РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Б., 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ В. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
Членове:Величка Пандева
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Б.Г. В. М.
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Частно наказателно
дело № 20221200200562 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал.
1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС) и е образувано въз основа на получено в Окръжен съд – Б.
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на Г., с
което на засегнатото лице Б.Д., роден на *** г. в гр. П. с обичайно
пребиваване в изпълняващата държава: 2850 гр. П., ул. ,,К. Б. I“ № 44 е
наложена финансова санкция в размер на 70.00 евро и разноски в
производството в размер на 28.50 евро.
В съдебно заседание представителят на ОП Б. изразява становище, че
искането е основателно и следва да бъде уважено, тъй като са налице
законовите предпоставки за признаване на решението за финансови санкции,
посочено в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета.
Засегнатото лице редовно уведомено чрез защитника си, не се явява в
съдебно заседание. Защитникът - адв. Д. изразява становище за основателност
на искането.
1
От данните, съдържащи се в Удостоверението по чл. 4 от Рамково
решение (РР) 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции се установява, че по отношение на
Б. Д., на 11.05.2021 г. е постановено решение на несъдебен орган на
издаващата държава с № 09.5007266.1 влязло в сила на 23.06.2021 г. по
отношение на действия, които съгласно националния закон в решаващата
държава се преследват като правонарушения, с което му е наложена
финансова санкция в общ размер на 98.50 евро, от които 70.00 евро – парична
сума, която е наложена с решението и 28.50 евро – парична сума за разходите
по производството, които са довели до решението. В удостоверението е
посочено, че на 11.03.2021 г. в 19:02 ч. в N./W. федерална магистрала 3,47,96
км, район N./W. в посока на движение K., Б.Д. в качеството си на шофьор на
лек автомобил с регистрация В1415НР е превишил допустимата максимална
скорост извън населени места с 23 км/ч, допустима скорост 100 км/ч,
констатирана скорост (след приспаднат толеранс) 123 км/ч.
По този начин лицето е извършило административно нарушение
съгласно § 41 ал. 1 в съчетание с Приложение 2, § 49 StVO (Наредба за
движението по пътищата); § 24 StVG (Закон за движението по пътищата);
11.3.4 BKat (Каталог за глобите). Изрично е посочено в удостоверението, че
лицето е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава
лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва
решението, както и относно сроковете за обжалване, решението е влязло в
сила и доколкото е известно на органа, който издал удостоверението, в
изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за
същото деяние и не е изпълнявано такова решение,у постановено в държава,
различна от издаващата или изпълняващата.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира искането за
основателно.
Производството по реда на чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС има за цел да
бъде признато от български съд решение за налагане на финансова санкция,
издадено от компетентен орган в друга държава – членка на ЕС. В това
производство българския съд, в качеството си на изпълняващ орган, не може
да проверява дали действително засегнатото лице е извършило деянието, за
което му е наложена финансова санкция, нито да събира доказателства в тази
насока. Правомощията на съда се свеждат до това, да се установи дали са
налице основанията за признаване на решението – дали същото е издадено от
компетентен орган на издаващата държава-членка, дали удостоверението е на
български език, дали има реквизитите съгласно рамково решение
2005/214/ПВР и ЗПИИРКОРНФС; дали се отнася за деяние, за което е
допустимо признаване на решение за налагане на финансова санкция; дали са
налице основанията (предвидени в чл. 35 от закона) за отказ да се признае
или изпълни решението. Правомощията на съда са единствено относно
спазването на формалните изисквания на закона. Понятието за ,,решение за
налагане на финансова санкция“ е уредено в чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от закона, такива решения се признават и изпълняват в
Република България за деяния, които съставляват престъпление или
2
административно нарушение и по българското право (т.е. изисква се двойна
наказуемост), но в чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС е предвидено изключение
от принципа за двойната наказуемост. Описаното деяние представлява
административно нарушение и по българското законодателство, но двойна
наказуемост не се изисква, тъй като се касае за деяние по чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС. Видно от приложеното удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, цитираното решение е влязло в законна
сила. Засегнатото лице е било надлежно уведомено за възможността лично
или чрез пълномощник да обжалва решението, както и за сроковете за
обжалване.
Б.ският окръжен съд намира, че е компетентен да признае решението за
налагане на финансова санкция, издадена в друга държава-членка на
Европейския съюз – Г., по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от закона, тъй
като се явява Окръжен съд по обичайното пребиваване на засегнатото лице.
Решението на несъдебния орган на Г. следва да бъде признато, тъй като се
отнася за деяние, което съставлява нарушение и по българското
законодателство, независимо от елементите на състава му по
законодателството на издаващата държава. Лицето, срещу което е
постановено същото решение, има обичайно пребиваване в Р България.
В случая, не са налице основания за отказване признаването и
изпълнението на постановеното решение. Срещу осъденото лице липсват
данни за същото деяние в Р България или друга държава, различна от
издаващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за
налагане на тази финансова санкция (чл. 35, т. 2 от цитирания закон). Освен
това няма доказателства, че лицето е с имунитет или привилегия, които по
българското законодателство правят решението на несъдебен орган на Г.
недопустимо за изпълнение, както и не се отнасят до лице, което поради
възрастта си е наказателно неотговорно съгласно българските закони (чл. 35,
т. 4 и т. 8 от закона). Решението не се отнася за деяние подсъдно на български
съд (аргумент от чл. 2 НК), поради което не следва да се коментира въпроса
за евентуално изтекла давност по българското законодателство.
Решаващият съд намира, че не са налице и останалите отрицателни
предпоставки за признаване и изпълнение на решението на изпращащата
държава, визирани в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС – касае се за финансова санкция
– глоба и разноски по производството, наложена с акт на несъдебен орган за
извършено административно нарушение. От съдържанието на
удостоверението е видно, че производството е било писмено и засегнатото
лице е било уведомено лично или чрез упълномощен представител относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, поради
което не са налице предпоставките на чл. 35, т. 9 и т. 10, б. ,,а“ от Закона, за
отказ да се признае и изпълни решението на несъдебния орган на Г..
С оглед на всичко гореизложено настоящият състав намира, че са
налице всички предпоставки за признаване и допускане на изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице. Не са
3
налице основания по чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за намаляване размера
на финансовата санкция.
Размерът на паричното задължение, съгласно чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС следва да се определи в левова равностойност според
съотношението евро - български лев по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението в издаващата държава, който в случая е
11.05.2021 г., към която дата 98.50 евро се равняват на 192.65 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16,
ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд - Б.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение рег. № 09.5007266.1 от 11.05.2021 г., постановено
от Z. B. des P.R. - Г., влязло в сила на 23.06.2021 г., с което на Б. Д. Ш., роден
на *** г. в гр. П. с последен известен адрес в изпълняващата държава: 2850,
гр. П., обл. Б., ул. ,,К. Б. I“ №44, е наложена финансова санкция в размер на
70.00 евро и разноски в производството в размер на 28.50 евро, за извършено
от него административно нарушение съгласно § 41 ал. 1 в съчетание с
Приложение 2, § 49 StVO (Наредба за движението по пътищата); § 24 StVG
(Закон за движението по пътищата); 11.3.4 BKat (Каталог за глобите), за това,
че на 11.03.2021 г. в 19:02 ч. в N./W., федерална магистрала 3,47,96 км, район
N./W. в посока на движение K., като шофьор на лек автомобил с регистрация
В1415НР е превишил допустимата максимална скорост извън населени места
с 23 км/ч, при допустима скорост 100 км/ч, с констатирана скорост (след
приспаднат толеранс) 123 км/ч., като левовата равностойност на финансовата
санкция е в размер на 192.65 лв. (сто деветдесет и два лева и шестдесет и пет
стотинки).
Препис от настоящото решение да се изпрати незабавно на ТД ,,НАП“ -
Б. за изпълнение.
Незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава –
Г. за постановеното решение, като копие от същото да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес
чрез Окръжен съд - Б. пред Апелативен съд - С., като обжалването не спира
изпълнението му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4