РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. гр. Хасково, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200846 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д. К. М. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 2061 от 03.06.2021 г. на Кмета на Община Хасково, с което
на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на
Община Хасково на жалбоподателя е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева за нарушение по Раздел II, чл. 4, т. 8 от цитираната
наредба. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърди се от жалбоподателя, че на посочените дата и час, не бил извършил
описаното в съставения АУАН и издаденото НП административно
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление на Кмета на Община Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
1
редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощен по делото
процесуален представител в лицето на адв. И.П. от АК – Хасково заявява, че
поддържа жалбата и в хода по същество аргументира тезата си за
неправилност на наказателното постановление от гледна точка липса на
надлежно описание на нарушението и на доказателствата, въз основа на които
то се установявало, както и за липса на доказателства относно авторството на
деянието. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Кметът на Община Хасково,
чрез процесуалния си представител – юриск. Др.П., оспорва жалбата и в
съдебно заседание и в представени писмени бележки аргументира доводи за
нейната неоснователност. Моли атакуваното наказателно постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира и
заплащане на направените разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.02.2021 г., в около 00:30 часа въз основа на подаден сигнал от
свид. В. СТ. Д., живущ в град Хасково на пл. „Лебеда“ № 1 за силен звук от
работещ телевизор, свидетелят С. Щ. Х., на длъжност „ст. полицай“ в РУ на
МВР - Хасково, като състав на автопатрул, бил изпратен от оперативния
дежурен на РУ на МВР – Хасково да посети адрес: град Хасково, ул. „****“
№ **, във връзка с подадения сигнал за нарушаване на нощната тишина. След
като пристигнал на място заедно с колегата си О.Ш., двамата установили, че
се касае за жилищна сграда и след извършен обход на пространството около
сградата възприели, че в двора на имота работел телевизор, като звукът бил
увеличен и се чувал от улицата. Тогава органите на МВР направили опит на
влязат в имота на входната врата била заключена, позвънили на звънеца, но
никой не се показал да отвори. След това подали звуков сигнал с патрулния
2
служебен автомобил, свирели и с уста, но отново никой не се показал, за да
отвори врата. След като уведомили, от страна на оперативния дежурен им
било разпоредено да съставят докладна записка. Впоследствие, свид. М. АНГ.
ИВ., полицейски инспектор в РУ на МВР – Хасково, отговарящ за района,
установил жалбоподателя Д. К. М., като обитаващ посетения адрес – град
Хасково, ул. „****“ № **, както и свид. В. СТ. Д., като при изясняване на
случая, жалбоподателят заявил, че въпросната вечер имало събиране с негови
приятели и най – вероятно бил забравил телевизора да работи на двора. Във
връзка с установените обстоятелства, след като било преценено от органите
на МВР, че е извършено нарушение по Раздел II, чл. 4, т. 8 от Наредба за
поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото
имущество на територията на Община Хасково и след достигане и до
последващия извод, че жилището било обитавано именно от жалбоподателя
Д. К. М., свидетелят М. АНГ. ИВ. съставил на 01.03.2021 г. срещу
жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствие на свидетелите В. СТ. Д.
и С. Щ. Х. Акт за установяване на административно нарушение, № 1970-641
/бл. № 851486/, за нарушение по цитираната разпоредба от Наредбата за
поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото
имущество на територията на Община Хасково. Жалбоподателят подписал,
след предявяването му, съставения АУАН, като съответната графа вписал, че
има възражения, без да посочи в какво точно се изразяват същите.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок, от връчване на процесния акт, което действие е осъществено на
01.03.2021 г., според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган, след като възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение,
наложил процесната административна санкция на основание чл. 43, ал. 1, т. 1
от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и
общественото имущество на територията на Община Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
3
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите В. СТ. Д. и
С. Щ. Х. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната
проверка и за констатациите, до които достигнали във връзка с твърдяното
административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН.
Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно
изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи. За обстоятелства, отнасящи до
преценката по същество относно разигралите се събития, опосредено от
информация, получена от други лица, в това число и от самия жалбоподател,
възприятия има и свид. М. АНГ. ИВ., чиито показания в тази част, както и
относно процедурата по съставяне на процесния акт за установяване на
административно нарушение се възприемат от съда като правдиви и
съответни на обективната истина. Не са налице обстоятелства, които да
дискредитират откъм достоверност и показанията на свидетелите П.Ст.В. и
сТ.Г.Й., но решаващ за преценката на съда същите да не бъдат обсъждани
откъм достоверност е фактът, че в тях не се съдържат конкретни сведения за
събитията, разиграли се на процесната дата, които именно са включени в
обхвата на осъществявания контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба за поддържане и
опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на
територията на Община Хасково, озвучаването с технически средства и
вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в
жилищни и не жилищни сгради, включително храмове на религиозни
общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото
денонощие. Озвучаването на горепосочените места може да бъде
осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от
кмета на общината. /изм. с Решение №421 от 30.10.2009 г./. По силата на чл.
43, ал. 1 на цитираната наредба на нарушителите на същата и заповедите,
свързани с нея се налагат следните наказания: т. 1 глоба в размер на 200 лева
при констатирано първо нарушение. Следователно, деянието, за което е
4
наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона
за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на НП съдът констатира допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат
отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
Действително, в случая не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето в присъствие и връчването на процесния АУАН лично
на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е
възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
обаче, не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите
реквизити и конкретно на т. 4 и т. 5 от цитираната норма съответно да се
опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и
законните разпоредби, които са нарушени. В случая, описанието на
нарушението не съдържа твърдения за всички съставомерни признаци от
обективна страна, които в случая, макар да няма пречка да са лаконично
изложени, то изискването е това да стане по ясен и разбираем за нарушителя
начин. Именно това изискване не е изпълнено. В конкретната хипотеза, в
описанието в процесния АУАН се съдържат съществени вътрешни
противоречия, които са от естество да доведат до ограничаване правото на
защита на лицето, привлечено към отговорност. Същото е необходимо да
бъде наясно за всички факти от състава на нарушение, които следва да са
конкретно и безпротиворечиво вписани, а след това – подведени под
съответната релевантна правна квалификация която е единствено възможна.
Последното създава само по себе си затруднения и поради непрецизната
нормативна уредба и техниката, използвана от Общински съвет Хасково,
доколкото със създаване на чл. 4, т. 8а от Наредба за поддържане и опазване
на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на
Община Хасково се дублира съдържанието на т. 8 от същата разпоредба,
която пък е посочено, че е само изменена, но не и отменена или че се заменя
със съдържанието на т. 8а. От процесуална страна е необходимо и
уточнението, правено в други случаи по дела с аналогично фактическо
обвинение за съотношение на забраните предвидени в разпоредбите на чл. 4,
т. 7 от Наредбата и чл. 4, т. 8, респ. т. 8а от нея. В първия случай се касае за
5
забрана за вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на
жилищните сгради от 14.00 до 16.00 ч. и от 22.00 до 7.00 ч. за зимния период
и от 23.00 ч. до 7.00 ч. за летния период, като в предпразнични и празнични
дни времето се удължава с един час, тоест забраната е въведена без значение
средството и източника на шума, но със съответен времеви диапазон, а във
втория - без значение по кое време от денонощието, забраната се отнася до
озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади,
паркове и спортни съоръжения, в жилищни и нежилищни сгради,
включително храмове на религиозни общности, когато „звука“ се чува извън
сградата, за времето на цялото денонощие. Тоест, източникът на шума тук е
диференциран и озвучаването с техническо средство е изведено, като особена
категория, а така също са регламентирани специфични места и предели на
забраната от гледна точка разпространението на звука. Макар и двете забрани
да са подчинени на общата цел на разпоредбата на чл. 4 от НПОРЧОИТОХ -
осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите, налице е
различна наказуемост на деянията по двата текста, но все пак не се касае за
съотношение помежду им като обща и специална норма. Затова, въпреки, че в
обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че се касае за
източник на шума – звук от музика, което в повечето случи предполага
техническо средство, което в конкретния е посочено, а именно телевизор, то
твърденията са за нарушаване на нощната тишина и спокойствие на
гражданите във времеви интервал, попадащ в обхвата на действие именно на
забраната по чл. 4, т. 7 от Наредбата, при това без значение източника на
шума, поради което правната квалификация на деянието не съответства на
въведеното словесно описание. Още повече, че липсват изискуемите се
твърдения за изключението, визирано в чл. 4, т. 8, респ. т. 8а от
НПОРЧОИТОХ - че озвучаването на горепосочените места може да бъде
осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от
кмета на общината, което също прави описанието непълно и несъответно на
дадената правна квалификация. Отделно липсват и твърдения за напускане на
звука на пределите на сградата, като са отправени единствено такива за
напускане пределите на имота и конкретно двор, което е различно от
вложения в т. 8 и т. 8а на нормата на чл. 4 от Наредбата смисъл относно
изискванията на фактическия състав с употреба на израза „пределите на
сградата“, а преди това се визира жилище. Тези процесуални нарушения, при
6
формулиране на административнонаказателното обвинение и повдигането му
със съставяне на процесния акт за установяване на административно
нарушение и при такова описание на нарушението в него, са съществени
според изведения от законодателя и неизменната практика на съдилищата
критерий за това, тъй като се е стигнало до накърняване правото на защита на
жалбоподателя в аспекта да узнае за какви факти се цели ангажиране на
отговорността му. Това процесуално нарушение, доколкото е пренесено
изцяло в санкционния акт, с възпроизвеждане на описанието му от съставения
АУАН и квалифицирането му по същата правна норма е довело и до
наказване на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване
на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на
Община Хасково, вместо по т. 3 на цитираната норма, поради което
санкционният акт следва да бъде отменен на процесуално основание. Още
повече, невъзможността за произнасяне от съда по същество, с оглед
естеството и характера на така допуснатото процесуално нарушение.
По направените искания за присъждане на разноски, с оглед изхода на
спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените
от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен
по делото адвокат, предвид представените доказателства, че същите са
действително сторени от страната по делото. В случая, във липсва отправено
изрично искане от другата страна за намаляването му, поради прекомерност,
за да се налага изследване на съответствието с фактическата и права сложност
на делото, с оглед на което уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение с определен размер от 100 лева, под минимално предвидения,
следва да бъде възложен в тежест на другата страна и в такъв размер е
необходимо организацията от чиято структура е АНО - Община Хасково да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, направените по делото разноски,
като то не следва да бъде намалявано.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2061 от 03.06.2021 г. на Кмета
7
на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК/Булстат: *********, с адрес: град
Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявани от Ст.Н.Д. – Кмет на Община
Хасково да заплати на Д. К. М., ЕГН: **********, с адрес: град Хасково, ул.
„****“ № ** сумата в размер на 100 лева, представляваща направени по
делото разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
8