РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. Варна, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20223110105185 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата М. А. Г. твърди, че през 1968 г. дядо й В. В. Т. /починал на
09.10.1976 г./ продал на баща й А. В. В. /починал на 23.08.1988 г./ къща и
дворно място с площ от 1310 кв. м. в с. *******, съставляващо парцел **-** в
кв. ** по плана на селото. Сочи, че към датата на придобиване на имота А. В.
бил в граждански брак с В. В.. През 1975 г. същият дарил на ищцата реална
част от имота с площ от 750 кв. м., която понастоящем представлява поземлен
имот с идентификатор *****. След смъртта на А. В. останалата част от имота
преминала в собственост на неговите наследници, които наред с ищцата
включват преживялата му съпруга и другата му дъщеря.
Излага, че ответникът се легитимира като собственик на дворно място с
площ от 750 кв. м., представляващо УПИ *-**, кв. ** по плана на с. *******,
въз основа на договор за дарение, сключен през 1979 г. Уточнява, че
посоченият имот по действащата КККР съставлява поземлен имот с
идентификатор ******* с площ от 783 кв. м.
Поддържа, че по КРП на с. ****, одобрен със Заповед № 8105/13.11.1972
г. описаните имоти представляват част от имот с пл. № **. Сочи, че парцел **-
** е с площ от 1020 кв. м., а парцел **-** – с площ от 941 кв. м., като и двата
парцела попадат в стар парцел **-** в кв. ** по плана от 1972 г. Твърди, че
припокриващата се част между стар парцел **-** в кв. ** и парцел **-** e 742
кв. м.
1
Поради изложеното оспорва, че ответникът е придобил собствеността
върху 742 кв. м. идеални части от парцел **-**. Поддържа, че същите не са
принадлежали на праводателя му – Г. В. Ж., която с нотариален акт от 1976 г. е
призната за собственик по завещание на имота. Оспорва съществуването на
завещателно разпореждане в полза на последната, а в условията на
евентуалност – неговата валидност. Оспорва авторството на завещанието и
поддържа, че са нарушени императивните изисквания на закона, касаещи
формата и съдържанието на завещанието. Навежда доводи, че В. Т. се е
разпоредил приживе с имота в полза на баща й, поради което дори да
съществува завещание, то не е могло да породи действие и следва да се счита
отменено на основание чл. 41 ЗН.
Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на 742 кв. м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. ****, общ. *******,
одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на КККР от 19.04.2021 г., с адрес: с. ****, ул.
„*******, целият с площ от 783 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, номер по предходен план: ***, квартал.**, парцел.**, съседи: *******,
*****, *******, *******.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
развива доводи за неоснователност на иска. Поддържа, че е собственик на
УПИ *-**, кв. ** по регулационния план на с. **** с площ от 941 кв. м., който
съгласно одобрената кадастрална карта представлява поземлен имот с
идентификатор *******. Твърди, че е придобил собствеността по силата на
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № **/***** г., том **, нот.
дело № ****. Сочи, че от тази дата е установил фактическа власт върху земя с
площ от 953 кв. м. с трайно материализирани граници, обхващащи площта на
поземлен имот с идентификатор ******* и част от поземлен имот с
идентификатор *****, която владее и понастоящем. Твърди, че владеният от
него имот по граници почти съвпада с УПИ *-**, кв. ** съгласно
регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 8105/18.11.1972 г.
Заявява, че негов праводател е майка му Г. В. Ж., в чиято полза В. В. Т. е
завещал имота със саморъчно завещание от 24.07.1975 г., обявено на
04.11.1975 г.
Ответникът оспорва процесният имот да е идентичен с описания в
Нотариален акт № **, том **, нот. дело № **** от **** г., представен с
исковата молба. Навежда доводи, че един имот не може да бъде придобит на
две правни основания, като сочи, че В. В. Т. през 1966 г. се е снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота.
В условията на евентуалност поддържа, че е придобил собствеността
върху процесния имот въз основа на давностно владение, осъществено в
периода от 25.10.1979 г. до настоящия момент
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
2
разноски.
