РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 08.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12962 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 227, ал.1, б „в“ ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Ищецът М.А.П. поддържа, че на 20.03.1997 г. с
договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
27, том XXX, дело № 5641/1997 г., по описа на нотариус Д.К., заедно с покойната
му съпруга Л.А.П., са отстъпили веднага и безвъзмездно на сина им - А.М.П.,
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в
гр. София, ул. „********, на трети етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня,
входно антре, баня, балкон и други обслужващи помещения с площ от 148,99 кв.м.,
заедно с избено помещение с площ от 22,26 кв.м., заедно с 26,73 % идеални части
от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото,
който понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.103.38.1.3. Поддържа, че заедно със съпругата му са си запазили пожизнено
вещното право на ползване, заедно и поотделно, върху западната стая в
апартамента с изглед от към улица „Цар Иван Шишман“, с право на преминаване
през кухнята и общо ползване на всички сервизни помещения.
Сочи, че през 2012 г. е напуснал горепосочения
апартамент и заживял при своята сестра и племенниците
му в гр. Лом, където здравословните му проблеми значително зачестили, довели до
неколкократното му хоспитализиране за контролни
прегледи и профилактични изследвания в различни лечебни заведения. През
февруари 2015 г., е приет по спешност в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД - гр.
Габрово, където е установено, че страда хронично от световъртеж от централен
произход, вследствие на пристенна хиперехогенна
плака и повишено съдово съпротивление на вертебралните
артерии, също така от есенциален тремор
на Минор, корова атрофия, каротидна атеросклероза, артериална хипертония, автоимунен тиреоидит, както и увеличени размери на черния дроб с хиперехогенна структура, кисти в бъбреците, увеличена
щитовидна жлеза с нарушена функция и образувани възли, водещи до автоимунен тиреоидит, както и увеличена простата със съмнения за
злокачествени образувания. За лечение на посочените заболявания и поддържане на
здравословното му състояние са му били предписани множество скъпоструващи
лекарства за ежемесечна употреба, като оттогава всеки месец закупува лекарства
на стойност около 130 лева, след приспадане от цената им на отстъпката по НЗОК.
Ищецът сочи, че след смъртта на сестра му през м.
март 2015 г. отношенията му с племенниците му се
влошили, като в края на 2016 г. последните отказали да полагат грижи за него,
поради което в края на м. март 2017 г., бил принуден да напусне апартамента на
починалата му сестра. Твърди, че се наложило да наеме една от стаите в
апартамента на неговия приятел Т.К., тъй като след напускането на процесния апартамент на ул. „Цар Иван Шишман“, ответникът
започнал ремонт, без да го уведоми, който обаче не бил завършен и имотът бил
негодно за живеене състояние. Сочи, че договорената наемна цена е в размер на
250 лв. месечно, като за разходите за консумативи, свързани с ползването на
стаята се договорили да заплаща твърда сума от 1-ви април до 30-ти септември
(пролетно-летен период), в размер на 35 лв. месечно, а от 1-ви октомври до
31-ви март (есенно-зимен период) в размер на 65 лв. месечно. Поддържа, че пенсията му е в размер на 610
лв., като след приспадане на най-неотложните му разходи за живот, му оставали около
195 лв. на месец (съответно 165 лева през есенно-зимния период) за покриване на
останалите му нужди за храна, напитки, облекло, обувки и други. Предвид
недостига на финансови средства е помолил сина си, включително и чрез нарочна
писмена покана, да му оказва финансова подкрепа в размер на 300 лв., но въпреки
това ответникът отказал. Предвид изложеното моли да бъде отменено извършеното
дарение, обективирано в нотариален акт с № 27, том
XXX, дело № 5641/1997 г., по описа на нотариус Д.К. при Нотариална служба при
Софийски районен съд, до размера на 1/2 ид. част,
както и да бъде осъден ответника А.П. да му предаде владението върху 1/2 ид. част от правото на собственост върху апартамента.
Ответникът А.М.П. оспорва изцяло твърденията в
исковата молба. Поддържа, че баща му винаги, а и понастоящем, е бил способен да
се грижи сам за себе си и прави всичко необходимо, за да се издържа. В редките
случаи, когато го е молил за помощ, винаги му е помагал. Счита, че
представените медицински документи не обосновават ясно нуждата му от поисканите
парични средства. Признава, че е получил поканата да дава на ищеца всеки месец
издръжка в размер на 300 лв., но твърди, че на същият му е известно, че има
лични проблеми и няма финансовите възможности, които е имал преди години. Сочи,
че от три години е разведен, предоставя издръжка на двете си деца, които
разходи са му приоритетни. Освен това, от решението за развод било видно, че апартаментът
е определен от съда за семейно жилище и неговото ползване е предоставено
безвъзмездно на бившата му съпруга и децата, а ремонтът не бил довършил поради
личните му проблеми и липсата на достатъчно средства. При условията на
евентуалност се позовава на изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност, тъй като е упражнявал фактическата
власт от датата на дарението за период са минали повече от 10 години, поради
което го е придобил по давност още през 2007 г..
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С
нотариален акт № 27, том XXX, дело № 5641/1997 г., по описа на нотариус Д.К.,
ищецът М.А.П. и съпругата му Л.А.П., са дарили на сина им А.М.П., недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в град
София, ул. „********, на трети етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня, входно
антре, баня, балкон и други обслужващи помещения с площ от 148,99 кв.м., заедно
с избено помещение с площ от 22,26 кв.м., заедно с 26,73 % ид.ч.
от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото,
като дарителите са си запазили пожизнено вещно право на ползване върху
западната стая в апартамента с изглед откъм улица „Иван Шишман“, с право на
преминаване през хола и общо ползване на всички сервизни помещения. Съгласно кадастрална схема №15-589120 от
22.11.2017 г., процесният имот е нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор 68134.103.38.1.3.
От
удостоверение за граждански брак от 30.05.1965 г. се установява, че на същата
дата ищецът е сключил брак с Л.А.П., а според препис-извлечение от акт за смърт
№552 от 04.10.2006 г. съпругата е починала на 03.10.2006 г.
Представена
е молба-покана, получена лично от А.М.П. на 09.07.2017 г., според която ищецът
иска от ответника предоставянето на издръжка, в размер на 300 лв. месечно,
предвид влошеното си здравословно състояние и необходимостта да заплаща наем за
жилище.
Съгласно
представения договор за наем от 01.07.2017 г., сключен между Т.С. К. като
наемодател и ищеца като наемател, на последният е предоставена за възмездно
ползване една стая от 18 кв.м., с право на ползване на кухня, баня и тоалетна,
в апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******. В
договора е уговорено, че наемателят ще заплаща от първи април до тридесети
септември консумативни разходи в размер на 35 лв. месечно, а за периода първи
октомври до тридесет и първи март – по 65 лв. месечно. Представени са и
издадени разписки от наемодателя за заплатен наем и консумативи за периода м.
юли 2017 г. – м. декември 2018 г.
С
оглед установяване твърдяното от ищеца влошено здравословно състояние са
представени Епикриза от отделение по нервни болести
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД - гр. Габрово (л.31), с отбелязване, че М.П., на 75
г., е бил в болничен престой в периода 24.02.2015 г. – 28.02.2015 г. и му е
поставена диагноза „Световъртеж от централен произход. Есенциален
тремор на Минор. Корова атрофия. Каротидна артеросклероза“, а като придружаващо заболяване е посочено
наличието на артериална хипертония. Отразено е също така, че от направените
изследвания са установени данни за автоимунен тиреоидит.
Представени
са копия от рецептурна книжка и рецепти с изписани
медикаменти, както и фискален бон за закупени лекарства от 04.09.2017 г. на
стойност 132,36 лв.
Съгласно
Епикриза от „УСБАЛ по онкология“ АД и Решение на обща
клинична онкологична комисия (л. 109-110), издадено от същата болница, ищецът е
бил приет за лечение в периода 03.11.2017 г. – 16.11.2017 г., като му е
поставена диагноза „Флексура коли хепатика“,
като му е извършена оперативна интервенция. Като
придружаващи заболявания са посочени „АХ, кисти на бъбреците, улкус дуодени, хиперплазия на простатата“. Към епикризата
са представен фискален бон от 03.11.2017 г. за заплатени към „УСБАЛ по
онкология“ АД 900 лв. за избор на екип.
Според
приложената справка от 01.07.2017 г. от Национален осигурителен институт, от
същата дата размерът на получаваната от ищеца пенсия е преизчислен на 610,04
лв.
С
решение от 06.08.2014 г., по гр.д. №306/2014 г., на РС-Берковица, е прекратен с
развод по взаимно съгласие брака между ответника А.М.П. и Р.И.П.. Упражняването
на родителските права е предоставено на майката, като бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка по 150 лв. на всяко дете. В дял на съпруга е поставен
л.а. „Шкода“, модел „Октавия“, на стойност
11 200 лв.
По
делото са представени, вписани в Служба по вписванията – гр. София, Договор за
доброволна делба от22.12.2004 г. и договор за поправката му от 21.01.2005 г.,
според които А.М.П. и Р.И.П. при условията на съпружеска имуществена общност, и
Ясен М.П. и Е.А.П. също при условията на съпружеска
имуществена общност получават в свой общ дял и изключителна собственост, при
равни квоти, двуетажна жилищна сграда, представляваща източен близнак от
построената двуетажна двуфамилна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „Голяма могила“ №93
Свидетелят
Р.И.П., бивша съпруга на ответника, заявява, че А.П. изплаща редовно по 150 лв.
издръжка на всяко от двете си деца, като се грижи за тях, прави им подаръци,
поел е и разноските във връзка със спортуването на децата. Сочи, че ответникът
има къща в кв. „Бояна“, в която живее, като не е чула да има финансови
затруднения и доколкото и е известно се занимава с предоставянето на
консултации. Сочи, че процесният апартамент на ул. „******и
е предоставен за ползване с децата, но са го напуснали през 2012 г., тъй като е
бил в много лошо състояние, за което ответникът предприел ремонтни дейности.
Наскоро разбрала, че ремонтът не е бил осъществен и жилището е в същия вид.
Свидетелят
Р.М.Р., племенница на ищеца, сочи, че М.П. се преместил да живее при тях през
2012 г., като до 2015 г. постепенно здравословното му състояние е започнало да
се влошава – наложило се посещението на болници, закупуването на лекарства на
стойност около 100 лв. - 130 лв. Свидетелят твърди, че заедно с майка си,
понякога купували или давали пари на ищеца за лекарства, като ответникът не е
оказвал никаква финансова подкрепа на баща си, въпреки че такава му е била
поискана. Твърди, че здравословното състояние на вуйчо му е продължило да се
влошава и през миналата година е претърпял тежка операция.
Съгласно
чл. 227, ал. 1, б „в“ от ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките,
чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този
законов текст, са наличие на трайната нужда от издръжка на дарителя, искане,
отправено от него до дарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да
дава издръжка (в този смисъл и мотивната част на ТР №
1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на
ВКС). Според същото тълкувателно решение не е налице проява на непризнателност,
когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той
трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на
издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
С
оглед съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласно
доказателства, съдът намира за установено от страна на ищеца, че същият трайно
се нуждае от издръжка. От приложените медицински документи се установява, че М.П.
се намира във влошено здравословно състояние – наличие на световъртеж от
централен произход. Есенциален тремор
на Минор, Корова атрофия, Каротидна артеросклероза, както и
страда от онкологично заболяване, довело до оперативна интервенция на дебелото
черво през м. ноември 2017 г. Предвид това и с оглед приложените разходни
документи и дадените свидетелски показания, доказано се явява и поддържаното от
ищеца, че е налице ежемесечна нужда от закупуването на лекарства, на стойност около
130 лв. Твърдените от дарителя месечни разходи за наем и консумативи в размер
на 285 лв. – 315 лв. (в зависимост от сезона) съдът намира за необходими,
доколкото от свидетелските показания на Ралица П. се установява, че дареният
имот, в който ищецът си е запазил пожизнено право на ползване, е в негодно за
живеене състояние, тъй като ответникът е предприел ремонт, който не е довършил.
По делото липсват данни ищецът, който е в напреднала възраст (79
г.), да притежава имущество, от което да реализира приходи или да има други
източници на доходи, освен пенсията му в размер на 610,04 лв. След като от
нейния размер се приспаднат разходите за лекарства и наем, то и месечно
разполагаемите средства за издръжка, които остават за ищеца са в размер около
165 лв. (или 195 лв., в зависимост от сезонните разходи за консумативи). Този
размер съпоставен с определения размер на линията на бедността за страната с
ПМС №23/26.01.2017 г. – 314 лв. за 2017 г., и с ПМС № 280/08.12.2017 г. в
размер на 321 лв. за 2018г., както и със статическите данни, публикувани на
интернет страницата на Национален статистически институт, според които годишният
паричен разход за едно лице през 2017 г. е 5161 лв. (430,08 лв. месечно), а за
2018 г. - 5710 лв. (475,83 лв.),
водят до извод, че остатъкът от пенсията на дарителя не е достатъчна за
задоволяване на неговите нужди и която нужда се явява трайна с оглед напредналата
му възраст, влошено здравословно състояние и липса на годен за живеене собствен
имот или източник на други приходи.
Видно
от изявлението на самия ответник, а и от отбелязването върху приложената към
исковата молба покана, дарителят е поискал от дарения месечна издръжка от 300
лв. Твърденията в отговора на исковата молба, че ответникът е оказвал помощ на
баща си, когато му е поискана, не се подкрепят от събраните по делото доказателства
и се опровергават от показанията на свидетелката Рибагина.
По делото липсват и доказателства,
които да подкрепят поддържаното от дарения, че има лични проблеми и няма
финансови възможности да дава издръжка, като приложеното по делото
бракоразводно решение само по се себе си не води до категоричен извод за това.
Още повече, че от показанията на бившата съпруга на ответника се установява, че
присъдената издръжка за двете деца от общо 300 лв., се изплаща редовно, като
ответникът полага дължимите грижи за тях, без да е споделял или да е имало
индикации да има финансови затруднения. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че по делото се установява, че ответникът живее в собствен
имот в кв. „Бояна“, което също е индиция, че същият
не е обективно затруднен да даде на дарителя исканата издръжка.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая не са налице обективни обстоятелства, обосноваващи
отказа на дарения да даде поисканата издръжка, поради което същият е проявил
непризнателност към дарителя, и направеното дарението следва да бъде отменено
до поисканата 1/2 ид. част от процесния
апартамент. С отмяна на дарението, отпада и основанието, въз основа на което
дарителят владее имота и същият дължи връщане на подареното имущество, поради
което основателна се явява и претенцията на ищеца по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за осъждането на ответника да върне на
ищеца процесната 1/2 ид.ч.
от имота.
Релевираното
от А.П. възражение за придобиване на имота по давност, съдът намира за
неоснователно, тъй като до отмяна на дарението ответникът е бил собственик на имота
въз основа на договора за дарение и в този смисъл не е могъл да придобие
повторно правото на собственост върху същата вещ.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на ищеца
за държавна такса, в размер на 1953,07 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД,
дарение на 1/2 ид. част от недвижим имот,
представляващ апартамент с идентификатор
68134.103.38.1.3, находящ се в гр. София, на ул.
„********, на трети етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня, входно антре,
баня, балкон и други обслужващи помещения с площ от 148,99 кв.м., заедно с
избено помещение с площ от 22,26 кв.м., заедно с 26,73 % ид.ч.
от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото,
което дарение е обективирано в нотариален акт № 27,
том XXX, дело № 5641/1997 г., по описа на нотариус Д.К., и извършено от ищеца М.А.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис №3, чрез адв.
В. Й., в полза на ответника А.М.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. Р..
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД А.М.П., ЕГН **********
да върне на М.А.П., ЕГН **********, 1/2 ид. част от горепосочения апартамент с идентификатор
68134.103.38.1.3, находящ се в гр. София, на ул. „********.
ОСЪЖДА А.М.П., ЕГН **********
да заплати на М.А.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените
съдебни разноски за държавна такса, в размер на 1953,07 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: