ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7817
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110163468 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 331582/20.11.2023 г. на К. Д. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. срещу С. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.
ап. 141, К. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., , и С. К. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С.
Ищцата – К. Д. Б., твърди, че е наследница на баща си – Д. Б. П., починал
на 23.11.2020 г. Приживе на 12.11.1967 г. последният сключил граждански
брак с майка – М. Н. С., който е бил прекратен чрез развод по исков ред на
20.07.1987 г. Впоследствие, Д. Б. П. сключил втори брак с ответницата С. К.
П., от който брак били родени две деца, а именно останалите двама ответници
– С. Д. П. и К. Д. П..
Ищцата твърди, че през 1995 г. ответницата С. Д. П. придобила в режим
на съпружеска имуществена общност чрез покупко-продажба следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 141, находящ се в гр. С. представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ B СГРАДА с идентификатор 68134.619.33.1.154
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с адрес на имота:
гр. С., С. район „П. находящ се в жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.619.33, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, който обект е с
площ от 93.59 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори: на същия етаж: 68134.619.33.1.153, под обекта:
68134.619.33.1.151, над обекта: 68134.619.33.1.157, заедно с избено
помещение № 19, с площ от 4.29 кв.м. и 4.940% идеални части от общите
части на сградата (наричан по-долу за краткост „Имотът“).
Ищцата поддържа, че ½ ид. ч. от имота била придобита от С. Д. П., а
останалата ½ ид. ч. от дъщеря й – С. Д. П., по силата на саморъчно завещание
от 01.12.2003 г., с което баща й – Д. Б. П., е завещал цялото си движимо и
1
недвижимо имущество в нейна полза. Завещанието било обявено и
впоследствие вписано с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
12.02.2021 г. при нотариус с рег. № 696 на Нотариалната камара, с район на
действие – Кюстендилски районен съд.
Ищцата твърди, че в нейна полза не са оставени никакви имоти и
движими вещи, поради което счита, че с тази разпоредителна сделка е била
накърнена запазената част от наследството на баща , която се
равнявала на 5/24 ид. ч. от процесния имот.
Моли съда на основание чл. 30, ал. 1 ЗН да намали саморъчно
завещание от 01.12.2003 г., извършено от Д. Б. П. в полза на С. Д. П., до
размер 5/24 ид. ч. и същите да бъдат възстановени.
Моли съда да допусне и извърши делба на гореописания имот между
нея, С. Д. П. и К. Д. П., в качеството си на законни наследници при
съответните законови квоти.
Претендира разноски по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба
от ответниците. Оспорват предявените искове като недопустими, а в
условията на евентуалност като неоснователни.
Ответницата С. К. П. – втората съпруга на починалия, счита, че е
недопустимо искът за делба да се разглежда в същото производство като иска
по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като искът за възстановяване на запазената част от
наследството е предявен единствено срещу дъщеря – С. Д. П., а останалите
ответници са страни само по иска за делба.
Счита още, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е недопустим спрямо
ответницата С. Д. П., тъй като Д. Б. П. е изготвил завещание, с което се е
разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество в нейна полза.
Ответницата не претендира своята запазена част от наследството на съпруга
си, поради което счита, че не следва да бъде конституирана като страна в
производството по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Не оспорва
действителността на завещателното разпореждане.
Възразява, че ищцата не е конкретизирала дали претендира
възстановяване на 5/24 ид. ч. от цялото наследствено имущество на Д. П., или
5/24 ид. ч. от процесния имот, като отбелязва, че последното би било
недопустимо, тъй като възстановяване на запазена част от наследство може да
се иска от цялата наследствена маса, а не по отношение на конкретна част от
същата.
По отношение на иска за съдебна делба по чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69, ал.
1 ЗН счита, че същият е недопустим по отношение на недвижимия имот с
идентификатор 68134.619.33.1.154, представляващ Апартамент № 141, с
адрес: гр. С. , тъй като последният представлява лично имущество на
ответницата в резултат на пълна трансформация на лично имущество на
основание чл. 23, ал. 1 СК. Твърди, че имотът е закупен по време на брака с
Д. Б. П. с изцяло лични средства, една част от които представляват дарение от
покойната майка, която сума последната е получила от продажба на неин
собствен имот, находящ се в гр. С. Остатъкът от сумата била осигурена
изцяло с лични спестявания от трудови възнаграждения на ответницата.
Поддържа, че средствата, придобити по дарение, и спестяванията от трудови
2
възнаграждения не са част от съпружеската имуществена общност, поради
което процесният апартамент представлява лично имущество на ответницата
по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК.
Евентуално, ако съдът приеме, че не е налице пълна трансформация на
лично имущество, ответницата счита, че е налице частична трансформация
по смисъла на чл. 23, ал. 2 СК, представляваща частта от имота, закупена с
паричните средства, получени по дарение от покойната майка, поради което
съдът следва да допусне делба само по отношение на дела от процесния имот,
който съответства на останалата част от покупната цена на същия, като част от
СИО.
Ответницата моли съда при допускане на съдебна делба на имота
същият да бъде възложен в неин дял на основание чл. 349, ал. 1 ГПК.
В случай че съдът допусне делба на процесния имот, ответницата
поддържа, че в делбената маса не са включени всички недвижими имоти,
представляващи собственост на Д. Б. П., тъй като по време на брака с първата
си съпруга – М. Н. С. съпрузите са придобили в режим на СИО недвижим
имот, находящ се в гр. С., поради което Д. Б. П. притежава ½ ид. ч. от
гореописания имот, както и от всички останали имоти, придобити по време на
брака между М. Н. С. и Д. Б. П. в периода 12.11.2967 г. – 01.01.1988 г.
Ответницата твърди още, че при справка в Имотния регистър е
установила, че Д. Б. П. е бил съсобственик и на ид. ч. от редица недвижими
имоти, находящи се в с. Р.община К., а именно:
1. Поземлен имот с ид. 63536.51.75, с площ по документи 1 200 кв. м.,
находящ се в обл. К. община К., с. Р., местност Ш.;
2. Поземлен имот с идентификатор № 63536.35.27, с площ по документи 1
300 кв. м., разположен в област К., община К. село Р. местност Т.
3. Поземлен имот с идентификатор № 63536.52.83, с площ по документи
800 кв. м., разположен в област К., община К., село Р., местност Ш.
4. Поземлен имот с идентификатор № 63536.3.71, с площ по документи 1
740 кв.м., разположен в област К., община К., с. Р. местност С.
5. Поземлен имот с пл. № 203, парцел 8, с площ по документи 391 кв. м. и
изградена в него жилищна сграда с площ от 105 кв. м., разположен в
област К., община К., село Р., местност Ш.
Поддържа, че гореописаните имоти са били съсобствени на починалия Д. Б. П.
и неговия брат – А. Б. П., с ЕГН: **********, поради което последният следва
да бъде конституиран като страна в делбеното производство.
Ответницата моли съда да прекрати производството по чл. 30, ал. 1 ЗН
по отношение на нея, както и да приеме за установено по отношение на
наследниците на Д. Б. П., че С. К. П. е изключителен собственик на недвижим
имот с ид. 68134.619.33.1.154, представляващ Апартамент № 141, с адрес: гр.
С. а в условията на евентуалност – изключителен собственик на съответните
идеални части от имота.
При условие че съдът приеме за установено по отношение на
ответницата, че последната е изключителен собственик на процесния имот,
моли съда да прекрати производството по съдебна делба на наследството на Д.
Б. П., а ако такава бъде допусната, процесният имот да бъде възложен в дял на
ответницата на основание чл. 349, ал. 1 ГПК.
3
Претендира разноски.
Ответницата С. Д. П. също поддържа, че предявените от К. Б. Д. искове
са недопустими, а в условията на евентуалност – неоснователни.
Счита, че е недопустимо искът за делба да се разглежда в същото
производство като иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като искът за възстановяване на
запазената част от наследството е предявен единствено срещу нея, а
останалите ответници са страни само по иска за делба. Поддържа, че така от
петитума на исковата молба не може да бъде установено дали ответницата
претендира възстановяване на запазена част в размер на 5/24 ид. ч. от цялото
наследство на Д. Б. П., или единствено 5/24 ид. ч. от процесния недвижим
имот. Ако се претендира възстановяване на запазената част от цялото
наследствено имущество, твърди, че трябва да бъдат посочени всички
недвижими имоти в патримониума на наследодателя, а ако се претендират
5/24 ид. ч. от имот с ид. 68134.619.33.1.154, искът е неоснователен, тъй като
същият е изключителна собственост на майка й – С. К. П.. Възразява и срещу
размера на идеалните части, за които се иска възстановяване.
По отношение на иска за съдебна делба по чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69, ал.
1 ЗН счита, че същият е недопустим по отношение на недвижимия имот с
идентификатор 68134.619.33.1.154, представляващ Апартамент № 141, с
адрес: гр. С., , тъй като последният представлява лично имущество на
ответницата – С. К. П., в резултат на пълна трансформация на лично
имущество на основание чл. 23, ал. 1 СК. Твърди, че имотът е закупен по
време на брака с Д. Б. П. с изцяло лични средства, една част от които
представляват дарение от покойната майка, която сума последната е
получила от продажба на неин собствен имот, находящ се в гр. С. „ Остатъкът
от сумата била осигурена изцяло с лични спестявания от трудови
възнаграждения на ответницата. Поддържа, че средствата, придобити по
дарение, и спестяванията от трудови възнаграждения не са част от
съпружеската имуществена общност, поради което процесният апартамент
представлява лично имущество на ответницата по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК.
В случай че съдът допусне делба на процесния имот, ответницата
поддържа, че в делбената маса не са включени всички недвижими имоти,
представляващи собственост на Д. Б. П., тъй като по време на брака с първата
си съпруга – М. Н. С., съпрузите са придобили в режим на СИО недвижим
имот, находящ се в гр. С. поради което Д. Б. П. притежава ½ ид. ч. от
гореописания имот, както и от всички останали имоти, придобити по време на
брака между М. Н. С. и Д. Б. П. в периода 12.11.2967 г. – 01.01.1988 г.
Ответницата твърди още, че при справка в Имотния регистър е
установила, че Д. Б. П. е бил съсобственик и на ид. ч. от редица недвижими
имоти, находящи се в с. Р., община К., а именно:
1. Поземлен имот с ид. 63536.51.75, с площ по документи 1 200 кв. м.,
находящ се в обл. К. община К., с. Р., местност Ш.
2. Поземлен имот с идентификатор № 63536.35.27, с площ по документи 1
300 кв. м., разположен в област К., община К. село Р. местност Т.
3. Поземлен имот с идентификатор № 63536.52.83, с площ по документи
800 кв. м., разположен в област К. община К., село Р., местност Ш.;
4. Поземлен имот с идентификатор № 63536.3.71, с площ по документи 1
4
740 кв.м., разположен в област К., община К., с. Р., местност С.
5. Поземлен имот с пл. № 203, парцел 8, с площ по документи 391 кв. м. и
изградена в него жилищна сграда с площ от 105 кв. м., разположен в
област К., община К., село Р., местност Ш.;
Поддържа, че гореописаните имоти са били съсобствени на починалия Д. Б.
П. и неговия брат – А. Б. П., с ЕГН: **********, поради което последният
следва да бъде конституиран като страна в делбеното производство.
Моли съда да отхвърли иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, а ако бъде
допуснато производството по съдебна делба на недвижими имоти, включени в
наследството на Д. Б. П., в делбената маса да бъдат включени всички
недвижими имоти – собственост на наследодателя.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба и от ответника
К. Д. П., който оспорва предявените искове като недопустими, а в условията
на евентуалност като неоснователни.
Счита, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН и искът по за делба по чл. 34 ЗС следва
да бъдат разгледани в отделни производства поради различие на страните по
тях.
По отношение на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН ответникът
счита, че същият е недопустим спрямо него, тъй като той не оспорва волята на
починалия си баща да прехвърли цялото си движимо и недвижимо имущество
на сестра му, поради което страни в това производство следва да бъдат
единствено ищцата – К. Д. Б., и лицето, в чиято полза е направено
завещателното разпореждане, а именно – С. Д. П..
Възразява, че ищцата не е конкретизирала дали претендира възстановяване
на 5/24 ид. ч. от цялото наследствено имущество на Д. П., или 5/24 ид. ч. от
процесния имот, като отбелязва, че последното е недопустимо, тъй като
възстановяване на запазена част от наследство може да се иска от цялата
наследствена маса, а не по отношение на конкретна част от същата.
По отношение на иска за съдебна делба по чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1
ЗН счита, че същият е недопустим по отношение на недвижимия имот с
идентификатор 68134.619.33.1.154, представляващ Апартамент № 141, с
адрес: гр. С.“, ., тъй като последният представлява лично имущество на
ответницата – С. К. П., в резултат на пълна трансформация на лично
имущество на основание чл. 23, ал. 1 СК. Твърди, че имотът е закупен по
време на брака с Д. Б. П. с изцяло лични средства, една част от които
представляват дарение от покойната майка, която сума последната е
получила от продажба на неин собствен имот, находящ се в гр. С. Остатъкът
от сумата била осигурена изцяло с лични спестявания от трудови
възнаграждения на ответницата. Поддържа, че средствата, придобити по
дарение, и спестяванията от трудови възнаграждения не са част от
съпружеската имуществена общност, поради което процесният апартамент
представлява лично имущество на ответницата по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК.
Ако съдът приеме, че ответникът следва да е страна в производството по
делба на наследственото имущество на покойния си баща, поддържа, че в
делбената маса не са включени всички недвижими имоти, представляващи
собственост на Д. Б. П., тъй като по време на брака с първата си съпруга – М.
5
Н. С., съпрузите са придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в
гр. С. , поради което Д. Б. П. притежава ½ ид. ч. от гореописания имот, както и
от всички останали имоти, придобити по време на брака между М. Н. С. и Д.
Б. П. в периода 12.11.2967 г. – 01.01.1988 г.
Ответникът твърди още, че при справка в Имотния регистър е установил,
че Д. Б. П. е бил съсобственик и на ид. ч. от редица недвижими имоти,
находящи се в с. Р., община К., а именно:
1) Поземлен имот с ид. 63536.51.75, с площ по документи 1 200 кв. м.,
находящ се в обл. К., община К., с. Р., местност Ши.
2) Поземлен имот с идентификатор № 63536.35.27, с площ по документи 1
300 кв. м., разположен в област К., община К. село Р., местност Т.
3) Поземлен имот с идентификатор № 63536.52.83, с площ по документи
800 кв. м., разположен в област К., община К., село Р., местност Ш.
4) Поземлен имот с идентификатор № 63536.3.71, с площ по документи 1
740 кв. м., разположен в област К., община К. с. Р., местност С.
5) Поземлен имот с пл. № 203, парцел 8, с площ по документи 391 кв. м. и
изградена в него жилищна сграда с площ от 105 кв. м., разположен в област К.,
община К., село Р., местност Ш.
Поддържа, че гореописаните имоти са били съсобствени на починалия Д. Б.
П. и неговия брат – А. Б. П., с ЕГН: **********, поради което последният
следва да бъде конституиран като страна в делбеното производство.
Моли съда да отхвърли иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН по
отношение на него, а в условията на евентуалност да отхвърли предявените от
К. Д. Б. обективно съединени искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съгласно указания, дадени с Разпореждане № 109871/02.08.2024 г., с
уточняваща молба № 298179/24.09.2024 г. ответницата С. К. П. уточнява, че
предявява инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 ГПК,
във вр. с чл. 23, ал. 1 СК, а в условията на евентуалност – иск с правно
основание чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 СК, срещу всички останали
наследници на Д. Б. П., а именно:
1. К. Д. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.;
2. С. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.;
3. К. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.
Моли съда да признае за установено по предявения от С. К. П., че С. К. П. е
изключителен собственик на недвижим имот с идентификатор №
68134.619.33.1.154, представляващ Апартамент № 141 с адрес: гр. С. , с площ
от 93.59 кв. м. и избено помещение № 19 с площ от 4.29 кв. м. и 4.940%
идеални части от общите части на сградата.
В условията на евентуалност моли съда да признае за установено по
предявения от С. К. П. срещу К. Д. Б., С. Д. П. и К. Д. П. иск с правно
основание чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 СК, че С. К. П. е изключителен
собственик на част от недвижим имот с идентификатор № 68134.619.33.1.154,
представляващ Апартамент № 141 с адрес: гр. С.“, с площ от 93.59 кв. м. и
избено помещение № 19, с площ от 4.29 кв. м. и 4.940% идеални части от
общите части на сградата.
6
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещен иск с вх. №
415248/19.12.2024 г. от ответницата К. Д. Б., която оспорва изцяло така
предявените инцидентни установителни искове с правно основание чл. 212
ГПК, във вр. с чл. 23, ал, 1 СК и в условията на евентуалност – чл. 212 ГПК,
във вр. с чл. 23, ал. 2 СК.
Ответницата оспорва фактическите твърдения в молбата, като твърди, че
наследодателят Д. П. е притежавал ½ ид. ч. от правото на собственост върху
процесния имот, тъй като всички материални и нематериални придобивки в
семейството му са се дължали на неговите доходи, които са били необичайно
високи към онзи момент.
Оспорва твърдението, че С. К. П. е изключителен собственик на имота, тъй
като същият не е придобит срещу лично имущество на същата. Поддържа, че
имотът е съпружеска имуществена общност, тъй като е придобит по време на
брака. Твърди, че не са налице други имоти на наследодателя, които да бъдат
включени в делбената маса в настоящия процес.
Моли съда да отхвърли предявените инцидентни установителни искове с
правно основание чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23, ал, 1 СК и в условията на
евентуалност – чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 СК, както и да й бъдат
присъдени направените по този иск разноски.
Отговор на насрещната искова молба с вх. № 417330/23.12.2024 г. е
получен и от ответника К. Д. П.. Последният не оспорва фактите, на които се
основават предявените искове с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, респ. чл.
23, ал. 2 СК. Счита предявените искове за допустими и основателни.
С Разпореждане № 109871/02.08.2024 г. съдът е дал указания на
ответниците да уточнят дали предявяват иск за делба на други имоти освен
посочения от ищцата К. Б. апартамент № 141, с ид. 68134.619.33.1.154. С
уточняваща молба с вх. № 281084/04.09.2024 г. ответниците молят съда да
допусне и извърши делба на всички недвижими имоти, които са били
собственост на наследодателя им – Д. Б. П..
Ответниците предявяват и насрещен иск за делба с насрещна искова молба
с вх. № 361887/11.11.2024 г. срещу К. Д. Б., с ЕГН: ********** и М. Н. С. с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С. Молят съда да допусне и извърши делба на
Апартамент № 15 /петнадесет/, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.201.162.1.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, с адрес на имота в гр. С., който самостоятелен обект се
намира на етаж 3 /три/ в жилищна сграда с идентификатор 68134.201.162.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.201.162, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта 1 /едно/, с площ 73.36 кв. м., с прилежащи части: Мазе № 15
/петнадесет/, с площ от 6.48 кв. м. и идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.201.162.1.16, 68134.201.162.1.14, под обекта: 68134.201.162.1.9, над
обекта: 68134.201.162.1.21, представляващ съгласно документ за собственост:
Апартамент № 15, находящ се в гр. С. на III /трети/ етаж в жилищната сграда -
. /тридесет и четири/, състоящ се от: стая, дневна, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 73.36 кв. м., при съседи: изток-фасада,
запад – апартамент на Й., север – апартамент на Н., юг - фасада, отгоре –
7
апартамент на Р., отдолу – апартамент на М., заедно с избено помещение №
15, с полезна площ от 6,48 кв. м., при съседи: изток – стена, запад – стена,
север – мазе на Г., юг – стена, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и 2,073 % идеални части от правото на строеж върху
мястото.
С Определение № 49851/06.12.2024 г. съдът прекратява делото по
отношение на искова молба № 361887/11.11.2024 г. от С. П., К. П. и С. П.,
предявена срещу К. Б. и М. С., за включване в делбата на гореописания
недвижим имот с ид. 68134.201.162.1.15 и връща исковата молба. Последната
се явява недопустима с оглед на факта, че ищците не са обосновали правен
интерес от предявяване на иска за делба, предвид твърденията им в молба с
вх. № 361887/11.11.2024 г. и тези в отговорите на първоначално предявената
искова молба. Исковата молба е недопустима и тъй като не е налице спор
между С. П., К. П., С. П. и К. Б. по отношение на факта, че по силата на
завещателно разпореждане, направено от наследодателя – Б. П., в полза на С.
П., последната е придобила притежаваните от него недвижими имоти. В
допълнение, дори да се приеме, че искът е предявен само от С. П. срещу М. С.
то същият отново би бил недопустим с оглед обстоятелството, че М. С. е трето
на сънаследниците лице по смисъла на чл. 345 ГПК.
Съдът, след като извърши проверка по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответниците (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
1. Ищцата – К. Д. Б., предявява следните обективно и субективно
съединени искове:
Иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН срещу ответницата С. Д. П. с
предмет намаляване до размера, необходим за допълване на ищцовата
запазена част, на извършено в нейна полза от Д. Б. П. саморъчно
завещание от 01.12.2003 г.;
В условията на евентуалност, в случай, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН бъде
уважен, предявява иск по чл. 341 ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН
срещу ответниците С. К. П., С. Д. П. и К. Д. П. за делба на следния
недвижим имот: Апартамент № 141, находящ се в гр. С. представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.619.33.1.154 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с адрес на имота:
гр. С. С. община, район „П. находящ се в жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор:
68134.619.33, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, който обект е с площ от 93.59 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж:
68134.619.33.1.153, под обекта: 68134.619.33.1.151, над обекта:
68134.619.33.1.157, заедно с избено помещение № 19, с площ от 4.29
кв.м. и 4.940% идеални части от общите части на сградата.
8
2. Ответницата – С. К. П., предявява следните обективно и субективно
съединени искове:
Инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 ГПК, във вр.
с чл. 23, ал. 1 СК срещу за признаване на установено по отношение на
ответниците К. Д. Б., С. Д. П. и К. Д. П., че ищцата е изключителен
собственик на Апартамент № 141, находящ се в гр. С. представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.619.33.1.154
В условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 212 ГПК, във
вр. с чл. 23, ал. 2 СК за признаване на установено по отношение на
ответниците К. Д. Б., С. Д. П. и К. Д. П. , че ищцата е изключителен
собственик на част от гореописания процесен имот.
По отношение на обстоятелствата, които са безспорни и не се нуждаят
от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,
ал. 2 ГПК):
1. Не се спори, а и видно от Удостоверение за наследници с изх. № 06351 от
17.06.2021 г. на СО, район „П.“, че след смъртта си Д. Б. П. е оставил
следните наследници по закон:
К. Д. Б., с ЕГН: **********;
С. К. П., с ЕГН: **********;
С. Д. П., с ЕГН: **********;
К. Д. П., с ЕГН: **********.
2. Не се спори, а и видно от Удостоверение за сключен граждански брак №
011168/23.05.1991 г. на Общински народен съвет „С.“, че наследодателят
Д. Б. П. е живял в граждански брак със С. К. П., с ЕГН: **********, до
момента на смъртта си – 23.11.2020 г.
3. Не се спори, а и видно от Протокол за обявяване на саморъчно завещание
с рег. № 806 от 12.02.2021 г., че наследодателят Д. Б. П. е завещал в полза
на дъщеря си – С. Д. П., цялото си движимо и недвижимо имущество.
Съдът намира, че не са налице други факти и обстоятелства, които не
подлежат на доказване и са безспорни.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
1. По иска с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН
Ищецът по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН следва да докаже
следните обстоятелства: 1) че е сред кръга от наследници с право на запазена
част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящи, родители или съпрузи; 2) че
наследодателят им се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество чрез
завещание в полза на ответниците; 3) че наследодателят е излязъл извън
9
разполагаемата си част, като се е разпоредил с посочените в исковата молба
имоти в полза на ответницата, с което е накърнил запазената част на ищците
от наследството му.
2. По иска с правна квалификация чл. 341 ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69
ЗН:
По предявения иск за делба с правна квалификация чл. 341 ГПК, във вр. с
чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 69, ал. 1 от ЗН ищците следва да докажат следните
материални и процесуални предпоставки: 1) съсобственост върху
недвижимите имоти – предмет на делбата 2) че предметът на делбата е годен
обект на правото на собственост; 3) размера на притежавания от всеки
съсобственик дял от вещта. Всеки съделител носи доказателствената тежест
да установи осъществяването на наведените от него правопогасяващи и
правоизключващи възражения и следва да докаже притежаваните от него
идеални части от съсобствените процесни имоти.
3. По иска с правна квалификация чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23 СК:
Основателността на претенцията по чл. 23 СК за пълна, респективно
частична трансформация на лично имущество, предполага доказването на
факта на влагане на лични средства от ищцата към момента на придобиване на
имота, като меродавният момент на придобиване при покупко – продажбата е
заплащането на покупната цена за имота. В тежест на ответниците е да
докажат твърденията си, въведени с отговорите на исковата молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че направените в отговорите на исковата молба възражения
за недопустимост на исковете са неоснователни.
На първо място, допустимостта на съединяването на искове в делбеното
производство е обусловена от неговата крайна цел, а именно ликвидиране
състоянието на съсобственост. В този смисъл в делбата е допустимо
съединяване на искове, касаещи принадлежността на правото на собственост
върху имуществото, предмет на делба по конкретното делбено дело, кръга от
лица, на които това право принадлежи, както и окончателното уреждане на
отношенията по повод съсобствеността.
С оглед изричната норма на чл. 343 ГПК в производството за делба се
решават и споровете относно завещания, истинността на писмени
доказателства, както и исканията за намаляване на завещателни
разпореждания, какъвто именно представлява предявения от ищцата К. Д. Б.
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Съдът не възприема възражението на ответниците, че искът за делба и
искът за възстановяване на запазена част от наследството на Д. Б. П. следва да
бъдат разгледани в отделни производства, тъй като макар въпросите кои от
страните в делбеното производство и при какво съотношение в правото на
собственост ще се явят съсобственици е преюдициален по отношение делото
за делба, същите могат да бъдат разгледани в самото делбено производство,
без необходимост от разделяне на исковете по реда на чл. 210, ал. 2 ГПК.
Фактът, че първият иск е предявен срещу един ответник – С. Д. П., а искът
за делба е субективно съединен срещу последната, нейния брат – К. Д. П., и
10
нейната майка – С. К. П., не противоречи на разпоредбата на чл. 210, ал. 1
ГПК. Тя трябва да се тълкува стеснително, а именно че би било недопустимо в
делбеното производство да се разглеждат спорове за материално право с лица,
за които не се твърди да са съсобственици към момента на предявяване на
иска. В настоящия случай и двамата ответници имат основание да
претендират наличието на права в съсобствеността – на основание
наследяване по закон, като С. К. П. предявява и иск за трансформация на
лично имущество по чл. 23 СК, който се явява преюдициален за иска с правно
основание чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН, поради което следва да бъде
разгледан в същото производство. Въпросът относно действителното наличие
на тези права и тяхното съотношение се отнася до съществото на спора, а не
до неговата допустимост.
По отношение на възражението на ответниците срещу предявения иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, че ищцата К. Д. Б. не е конкретизирала дали
се претендира възстановяване на 5/24 ид. ч. от цялото наследствено
имущество на наследодателя, или единствено на 5/24 ид. ч. от правото на
собственост върху недвижим имот с ид. № 68134.619.33.1.151, което би се
явило недопустимо, тъй като възстановяване на запазена част от наследство
може да се иска само по отношение на цялото наследствено имущество, съдът
намира същото неоснователно.
По доказателствата и доказателствените искания:
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да се приемат като относими, допустими и необходими
за изясняване на делото.
Ищцата К. Б. е направила искане за издаване на съдебно удостоверение по
реда на чл. 186 ГПК за издаване на данъчна оценка на недвижим имот с ид.
68134.619.33.1.154, което вече е уважено, а удостоверението за данъчна
оценка на имота е издадено и приобщено към делото.
Настоящият състав намира за излишно и неоснователно искането на
ищцата за издаване на съдебни удостоверения, които да послужат пред
ЕСГРАОН – Ст., район П., по силата на което да се установи семейното
положение на ответницата С. П. към 08.12.1995 г., тъй като същото бе
установено за безспорно от представеното по делото Удостоверение за
сключен граждански брак № 011168/23.05.1991 г.
Не следва да бъде уважавано и искането за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред Агенция по вписванията – брачен
регистър, по силата на което да се установи дали между С. П. и Д. П. е бил
сключен брачен договор, тъй като твърдения за наличието на такъв не са
наведени от нито една от страните в настоящото производство.
Ответниците също са направили редица искания за издаване на съдебни
удостоверения по реда на чл. 186 ГПК, досежно издаването на данъчни оценки
и документи за собственост на недвижимите имоти, находящи се в с. Р.
община К., обл. К.хеми на недвижимите имоти, находящи се в с. Р.
На ответниците С. К. П. и С. Д. П. са издадени и съдебни удостоверения, по
силата на които последните да се снабдят от всички районни администрации
на Столична община с документи за ползване и собственост на недвижим
11
имот с адрес: гр. С. Уважени са и исканията на двете ответници за издаване на
съдебни удостоверения, по силата на които последните да се снабдят от
Агенция по вписванията – Имотен регистър и С. с документи за собственост
на недвижими имоти, придобити от М. Н. С. и Д. Б. П. в периода от 12.11.1967
г. до 01.01.1998 г.
Във връзка с предявените искове с правно основание чл. 212 ГПК, във вр. с
чл. 23 СК, ответницата С. К. П. е направила искане да бъдат допуснати двама
свидетели при режим на довеждане, с чиито показания да се установи
произходът на средствата за закупуването на Апартамент № 141, с адрес: гр.
С. Един от ответниците по предявените искове – К. Д. Б., също е направила
искане да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, които
да докажат същите обстоятелства, както и обстоятелства, свързани с
материалното положение на наследодателя Д. П..
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства следва да бъдат
уважени исканията на страните за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на свидетели, но на ищеца С. П. следва да бъде допуснат един
свидетел при режим на довеждане, доколкото няма конкретно
разграничаване на обстоятелствата, които ще се установяват от всеки от тях и
съдът приема, че се искат за едни и същи такива. Същото важи и за
поисканите от ответницата двама свидетели при режим на довеждане, като
следва да се допусне само един.
Уважено е искането на ищцата С. К. П. за издаване на съдебно
удостоверение, което да й послужи пред АГКК и всички други компетентни
органи, във връзка със снабдяването със скици и схеми на процесния
недвижим имот с адрес: гр. С. както и съдебно удостоверение, което да й
послужи пред всички районни администрации на С., във връзка със
снабдяването с актуална данъчна оценка на същия. Същите са приобщени към
доказателствения материал по делото.
С оглед установяване произхода на средствата за придобиване на процесния
имот следва да бъде уважено и искането на С. П. за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред Агенция по вписванията – Имотен
регистър във връзка със снабдяване с препис от Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, находящ се в гр. С., собственост на Б. Д. М., с
ЕГН: ********** (майка на С. П.). Ищцата твърди, че средствата, получени от
продажбата на гореописания имот, са послужили за закупуване на процесния
Апартамент № 141, с адрес: гр. С.
Допустимо и относимо се явява искането на ответницата по исковете с
правно основание чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23 СК за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което последната да се снабди с данни от НОИ за
трудовия стаж на Д. П., както и за размера на трудовото му възнаграждение за
периода 1980-2000 г., вкл. и данни за работодателя, при когото е полагал труд
за посочения период.
Следва да бъде уважено и искането на К. Б. за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което същата да се снабди с данни от архива на
Банка „..... АД за данни относно наличието на влогове и банкови сметки на Д.
П., както и за движение на парични потоци от тези банкови сметки и/или
влогове за периода 1980-2000 г.
12
По отношение на включване в делбата на други недвижими имоти:
В ОИМ на С. П. (л.66), в ОИМ на С. П. ( л. 76) и ОИМ на К. П. (л. 86) е
изложено, че починалия Д. Б. П. и неговия брат – А. Б. П. са притежавали
сънаследствени имоти (5 на брой), намиращи се в област К., поради което
последният следва да бъде конституиран като страна в делбеното
производство по отношение на тези имоти. С. П. и К. П. не са сезирали съдът с
конкретен петитум за включване в делбата на тези имоти, нито е предвила иск
срещу А. П.. С. П. не е сезирала съдът с конкретен петитум за включване в
делбата на тези имоти, нито е предвила иск срещу А. П., направила е общо
искане – ако се допусне делба, то да бъдат включени всички недвижими имоти
собственост на наследодателя.
С разпореждане № 109871/02.08.2024 г. (л. 95) съдът е дал ясни указания
на С. П., С. П., К. П. да конкретизират дали предявяват иск за делба на други
имоти, освен посочения от ищеца К. Б. недвижим имот с идентификатор
68134.619.33.1.154.; при положителен отговор да представят поправена искова
молба с препис за насрещната страна, в която да индивидуализират
ответниците, да посочат основание за възникване на съсобствеността; да
посочат всички съсобственици на имотите; да индивидуализират имотите; да
сезират съда с изричен петитум във връзка с иск за делба на недвижимите
имоти. Страните са предупредени за неблагоприятните последици.
Съдът е продължил неколкократно срока за изпълнение на указанията.
В предоставения на страните срок, същите не са сезирали съда с изричен
диспозитив относно включване в делбата на 5 на брой поземлени имот
намиращи се в област К., съсобствени между починалия Д. Б. П. и неговия
брат – А. Б. П., нито са отправили иск за делба срещу последния.
Воден от горното, съдът намира, че не е сезиран с иск за делба на
горепосочените поземлени имоти.
По отношение на въпроса следва ли да се състави наследствена маса или
не:
Когато завещателното разпореждане е универсално /тоест, когато с него
наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество или с дробна част от
него/, съгласно чл.16, ал.1 ЗН то придава качеството на наследник на лицето, в
полза на което е направено. Като наследник, лицето, в полза на което е
направено универсалното завещание, придобива не само всички права на
наследодателя, но и става отговорно за всички негови задължения. Поради
това при предявен иск за намаляване на универсалното завещание до
размера на запазената част на наследник по закон не е нужно да бъде
образувана маса по чл.31 ЗН, а намалението следва да се извърши направо в
дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон
съобразно разпоредбата на чл.29 ЗН. Образуването на наследствена маса по
чл.31 ЗН е необходимо само тогава, когато е завещана определена вещ или
вземане /тоест, само при завет/, за да може да се определи чистия актив на
наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват
заветниците - Решение № 25/12.02.2016 г. по гр.д. № 4119/2015 г., I г.о. ВКС.
13
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.04.2025г от 11:15ч., за която
дата да се призоват страните.
УКАЗВА на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание
да заявят известните им имущества (извън вече посочените от тях) –
недвижими имоти, движими вещи (МПС и др.), вземания и т. н.,
притежавани от наследодателя, задълженията на същия към датата на
неговата смърт, както и да заявят дали им е известно от страна на
наследодателя са извършени дарения или завети, ако да – с какъв акт,
кога и в полза на кое лице.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Д. Б. за издаване на съдебни
удостоверения, които да послужат пред ЕСГРАОН – С. община, район П. по
силата на което да се установи семейното положение на ответницата С. П. към
08.12.1995 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Д. Б. за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред Агенция по вписванията – брачен
регистър, по силата на което да се установи дали между С. П. и Д. П. е бил
сключен брачен договор.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на
един свидетел при режим на довеждане от страна на ищцата по предявените
искове с правна квалификация чл. 212 ГПК, във вр. с чл. 23 СК – С. К. П.,
както и един свидетел от страна на ответницата – К. Д. Б.. ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на страните за допускане по още един свидетел при
режим на довеждане от тяхна страна. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 158
ГПК срок на страните за водене на свидетели в насроченото открито съдебно
заседание, като при неизпълнение без представени доказателства за
уважителна причина, допуснатото доказателство ще бъде отменено.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на С. К. П. съдебно удостоверение, което да
послужи пред Агенция по вписванията – Имотен регистър във връзка със
снабдяване с препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, находящ се в гр. С. , собственост на Б. Д. М.с ЕГН: ********** (майка
на С. П.). ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 158 ГПК срок за събиране на
доказателствата, като при непредставяне на същите без представени
доказателства за уважителна причина, съдът ще продължи делото без
събирането им.
ДА СЕ ИЗДАДАТ в полза на К. Д. Б. следните съдебни удостоверения:
1. съдебно удостоверение, по силата на което последната да се снабди с
данни от НОИ за трудовия стаж на Д. П., както и за размера на трудовото
14
му възнаграждение за периода 1980-2000 г., вкл. и данни за работодателя,
при когото е полагал труд за посочения период;
2. съдебно удостоверение, по силата на което същата да се снабди с данни
от архива на Банка „...........за данни относно наличието на влогове и
банкови сметки на Д. П., както и за движение на парични потоци от тези
банкови сметки и/или влогове за периода 1980-2000 г.
3. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 158 ГПК срок за събиране на
доказателствата, като при непредставяне на същите без представени
доказателства за уважителна причина, съдът ще продължи делото без
събирането им.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник
по делото в Република България, като същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в
случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото
със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако
страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а
давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права
или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза
на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и
предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък
принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца
С. К. П. се изпрати и препис от отговора на насрещен иск на К. Д. Б. с вх. №
415248/19.12.2024 г.
15
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16