С протоколно определение от 19.04.2024 г. производството е прекратено
в частта относно ½ от процесните 742/783 идеални части поради липсата на
правен интерес. Посоченият съдебен акт е потвърден с Определение №
3202/29.07.2024 г. по в.ч.гр.д № 1319/2024 г. по описа на ВОС, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 5139/12.11.2024 по гр. д. №
4036/2024 г. по описа на ВКС, I ГО.
В проведеното на 12.02.2025 г. открито съдебно заседание
производството е частично прекратено поради оттегляне на иска за разликата
над 295.5 кв. м. идеални части до останалия след частичното прекратяване на
производството размер на претенцията от 371 кв. м. идеални части от
процесния поземлен имот с площ от 783 кв. м.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
По силата на Нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/**** г. на
нотариус при ВРС /л. 95/ В. В. Т. е признат за собственик по давност на къща с
дворно място от 1310 кв. м., находящи се в с. ****, кв. **, парцел **-** по
плана на селото, при граници: от три страни улици и Д. В. Т.
С исковата молба е представен Нотариален акт № **, том IX, дело №
**** от **** г. на нотариус при ВРС /л. 7/, по силата на който В. В. Т. продава
на А. В. В. къщата си и дворното си място в с. *******, дворът с площ 1310 кв.
м., съставляващ парцел **-** от кв. ** по плана на селото при граници: от три
страни улици и Д. В. Т. за сумата от 1426 лева.
От съдържанието на писмо изх. № 04-73/1/ от 11.01.2024 г., съставено от
кмета на Община Аврен /л. 212/ става ясно, че към момента на сключване на
горепосочения договор за покупко-продажба родителите на ищцата /А. В. В. и
В. Б. В./ са се намирали в граждански брак.
По силата на Нотариален акт № **, том *, дело № ***/*** г. на нотариус
при ВРС /л. 95/ В. В. Т. е признат за собственик по наследство и давностно
владение на дворно място в с. *******, съставляващо парцел пл. № **-** в кв.
** по регулационния план на селото с площ от 750 кв. м., при съседи: път,
блок на ДЗС /АПК/, А. В. и В. В..
С Нотариален акт № **, том *, дело № **** от **** г. на нотариус при
ВРС /л. 9/, Г. В. Ж. е призната за собственик по завещание на следния
недвижим имот: дворно място, намиращо се в с. ******* от 750 кв. м.,
образуващо парцел **, пл. № ** в кв. ** по плана на селото при граници:
улица, А.. В., В. В. и блок на ДЗС /АПК/.
По силата на Нотариален акт № **, том **, дело № **** от ***** г. на
нотариус при ВРС /л. 10/ Г. В. Ж. дарява на Т. И. Т. дворно място с
пространство от 750 кв. м., включени в парцел **-** в кв. ** по плана на с.
*******, при граници: улица, А. В., В. В. и блок на ДЗС /АПК/.
Към отговора на исковата молба е приложено саморъчно завещание от
3
24.06.1975 г., с което В. В. Т. е завещал на дъщеря си Г. В. Ж. дворно място в с.
*******, представляващо парцел пл. № **-**, кв. ** по регулационния план
на селото, с пространство от 750 кв. м. при съседи: път, блок на ДЗС, А. В. В.
и В. В. Т., както и намиращите се в същото дворно място постройки /л. 91/.
Завещанието е обявено на 04.11.1976 г. /л. 92-93/. Макар в изготвения от
нотариуса препис да е отразено, че се касае за парцел пл. № **:** в кв. **,
съдът приема, че предмет на завещанието е именно парцел пл. № **-**, кв. **,
доколкото не се установява по действащите регулационни планове на селото
да има имот с посочената от нотариуса индивидуализация, а и същата не е
обичайната при формиране номерацията на имотите /съответно с римски и
арабски цифри/. В този смисъл посочването на парцел с № **:** в кв. **
вероятно се дължи на погрешен прочит на завещанието, което в тази част
действително е трудно четливо.
В първото по делото заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител е оспорил автентичността на горепосоченото писмено
доказателство с твърдението, че завещанието не е написано и подписано от В.
В. Т.. Поради горното и предвид изявлението на процесуалния представител
на ответника, че ще се ползва от оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК
е открито производство за проверка на автентичността на същия. В рамките на
същото е допуснато изготвянето на съдебно-почеркова експертиза,
заключението по която следва да бъде кредитирано като компетентно
изготвено и аргументирано /л. 199-206/. Съгласно същото ръкописният текст и
подписът положен в оспорения документ са изпълнени от В. В. Т.. Поради
изложеното съдът приема, че оспореният документ следва да бъде ценен като
автентичен.
Към писмените доказателства по делото е приобщено удостоверение за
наследници на В. В. Т. /л. 12/, съгласно което същият е починал на 09.10.1976
г. и негови наследници се явяват тримата му низходящи от първа степен – В.
В. В., Г. В. И. и А. В. В..
Видно от приложеното на л. 215 от делото удостоверение за наследници,
А. В. В. е починал на 23.08.1988 г., като е оставил следните наследници по
закон: В. Б. В. /съпруга/, М. А. Г. и покойната Д. А. М. /дъщери/. Последната,
от своя страна, след смъртта си на 30.12.2021 г. е оставила като наследници
двамата си синове – Г. М. М. и А. М. М.. В. Б. В. е починала в хода на
производството /на 15.11.2023 г./, което се потвърждава както от
коментираното удостоверение за наследници, така и от представения препис-
извлечение от акт за смърт /л. 211/. Нейни наследници се явяват ищцата М. А.
Г. и двамата й внуци – Г. М. М. и А. М. М. /виж л. 218/.
Съгласно представеното от ищеца писмо от „Енерго-Про Продажби“ АД
/л. 209/ ответникът Т. И. Т. е вписан като титуляр на партида за ел. енергия за
обект, находящ се на адрес с. ****, **, ** от 28.10.2006 г.
Видно от справка за облога и плащанията, издадена от „ВиК-Варна“
ООД, ответникът е титуляр на партидата, разкрита за обект, находящ се в с.
****, ул. ********".
По делото са допуснати първоначална и допълнителна съдебно-
4
техническа експертиза. Настоящият състав в пълнота кредитира изложеното
от вещото лице Х., чиито заключения са обективно и компетентно изготвени,
подробно аргументирани и убедително защитени в съдебно заседание.
Съгласно заключението по първоначалната СТЕ /л. 118-125/ за
територията на с. ****, където се намира процесният недвижим имот, са
действали следните регулационни планове:
- регулационен план, утвърден с Указ № 254 от 18.06.1927 г. за уличната
регулация и Указ № 1668 от 24.06.1927 г. за дворищната регулация;
- кадастрално-регулационен план, одобрен със Заповед №
8105/18.11.1972 г.;
- действащият понастоящем регулационен план, одобрен със Заповед №
204/12.07.1994 г. на кмета на община ****;
- влезли в сила КККР, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на
ИД на АГКК.
Вещото лице е изготвило комбинирани скици, на които са повдигнати в
цвят изработените планове за процесната територия, като за основа са
ползвани съответно КРП от 1927, КРП от 1972 г. и КРП от 1994 г.
Съгласно заключението по КРП, одобрен през 1927 г. процесният имот с
идентификатор ******* попада и е част от имот с пл. № 35 и във формирания
парцел **-** в кв.1** което е видно от комбинирана скица № 1. Въз основа на
изложеното вещото лице е достигнало до извод за частична идентичност
между процесния имот и описания съотв. в Нотариален акт № ***, том ***,
дело № ***/**** г. и Нотариален акт № **, том **, дело № **** от **** г.
парцел **-** в кв.** /с втория от които наследодателят на ищеца се
легитимира като собственик/. В съдебно заседание в.л. Х. пояснява, че
описаният в Нотариален акт № **, том **, дело № **** от **** г. имот
съответства по граници на парцел **-** в кв. **, като се установява различие
само в посочената в документа площ /1310 кв. м./ и изчислената графически
такава /1705 кв. м./.
