Р Е Ш Е Н И Е
№ 862/21.2.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 23.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 11866 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца И.Г.Г. ЕГН **********, адрес: *** срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1172, р-н „Изгрев", ж.к.,Дианабад", бул. „Д-р Г. М. Димитров", № 1 осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./ за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА , както следва:
сумата в размер на 3045,00 лв., представляваща частичен иск от общо 5500,00 лв. , съгласно допуснато изменение на предявения иск , на основание чл.214 от ГПК, в проведеното на 23.01.2020 г. съдебно заседание, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил Мерцедес С 250 TD с ДКН В **** ВС, причинени в резултат на застрахователно събитие - ПТП от 25.05.2019 г., причинено по вина на виновния водач, управлявал л.а. Фолксваген Пасат с ДКН В 7378 НН, застрахован към датата на ПТП в З. „Д.Ж.и З." по силата на полица Гражданска отговорност на автомобилистите по силата на застрахователна полица № BG/30/119001221996, валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че И.Г. Генчев притежава в собственост лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „С 250 TD" с държавен контролен номер № В **** ВС. На 25.05.2019 г. И.Г. *** по Аспарухов мост в лява пътна лента посока центъра на града, когато л.а. Фолксваген Пасат с ДКН В 7378 НН е отнел предимството като е изпълнил маневра престрояване и удря л.а. Мерцедес собственост на И.Г. Генчев. Произшествието е било обслужено от органите на КАТ сектор ПП, като издали протокол за ПТП 1736563 (същият е задържан в оригинал от ответника). След извършена проверка се установи, че виновният водач е застрахован в З. „Д.Ж.и з." АД (видно от стправка направена в Гаранционен фонд) по застраховка гражданска отговорнсот № BG/30/119001221996, с валилдност от 17.27 часа на 30.04.2019 г. до 00.00 часа на 30.04.2020 г.
На 27.05.2019 г. е регистрирана ликвидационна преписка с № ********************при ответника, като лек автомобил Мерцедес С 250 TD е бил представен за оглед на служителят ц.г., който е извършил 3 броя огледи.
На 14.06.2019 г. е получено удостоверение, което да послужи пред ограните на ОД МВР Варна - сектор ПП съгласно същото за л.а. Мерцедес трябва да бъде прекратена регистрацията, за да се изплати застрахователно обезщетение. На 25.06.2019 г. регистрацията на автомобила е била прекратена и е издадено удостоверение № 190819000969.
На
10.07.2019 г. по банкова сметка *** И.Г. Генчев е постъпило застрахователно
обезщетение в размер на 1 308,00 лв.
След направено проучване на средна пазарна стоййност на л.а. Мерцедес С 250 TD, стигнахме до заключението, че застрахователното обезщетение не отговаря на платеното такова. Към датата на застрахователното събитие съгласно вторичен пазар за продажба на автомобили втора употреба средната пазарна стойност на същия автомобил е била в диапазон от 3 500 лв. до 5 500 лв.
В
депозираната по делото уточнителна молба ищцеът излага, че причинената вреда
представлява „тотална щета" съгласно удостоверение, издадено от ответника
към ищеца за прекратяване на регистрацията на автомобила.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова
претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1172, р-н
„Изгрев", ж.к.,Дианабад", бул. „Д-р Г. М. Димитров", № 1, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в
който се излага , че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорват се
изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както
и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Излага се
следните съображения:
На 25.05.2019
г., в гр. Варна на Аспарухов мост в посока центъра на гр. Варна, водача Марин
Стоянов Маринов при управление на застрахованото в „З.Д.Ж.и З." АД МПС,
марка „Фолксваген", модел „Пасат", с per. № В 7378 НН, не е нарушил
императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за
неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е
описано в подадената искова молба. Въз основа на това липсва основният елемент
от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Според
Тълкувателно решение № 2 / 06.06.2012 г. по тълк. д. № 1 / 2010 г. на ОСТК на
ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) има вторичен,
акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. С други думи претенция за обезщетение към застрахователя не може да се
породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от прекия
извършител на нарушението. Застрахователят не дължи повече от дължимото от
прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ.
невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на
прякото притезание по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм).
Процесното ПТП е
случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, защото според установените
обстоятелства водачът на лекия автомобил „Фолксваген", не е могъл, нито е
бил длъжен да предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на
процесното ПТП, ще се движи МПС, което, без да подаде сигнал, без да се убеди,
че това МПС, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката
си на движение наляво и без да осигури достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство и със скорост над допустимата и
несъобразена с пътните условия. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген" не
е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като
ПТП е било технически непредотвратимо, поради което същото се явява случайно
деяние. За основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и
непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил и
претърпените вреди като резултат. Деянието, в резултат, на което е станало
пътно транспортно произшествие, е случайно, защото поведението на водачът на
„Мерцедес" и опасността, която то е създало на пътя, са били изненада за
водача на МПС „Фолксваген" и той и не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди, че в следствие на тези действия ще настъпи ПТП. В този смисъл е
константната практика на ВКС.
Относно фактите:
Безспорни
обстоятелства:
Признава се за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ответното дружество и собственика на процесното МПС, по силата на Застрахователна
полица № BG / 30 / 119001221996 издадена на 30.04.2019 г.
Моли се да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 1
308, 00 лв.
Спорни
обстоятелства:
Намират се
фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение
при реализираното пътно-транспортно произшествие (ПТП). Счита се, че са налице
обстоятелства, които изключват вината на М.М.в качеството си на водач на
застрахованото МПС.
Оспорва се
механизма на ПТП и изключителната вина на водача Маринов за настъпването му.
Оспорва се
размера на претендираните вреди по автомобил марка „Мерцедес", модел „С
250 ТД", с peг. № В **** ВС. Доколкото отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е
функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, в конкретния
случай не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответното
дружество за изплащане на обезщетение.
Счита се, че спрямо застрахования не е налице нито един
от признаците изграждащи фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно, противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна
връзка, оттам не са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на застрахования в ответното дружество автомобил.
По отношение на
представения с ИМ констативен протокол за ПТП, се сочи , че това е единствения
документ, представен от ищеца. Друг документ от деня на събитието няма.
Протоколът в частта си относно обстоятелствата и причините за ПТП не е
официален свидетелстващ документ, който да разполага с материална
доказателствена сила, която да обвързва съда. В тази част полицаите, които са
посетили местопроизшествието, са отразили разказите на самите участници или
други свидетели-очевидци за настъпване на ПТП, каквито в настоящия случай няма,
техните версии и обяснения за случилото се, но не са възприели непосредствено
механизма на ПТП.
Твърди се
наличие на съпричиняване от страна на И. Генчев - водач на автомобил марка
„Мерцедес", модел „С 250 ТД", с peг. № В **** ВС. Последният е
нарушил разпоредбите на ЗДвП, като без да подаде сигнал, без да се убеди, че
това МПС, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си
на движение наляво и без да осигури достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство и със скорост над допустимата и
несъобразена с пътните условия, с което си поведение е допринесъл за
реализирането на процесното пътно-транспортно произшествие. Твърди се, че
посоченото по-горе нарушение от страна на ищеца се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него,
поради което и при евентуална доказаност на исковата му претенция, определеното
от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено на половина заради
наличието на принос в изложения по-горе аспект.
При условие, че
предявеният иск бъде приет от съда за основателен, се прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално
претърпените от ищеца вреди.
Счита се, че
претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените вреди е
необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би
следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за претендираните
вреди.
Твърди се, че
със заплащането на сумата от 1 308, 00 лв. ответното дружество изцяло е
погасило задължението си към ищеца по процесната претенция.
Твърди се, че
със заплащането на сумата от 1 308, 00 лв. са репарирани всички вреди
претендирани от ищеца, тъй като ищецът е продал за скрап увреденото имущество и
е реализирал печалба много над пазарната стойност на увреденото имущество.
Твърди се, че
алтернативно, че ищецът е реализирал печалба над пазарната стойност на
увреденото имущество и се е обогатил от това, като е продал на вторичния пазар
на авточасти, запасаните части от увреденото имущество, чиято стойност е много
висока предвид, че удара е единствено и само в предна лява част на автомобила,
като средната и задната част на автомобила след предните врати са напълно
запазени.
Твърди се, че
под условие на евентуалност, че ищецът е отремонтирал процесното МПС със сумата
изплатена от ответника и ползва и в момента прецененото МПС „Мерцедес".
На основание чл.
78 от ГПК се претендират и направените от дружеството разноски в качеството на
ответник по настоящото дело, включително и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От представеното
по делото свидетелство за регистрация
част І , се установява, че процесният лек автомобил Мерцедес С 250 TD с ДКН
В **** ВС е собственост на ищеца И.Г.Г..
Видно от Удостоверение за техническа изправност на
ППС, процесният лек автомобил Мерцедес С 250 TD с ДКН В **** ВС е преминал периодичен преглед на 19.12.2018 г. , същият е технически
изправен и подлежи на технически преглед до 19.12.2019 г.
Представен е Двустранен констативен протокол за ПТП от 25.05.2019
г., от който е видно, че И.Г. *** по Аспарухов мост в лява пътна лента
посока центъра на града, когато лак автомобил Фолксваген Пасат с ДКН В 7378 НН
е отнел предимството, като е изпълнил маневра престрояване и ударил процесния
лек автомобил Мерцедес С 250 TD с ДКН В **** ВС
- собственост на И.Г. Генчев.
От извършената
електронна справка за проверка на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“
е видно, че виновният водач е застрахован в З. „Д.Ж.и з." АД по застраховка гражданска отговорнсот №
BG/30/119001221996, с валилдност от 17.27 часа на 30.04.2019 г. до 00.00 часа
на 30.04.2020 г.
Представено е Уведомление за щета за застраховка „Гражданска
отговорност“ от ищеца И.Г. до ответното дружество от 27.05.2019г.
Представен е Опис-заключение от 28.05.2019 г. , в
което са подробно описани множество увреждания на процесния лек автомобил
Мерцедес С 250 TD с ДКН В **** ВС.
Видно от Удостоверение № 2000014/30.11.2019 г. на
основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни
средства, процесният лек автомобил Мерцедес С 250 TD с ДКН В **** ВС е с
прекратена регистрация , поради тотална щета.
От представеното банково извлечение е видно, че
ответното дружество е превело по банковата сметка на ищеца сумата в размер на
1308,00лв. като застрахователно обезщетение по процесната щета.
Съдът е приел за безспорно установено между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, както следва:
- съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между ответното дружество и собственика на процесното МПС, по
силата на Застрахователна полица № BG / 30 / 119001221996, издадена на
30.04.2019 г.;
- обстоятелството, ответното дружество е
заплатило на ищеца сумата от 1 308, 00 лв., на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Следователно,
процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило по време на действие на
горепосочената застрахователна полица и ответното дружество се явява пасивно легитимирано по предявения иск.
Видно от заключението на вещото лице А.Х.В. по
приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза,
се констатира , както следва: По отношение на лек автомобил „Мерцедес",
модел „С250ТД" с ДК N: В1850ВС, е налице „тотална щета" по смисъла на горепосоченият текст
от Кодекса на Застраховането, стойността само на нужните резервни части за
необходимия ремонт, които са в размер на 6 316.83 лв., надвишават 70 на
сто от действителната му стойност, която е 4 800 лв. и са 131.60% от
нея. Ако се приспадне стойността
на останките от автомобила предадени за скрап, остатъчната стойност на
процесния автомобил е в размер на 4 087.09 лв.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността
на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото
лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата
на чл. 432 от КЗ законът признава в
полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Към
процесната дата между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка Фолксваген Пасат с ДКН В 7378 НН е било налице
действително застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност”, поради което водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната
закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна
обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ.
За
ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил Фолксваген
Пасат с ДКН В 7378 НН, който е извършил нарушение на ЗДвП, вследствие на което
са настъпили увреждания на собствения на ищеца лек автомобил марка Мерцедес С
250 TD с ДКН В **** ВС.
Вследствие
на произшествието пострадалият автомобил е претърпял вреди, които следва да
бъдат възстановени на ищцовата страна.
С
оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а
именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено
от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие
на което са били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищцата,
поради което предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание.
Дължимото
от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго,
то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е
длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките
вреди.
В
съдебната практика се приема, че действителната вреда към дена на настъпване на
застрахователното събитие е по-малката от двете суми – стойността на ремонта
или стойността на тоталната щета. Това произтича от икономическата обусловеност
на законовите разпоредби, тъй като вредите при тоталната щета са ограничени до
размер на стойността, за която може да се получи вещ от същото качество
/пазарната стойност на автомобила/, т.е. ако стойността за възстановяване на
същата вещ е близо до или над пазарната стойност на автомобила, е
по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде заменена старата вещ с нова
от същото качество, вместо да бъдат влаган средства за възстановяването й.
Поради това и тази стойност определя действителните вреди на увреденото лице.
Дали увреденото лице ще избере икономически по-целесъобразното възстановяване
на вредите чрез замяната на старата вещ с нова или не /както е в настоящия
казус/, е въпрос на личен избор, който няма отношение към отговорността на
застрахователя. Същият е ограничен в обхвата на дължимото обезщетение до
реалните вреди по пазарна стойност на автомобила.
В
конкретния казус от доказателствата по делото се установява, че е налице
тотална щета, доколкото стойността на ремонта надвишава пазарната стойност на
автомобила, - стойността само на нужните резервни части за необходимия ремонт,
които са в размер на 6 316.83 лв., надвишават 70 на сто от действителната му
стойност, която е 4 800 лв. и са 131.60% от нея, поради което ответникът дължи
обезщетение в размер на тоталната щета или сумата от 4800,00лв., изчислена от
вещото лице. От тази сума следва да се приспадне сумата, представляваща стойността
на останките от автомобила , предадени за скрап, съгласно заключението на
вещото лице, поради което остатъчната стойност на процесния автомобил е в
размер на 4 087.09 лв.
Не се спори между страните, че ответното дружество по
повод настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в
размер на общо 1308,00 лв., стойността на което следва да бъде приспадната от
приетата като меродавна от съда стойност , дължима от застрахователя.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че предявената
искова претенция се явява доказана както по своето основание, до размера от
2779,09 лв., поради което следва да бъде уважена в тази част и отхвърлена за
разликата до предявения размер.
С
оглед направеното искане уважената част на исковата претенция се дължи ,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата страна ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото
разноски, съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и списък
по чл.80 от ГПК , съразмерно на уважената част от исковата претенция. Съдът
намира за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, с оглед фактическата
и правна сложност на производството по делото, с оглед на което намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер по Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на
ищеца, съразмерно на уважената част от
исковата претенция и доказателствата за извършени разходи и предвид
представения списък по чл. 80 ГПК, следва да се присъдят 635,71 лева.
На
ответника се следва присъждане на разноски, съгласно приложения по делото
списък с разноските по чл.80 от ГПК за депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл.37 от ЗПП в размер на 100,00 лв.
предвид измененията в чл.78 ал.8 от ГПК в
ДВ, бр. 8 от 2017 г. и с оглед
фактическата и правна сложност на делото,
съразмерно на отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , в размер на 21,83 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1172, р-н
„Изгрев", ж.к.,Дианабад", бул. „Д-р Г. М. Димитров", № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на И.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
2779,09 лв. , представляваща
частичен иск от общо 5500,00 лв.
, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди по собствения на ищеца лек автомобил Мерцедес С 250 TD с ДКН В **** ВС,
причинени в резултат на застрахователно събитие - ПТП от 25.05.2019 г.,
причинено по вина на виновния водач, управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с ДКН В 7378 НН, застрахован
към датата на ПТП в З. „Д.Ж.и З." по силата на полица Гражданска
отговорност на автомобилистите по силата на застрахователна полица №
BG/30/119001221996, валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-25.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането
/Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./, като ОТХВЪРЛЯ частичния иск до
претендирания размер от 3045,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1172, р-н
„Изгрев", ж.к.,Дианабад", бул. „Д-р Г. М. Димитров", № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на И.Г.Г. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 635,71 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно
на уважената част от исковата претенция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.Г. ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1172, р-н
„Изгрев", ж.к.,Дианабад", бул. „Д-р Г. М. Димитров", № 1 сумата от 21,83 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: