Р Е
Ш Е Н
И Е
№
223
гр.
Русе, 29.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 29 май две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при
секретаря Маня Пейнова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 485 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Ищецът
К.С.Г. е предявил против ответника „в. и к.“ ООД - гр. Р. / „ В и К „ ООД / иск
с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че притежава в съсобственост имот по улица *** в гр. Р., с
построена в него къща. В предходно исково производство същият предявил срещу ответното дружество иск по чл. 49 от ЗЗД
и било постановено влязло в сила съдебно решение / Решение по Гр.д. № 968/2018г.
на Русенския районен съд, отменено с Решение по В.гр. № 55/2019г. по описа на Русенския
окръжен съд /, с което „В. и К.“ ООД – гр. Р. е осъдено да заплати на К.С.Г.
сумата от 1 250 лева, частично предявена от общия размер 40 000 лева,
която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди в имота му,
вследствие на неизпълнение на задължения на служители на „ В и К“ – Русе при авария на уличен
водопровод на 20.01.2015г. С посочения съдебен акт било признато за установено,
че вследствие на авария на водопровод през месец януари 2015г. е започнало
пропадане на земни маси, причинило сериозни увреждания на сградите в района и
конкретно, на къщата на ищеца на *** в гр. Р.. Прието било, че заради
бездействие на служители на „В. и К.“ ООД – гр. Р., в резултат на аварията са
настъпили вреди в имота на ищеца, за което съдът е присъдил обезщетение в
размер на 1 250 лева, частична претенция.
Иска
от съда да разгледа предявения понастоящем иск по чл.49 от ЗЗД, и осъди
ответното дружество да заплати сумата от
38 750 лева, частичен иск от иск в общ размер от 40 000 лева / от които 1 250 лева присъдени със съдебно решение по предходното
дело /, като обезщетение за причинени, вследствие на аварията на уличен
водопровод в гр.Р., ***, имуществени вреди в имота му, представляващи
необходимите дейности, които следва да бъдат извършени за възстановяване на
имота в състоянието преди аварията.
В
отговора на исковата молба от „В и К“ ООД – гр. Русе се взема становище, че
искът е допустим и неоснователен. Твърди се, че претенцията е силно завишена и в
настоящото производство следва да се докаже размерът на претендираните
вреди.
По
делото е конституирано трето лице - помагач на страната на ответника – ЗАД „А.“
- гр. София, което намира претенцията за неоснователна, като счита, че не е
налице виновно и противоправно поведение от страна на
служители на ответника „В и К“ ООД, както и че липсва причинна връзка между констатираните
щети и поведение на ответника.
Приет
е за съвместно разглеждане по делото и иск
от „В и К“ ООД – гр. Русе срещу ЗАД „А.“
АД – гр. София, с искане, в случай, че съдът уважи иска на К. С.Г., да осъди третото лице -помагач ЗАД „А. “
АД – гр. София да заплати на „В и К“ ООД – гр. Русе сумата от 38 750 лева-
обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца по обратния иск, както и деловодни
разноски в производството, вкл. и по предявяване на обратния иск.
След преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С
влязло в сила съдебно решение ответникът по главния иск - „ В и К „ ООД –
гр.Русе, е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 1 250
лева - частична претенция, обезщетение на имуществени вреди в имота му, в гр.Русе, ул.“Милкова ливада“
№15, настъпили в резултат на авария на уличен водопровод на 20.01.2015г.
По
делото са разпитани свидетели, които изнасят данни за настъпилите след аварията на уличния
водопровод щети в имота на ищеца, конкретно по къщата. От
разпита в качеството на свидетел на майката на ищеца – св. М. Д., и на съсед –
св. М.Д., се установява, че след
аварията през м.януари 2015г. стените на
къщата на ищеца на *** се нацепили, появили се големи пукнатини, дограмата
провиснала, деформирал се покривът с керемиди.
От
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна техническа експертиза
се установява, с оглед констатираните щети,
каква е стойността на видове строителни дейности, които следва да бъдат
извършени за поправяне на причинените вреди и възстановяване в експлоатационно
състояние на имота.
Изложените факти съдът приема за установени
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
съобразно приетата по делото съдебна техническа експертиза. Съдът кредитира
заключението на вещото лице К.К. като компетентно и
обективно, отговарящо на поставените въпроси, както и показанията на
разпитаните свидетели, тъй като същите са логични и последователни, не си
противоречат помежду си, свидетелите сочат непосредствено възприети от тях
факти, заявеното от тях се подкрепя и от ангажираните по делото писмени
доказателства.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Претенцията
на ищеца е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане, с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни
и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод
изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна,
възложителят отговаря заради вината на свои работници/служители, на
които е възложил работа. За да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД, следва
да са налице предпоставките : вреди, причинени на пострадалия, те да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е
възложил работата, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника, като същите трябва да са резултат на противоправно поведение на работника/ служителя и
последният да има вина за причинените вреди.
Наличието
на посочените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника е налице, съгласно влязлото в сила
съдебно решение - Решение по Гр.д. № 968/2018г. на Русенския районен съд,
отменено с Решение по В.гр. № 55/2019г. по описа на Русенския окръжен съд. С последното
е уважен предявен от ищеца срещу ответника в настоящото производство частичен
иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като е прието, че ответникът дължи обезщетение за претърпени в имота на ищеца на имуществени вреди, вследствие на
неизпълнение на задължения на служители на
„ В и К“ – Р. при авария на уличен водопровод на 20.01.2015г.
С
Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2016г. се признава
силата на пресъдено нещо/ СПН / на съдебното решение,
с което се уважава частичен иск, когато след това е предявен иск за остатъка до
пълния размер на вземането, като съобразно субективните и обективните предели
на СПН на влязлото в сила решение, то влиза в сила между същите страни, за
същото искане и на същото основание /чл. 298 ал. 1 ГПК /. Тъй като общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН. В случаите, когато предмет на последващия
иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането / в случая –
обезщетение/, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
С
оглед изложеното, в настоящото производство, предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН, съдът е обвързан с
основанието и правната квалификация по
частичната претенция, като на доказване подлежи претендираният
в цялост размер на вземането.
Съгласно чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Подлежат на репариране всички имуществени вреди, за които се
докаже, че са в причинна връзка с увреждането.
Вещото
лице по назначената и приета съдебна техническа експертиза дава заключение
относно констатираните от него при огледа на имота щети – по фасадата на
къщата, стаите, покрива. Като основни сочи тези, изразяващи се в нарушена носимоспособност на една външна ограждаща стена / по
външната фасада / и на две вътрешни стени, както и разкопчаване на една
вътрешна стена от ограждащия зид по южната фасада, щети по носещата конструкция
на покрива – счупена греда и разкована столица. Вещото лице изрично уточнява в
с.з., че констатираното е отразeно в таблица 1 от заключението,
като са описани най – големите пукнатини по къщата, основните, които реално са
нарушили конструктивната цялост на сградата.
Посочени
са видовете строителни дейности / СМР, които следва да бъдат извършени в имота
за отстраняване на описаните щети. В.лице ги е ценило по методика, използвана
от застрахователни дружества за изчисляване на щети при настъпили
застрахователни събития, като е дало два варианта за стойност. При първия се
демонтират покривна конструкция, зидове, и се изграждат наново / таблица 2
-първа /. При втория се демонтира целият покрив, премахват се и се изграждат
наново всички зидове, т.е. цялата сграда следва да бъде демонтирана и отново изградена, като се използват същите
строителни материали, и се заменят само негодните за употреба / таблица 2-
втора /.
В.лице
сочи, че единичните цени са приети съгласно Справочник за цените в строителството,
увеличени с процент печалба, и утежнени условия на труд – 20%, калкулирани са и
15 % непредвидени разходи, и тъй като е прието, че строителството ще се
извършва от търговски дружества, е начислен и ДДС.
Макар
експертизата да е във варианти на цените към датата на аварията и понастоящем, съдът
счита, че стойността следва да се отнесе към момента на настъпване на вредата,
като в.л. е посочило стойност 15 340,33 лева – за цялостно демонтиране и
изграждане на сградата, и стойност 12 096,34 лева – за частично демонтиране и изграждане на сградата,
по среднопазарни цени към датата на аварията.
Съдът
намира, че не следва да бъде възприет вариантът, при който сградата се демонтира и след това изцяло се изгражда
наново, тъй като целта на обезщетението е да се възстановят вредите така, че
имотът да е във вида преди аварията, а не да се изгради наново, и се подобри.
Ето
защо счита, че са доказани претендирани вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, подлежащи на репариране от страна на ответника, на стойност
12 096,34 лева – за частично
демонтиране и изграждане на сградата, по среднопазарни
цени към датата на аварията.
С
оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД следва да бъде уважен, след като от сумата 12 096,34 лева се приспадне
сумата от 1 250 лева – по уважения частичен иск, или 10 846,34 лева.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане.
В
производството по делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от „В и К“ ООД – гр. Русе срещу ЗАД „А.“ АД – гр.
София обратен иск по чл.49 от ЗЗД. Предмет на обратния иск винаги е регресно притезание, като
задължително следва да е налице обвързаност на обратния с първоначалния иск. С оглед наличието на валидна, действаща към
момента на аварията, застраховка „ Гражданска отговорност на ЮЛ“/
застрахователна полица от 22.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.
/, застрахователят дължи изплащане на
обезщетения на трети лица, увредени от дейността на застрахования - „В и К“ ООД
– гр. Русе. Последното го е информирало своевременно за настъпилото
застрахователно събитие, застрахователят е извършил оглед, но е отказал да
изплати обезщетение.
Гореизложеното,
съответно уважаването на първоначалния иск, в посочения размер, обуславят
извод, че така предявеният обратен иск е основателен и като такъв следва да се
уважи – за сумата от 10 846,34 лева, съответно и законната лихва върху нея,
дължима от датата на аварията, при която са настъпили подлежащите на репариране
щети.
Съгласно чл.78 от ГПК, с оглед изхода от спора
ответникът по първоначалния иск „В и К“ ООД – гр. Русе дължи направените от ищеца К. С.Г. разноски
/ съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК /, съразмерно с уважената част от иска, както следва : 543,34 лева – деловодни разноски / за
заплатена държавна такса и депозит за експертиза / и 501,76 лева адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1т.3 от ЗА.
Ищецът
К.С.Г. дължи на ответника по гл.иск „В и К“ ООД – гр. Р., съразмерно на
отхвърлената част от иска, деловодни разноски в размер на 31,36 лева / за депозит
за възнаграждение за в.лице/ и сумата от
1052,56 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по обратния иск ЗАД „А.“ АД – гр. София дължи
на ищеца по обратния иск „ В и К“ООД направените в производството
разноски за обратния иск – сумата от 2 135,45 лева / за заплатена д.такса, депозит за в.лице и адвокатско
възнаграждение/ и сумата от 1045,10 лева
- деловодни разноски по гл.иск - общо 3
180,55 лева.
Адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на „В и К“ ООД – гр. Русе, е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
По
изложените съображения, Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„в. и к.” ООД гр. Русе, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление -гр. Р., ***,
представлявано от управителя С. С., ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Г. *** сумата от 10
846,34 лева, представляваща стойността на видовете строителни дейности,
необходими за обезщетяване, на основание чл. 49 от ЗЗД, на причинените вреди в
имота му в гр. Р., ***, вследствие на водопроводна авария на 20.01.2015г. на
уличен водопровод в гр. Русе, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
над този размер до претендирания 38 750 лева.
ОСЪЖДА
„в. и к.” ООД гр. Русе, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. Р., ****,
представлявано от управителя С. С., ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Г. *** сумата от 543,34
лева – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „в. и к.” ООД гр. Русе, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление - гр. Р., ****, представлявано от управителя С.
С, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.И.Б. ***, съразмерно на
уважената част от иска,сумата от 501,76 лева адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА.
ОСЪЖДА К.С.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ на „в. и к.” ООД -гр. Русе, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление -
гр. Р., ***, представлявано от управителя С. С., съразмерно на отхвърлената
част от иска, сумата от 31,36 лева – деловодни разноски, и сумата от 1052,56
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ - гр. София с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – гр.С.,****, представлявано от изп.директори
М. И. и В. К. – М., ДА ЗАПЛАТИ на „в. и к.” ООД гр. Русе, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление -гр. Р., ***, представлявано от управителя Сава Савов,
сумата от 10 846,34 лева, за обезщетяване на причинени имуществени вреди в
имота на К.С.Г. ***, вследствие на настъпило, застрахователно събитие - водопроводна
авария на 20.01.2015г. на уличен водопровод в гр. Русе, за което е налице
валидно сключена застраховка с
„ в. и к.” ООД гр. Русе, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане, както и сумата от 3 180,55 лева –деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника – ЗАД „А.“ - гр. София с ЕИК ***.
Решението
може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: