Присъда по дело №2872/2017 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по НОХД № 2872/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI н. състав

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против Й.К.Б., ЕГН: ********** за това, че на 25.10.2016 г. на път II-56 в землището на с. Стряма, обл. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с регистрационен номер ****, след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол (ТНС) – престъпление по чл.343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК).

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното обвинение срещу подсъдимия Б., като намира същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали. Взема становище, че по приложимия към момента на процесното деяние ред употребата на наркотични вещества се е установявала или чрез техническо средство или чрез медицински и лабораторни изследвания, като щом подсъдимият сам се е отказал от провеждане на медицинско изследване, то следва да бъде зачетено показанието на техническото средство. Поддържа, че при извършването на теста са спазени всички технически спецификации, заложени от производителя, а дори и да има отклонения, то те не са в такава степен, че да опорочат изследването предвид и на установените от производителя подсигуряващи гаранции. Предлага на съда да кредитира и заключенията по изготвените експертизи, като изразява становище те да оборват възраженията на защитата за допуснати нарушения при вземане на пробата и отчитане на резултата. Намира извършването на престъплението от страна на подсъдимия за доказано и от показанията на свидетелите полицейски служители. Предлага да бъдат наложени кумулативно наказания „Лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено, и наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева, както и подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Защитникът – адв. Р., пледира обвинението да не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Взема становище да е установено подсъдимият да е управлявал процесното МПС на посочените в обвинителния акт време и място, но не и това да е станало след употреба на наркотични вещества. Поддържа, че към инкриминираната дата Й.Б. е бил болен и е приемал лекарства, употребявани при настинка, както и че е бил изморен от ранното ставане и чакането дълго време на опашка пред КАТ – Пловдив, където бил изпил и голямо количество кафе. Изразява становище, че от събраните доказателства се установява тестът за употреба на упойващи вещества да е извършен от св. Н., а показанията на разпитаните полицейски служители предлага да не бъдат кредитирани като неотговарящи на обективната действителност. Поддържа че не следва да се дава вяра и на заключението по приетата съдебна-токсикохимическата експертиза. Твърди да е опорочена процедурата по вземане на пробата поради неотчитане на времето, неустановяване на температурата на околната среда и влажността на въздуха. Сочи и да не е доказано, че тестът е бил надлежно съхраняван преди употребата му и при транспортирането му, както и да не е изследвана възможността да бъде отчетен фалшив положителен резултат поради използването на определени лекарства. Моли подсъдимият да бъде оправдан. При условията на евентуалност, ако съдът го намери за виновен по повдигнатото му обвинение, моли размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде определен под предвидения минимум, както и лишаването от право да управлява МПС да бъде със сходен по своята продължителност срок.

Подсъдимият Й.Б. се възползва от правото си да даде обяснения, в които твърди да е бил болен 3 дни преди инкриминираната дата, както и да е приемал различни лекарства, които сам си закупил от аптека. Поддържа и при отправения му въпрос от св. К. дали е употребявал някакво упойващо вещество да е отрекъл употреба на такова вещество. В хода на съдебните прения изразява съгласие с наведените доводи и възражения от защитника си. В последната си дума заявява, че счита, че не е виновен, но ако съдът го признае за виновен, моли да му бъда наложено по-леко наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият Й.К.Б. е роден на *** ***, б., български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, работещ, осъждан, с ЕГН: **********.

На 25.10.2016 г. около 11.00 часа свидетелите А.И.Н. и И.П.К. изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред и контрол по безопасността на движението като полицейски служители в РУ Раковски при ОД на МВР Пловдив, когато спрели за проверка на път II – 56 на изхода на с. Стряма, обл. Пловдив, движещ се в посока гр. Раковски, обл. Пловдив, лек автомобил „Опел Корса“ с рег. номер ****. След спирането на моторното превозно средство полицейските служители установили самоличността на водача – обвиняемия Й.К.Б., както и на двамата пътници в автомобила – свидетелите Л.К.Б. и П.М.Б.. Водачът бил със зачервени очни ябълки и разширени зеници, което наложило да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Със служебен автомобил на МВР подсъдимият бил транспортиран до сградата на РУ Раковски при ОДМВР – гр. Пловдив, където свидетелката А.И.Н. – ** с. при РУ Раковски ОД МВР Пловдив, за времето от 11:10 ч. до 11:30 ч. на 25.10.2016 г. извършила проверка със сертифицирано техническо средство „Дрегер Дръгчек 3000“ с производствени номера ARJJ 0113 и 8325554, номер на проба 1, за наличие на наркотични вещества в организма на подсъдимия Б., при което резултатът от теста бил положителен за тетрахидроканабинол /THC/. Св. С.Т.Б. съставил протокол за извършването на проверката за употреба на наркотични или упойващи вещества, който обвиняемият подписал без възражение след като се запознал с констатациите в него. При извършване на пробата от св. Н. присъствали и други полицейски служители - свидетелите Г.И.И. и Ю.В.Р., като последният не бил в стаята за проверка през цялото време. Подсъдимият бил тестван и за наличие на алкохол в организма още преди да бъде отведен в сградата на РУ Раковски при ОДМВР  - гр. Пловдив, но пробата била отрицателна. Против подсъдимият бил съставен и акт за установяване на административно нарушение с бланков номер 919331 от св. Б., който Й.Б. подписал без възражения. Св. Б. му издал и талон за медицинско изследване номер 0355180. Подсъдимият отказал да даде кръвна проба за изследване, като изрично записал това в талона и положил подписа си. След отчетената положителна проба за употреба на наркотично вещество Й.К.Б. бил задържан за 24 часа на основание ЗМВР.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства –показанията на свидетелите А.И.Н., С.Т.Б. – частично, И.П.К., Г.И.И., Ю.В. Р., Л.К.Б., П.М.Б., Е.С.П. и обясненията на подсъдимия Й.К.Б., както и на писмените доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение бл. № 919331/25.10.2016 г.; Талон за медицинско изследване бл. № 0355180; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества; От Справка за нарушител/водач по отношение на подсъдимия Й.К.Б.; Протокол за оглед на веществени доказателства и албум към него от 28.10.2016 г.; Методически указания с рег. № 3286р-17590/09.05.2016 г. за реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с орален тест Дрегер Дръг Чек 3000; Протокол с рег. № 329р-2323/22.03.2016 г., изготвен от н-к група „ОП“ В. Д.; Справка за съдимост; Характеристична справка; Заповед за задържане на лице с рег. № 329зз-74/25.10.2016 г.; Протокол за доброволно предаване от 25.10.2016 г.; Протокол за доброволно предаване от 06.12.2016 г.; Уведомление за пуснати на пазара и/или в действие ин витро диагностични медицински изделия на територията на Република България, както и от заключенията на изготвените съдебно-химическа експертиза, допълнителна съдебно-химическа експертиза и съдебно-токсикохимическата експертиза.

Преди да пристъпи към анализа свидетелските показания настоящият съдебен състав намира, че следва да изведе пред скоба някои съображения. На първо място съдът констатира, че показанията на свидетелите Н. и К. при извършените им последващи разпити на досъдебното производство от 28.10.2016 г., находящи се съответно на лист 25 и лист 27 от ДП, са изцяло идентични, като това се отнася не само до възпроизведените обстоятелства, но дори и до използваните думи, изрази и цели изречения, тяхната последователност и подредба. До голяма степен същото се отнася и до показанията на свидетелите Р. и И., находящи се съответно на лист 31-32 и лист 33-34 от ДП, от разпита им, проведен отново на 28.10.2016 г. Разпитът по метода „copy paste“ е незаконосъобразен, защото противоречи на изискванията, залегнали в чл.139 и сл. НПК. Отделен е въпросът, че свидетелите възпроизвеждат наблюдавани от тях събития съобразно собствените си психо-физически особености, поради което е практически невъзможно техният словесен изказ да е идентичен. В този смисъл е и съдебната практика (така Решение № 109/18.05.2017 г. по к. д. № 305/2017 г., І НО, ВКС). Прави впечатление, че всички тези разпити са извършени на една и съща дата и това е денят, когато е извършен огледът на вещественото доказателство, при който разследващите органи са установили, че отчетеният към този момент резултат не съответства с първоначално установените факти при разпита на свидетелите за вида на употребеното наркотично вещество. В показанията си пред съда св. К. заяви, че не си спомня да е бил разпитван втори път по делото, макар да не оспори подписа си върху протокола от втория по време разпит. Отделно от това както в първия си разпит на ДП, така и при разпита си пред съда К. поддържа да не е присъствал при пробата на подсъдимия за упойващи вещества, което се потвърждава и от разпита на останалите свидетели, но в разпита му от 28.10.2016 г. се съдържат твърдения именно за това какво е станало при тази проба. При постановяване на присъдата си съобразно с принципа за непосредственост съдът съобразява доказателствата, които е събрал в хода на следствието. При разпита на свидетелите – полицейски служители, обаче се стигна до множество противоречия между показанията им, дадени пред съда, и тези, обективирани в гореизброените четири протокола за разпит от дата 28.10.2016 г. По аргумент от чл. 305, ал. 3 НПК съдът трябва да отстрани противоречията в доказателствените материали. В тази връзка настоящият състав намира, че още тук следва да посочи, че посочените протоколи не следва да бъдат вземани предвид при формиране на фактическите си изводи. Макар и редовни от външна страна за настоящия състав възниква съмнение относно достоверността на удостоверените в протоколите обстоятелства по действителното провеждане на разпитите и получените отговори с отразеното в тях съдържание. По отношение на констатираните противоречия съдът дава вяра на твърденията на свидетелите, направени пред съда в хода на проведените им непосредствени разпити. Също така трябва да се подчертае, че тези противоречия по никакъв начин не създават съмнения у съда относно добросъвестното изпълнение на задълженията на свидетелите да дадат показания, нито относно доказателствената стойност на тези показания, тъй като противоречията възникват единствено с разгледаните по-горе опорочени протоколи. Пред съда показанията на полицейските служители са последователни и вътрешно непротиворечиви.

         Съдът изцяло дава вяра на показанията на св. А.И.Н.. Те представляват източник на доказателствена информация за две групи обстоятелства: първо за събитията, случили се при спирането за проверка на подсъдимия и второ, за събитията след отвеждането на Й.Б. ***. Показанията на св. Н. са изключително подробни и описателни относно осъществилите се обстоятелства. Все пак противоречие се констатира при описанието кога техническото средство отчита положителен и кога отрицателен резултат за употреба на упойващо вещество, което противоречие беше преодоляно. Съдът отдава същото на допусната техническа грешка от свидетеля, но крайният извод, който се установява е, че тестът е положителен, когато не се появи оцветена линия. За обстоятелствата до отвеждането на подсъдимия в сградата на РУ Раковски показанията на свидетелката изцяло кореспондират с тези на другия очевидец – св. К., поради което в тази си част показанията на Н. следва да се кредитират. В останалата си част пък те се подкрепят от показанията на свидетелите И. и Р., а в отделни свои части и от събраните писмени доказателства. Така например твърдението й че е присъствала на обучение за работа с техническо средство „Дрегер Дръгчек“ се подкрепя от удостоверените обстоятелства в Протокола за присъствие на занятие на тема запознаване на служителите от РУ Раковски при ОДМВР - Пловдив с методическите указания за работа с „Дрегер Дръгчек“. Твърдението й, че св. Б. също е присъствал в определен момент преди запечатването на теста и е съставял документи във връзка със случая се подкрепя от съставените АУАН и Талон за медицинско изследване, в които именно Б. е посочен като автор. Твърдението й, че именно тя е извършила теста и е взела пробата пък се подкрепя от изготвената именно от свидетелката докладна записка (лист 6 от ДП), като съгласно методическите указания -  III, т. 7.1 същата се изготвя от полицейския орган извършил проверката с техническото средство и тест. Съдът намира, че в случая са налице основания да бъде дадена вяра на показанията на св. Н. изцяло, тъй като в отделните си части те се подкрепят било от останали свидетелски показания, било от писмения доказателствен материал и в този смисъл достоверността на твърденията на свидетелката се явява проверена. От тях се установяват конкретно извършените действия при вземането на самата проба и провеждането на теста, както и че всичко това се е случило пред подсъдимия, който също е могъл наблюдава процедурата по тестването му. Установява се, че целостта на опаковката не е била нарушена преди отварянето на тестовия комплект, а самото изследване е било извършено в затворено помещение, за да се ограничи въздействието на външни фактори. Установява се още, че преди отчитането на резултата са се появили двете контролни линии, инидикиращи, че тестът е валиден. От показанията на свидетелката се изяснява и конкретното наркотично вещество, за което е бил отчетен положителен резултат – марихуана, като този положителен резултат е бил показан на подсъдимия, а в последствие и на св. Б., който е дошъл, за да състави АУАН и талон за медицинско изследване в качеството си на **. а.. Изяснява се и че в стаята е присъствал и св. И., поради което той също е имал обективната възможност да наблюдава действията на Н., както и да види какъв е отчетеният резултат. Свидетелката посочва, че това е била първата й извършена лично проба, но това обстоятелство само по себе си не разколебава извода за нейното законосъобразно осъществяване. Отделно от това свидетелка уточнява и че преди този случай е наблюдавала свои колеги как извършват същата процедура, а както беше изяснено, тя е била преминала и обучение преди това. По тези съображения съдът кредитира показанията на св. Н. като подробни, последователни, непротиворечиви и намиращи опора в останалия събран доказателствен материал.    

         По отношение на показанията на св. С.Т.Б. след констатирано противоречие и прочитане на показанията му от досъдебното производство същият заяви, че поддържа прочетените показания, тъй като предполага, че тогава е имал по-ясни спомени. Въпреки това дори и след прочитане на показанията от досъдебното производство св. Б. не заяви, че си е припомнил събитията, за които дава показания, а напротив - дори посочи, че не си спомня да е бил разпитван два пъти на досъдебната фаза. В тази връзка изявлението на свидетеля, че поддържа показанията от ДП, не почива на неговата сигурност и категоричност в това, че именно те отговарят на обективната действителност. Съдът самостоятелно извършва преценка на кои твърдения на свидетелите да даде вяра, като настоящият състав намира, че следва да се кредитират показанията на св. Б. с изключение на частта им, в която твърди той да е извършил пробата на подсъдимия за употреба на наркотични вещества. Подобно твърдение е напълно изолирано от целия останал доказателствен материал, поради което съдът го намира за оборено и не го възприе. От показанията на св. Б. обаче се установяват датата на извършване на изследването, след пристигането си в сградата Б. лично е видял и вещественото доказателство (Дрегер Дръгчек), при което е установил, че тестът е бил валиден и че е отчетен положителен резултат, като към този момент все още не е бил запечатан. Изяснява се и че св. Б. е съставил АУАН и Талона за медицинско изследване, връчени на подсъдимия. Едно от обстоятелствата, които свидетелят си припомни след прочитане на показанията му от досъдебното производство, е присъствието на св. И. в стаята, където се извършват пробите за употреба на наркотични вещества. На това твърдение съдът също дава вяра, тъй като то кореспондира и с показанията на останалите свидетели – Н., Р., както и на самия И..

         От показанията на св. Г.И.И. се установяват обстоятелствата след довеждането на подсъдимия в сградата на РУ Раковски, на които обстоятелства св. И. е бил очевидец. Твърдението на И., че е бил в стаята по време на провеждане на теста, се подкрепя от показанията на свидетелите Н., Б. и Р., поради което съдът го приема за установен по делото факт. Свидетелят изяснява, че пробата е била взета от св. Н., като Б. от своя страна е съставил АУАН срещу подсъдимия. Дори и след прочитане на показанията от досъдебното производство св. И. поддържа, че пробата е взета от Н., макар и да не е толкова категоричен в извода си. Противоречието обяснява с присъствието си и на други тестове, които са били извършвани от други полицейски служители. Свидетелят изяснява, че е присъствал в стаята по време на цялата процедура – от отварянето на теста до отчитането на резултата. В тази връзка И. потвърждава установеното от показанията на Н. и Б., че тестът е отчел положителен резултат за наличие на наркотично вещество, като и този свидетел пряко е наблюдавал и лично е възприел това обстоятелство. Установява се още от показанията на св. И., че той е присъствал с оглед необходимостта тестовете за употреба на упойващи вещества да се извършват в присъствието на свидетел, поради което и е наблюдавал внимателно действията на Н., като е следил дали се спазва процедурата по извършване на теста така, както е описана в инструкцията за употреба. Св. И. изяснява още, че след като е бил отчетен положителен резултат, той е бил показан и на проверяваното лице – подсъдимия Б., който също е присъствал през цялото време в стаята, където е извършен тестът. Обстоятелствата, че свидетелят не си спомня датата и часа на проверката, за кое точно наркотично вещество е отчетен положителен резултат и кои са били присъстващите лица е обясним предвид изминалия период от време и характера на работата на полицейските служители, които присъстват на множество подобни проверки. Съдът кредитира показанията на св. И., тъй като те напълно кореспондират с останалите събрани и проверени по делото свидетелски показания, в които се съдържат твърдения за обстоятелствата след отвеждането на подсъдимия в сградата на РУ Раковски. 

Дава се вяра и на показанията на св. И.П.К.. Те служат като източник на доказателствена информация за случилите се събития до момента на отвеждането на подсъдимия в сградата на РУ Раковски. Присъствието на св. К. на инкриминираните дата и място при осъществяването на специализираната полицейска операция е установено по категоричен начин по делото, като твърдения за това се съдържат и в показанията на св. Н. и на св. П.Б.. Този факт не е и спорен по делото. Следователно св. К. е бил очевидец на обстоятелствата, за които дава показания. Единственото релевантно обстоятелство, за което св. К. дава показания без да е пряк очевидец, е положителният резултат на пробата на подсъдимия Б. за употреба на наркотично вещество. Процесуалният закон не съдържа забрана да се ползват и производни доказателства, доколкото те не се използват за подмяна на първични такива. Сами по себе си производните доказателства могат да имат важна функция в процеса по доказване, тъй като могат да послужат за проверка на първичните такива. В процесния случай твърдението на К. напълно кореспондира с преките наблюдения на свидетелите Н. и И. относно резултата на пробата на подсъдимия за употреба на наркотични вещества, което затвърждава убеждението на съда в истинността на това им твърдения. Другият релевантен факт, който се установява от показанията на св. К., е, че именно Й.Б. е управлявал лекия автомобил при спирането му за проверка. Този факт също е установен по несъмнен начин от показанията на свидетелите Н., Л. К. и П.Б., а по своя характер отново се явява и безспорен между страните. Свидетелят К. изяснява и марката и модела на управлявания от подсъдимия автомобил – „Опел Корса“. В показанията си К. уточнява, че той е преценил, че е наложително да бъде извършена проверка за употреба на наркотици на подсъдимия, а причината е била основно в зачервените очи на Й.Б.. Следва да се отбележи, че св. Н. също посочи, че инициативата за извършване на проверките – първо за употреба на алкохол, после на наркотични вещества, е изхождала от св. К., който й е споделил, че има съмнения поради разширените зеници на подсъдимия. Това пълно припокриване в твърденията на двамата свидетели за обстоятелства, стоящи на пръв поглед встрани от предмета на доказване, служи като ефективен механизъм за проверка на достоверността на показанията им, като съдът намира, че са налице основания да бъде дадена вяра на показанията и на двамата свидетели. Разгледани и сами по себе си, показанията на св. К. са достатъчно подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което за настоящия състав не възникват съмнения относно тяхната достоверност. По отношение на противоречието, по повод на което свидетелят беше поставен в очна ставка с подсъдимия, съдът намира на първо място, че безспорно се установява К. да е задал на Й.Б. въпрос дали е бил употребил упойващо вещество. Св. К. обаче не е толкова категоричен за това какъв е бил отговорът на Б., указвайки, че „мисли“, че му е отговорено „преди два-три дни“. Действително установява се двамата да са говорили сами, без други свидетели, но К. не споменава това си твърдение при първия си разпит на досъдебното производство, нито се установява да е споделил тази информация на св. Н. или на друг от колегите си, поради което следва да се приеме, че даденото от подсъдимия обяснение – че отговорът му е бил, че не е употребявал, не е оборено, поради което съдът следва да го кредитира. Независимо от това, по изложените по-горе съображения се даде вяра на показанията на св. К. в останалата им част. Противоречията, констатирани в съдебното следствие също не оборват този извод, като съдът вече изложи становището си по доказателствената стойност на протоколите за разпит от досъдебното производство, в които се съдържат и тези противоречия. При разпита си в съдебно заседание показанията на свидетеля са изцяло последователни и вътрешно непротиворечиви.      

         Показанията на св. Ю.В.Р. не са източник на информация за нови факти по делото, за които да няма събрани и други доказателства, но същите служат като средство за проверка на вече събраните такива. Фактът, че свидетелят не помни голяма част от обстоятелствата, за които му се поставиха въпроси, е обясним предвид участието му в цялостната дейност по вземане на пробата, което е било на обикновен наблюдател. Установи се, че сам св. Р. никога не е извършвал подобна проверка, поради което и в паметта му не са се запаметили специфични детайли около самата дейност по вземане на пробата и извършване на изследването. Все пак от показанията му се установява, че подсъдимият е присъствал в сградата на РУ Раковски, като е бил доведен именно във връзка с извършването на проба за употреба на упойващи вещества, а в стаята е присъствала и св. Н.. Свидетелят не може да отговори кой е извършил пробата, но уточнява, че през отделни периоди в стаята са били и свидетелите Б. и И., но св. Н. е била там през цялото време заедно с подсъдимия. По този начин Р. косвено подкрепя показанията на Н., а и на св. И., че именно тя е извършила пробата, тъй като логично е това да е лицето, което непрекъснато е било в стаята, а не Б., който е дошъл в някакъв последващ момент. Показанията им се потвърждават и относно обстоятелството, че св. И. също е присъствал в стаята при вземането на пробата. Св. Р. заявява и че не си спомня да е видял какъв е бил резултатът при изследването, но е чул от свои колеги, че е бил установен положителен резултат за употреба на наркотично вещество. В тази си част показанията на св. Р. се явяват източник на производни доказателства така, както беше коментирано и при показанията на св. К.. Отново те имат своето доказателствено значение в посочения по-горе смисъл за проверка на събраните първични доказателства. Настоящият състав кредитира показанията на св. Р., тъй като те се подкрепят и от останалите събрани доказателствени материали. Фактът, че свидетелят не успя да си спомни голяма част от обстоятелствата, за които му бяха поставени въпроси, не изключва доказателствената стойност на останалите му твърдения - за обстоятелствата, които помнеше, тъй като тези твърдения бяха проверени и подкрепени от други доказателства.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите Л.К.Б. и П.М.Б.. Следва да се посочи, че те двамата са единствените очевидци на събитията преди процесната проверка освен самия подсъдим. Показанията и на двамата се ценят като подробни и последователни, а в голямата си част и като взаимно кореспондиращи си. Действително се констатират някои различия, тъй като св. Л. Б. твърди, че полицейски служител му е казал да управлява автомобила „Опел Корса“ с рег. № **** от с. Стряма до Раковски, а св. Б. твърди подсъдимият лично да е дошъл и да е казал това на св. Б.. Съдът счита, че противоречието не е съществено и е лесно обяснимо с нормалния процес по забравяне на определени обстоятелства предвид изминалия период от време до датата на провеждане на разпита на двамата свидетели в съдебната фаза на процеса. Независимо от това при оценката на доказателствената стойност на показанията на тези свидетели съдът съобрази, че св. Б. е брат на подсъдимия, а св. Б. – негов приятел. Съществуването на близки отношения, включително роднински такива, не е основание a priori да се отрече доказателствена стойност на тези гласни доказателствени средства, тъй като наличието на предубеденост и заинтересованост, които да са повлияли върху достоверността на твърденията на свидетелите, следва да бъде конкретно установено във всеки отделен случай. В тази връзка трябва да се съобрази, че при зададените контролни въпроси по повод на твърденията на свидетелите за употребено от подсъдимия на инкриминираната дата кафе в голямо количество се констатираха несъответствия, като св. Л. Б. твърди, че подсъдимият е изпил 6-7 кафета пред КАТ, като свидетелят сам е ходил да ги взима от намиращи се на място кафе-машини. От своя страна св. Б. посочва, че подсъдимият е бил изпил 2-3 кафета, като докато са били чакали в КАТ са слизали до барче, откъдето са купувани напитките и където са се хранили. Противоречието би могло да се дължи на това, че едни и същи събития могат да бъдат възприети по различен начин, а и описани по различен начин от различните хора, но според настоящия състав е налице единствено несъответствие в тези твърдения, но не и съществено противоречие, даващо основание да не бъде дадена вяра на показанията на свидетелите. По тези съображения и съдът счита, че изложените твърдения за количеството изпито кафе от подсъдимия, а така също и за приемането на лекарства от Й.Б. преди процесната проверка – както сочи св. Б. в показанията си, може да са направени с цел обосноваване и поддържане на застъпената от защитата защитна теза за употребени други вещества от подсъдимия, които да са предизвикали фалшив положителен резултат при проверката за наркотични вещества. Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че следва да бъдат кредитирани показанията на двамата свидетели, тъй като констатираните противоречия не са толкова съществени, че да разколебаят напълно доказателствената им стойност. В останалите си части, както се посочи, показанията на свидетелите са взаимно кореспондиращи и припокриващи се, а същевременно и изключително подробни и описателни. Следователно съдът приема за установено, че подсъдимият е употребил кафе на инкриминираната дата и преди да бъде спрян за проверка, приема се за установено и че той сам си е закупил лекарство под формата на хапчета отново преди проверката, но по делото не е установен видът на това лекарство. Приемат се за установени и останалите наведени от свидетелите твърдения – за това, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил до момента на проверката, кои са били пътниците и къде са били спрени от полицейските служители, за това, че Й.Б. е бил отведен в сградата на РУ Раковски, където е бил задържан.

         Съдът кредитира и показанията на св. Е.С.П., тъй като приема, че същият добросъвестно и непредубедено е възпроизвел пред съда обстоятелства, които са му известни и за които са му поставени въпроси. Не се констатира и свидетелят да е заинтересован от изхода на делото или да има някакви предпроцесуални отношения със страните, които да обуславят такава заинтересованост. Същият разяснява и причината за по-подробните му отговори при разпита му на досъдебното производство, за който предварително се е бил подготвил. Заявява, че не е знаел за какви обстоятелства е призован да дава показания като свидетел пред съда и затова не си е припомнил ръководството за употреба на тестовете „Дрегер Дръг Чек 3000“. Това обстоятелство също стои в основата на извода на настоящия състав за добросъвестното и непредубедено изпълнение на задължението на св. П. да даде показания по делото. От показанията му се установява, че той е управител на търговско дружество - „Дрегер Сейфти България“ ЕООД, занимаващо се с внос и продажба на стоки, включително и тестове за употреба на наркотици „Дрегер Дръг Чек 3000“. Изяснява се, че процесните тестове се произвеждат в Германия, а „Дрегер Сейфти България“ ЕООД ги внася, като има задължение да регистрира тестовете в Изпълнителната агенция по лекарствата, а след пристигането на доставката в офиса на дружеството още на същия ден тестовете се изпращат към крайните си получатели, които сами ги съхраняват. Свидетелят изяснява още, че след получаването на пратка от процесните „Дрегер Дръг Чек 3000“ не им се извършват тестове и не се разопаковат, а се изпращат в опаковките, в които са доставени. От показанията на свидетеля се установява и че самите тестове се произвеждат от дружество в Германия – „Германия Дрегер Сейфти“, след което оттам се изпращат към „Дрегер Сейфти България“ ЕООД.

         Подсъдимият Й.К.Б. се възползва от правото си да даде обяснения, като в същите коментира обстоятелството какво е отговорил на св. К. при отправения му въпрос дали е употребил някакво упойващо вещество. Тъй като не беше категорично оборено, то съдът даде вяра на обяснението на подсъдимия, приемайки че същият е отговорил, че не е бил употребил такива вещества. По-подробни мотиви за този си извод съдът вече изложи при анализа на показанията на св. К., поради което не е необходимо същите да бъдат повтаряни. В допълнителни обяснения подсъдимият посочи и че е бил болен 3 дни преди инкриминираната дата, като е вземал различни лекарства включително и сутринта преди задържането му, които обаче не може да посочи точно, но е закупил сам от аптеката. Тъй като и тези твърдения не бяха оборени, то съдът им дава вяра.

         От Талон за медицинско изследване бл. № 0355180 (лист 9 от ДП) се установява, че подсъдимият Б. е получил препис от талона в 11:45 ч. на 25.10.2016 г., като е бил уведомен, че следва да се яви в ЦСМП до 12:45 ч. на същия ден за вземане на кръвна проба за изследване. Изяснява се и че подсъдимият е отказал да даде кръв за изследване, като е изписал текста: „Отказвам да давам кръвна проба“, след което е написал собственото и фамилното си име и се е подписал.

         От Справка за нарушител/водач по отношение на подсъдимия Й.К.Б. (лист 21-22 от ДП) се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *********, издадено на 10.01.2012 г. и със срок на валидност до 10.01.2022 г. Тези факти се установяват и от приложените заверени копия на СУМПС и Контролен талон № 4339519 на подсъдимия на лист 10 от ДП. Видно от справката е и че към датата 25.10.2016 г. свидетелството за управление на Й.Б., временно отнето, е било вече върнато. Установяват се и предходно наложени наказания за нарушения по ЗДвП по влезли в сила наказателни постановления.

         От Протокол за оглед на веществени доказателства (лист 39 от ДП) и албум към него (лист 40-42 от ДП) се установява, че огледът е осъществен на 28.10.2016 г. При него на скалата срещу лявата и дясна контроли, обозначени с буквата С, са се виждат оцветени в червен цвят ленти. Вертикално по дясната контрола са се виждали надписи на латиница – АМР и срещу него оцветена в червен цвят лента; OPI – срещу него не се е наблюдавало оцветяване; СОС срещу него се е виждала оцветена в червен цвят лента. Вертикално по лявата контрола са се виждали надписи на латиница – МЕТ и срещу него оцветена в червен цвят лента; ТНС и срещу него оцветена в червен цвят лента.

         От Методически указания с рег. № 3286р-17590/09.05.2016 г. за реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с орален тест Дрегер Дръг Чек 3000 (лист 50-55 от делото) се установява, че при подготовката на теста трябва проверяващият да се убеди, че изпитваното лице 10 минути преди вземане на проба не е консумирало храни или напитки, че температурата на околната среда е между +5 градуса С и +30 градуса С и относителната въздушна влажност между 5% и 95% rF, след което се отваря торбичката от фолио и се изважда тампонът за вземане на проба едва непосредствено преди използване от тестовия комплект. Установяват се следващите се действия по вземане на пробата и подготвяне и стартиране на теста, като тампонът за вземане на проба се предава на изпитваното лице, което го поставя между бузата и венците си и го предвижва от едната страна на устата към другата. След това тампонът се поставя в тестовия отвор на тестовата касета и се натиска, за да се счупи ампулата, така, че да няма междина между тампона и тестовата касета. После тестът трябва да се разклати силно, докато червеният индикаторен пръстен промени цвета си напълно, и се поставя върху равна повърхност. След това трябва да се изчака да изтече времето за изчакване, после предпазната пластина се откъсва и тестовият комплект се натиска докрай към сондата за проби – тогава пробата от слюнка трябва да започне да изтича по продължението на тестовата лента. Анализът на резултатите следва да се прави при достатъчно осветление, като наличието на дневна светлина е отчетено като изпълващо критерия за достатъчно осветеност. Тестът е валиден, ако са се появили и двете контролни линии в горния диапазон С на прозорчето на всяка тест лента. При появила се червена линия, без значение от интензивността на оцветяването, в зоната на наркотичните вещества/класовете наркотични вещества означава, че тестът е отрицателен и в пробата не се намират наркотични вещества над границите на откриваемост. Ако при налична контролна линия минимум 5 минути след стартиране на теста не се появява червена линия в зоната на наркотичните вещества на прозорчето за наблюдение е налице положителен резултат. Така отчетените резултати са валидни за период от 10 минути след стартиране на теста. Относно влиянието на храни и напитки се установява, че препоръчаният период на изчакване от 10 минути е установен като гаранция от производителя за това, че пробата от слюнка няма да бъде замърсена. Изрично е установено и че при изследване на проби, взети директно след консумацията на определени (изрично посочени) храни и напитки, сред които и кафе, в нито един случай не е бил отчетен грешен резултат. Изяснява се, че фалшив положителен резултат може да бъде отчетен при фалшифициране на пробата, при нейното замърсяване или при физиологични отклонения, като реагентите на антитела на Дрегер-а могат да реагират с химически подобни субстанции, при което да се стигне до фалшив положителен резултат.

         От Протокол с рег. № 329р-2323/22.03.2016 г., изготвен от н-к група „ОП“ В. Д. (лист 82 от ДП), се изяснява, че на 21.03.2016 г. е проведено занятие по запознаване на служителите в РУ – Раковски с методическите указания с рег. № Iз-1583/20.07.2010 г. относно реда за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с техническо средство „Дрегер Дръг Чек“. Видно от протокола е, че свидетелите А.Н. и С.Б. са присъствали на занятието, за което са се подписали в протокола съответно под № 8 и № 10.

         От Справката за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвените съдебно-химическа експертиза (лист 44 от ДП) и допълнителна съдебно-химическа експертиза (лист 47 от ДП). Вещото лице е изброило факторите, които самостоятелно или в комбинация обективно могат да доведат до разминаването между отчетените резултати при провеждането на изследването на 25.10.2016 г. и в последствие при огледа на 28.10.2016 г. Съобразявайки начина на работа на теста, експертът изяснява, че това е моментен тест, който отчита коректен резултат в рамките на определен времеви интервал, необходим за протичане на съответните химични процеси. Посочва, че влажността на въздуха има отношение към скоростта на протичане на самата реакция, но само по себе си неспазването на това изискване не може да доведе до фалшив положителен резултат, а посоченият времеви интервал е с оглед обхващане на различните възможни случаи, тъй като конкретните условия, при които се провежда тестът могат да бъдат различни. Експертът изяснява още, че кофеинът е различно вещество от тетрахидроканабинола и не може да доведе до отчитане наличието на последното вещество, както и че тетрахидроканабинолът не се произвежда от човешкия организъм, поради което наличието му не може да бъде следствие на емоционално състояние. Вещото лице уточнява и че на базата на тетрахидроканабинола, нито на близки към него субстанции не се произвеждат лекарства. Съдът намира, че експертните заключения са изготвени от специалист, разполагащ с необходимите специални знания в съответната област на науката, който е отговорил обосновано на поставените му задачи, поради което ги кредитира изцяло.

Дава се вяра и на заключението по съдебно-токсикохимическата експертиза (лист 50-56 от ДП). От него се установява, че с процесното техническо средство не може да бъде открит тетрахидроканабинол в слюнката на човек три дни след употребата на наркотично вещество, като положителен резултат може да се отчете средно до 12-24 часа след употребата, а при редовно употребяващи лица този период може да достигне до 48 часа след последната употреба. Вещото лице е мотивирало подробно своите изводи и отговорило в пълнота на поставените му задачи, поради което съдът кредитира заключението и по тази експертиза.

 

От правна страна:

При така установените факти съдът намира, че подсъдимият Й.К.Б. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна на 25.10.2016 г. на път II-56 в землището на с. Стряма, обл. Пловдив подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с регистрационен номер ****, след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол (ТНС).

Датата на извършване на деянието се установява от показанията на св. Л.Б., както и от тези на св. С.Б., а мястото на извършването му от показанията на свидетелите Н. и Б., които са участвали в специализираната полицейска операция, в хода на която подсъдимият е бил спрян за проверка.

По делото по категоричен начин се установи и че именно подсъдимият Б. е управлявал процесното МПС – лек автомобил „Опел Корса“, като е боравил с уредите на същия, привел го е в движение и се е предвижвал с него по пътното платно. Този факт се изяснява както от показанията на пътниците в автомобила – свидетелите Л. Б. и Б., така и от показанията на свидетелите К. и Н., които са извършили проверка на автомобила и на неговия водач (подсъдимия) при проведената СПО.

Съдът приема за доказан по делото факт и че Й.Б. е управлявал процесното МПС след употреба на наркотично вещество. Към инкриминираната дата обществените отношения по установяване употребата на наркотични вещества от водачите на МПС са се регулирали от правилата на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Обн. ДВ, бр. 63 от 17 Юли 2001 г., изм. ДВ, бр.23 от 17 Март 2006 г., отм. ДВ, бр. 61 от 28 Юли 2017 г.). Съгласно Наредбата употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, като с израза „друго упойващо вещество“ се обозначават веществата, определено в § 1, т. 9 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В чл. 6 от Наредбата се предвижда, че в случай на неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ на лицето да даде кръв за изследване употребата на друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Категорично установен, а и безспорен по делото факт е, че на подсъдимия Б. е извършена проверка за употреба на друго упойващо вещество с техническо средство, а именно „Дрегер Дръгчек 3000“ с производствени номера ARJJ 0113 и 8325554. Установи се в хода на производството, че тази проверка е била извършена от св. Н., в който смисъл са и доводите на защитата. От показанията на полицейските служители Н., Б. и И., които непосредствено са видели техническото средство и отчетения на него резултат след проверката, се установява, че при така извършената проба е бил налице положителен резултат за употреба на друго упойващо вещество. Този извод се потвърждава и от показанията на свидетелите К. и Р., които макар пряко да не са възприели отчетния резултат от техническото средство, също са чули от свои колеги за това, че резултатът е бил положителен. От показанията на св. Н., на които съдът даде вяра по изложените при доказателствения си анализ съображения, се изяснява и вида на упойващото вещество, а именно марихуана. Изцяло ирелевантно е обстоятелството, че при извършения оглед на веществено доказателство на 28.10.2016 г., т.е. 3 дни след теста техническото средство е променило показанията си, отчитайки отрицателен резултат за употреба на марихуана и положителен за опиати, тъй като по делото беше изяснено, че се касае за моментен тест. Съгласно методическите указания за работа с техническото средство отчетените резултати са валидни за период от 10 минути след стартиране на теста. Действително по делото не е бил проведен своевременно оглед на вещественото доказателство, но това действие е неповторимо и не може да бъде извършено в съдебното следствие. Въпреки това липсата му се санира чрез проведения разпит на свидетелите, които непосредствено са възприели показанията на техническото средство, с което за съда не възниква съмнение относно това какъв е бил действителният отчетен резултат в рамките на времевия интервал, през който резултатът се счита за валиден. Установи се и от разпита на св. Н., че тестът е бил валиден поради появата на двете контролни линии, поради което той е бил годен да отчете употребата на друго упойващо вещество от изпробваното лице.   

Марихуаната, чието активно вещество е тетрахидроканабинолът /ТХК/, е наркотично вещество съгласно чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1 от същата, чието притежание, производство, преработване, придобиване или употреба е забранена в Република България и поради своето силно наркотично действие подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

От връчения на подсъдимия талон за медицинско изследване по делото беше установена категоричната му воля да откаже да даде кръв за медицинско изследване. С това му действие и доколкото беше установено, че отказът му е предхождан от извършено изследване с техническо средство, в обективната действителност са били осъществени фактите, предвидени в хипотезиса на разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г., поради което следва да намери приложение посоченото правило за поведение - при доброволен отказ на подсъдимия да даде кръв за изследване, употребата на друго упойващо вещество се установява въз основа на показанията на техническото средство. Върховният съд е имал повод да се произнесе по казуси, в които предмет на изследване е бил същият въпрос в Решение № 108 от 27 февруари 2014 , І НО на ВКС, касационно дело № 2426 по описа за 2013 г.; Решение № 222 от 25.04.2012 г. по н. д. № 618/2012 г. на ВКС; Решение № 120 от 10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г. на ВКС; Решение № 373 от 03 ноември 2014 година, III НО на ВКС, н. д. № 1215/2014 година. Съдебната практика е категорична, че показанията на техническото средство могат да се оспорват само когато лицето е дало кръвна проба за изследване, в противен случай следва да се приемат показанията на техническото средство. Това разрешение почива и на стриктното съблюдаване на установения ред за установяване употребата на алкохол и други упойващи вещества от водачи на МПС съгласно цитираното правило на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г.

При тези факти настоящият съдебен състав намира, че по делото се доказа съставомерността от обективна страна на деянието на подсъдимия Б.. Всички наведени от защитата възражения против годността на техническото средство - „Дрегер Дръгчек 3000“ с производствени номера ARJJ 0113 и 8325554, не са от естество да оборят този извод по вече посочените съображения, че всички оспорвания на показанията на техническото средство са допустими само когато водачът е дал кръвна проба за изследване, което в случая Й.Б. не е сторил.

         За пълнота на изложението следва да се посочи, че независимо от горното сами по себе си възраженията на защитата се явяват изцяло неоснователни. Условно те могат да се разделят в две групи. Първата засяга твърдени нарушения преди да се пристъпи към самото изследване, а втората – твърдения за допуснати нарушения по време на провеждането на теста. В тази връзка не се споделят твърденията да не е доказано, че са спазени изискванията за надлежно транспортиране на техническите средства. От показанията на св. П. се установи, че дръгчековете се изпращат директно от техния производител в Германия, поради което противоречи на всякаква житейска логика, че производителят, който като изпращач има задължението да осигури подходящ транспорт с оглед естеството на товара, изначално ще изпрати техническите средства в опаковки, с които не е гарантирана сигурността им, така че те да пристигнат негодни за употреба. Св. П. разясни освен това, че след пристигането си уредите не се разопаковат, а същия ден се изпраща към крайните им получатели, поради което съдът намира, че техническото средство не би могло да бъде увредено при извършвания превоз, щом не е нарушена целостта на опаковката му. По делото беше доказано обаче, че преди да извърши процесната проверка св. Н. първо е разпечатала техническото средство при това пред подсъдимия. Това показва, че не са били допуснати нарушения и при самото съхранение на тестовия комплект, а Н. е пристъпила към извършване на проверката с годно за употреба техническо средство.

         Неоснователни са и възраженията, че не е установено дали са спазени изискванията за влажност на въздуха и температура на околната среда. Следва да се отбележи, че тестът е бил извършен в закрито помещение именно с цел да се обезпечи спазването на тези условия. В случай, че подсъдимият счита, че все пак те не са били спазени следва отново да се напомни, че пътят му за защита е бил чрез даването на кръвна проба за медицинско изследване, при което да се установи дали действително е употребил упойващо вещество. Видно от поведението на подсъдимия, той се е съгласил с показанието на техническото средство. Отделно от това, както вече беше изяснено, влажността на въздуха има значение за скоростта на придвижване на слюнката, но съгласно заключението на вещото лице с поставянето на времеви интервал производителят се е застраховал, така че да обхване възможните хипотези и на по-бавно, и на по-бързо предвижване на слюнката. Сама по себе си влажността на въздуха не може да доведе до поява на фалшив положителен резултат, тъй като до такъв се стига при наличие на молекула, която може да се свърже с антитялото на теста, но влажността на въздуха не може да предизвика появата на такава молекула. По отношение на температурата на околната среда съгласно методическите указания тестът трябва да се проведе при температура между 5 и 30 градуса целзий. Макар в стаята, където е провеждан тестът, да е липсвал термометър, свидетелите посочиха, че изследването е проведено при нормална стайна температура. Действително това е твърдение за факт, който не е напълно изяснен по своето съдържание предвид възможните различните възприятия на свидетелите. Въпреки това настоящият състав намира, че заложените от производителя температурни граници са такива, че всеки нормално развит човешки организъм може да прецени кога няма съмнения относно това, че температурата е над 5 и под 30 градуса с оглед общите възприятия за топло и студено. Противно е израз на доведен до крайна степен формализъм на защитата, показващ единствено липсата на основателни доводи по съществото на делото.

Съгласно методическите указания изрично е установено и че при изследване на проби, взети директно след консумацията на определени храни и напитки, сред които и кафе, в нито един случай не е бил отчетен грешен резултат. Този извод съответства и на заключението на вещото лице Б., изясняващ че кофеинът не може да предизвика отчитане на положителен резултат за тетрахидроканабинол. Отново от заключението на вещото лице бяха оборени и възраженията, че положителният резултат може да се дължи на притеснение или друго особено психическо състояние, в което се е намирал подсъдимият, тъй като тетрахидроканабинолът не се произвежда от човешкия организъм и наличието му не може да бъде следствие на емоционално състояние. Вещото лице уточнява и че на базата на тетрахидроканабинола, нито на близки към него субстанции не се произвеждат лекарства. Следва да се посочи, че по делото така и не беше установено какво лекарство се твърди от защитата да е употребявал подсъдимият. По тази причина неоснователно е и твърдението, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради неприлагането на списъка с вещества, които могат да укажат влияние върху крайния му резултат. Ако фактът на употребеното от подсъдимия лекарство, а оттам и съдържащите се в него вещества, които са проникнали в организма му чрез това лекарство, беше установен по несъмнен начин, то тогава искането би било основателно с оглед преценката дали съответното вещество попада в този списък или не. Предприемането на тези действия в обратната последователност, т.е. първо изискване на списъка, предпоставя възможност подсъдимият да моделира твърденията си за употребеното лекарство съобразно с удостоверените в списъка обстоятелства, тъй като не бива да се забравя, че обясненията служат и като средство за защита. Разбира се, подобна недобросъвестност не следва да се презюмира a priori, а горното обстоятелство се посочва единствено за да се обясни какъв е механизмът за проверка на твърденията. В случая изискването на списъка се явява безпредметно, тъй като няма конкретно индивидуализирано твърдение, което да бъде проверено – какво точно лекарство, съответно какви вещества е приел подсъдимият преди проверката. В заключение в методическите указания е посочено, че фалшив положителен резултат може да бъде отчетен при фалшифициране на пробата, при нейното замърсяване или при физиологични отклонения, но по делото не се доказа наличие на нито една от тези хипотези.

Възраженията относно липсата на лабораторни изследвания на техническото средство също са неоснователни. Законодателят регулира обществените отношения, а съдът прилага закона. След като законодателят е приел, че за използването на техническите средства от типа на процесното е достатъчен лицензионният режим, съдът не би могъл да отрече доказателствената стойност на отчетения резултат поради субективните притеснения на защитата. Така приложимият режим е обясним и с оглед становището на вещите лица, че предвид механизма на работа на теста, след като целостта и изолираността на тестовия комплект не са нарушени, то условията по транспортиране и съхранение не могат да доведат до фалшив положителен резултат, тъй като неправилното съхранение не може да генерира наличие на молекула, която да бъде отчетена от теста като положителен резултат. Използваният от законодателя подход при регулиране на този вид обществени отношения почива на анализ на регулираната материя и съобразяване с правата на засегнатите лица, при което се е достигнало до извод, че приложимият разрешителен режим обезпечава в достатъчна степен съблюдаването на правата на водачите на МПС. По делото се съдържат и необходимите документи, удостоверяващи надлежното въвеждане на пазара в Република България на тестовия комплект „Дрегер Дръгчек 3000“ (лист 59-68 от ДП).

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. На първо място следва да се посочи, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е формално, поради което за неговата съставомерност не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, който да е обхванат от умисъла на дееца. Достатъчно е последният да е формирал съзнание относно всички елементи от състава на престъплението и за обективните свойства на деянието, т.е. по какъв начин деянието въздейства върху действителността и я изменя. От събраните гласни доказателствени средства по категоричен начин се установи, че подсъдимият Й.К.Б. е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата, като този факт е бил отразен в неговото съзнание. По изложените по-горе съображения съдът прие и че подсъдимият е пристъпил към управление на МПС след като е бил употребил наркотично вещество – тетрахидроканабинол. Престъпвайки към осъществяването на тази правнорегламентирана дейност – управление на МПС, след употребата на наркотично вещество, тези факти се отразяват в съзнанието на Б. в своята хронологична последователност, която съответства и на нормативно предвидена последователност, и съзнавайки, че застрашава нормалното осъществяване на транспортната дейност, това не се е явило преграда пред извършване на деянието, а въпреки това подсъдимият е осъществил описаната деятелност. По този начин протича процесът по формиране на вината, като видно е, че същият е бил съзнаван и реално протекъл процес, поради което съдът прие, че деянието е извършено умишлено.

Следователно по делото се установява, че Й.Б. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и съдът го призна за виновен с присъдата си.

 

 По наказанието:

За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и наказание „Глоба“ в размер от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст и трудовата ангажираност на подсъдимия, а като отегчаващо отговорността – наличието на предходно осъждане, за което не е настъпила реабилитация и за деяние, с което са увредени същите по вид обществени отношения, охранявани чрез инкриминирането на процесната деятелност с престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 НК. В тази връзка съдът намира за основателна застъпената от прокурора позиция, че при индивидуализирането на наказанията, макар и към предвидените минимуми, същите следва да бъдат над най-ниския предел, предвиден от законодателя. Фактът на предходното осъждане и при това отново за престъпление против транспорта, като същевременно процесното деяние е извършено едва на 15-я ден след изтърпяване на наказанието по предходното му осъждане, значително повишава степента на обществена опасност на дееца и е основание за съда да приеме, че при определяне на наказания, по-ниски по размер от приетите с присъдата, те биха представлявали недостатъчна по своя интензитет държавна принуда спрямо подсъдимия Б. и в този смисъл неефективна принуда, която не би оказала необходимото предупредително въздействие върху личността на последния, нито би спомогнала в достатъчна степен за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 НК. По тези съображения и като съобрази разпоредбата на чл. 54 НК настоящият съдебен състав индивидуализира наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на една година и два месеца. Съдът счита, че така определеният размер на това наказание е достатъчен за постигането на целите на наказанието. При определяне на размера на наказанието „Глоба“ и като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 НК и че подсъдимият е трудово ангажиран съдът намери, че следва да бъде наложена глоба в размер на 800 лева, отново съобразно чл. 54 НК.

Настоящият съдебен състав намира, че преследваните от законодателя цели със системата от наказания по НК могат да бъдат постигнати и ако изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и два месеца бъде отложено. Независимо от предходното му осъждане у подсъдимия не се наблюдават изградени престъпни навици, нито съдът приема, че същият е непоправим или некритичен към извършеното. Настоящият състав счита, че самият факт на осъждането, наложените наказания, третирането на подсъдимия като осъждан и неблагоприятните последици от осъществяването на ново престъпление в рамките на изпитателния срок са достатъчни, за да окажат поправително въздействие и същевременно да го мотивират към въздържане от извършване на деяние, съставляващо престъпление. Следователно за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият Й.Б. да изтърпи наказанието, той не е и осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му в настоящото производство наказание „Лишаване от свобода“ е в размер на 1 година и 2 месеца, т.е. до 3 години, поради което са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и съдът отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 2 месеца с изпитателен срок от 3 години.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК следва от така определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца да бъде зачетено в случай на изпълнение времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед на задържане на лице с рег. № 329зз-74/25.10.2016 г. за срок от 24 часа на 25.10.2016 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Съобразно с разпоредбата на чл. 343г НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство. При определяне размера на това наказание се взе предвид, че предходното осъждане на Балджийки отново е за престъпление против транспорта, при което той е бил лишен от това право за срок от една година и два месеца. Видно е, че този период се е оказал недостатъчен за мотивиране на подсъдимия да спазва правилата за движение. Освен това у подсъдимия се наблюдава липса на формирани ефективни задръжки пред това да не нарушава именно обществените отношения по спокойното и законосъобразно осъществяване на транспортната дейност, поради което наказанието лишаване от право да се управлява МПС най-пряко и непосредствено е насочено към защита на тези обществени отношения и това обуславя необходимостта от определяне на по-продължителен период на това наказание. Настоящият съдебен състав приема, че лишаването от гореописаното право следва да бъде за период от 2 година. Не се споделят доводите на защитата, че подходящ би бил и по-кратък срок, равняващ се на този, определен за наказанието „Лишаване от свобода“, тъй като в противовес на заявеното от защитника съдът намира, че такъв по-кратък срок не би могъл да постигне поправително и превъзпитателно въздействие.

На основание чл. 59, ал. 4 НК съдът приспадна от това наказание времето, през което подсъдимият Й.Б. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 25.10.2016 г.

 

С присъдата си съдът постанови вещественото доказателство – проба 1 от „Дрегер Драгчек 3000“ с производствени номера ARJJ 0113 и 8325554, приложено по делото, да се унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в закона сила.

 

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски, както следва: сумата от 224,90 (двеста двадесет и четири лева и деветдесет стотинки) лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив и сумата от 130 (сто и тридесет) лева в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив.     

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!ЙТ