неплатежоспособността трябва да се
обвърже с момента, когато за дружеството-молител е настъпило състояние на
финансова невъзможност за обслужване на изискуемите му краткосрочни задължения.
Най-ранния такъв момент е датата – 31.12.2019 г., когато се констатира освен,
че дружеството е длъжник по вземания от кръга на тези визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ, то и това, че същото обективно не разполага с финансов капацитет да ги
изпълни. Това именно е първият момент, в
който е налице съвпадане на двата елемента на неплатежоспособността –
спиране на плащанията и обективна невъзможност за разплащане на изискуеми
дългове. Тази именно дата следва да се определи за начална на неплатежоспособността.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните доказателства се установява, че не са
налице налични парични средства за покриване на началните разноски за
производството по несъстоятелност.
В указания с определение от 19.06.2020 г. срок не е
внесена определената сума от 7 000 лв. за покриване на началните разноски
във връзка с издръжката на производството. Ето защо съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Тъй като нормата на чл. 620, ал. 1 ТЗ повелява, че по
молба подадена за откриване на несъстоятелност държавна такса не се събира
предварително, а едва от масата на несъстоятелността, то очевидно волята на
законодателя е в насока, че при позитивно решение следващата се такса за
разглеждане на молбата по чл. 626 ТЗ се възлага за плащане в тежест на масата
на несъстоятелността. Предвид това таксата в размер от 250,00 лв. подлежи на
събиране от масата на несъстоятелността на „Г.“ ЕООД. Отново масата на
несъстоятелността трябва да понесе и плащането на разхода за възнаграждение на
вещо лице по служебно допуснатата от съда СФИЕ, чиито размер възлиза на сумата
от 300,00 лв. и се дължи в полза на бюджета на СГС, тъй като е изплатен от
него.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността
- 31.12.2019 г.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност по отношение на „Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***
ОБЯВЯВА в
несъстоятелност „Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „Г.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***.
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и
вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „Г.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА
производството по несъстоятелност открито „Г.” ЕООД, ЕИК ********, в рамките на
образуваното търг. дело № 490/2020 г. по
описа на СГС, VI-2 състав.
УКАЗВА, на
основание чл. 632 ал. 2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на длъжника „Г.” ЕООД, ЕИК ********,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се
депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски
по чл. 629б ТЗ в размер на 7 000 (седем
хиляди) лева.
УКАЗВА, на
основание чл.632 ал.4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението
за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване
на производството, производството по несъстоятелност ще бъде прекратено, като
се постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Г.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във връзка с
чл. 620, ал. 1 ТЗ, сумата в размер от 250,00 лв. – следваща се държавна такса
за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и сумата в размер на 300,00 лв. –
разноска за възнаграждение на вещо лице по служебно допусната СФИЕ, като
посочените суми следва да се съберат от масата на несъстоятелността на „Г.”
ЕООД, ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - търговския
регистър за обявяването му, на основание чл.622 ТЗ, а така също да се впише в
книгата на съдебните актове водена по смисъла на чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: