№ 291
гр. София, 15.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно търговско
дело № 20221001000267 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК, във връзка с чл. 248, ал. 3
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. Ж. от гр. ***, чрез
пълномощника му адв. Т.Г. от АК-Монтана против определение № 907/20.10.
2021 г. по т.д.№ 930/21 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 11 състав, с
което е оставена без уважение молбата му с вх. № 9098/16.07.2021 г. за
допълване на постановеното по същото дело решение № 52 от 2.07.2021 г. в
частта за разноските.
В частната жалба се твърди, че съобразно действащата норма на чл. 25,
ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, в производството по обжалване на отказите на
Агенцията по вписванията съдът присъжда разноски на страните по реда на
Гражданския процесуален кодекс, както и че същата има незабавно
приложение, включително и по отношение на заварените висящи
производства по обжалване на откази на длъжностите лица по регистрацията,
каквото е и настоящото такова. Направено е искане, на основание чл. 25, ал. 6
от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, Агенцията по вписванията
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените в производството
по чл. 25 от закона разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът Агенция по вписванията оспорва частната жалба. В
1
писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК са изложени
възражения, че обжалваното определение е правилно, с довода, че като вид
едностранно и безспорно охранително производство, чиято цел е да съдейства
на молителите за вписване на обстоятелства и обявяване на актове, по
аргумент от чл. 530 от ГПК, спрямо регистърното производство са
приложими общите правила за охранителните производства, уредени в глава
четиридесет и девета от ГПК, вкл. и нормата на чл. 541 от ГПК, според която
разноските в тези производства са за сметка на молителя. Изложено е, че след
като законът изрично възлага разноските за охранителното производство
върху молителя, следва да се приеме, че правото му да претендира тяхното
възстановяване от страна на регистърния орган е отречено. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното определение.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим
съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно
легитимирано лице с правен интерес от неговото обжалване.
С решение № 52 от 2.07.2021 г., пост. по т.д.№ 930/2021 г., сезиран с
жалба на молителя В. И. Ж., Софийският градски съд , VІ т.о., 11 състав е
обезсилил постановения от длъжностно лице при Агенцията по вписванията-
ТРРЮЛНЦ отказ № 20210513134232/13.05.2021 г. по заявление образец Ж1
№ 20210513134232/13.05.2021 г. и е върнал преписката на регистърния орган
за произнасяне по основното заявление. В съобразителната част на решението
изводът за недопустимост на обжалвания отказ е обоснован с констатацията,
че той не е постановен по основното заявление, с което са заявени
подлежащите на вписване обстоятелства, а по допълнителното такова обр. Ж1
за отстраняване на нередовности в първоначалното, което няма
самостоятелно значение и не може да бъде предмет на отделна проверка, а
направените с него пояснения се преценяват във връзка с искането за
вписване или обявяване, направено с основното заявление.
С молба от 16.07.2021 г. молителят В. И. Ж. е направил искане за
допълване на постановеното по делото решение, чрез присъждане на
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на
постановения отказ. За да остави молбата без уважение, в обжалваното
определение съдът е изложил съображения, че регистърното производството е
2
едностранно и в него липсва насрещна страна, поради което и не може да
възникне облигационно отношение с предмет ангажиране отговорността за
разноски.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 78 от ГПК разноските се разпределят между
срещупоставените в гражданското производство страни, съобразно изхода
на спора, приключил с окончателен и влязъл в сила съдебен акт, т. е. с такъв,
с който производството по жалбата е прекратено без възможност за
възобновяване, или тя е оставена без уважение като неоснователна с влязло в
сила решение. В случая, с решението от 2.07.2021 г., постановено по реда на
чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, обжалваният отказ е обезсилен и делото е
върнато на длъжностното лице при Агенцията по вписванията за произнасяне
по основното заявление, с което регистърният орган е бил сезиран. Затова то
не представлява окончателен съдебен акт, с който съдът да се е произнесъл
по основателността на жалбата или по нейната допустимост. Ето защо в тази
хипотеза разноските по делото се присъждат съобразно окончателния изход
на спора по жалбата, какъвто акт на настоящия етап на производството не е
постановен.
На следващо място следва да бъде споделено становището на състава на
Софийския градски съд, че с оглед едностранния охранителен характер на
регистърното производство в него липсва насрещна страна, поради което и не
може да възникне облигационно отношение с предмет отговорност за
разноски.
Според определение № 31 от 1.02.2022 г., пост. по ч.т.д. № 2436/2021 г.
на ВКС, І т.о., производството по чл.25 от ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него
агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи
разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на
нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства,
информиране за решението на съда), са обусловени от възложената ù със
ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство, поради
което отговорността за разноски следва да се прилага съобразно общото за
всички охранителни производства правило на чл. 541 от ГПК, а именно, че
разноските са за сметка на молителя като единствена страна по него. Според
същото определение, при съобразяване едностранния характер на
3
регистърното производство следва да се тълкува нормата на чл. 25, ал. 6 от
ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда
разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“. По тези
съображения, съдът намира ,че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 907 от 20.10.2021 г. по т.д.№ 930/21
г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4