№ 15647
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20221110135612 по описа за 2022 година
Образувано е по молба от П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
... на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване
съгласието на ответника Х. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... за
пътуване на децата на страните – Кристиян Х. В., ЕГН ********** и П. Х. В.,
ЕГН ..., извън пределите на Република България до всички държави от
Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и Република
Северна Македония с цел туризъм, лечение и образователни цели, за срок от 5
години, както и за заместване липсващо съгласие на бащата за издаване на
паспорт за пътуване на децата.
Искането е обосновано с твърдения, че децата са канени ежегодно на
почивка в чужбина от роднини на разноски на последните, но не могат да
отидат поради липса на съгласие на ответника. Детето КВ тренира футбол във
ФК „Септември“ и не може да вземе участие в състезания в чужбина.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявените искания.
Ответникът ги оспорва с аргументи, че при уважаване на молбата ще
бъде променено местоживеенето на децата, а той няма да има възможност да
ги вижда.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че страните са родители на децата Кристиян Х. В. и П. Х.
В..
Родителите не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани
с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични
1
документи.
Съгласно чл. 127а от СК спорът между родителите за пътувания на
децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за
това се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съобразно разпоредбата
на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на
малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите
спора се решава по реда на чл. 127а от СК.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който
съдът прави преценка за целесъобразност. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при на детето извън
страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от
време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания,
през определен период от време, но също до определени държави. Интересът
на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от
време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен,
защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има
ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК
сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между
родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на
родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на
чл. 127а СК за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител,
са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не
може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството.
Преценката, която съдът следва да направи в производството по чл. 127а СК,
изисква да се съберат доказателства, включително и по служебен път (по
аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на
страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава. Затова искането на разрешение за пътуване на детето извън
пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да
позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за
наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в
чужбина.
По настоящото дело искането е достатъчно конкретизирано, за да
изпълни формалните изисквания за редовност на исковата молба.
В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а
СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой
пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното
искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения, и
2
до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни
при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина са интересите на детето /в този смисъл Решение №
403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др./.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България
„всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва
по територията на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. 35,
ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите-
членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от Договора за
Европейски съюз.
Съдът приема, че не е в интерес на децата да пътуват извън територията
на Република България, тъй като е следва извод, че въпреки заявените цели,
действителното намерение е промяна на местоживеенето и полагане на труд в
чужбина от майката и детето К. В.. Този извод следва от драстичното
разминаване между твърденията в исковата молба и установеното от
доказателствата. Действително се доказва от медицинските документи, че
децата страдат от хронични заболявания, но липсват каквито и да е
доказателства да имат нужда, а и ищцата да има възможност да заплати
лечение в чужбина или да е налице лекарско предписание за пребиваване в
чужбина с цял подобряване на здравословното им състояние. Противно на
твърденията в исковата молба, детето Кристиян В. не тренира в ПФК
„Септември“ (л. 182), следователно няма участия на турнири в чужбина. В
хода на производството децата заявяват крайно противоречиви цели на
пътуването. Така при изготвяне на първия социален доклад (л. 112) споделят
пред социалните работници, че имат роднина в Лондон, който много искат да
посетят, както и да отидат на море в чужбина при роднини. Същевременно по
делото няма отправено искане за разрешение за пътуване до Великобритания,
липсва и каквато и да е конкретика за този роднина, който ще посетят – кой е
той, в коя държава живее и прочие. От втория социален доклад (л. 137) се
установява, че детето Кристиян В. не е записано в учебно заведение за
учебната 2023 г.-2024 г., като на 14.09.2023 г. е издадено удостоверение за
преместване на детето, като причина е посочено, че ще учи и живее в
чужбина. Обстоятелството, че не посещава училище през учебната година се
потвърждава и от третия социален доклад (л. 182).
След изрично дадените указания от съда, че са наличните данни по
делото за намерение на установяване на децата в чужбина, налагат ново
социално проучване и допускане на тяхното изслушване (л.203), децата
заявяват при социалното проучване (л. 213) и изслушването, че желаят да
пътуват то Република Турция, като междувременно детето Кристиян В.
отново е започнал училище в Република България.
Неколкократно променените версии за целите на искането в хода на
процеса, заявени при социалното проучване, установеното при социалното
проучване по адреса на бащата (л. 137), че детето Кристиян В. е отписано от
учебната 2023 г.-2024 г. с издадено удостоверение, че ще учи в чужбина;
3
пълната неопределеност на твърденията, че децата ще посещават роднина в
Турция– без данни за имена на роднината, родствената връзка, къде живее;
събраните доказателства за влошено материално положение на ищцата и
комбинация с житейската неправдоподобност на твърденията, че трима души
постоянно са канени на ваканции в чужбина от неустановени роднини, изцяло
на разноски на последните, дават основание на настоящия състав да счита, че
действителната цел на искането е промяна на местоживеенето на децата. При
това положение, доколкото няма яснота къде е целта емиграцията, при какви
условия, и има реален риск, ако бъде дадено заместващо съгласие за пътуване
с цел туризъм и образование, децата да бъдат изведени от страната без да бъде
съобразени поставените ограничения, съдът приема, че не е в техен интерес да
бъде дадено заместващо съгласие, поради което искането е неоснователно.
Неоснователността на искането за заместващо съгласие на бащата за
пътуване има като последица и неоснователност на искането за заместващо
съгласие за издаване на паспорт на децата.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски. Доколкото
молбата е неоснователна, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК (вж. в този смисъл
ТР № 3/2023 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС), сторените от ответника
разноски в размер на 650 лв. – адвокатско възнаграждение (л. 220), следва да
бъдат възложени в тежест на ищцата.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т.
9 ЗБЛД на П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ... за заместване
съгласието на Х. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... за пътуване на
детето Кристиян Х. В., ЕГН **********, извън пределите на Република
България до всички държави от Европейския съюз, Република Турция,
Република Сърбия и Република Северна Македония с цел туризъм, лечение и
образователни цели, за срок от 5 години, както и за заместване липсващо
съгласие за издаване на паспорт за пътуване на детето.
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т.
9 ЗБЛД на П. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ... за заместване
съгласието на Х. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... за пътуване на
детето П. Х. В., ЕГН ..., извън пределите на Република България до всички
държави от Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и
Република Северна Македония с цел туризъм, лечение и образователни цели,
за срок от 5 години, както и за заместване липсващо съгласие за издаване на
паспорт за пътуване на детето.
ОСЪЖДА П. П. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х. П. В., ЕГН
********** сумата от 650 лв. – разноски в производството, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5