Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.04.
2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен
съд, гражданско
отделение
На девети март 2020 година
в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар Ирина Василева,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело № 40, по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 678 от 18.11. 2019 г., по гр.д. № 2279/ 2019 г. на РС
Търговище, съдът е осъдил Р.М.С., да заплати на „ФРЕШ
КРЕДИТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, сумата
от общо 1220 лв., от която 300 лв. по РКО № 9/17.08.
2018г., 300 лв. по РКО № 154/24.07.
2018г. и 620 лв. по РКО №30000000467/ 26.10.
2018 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди, на осн. чл.45 от ЗЗД във вр. чл. 203, ал. 2 предлож.1-во от КТ, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба – 19.12. 2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като в останалата част, за
сумите от 8400 лв. - по 7 бр. разходни касови
ордери: № 64/23.03. 2018 г., № 91/ 24.04. 2018 г., № 113/ 25.05. 2018
г., № 131/ 21.06. 2018 г., № 151/ 20.07. 2018 г., № 14/ 21.08. 2018 г. и №
34/ 20.09. 2018 г. и за сумата от 363 лв. по РКО №
84/ 16.04. 2018 г., предявен с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. чл. 203,
ал. пр.1-во от КТ, както и предявен в условие на
евентуалност, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.
55, ал. 1, предлож.1-во от ЗЗД; както и предявен в
условие на евентуалност, за отчетническа отговорност за липси, с
правно основание чл. 207, ал.1, т. 2 от КТ, е отхвърлил иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са и разноски по компенсация в полза на ответницата, в
размер на 252,27 лв..
Срещу това решение е постъпила жалба от „Ф.к.” ЕООД,, чрез адвокат
Х.М. ***. В жалбата се излагат съображения, че решението е необосновано, защото
неправилно са възприети за доказани факти, по свидетелски показания и разпечатки
от електронна кореспонденция. Тези доказателства не можели да опровергаят
тезата, че ответницата е действала в нарушение на правилата и по този начин е
ощетила дружеството. Иска се отмяна на решението в тази част и вместо това
ответницата да бъде осъдена да заплати посочените суми. В съд.зас. не се яви
представител. Постъпи писмена молба от адв. Христов, който моли, съдът да
процедира по същия начин, като по друго сходно дело на ОС-Търговище – в.гр.д.
41/ 2020 г. по отношение на квалификацията на предявените искове. Моли жалбата
да бъде уважена и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В законния срок не е постъпил отговор от ответницата, съобразно
определението на съда по чл. 267 от ГПК. В съд.зас. тя се яви лично и счита, че
цялата претенция е абсурдна, но отчита като грешка, че не е възстановила сумата
от 300 лв., която е дала на трето лица, като заем и е гарантирала лично за
него. Моли искът в обжалваната част да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо. В
осъдителната част то е влязло в сила. По същество, като краен резултат е
правилно. Приетите за установени факти се споделят и от въззивния съд, който,
на основание чл. 272 от ГПК, в тази част препраща към мотивите на РС.
Какво се установява от доказателствата по делото:
Ищецът – „Ф.к.“ ЕООД-Бургас твърди в исковата си молба,
че ответницата е работила по трудово правоотношение с ищеца въз основа на
трудов договор № 011/ 24.01. 2017 г., в периода от 24.01. 2017 г. до
19.11. 2018 г. на длъжност “Технически сътрудник” в офиса в гр.
Търговище на работодателя „Фреш кредит“-ЕООД. Съгласно възложените й задачи и
по длъжностна характеристика /раздел ІІ, т. 6 и т. 7/, ответницата отговаряла
за отчитането и разходването на средства в офиса и съставяне на отчетни
документи за същото. При вътрешна проверка, извършена на 19.11. 2018 г. /след
връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/, на
движението на парични средства в брой, е установено, че в периода от 22.03. 2018
г.-26.10. 2018 г. ответницата си е предоставила „Служебни аванси“ чрез 11 бр.
РКО, неотчетени средства, в общ размер на 9732,50 лв., т.е. получила е тези
средства без основание, без да е предоставила разходно-оправдателни документи
за изразходването им за цели и нужди на работодателя. Сумата ответницата е
взела за себе си в качеството й на материално-отговорно лице, без да
има основание, без да върне или да представи доказателства за
изразходването им. Въпреки поканата, ответницата отказала да върне сумите.
Същевременно на ответницата са били изплатени дължимите трудови
възнаграждения, като за периода от м.01.2018 г. до м.09. 2018г. – по банков път
с масов превод, а за м.10. 2018г. е платено на 22.11.2018г. с
индивидуален банков превод. Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответницата да заплати сумата от 9732,50 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, на посоченото по-горе
правно основание ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба – 19.12. 2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските по делото.
Ответницата, по отношение на обжалваната част възразява, че
сумите, отразени в РКО по дати: 22.03. 2018г. – за 1200 лв., 24.04. 2018
г. – за 1200 лв., 25.05. 2018 г. – за 1200 лв., 21.06.
2018 г. – за 1200 лв., 20.07. 2018 г. – за 1200
лв.; 21.08. 2018 г.– за 1200 лв., 20.09.2018г. –
1200 лв., са изплатени заплати на лицето
Митко Минев, по прякор „Карачката“, който работил без трудов договор
с фирмата, но вършел много важна работа - намирал и водел
клиенти в офиса, тъй като познавал района и хората, и отговарял за
редовното събиране на вноските по кредитите. За посочените РКО винаги са я
карали от фирмата да ги попълва навсякъде с нейното име –като съставител, броил
сумата и получил сумата, тъй като трябвало всичко да е изрядно, но
ответницата никога не е попълвала името си в третата графа „получил
сумата“, тъй като не отговаря на истината – сумата я получавал Карачката. В
тази връзка съществуват скрийн-шотове на комуникацията и по
служебния скайп със счетоводителя в централния офис по това време.
Ответницата твърди, че от 01.02.2018 г. има сключен договор между
работодателя и нея за наем на личния и автомобил Ауди с рег.№ Т 6294
ВТ, който тя ползвала за служебни цели – пътуване до офиса, пътувания и
издирвания на длъжници, събиране на вноски по кредити. Докато събирали вноски
по кредити в района на Върбишкия проход автомобила се повредил и през м. 03.2018
г. и казали от фирмата да го поправи, а те ще и платят. Ремонтът
възлязъл на стойност 363 лв. и ответницата съставила ордер за тази сума на
16.04. 2018 г. – за 363 лв., но не се вписала за получил сумата, тъй като
действително не я е получила в лично качество и предоставила фактура за ремонт
на автомобила, нает от фирмата. Никога и при никакви обстоятелства
не може своеволно да вземе пари от ищцовото дружество, тъй
като всяка взета сума моментално се вижда в системата в централния
офис и веднага следва запитване оттам – защо се тегли сумата и следва обяснение.
За сумата от 363 лв. – това са разходи за ремонт на личния й автомобил, който е
бил нает от ищеца срещу наем от 50 лв. Автомобилът реално е ползван за дейност
на фирмата и по договор ремонтът му е за сметка на дружеството.
Въззивният съд приема за установени фактите такива, каквито са
установени и от РС-Търговище, в обжалваната част на решението.
Страните по делото са били в трудови правоотношения по силата на
трудов договор № 11/24.01. 2017 г., считано от 25.01. 2017 г., по силата на
който ищецът – „Ф.к.“ ЕООД-Бургас, е работодател, а ответницата
е била назначена на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, на длъжност „Технически
сътрудник“ с месторабота Попово, с основно месечно възнаграждение 637,84 лв. С
допълнителни споразумения между страните е било изменяно основното трудово възнаграждение, като от 01.07. 2018 г.
то е в размер на 1100 лв. На ответницата е връчена на 25.01. 2017 г. длъжностна
характеристика за длъжността й към териториално звено Търговище,
като съгласно раздел ІІ, т. 6 и т. 7 от нея, едни от
основните й длъжностни задължения са: приема, отчита, раздава и съхранява
парични средства и документи, като задължително спазва инструкциите,
обезпечаващи опазването им и изготвя приходни и разходни
документи, отразяващи движенията на паричните средства в касата. Със заповед №
112/ 19.11. 2018 г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовото
правоотношение на ответницата е прекратено, считано от 19.11. 2018 г., по
взаимно съгласие. След прекратяването на трудовия договор не е била
извършвана проверка на касова наличност, няма такава и при постъпване на
работа.
От представените 7
бр. разходни касови ордери: № 64/23.03.2018 г., № 91/ 24.04.
2018 г, № 113/ 25.05. 2018 г., № 131/21.06. 2018 г., №
151/ 20.07. 2018 г., №14/ 21.08. 2018 г. и № 34/ 20.09. 2018
г. е видно, че всички са за сумата в размер на 1200 лв. с основание
„за служебен аванс“, като за съставител на документа и броил сумата /изплатил/
се е подписвала ответницата, а за получил сумата - няма
подпис.
От показанията на свидетелите, които са незаинтересовани и не са
служители на ищцовото дружество в момента на даване на показания, но са
работили там в процесния период, се установява следното: „Ф.к.“ ЕООД и св.
Минев /“Карачката“/ са имали неформален, устен договор,
като през 2017 и 2018 г. последният е извършвал услуги за дружеството, като
ходил по адреси, при клиентите, които закъснявали с погасителните
вноски, да ги предупреждава, че закъсняват и да си дават парите. Официално М.
Минев нямал нито трудов договор, нито граждански договор в писмена
форма, но всеки месец получавал възнаграждение в размер на 1200 лв. от офиса,
на касата, от ответницата, която работила там. Първо работил
за 800 лв., но после шефовете от Бургас казали да му дават по 1200
лв. Св. Кр. Димов е работил от м.04. до м.09. 2018 г. като шофьор и е
карал Карачката, който нямал шофьорска книжка, като ходили по адреси
да предупреждават хората да не закъсняват с погасителните вноски.
Вторият свидетел дори е по-конкретен в показанията си като казва, че Карачката
около 20-о число на месеца, получавал 1200 лв. заплата от касата в офиса,
изплащала му ги Р.. Св. И.Османов работил също като шофьор в периода от
началото на м.03. 2017 г. до края на лятото на 2018 г. и той разкарвал с кола „Карачката”.
Неговата заплата била 640 лв. и с удръжките ставала 540 лв., а Минев получавал
повече от него. „Карачката” се отчитал за дейността си в офиса в Преслав и в
офиса в Търговище. Начините на оформяне на разходите – чрез РКО за възнагражденията на свид.
Минев, били указани на ответницата от счетоводителя на дружеството Силвия
Дончева. Тя и ответницата са поддържали кореспонденция по „Скайп”. От
съдържанието на тази кореспонденция се установява, че ответницата е имала
въпроси и притеснения за начина на осчетоводяване на съответните
възнаграждения. Самият Минев не е искал официално да има доходи, защото е
осъждан в миналото за побой над човек, клиент на друго дружество, което е
раздавало бързи кредити. Било присъдено и обезщетение, а той е искал да избегне
плащането и удръжки от възнагражденията му.
В приложение № 1 /л.156-158/ и в приложение № 2 /л.
132-133/ към допълнителната съдебна компютърно-техническа експертиза, изготвена
от вещо лице, което е доц.д-р по информатика е видно, че на 21.05. 2018 г.
от Силвия Дончева се пише: „ордерите за Карачката ги оставяй
неподписани“ и отговорът на офиса на ответницата „ами да, ама
аз няма да подписвам, че вземам 1200 аванс, като не ги вземам“, след което
следва от С. Дончева: “в системата не пиши името си, само служебен аванс както
досега“, след което на 28.05. 2019 г. „това е заплатата на Карачката“.
Ответницата Р.С. е работила в офиса на „Ф.К.“ ЕООД в гр. Велики Преслав и
използва име на Skype профила си „FreshCredit
VelikiPreslav“, а Силвия Дончева е работила в централния офис в
гр. Бургас и използвала име на Skype профила си „Силвия Дончева“. Освен
това от заключението се установява, че съществуват данни за извършена
кореспонденция от профила на FreshCredit VelikiPreslav към профила Силвия
Дончева. При извеждане на разговорите между двама потребители, в
програмата Skype, екранът се разделя на две части – лява и дясна. В
лявата част се показват текстовите съобщения на потребителя, с който се води
разговор (в случая С.Д.), а в дясната съобщенията на потребителя, който е
ползвател на Skype профила, в случая FreshCredit
VelikiPreslav. Прави впечатление, че в показаните екранни снимки в
Приложение № 1 всички съобщения са от профила FreshCredit VelikiPreslav и
няма нито едно съобщение от страна на профила „С.Д.“. В Приложение № 2 в
снимковия материал кореспонденцията е двустранна. Съдържанието на разговорите
представено в двете приложения към експертизата от страна на анализирания
профил FreshCredit VelikiPreslav е автентично. Програмата Skype съхранява
текстовите съобщения между профилите на потребителите си с помощта на облачни
технологии. Заедно с това обаче информация за осъществени комуникации се
съхранява и локално на устройството, с което те се извършвани или на
устройство, на което е бил регистриран и използван съответният Skype профил,
по времето на самата кореспонденция. Поради тази причина в Приложение № 1 е
предоставена информация за комуникацията, която е достъпна от облачните бази
данни на Skype, а в Приложение № 2 от локалната база от данни в
устройство, на което е бил регистриран и използван съответният Skype профил
във времето на самата кореспонденция. Потребителите на Skype имат
право да редактират само написаните от тях съобщения, но не и на съобщенията на
потребителя, с който си кореспондират. Към датата на изготвяне на експертизата
се установи следното: Не може да се установят следи от манипулация на
разговорите, от страна на анализирания профил FreshCredit VelikiPreslav. Не
могат да се установят опити за заличаване на кореспонденция от страна на
анализирания профил FreshCredit VelikiPreslav. Съдържанието на
разговорите между двата скайп-профили на ответницата и на
отговорния счетоводител в управлението в Бургас – Силвия Дончева е автентично,
не е манипулирано и не е заличено.
Видно от представения от ответницата писмен договор за наем на
ППС, сключен на 01.02. 2018 г. между Р. Станчева, в качеството й на наемодател
и „Ф.к.“ ЕООД-Бургас, в качеството му на наемател, страните се споразумели за
следното: Наемодателят се задължава да предостави на наемателя за
временно възмездно ползване лек автомобил Audi 100 Куатро, с
рег. № Т 6294 ВТ, срещу наем, в размер на 50 лв., без ДДС на месец.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, наемодателят има право, ако не са
спазени етичните норми на ползване на ППС, да иска отстраняването на повредите
и щетите за сметка на наемателя или съразмерно увеличение на
наемната цена. Представена е фактура № 1127/ 02.04. 2018 г., издадена от ЕТ
„Хера-Стефан Костадинов“-Търговище за извършени ремонтни работи на
части от автомобила и смяна на течности на обща стойност 363,50 лв. с ДДС, като
получател е „Ф.к.“ ЕООД-Бургас. Към фактурата е приложен и фискален бон на
същата стойност 363,50 лв. от 02.04. 2019 г. От показанията на тримата
свидетели, водени от ответницата, се установи, че този
автомобил действително е ползван от тях, за служебни цели на ищеца, да обикалят
по адреси, за търсене на длъжници. Във „Върбишки проход”, до едно заведение
„Русалка“, до язовир Тича, автомобилът е аварирал и се е наложил ремонт. Това
се е случило някъде през м. март 2018 г. Ремонтът на колата е на
стойност 363,50 лв. Това е сумата по РКО № 84/16.04. 2018 г., за „служебен
аванс“ на стойност 363 лв.
При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи
по отношение на правната квалификация на така предявения иск и твърдението за
причинени вреди на различни правни основания.
На първо място, за да бъде квалифициран основният иск, съдът винаги
се основава на твърдението в исковата молба и описаните там обстоятелства.
Внимателният прочит на настоящата исковата молба показва следното:
твърдят се трудово-правни отношение с ответника, той е имал служебни задължения
по събирането и разходването на парични средства в брой, била е
материално-отговорно лице, което само си изписвало суми под формата на парични
аванси, като сумите по разходните документи не са отчетени. Сумите били
получени от ответницата, но не били отчетени. Тези суми са получени без
основание. Това е установено при проверка, след прекратяване на трудовия
договор и напускането на ответника. Следва да се посочи, че първоинстанционният
съд е давал указания за уточняване на исковата молба по отношение на правното
основание на исковете и начина на съединяването им. На базата на допълнителната
молба, съдът е възприел и броя на исковете, и последователността им на
предявяване.
В тази връзка, изводите на втората инстанция са по-различни.
Предвид изнесените в молбата обстоятелства, за въззивния съд е безспорно, че
ищецът претендира реализирането на пълна имуществена отговорност спрямо
ответник, който е заемал длъжност по събирането, изразходването и съхранението
на парични средства в брой. Позоваването едновременно на основанието по чл.
207, ал. 1, т. 2 и на чл. 203 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, само по себе си е
допустимо, но следва да се направи известно уточнение от ищеца – твърди ли се
присвояване на средствата от отчетника или няма данни какъв е произходът на
щетата. Самият ищец в това отношение е дал доста объркващи уточнения в
допълнителната си молба, защото не е бил и правилно насочен от районния съд по
отношение на указанията. В края на молбата си от 11.01. 2019 г. обаче е
посочил, че все пак реализирането на отговорността по чл. 55 от ЗЗД не се
обвързва с наличието на трудово правоотношение с ответника. А това
правоотношение се твърди от ищеца и той представя изрични доказателства за
него. Изводът, който прави при това положение въззивният съд е, че ищецът
твърди, че ако в краен случай се установи, че РКО са оформени не във връзка и
по повод работата на ответника по трудовото правоотношение, то тогава парите
следва да бъдат възстановени на базата на това, че са получени без правно
основание.
Т.е., независимо от това, което е приел районният съд, искът по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се разглежда последен, в условията на евентуалност.
Що се отнася до това, кой е главният иск и може ли да се твърди
едновременно, че щетата е с неустановен произход и това, че сумата е присвоена,
защото не е отчетена. Отговорът на този въпрос е отрицателен, но следва да се
посочи, че подобно съединяване на искове, при условията на евентуалност е
допустимо. Логичното обаче при такива случаи е да се твърди, че ако в хода на
съдебното дирене съдът установи точния произход на щетата, т.е. не може да бъде
реализирана отговорност за липси, то тя следва да се реализира при условията на
пълната имуществена отговорност по чл. 203 от КТ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
т.е. при установяване на щета, противоправно поведение, вина и причинна връзка
между щетата и деянието. При това е без значение формата на вината /възможно е
да е налице и престъпление/, която се предполага до доказване на противното.
Затова съдът намира, макар и без изрично посочване на подобни
обстоятелства, а косвено, чрез позоваване на конкретните правни норми, че
ищецът твърди щети с неустановен произход, а при условията на евентуалност –
щети с установен произход, които следва да бъдат обезщетени напълно.
Т.е. правилно е в случая съдът да разгледа като главен иск този по
чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, на следващо място този по чл. 203 от КТ, във връзка
с чл. 45 от ЗЗД/връзката може да бъде и обратната – 45 от ЗЗД, във връзка с 203
от КТ/ и най-накрая, ако не се установи липса или противоправно поведение, обезщетението да
стане на базата на получено без правно основание.
Въззивният съд обаче следва да посочи, че това процесуално
нарушение на районния съд в случая не е съществено, защото не е довело до
неправилност или недопустимост на решението, тъй като и на трите основания,
искът е неоснователен. Налице е отчасти и необоснованост, но това също не е
повлияло на правилността на крайния извод на съда.
Как следва да се тълкуват обаче правоотношенията между страните,
на базата на приетите за установени факти.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че по първите 7 РКО за по 1200
лв., сумите са предадени от ответника на свидетеля Минев, като възнаграждение,
за изпълнявани от него задачи и задължения по устен, граждански договор. Т.е.
знае се кой е броил парите и къде са отишли. За другия касов ордер, за 363 лв.
се установява, че парите са броени и получени от ответницата, а тя е заплатила
с тях ремонта на свой собствен автомобил, отдаден под наем на ищеца, като това
е станало по силата на писмен договор. Т.е. установява се, че е напълно ясно
откъде произтича евентуалната щета. Произходът й е установен по безспорен
начин.
Затова, по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ отговорност не може
да се реализира. Защото липсата е щета с неустановен произход.
По отношение на претенцията по чл. 203 от КТ, във връзка с чл. 45
от ЗЗД. Тази отговорност се реализира при наличието на щета, която е причинена
от виновни действия или бездействия на работника, които са противоправни и в
причинна връзка с причинената щета. Тук, понеже вината се предполага, за да се
освободи от отговорност, в тежест на работника е да установи обстоятелствата,
които изключват виновното му поведение – заповеди на горестоящите ръководители,
под чиито указания са осъществени действията, наличието на крайна нужда,
оправдан стопански риск и други.
В случая се установява, че ответницата е оформяла счетоводни
документи и е предавала пари в брой по 7 броя касови ордери, без да се спазват
правилата на ЗСч. След като липсват подписи на ордерите за получил сумата,
излиза, че липсват разходно-оправдателни документи за парите. Т.е. от касата
излизат парични средства в брой, но без писмени доказателства кой ги получава и
на какво правно основание. От събраните по делото доказателства обаче се
установи, че тези пари са били предавани на свидетеля М. Минев, като
възнаграждение за сключения с него граждански договор. Парите следователно са
получени от трето лице, но не и без основание. След като това е така, за ищеца
няма настъпила щета и не може да има пълна имуществена отговорност. В случая,
стремежът да няма документи, които да установяват както естеството на
договорните отношения между ищеца и свидетеля, така и извършваните плащания, с
което се заобикаля законът, са довели и до извършените от ответницата
нарушения. Тя много добре е съзнавала това, но е действала по указания на
счетоводителя на дружеството. По тази причина не са налице предпоставките за
реализиране на пълна имуществена отговорност спрямо ответника – нито има щета,
нито има вина. На базата на собствено неправомерно поведение ищецът се опитва
да търси обезщетение, което няма как да бъде толерирано от съда.
По отношение на сумата от 363 лв. Ответницата признава, че
независимо от липсата на подпис на РКО № 84 от 16.04. 2018 г., тя е получила сумата.
Тази сума обаче е заплатена за разходите по ремонта на автомобила й, който тя е
отдала под наем на ищеца и същият реално е бил ползван за изпълнение
задълженията на свид. Минев. Вярно е, че отново има нарушения в попълването на
първичния счетоводен документ, защото ответницата е следвало да се подпише за
получил и да впише и правното основание. Съдът приема обаче, че именно за това
е било плащането – налице са доказателства за сключения договор, уговорено е
поемане на разходите за ремонт, установена е повредата, установени са точно
разходите по фактурата, датите по документите са близки и съвпадат със
свидетелските показания за периода на техническата повреда. Няма щета за
ответника.
В тази връзка, по отношение изложените съображения от съда като
цяло за имуществената отговорност на работника, съдът се позовава на следната
съдебна практика: Р № 56/ 2010 г. по гр.д. № 540/2009 г. на трето ГО на ВКС, Р
247/ 2015 г. по гр.д. № 970/ 2015 г. на четвърто ГО на ВКС, Р № 878/ 2010 г. по
гр.д. 3787/ 2008 г. на четвърто ГО на ВКС, О № 854/ 10.12. 2018 г., по гр.д. 1283/
2018 г. на трето ГО, Р № 324/ 06.01. 2015 г. по гр.д. 2431/ 2014 г. на четвърто ГО на ВКС. В тези актове
се разрешават правни въпроси, свързани както с материално-правните предпоставки
за реализиране на пълната имуществена отговорност на работника, така и за
доказателствените средства.
Искът по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД също е неоснователен и за
двете групи касови ордери. В първата група, за седемте ордера по 1200 лв. се
установи, че ответницата не е получила средствата. Т.е. няма разместване на
блага в полза на ответната страна. Не е налице фактическият състав на получено
без основание. По отношение на другия касов ордер получаването от ответницата е
установено. Установено е от друга страна обаче и правното основание, което е
валидно – договор между страните.
Предвид на изложените съображения, въззивният съд намира, че
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Първоинстан-ционният
съд е достигнал до същия правен извод и решението му следва да бъде потвърдено.
По разноските. Пред втората инстанция въззиваемата страна няма
направени разноски, а такива не се следват на въззивника. Съдът не присъжда
такива на втора инстанция.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 678 от 18.11. 2019 г., по гр.д. № 2279/ 2019
г. на РС-Търговище, В ЧАСТТА, в която е бил отхвърлен като неоснователен,
предявеният от „ФРЕШ КРЕДИТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, против Р.М.С. *** иск, за заплащане на сумата от 8400
лв. – по 7 бр. разходни касови ордери: № 64/23.03. 2018 г.,
№ 91/ 24.04. 2018 г., № 113/ 25.05. 2018 г., № 131/ 21.06. 2018 г., №
151/ 20.07. 2018 г., № 14/ 21.08. 2018 г. и №
34/ 20.09. 2018 г. и за сумата от 363 лв. по РКО №
84/ 16.04. 2018 г., предявен с правно основание чл. 207, ал.1, т. 2 от КТ,
евентуално по чл. 45 от ЗЗД, във вр. чл. 203, ал. пр.1-во от КТ, евентуално
като неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1-во от ЗЗД, като правилно и законосъобразно.
В останалата част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.