Вещото лице е констатирало, че по КРП от 1972 г. имот с идентификатор
******* попада с по-голямата си част в имот с пл. № **, за който са
формирани два парцела - **-** и **-** в кв. ** по плана на селото. Сочи, че
изчислената графически площ на УПИ *-** е 941 кв.м, в която участват части
от имот № **, на север - малка част от имот № **, както и придаваема част от
път /в западната част на парцела/. Що се отнася до площта на УПИ **-**, тя е
1020 кв.м, като включва части от имот № **, на юг - малка част от имот № **,
както и придаваема част от път /в западната част на парцела/. При
изследването вещото лице е установило частична идентичност между
процесния имот и парцела, описан в Нотариален акт № **, том *, дело №
***/*** г. и Нотариален акт № **, том *, дело № *** от 10.11.1976 г.
/съставения КНА в полза на праводателя на ответника/ - **-** в кв. **.
В заключението се сочи, че по КРП от 1994 г. процесният имот попада с
по-голяма част в имот *** в кв. **, като същият не е урегилиран по КРП и
южната му граница не се припокрива с вътрешнорегулационната граница на
5
УПИ **-*** и *-**.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението /л. 129-131/.
В рамките на допуснатата допълнителна СТЕ /л. 250-255/ вещото лице е
изследвало как са материализирани границите на поземлен имот с
идентификатор *******, във връзка с което за извършени преки геодезически
измервания на място. Въз основа на същите се установява, че северната
граница на имота е оградена с телена мрежа захваната на бетонни колове, като
успоредно по дължината й е изградена и нова ограда на бетонна основа и с
метални пана от страна на имот ***. Вещото лице е констатирало, че от изток
имотът е ограден с телена мрежа на бетонни колове, от юг част от оградата е
телена мрежа, а останалата част граничи със стените на постройките в имот
*****, а от запад е изградена масивна каменна ограда с двойна дървена
гаражна врата и входна дървена врата.
Съгласно заключението измерената на място площ на имота е 1281 кв.
м., като границите му не съвпадат с тези по кадастралната карта нито с тези по
действащия регулационен план.
От извърШ. справка в техническата служба на община *** вещото лице
е установило, че в разписните листи към плана от 1972 г. за имот пл. № ** /за
който са отредени два парцела – ** и **/ първоначално е записан А. В. В. и
наследници на В. В. Т., а впоследствие – на М. А. В. и Г. В. Ж..
От изслушването на вещото лице в проведеното на 12.01.2024 г. открито
съдебно заседание става ясно, че то не е изследвало степента на припокриване
на процесния имот с идентификатор ******* и имотите, описани в титулите за
собственост на страните /което е предмет на поставения под т. 5 въпрос по
допълнителната експертиза/, поради което на инж. Х. е дадена възможност да
преработи заключението си, като наред с това са поставени и допълнителни
въпроси, формулирани от процесуалния представител на ответника. В тази
връзка на 05.04.2024 г. е депозирано допълнение към заключението /л. 257-
262/, към което са приложени комбинирани скици, илюстриращи застъпването
между процесния поземлен имот и имотите, описани в нотариалните актове от
1968 г. /обективиращ сключения договор за покупко-продажба между В. В. Т.
и А. В. В./ и от 1979 г. /обективиращ сключения договор за дарение между Г.
В. Ж. и Т. И. Т./. Видно от комбинирана скица № 1-а, частта от парцел XII-
** по нотариалния акт от 1968 г., попадаща в имот с идентификатор ******* е
с площ от 591 кв.м. Съгласно комбинирана скица № 1-в частта от поземлен
имот с идентификатор ******* по КК, попадаща в парцел **-** по
нотариалния акт от 1979 г., е с площ от 760 кв. м. Съгласно заключението
границите на ползване на имота се различават от отразените в кадастралната
карта на юг и изток, като не се установяват придаваеми части от съседни
имоти по силата на РП от 1994 г.
В проведеното на 10.01.2025 г. съдебно заседание вещото лице уточнява,
че ползваният от ответника имот, измерен на място, не съвпада нито с
отразения в КК имот, нито с парцeла по РП от 1994 г. Изрично сочи, че
отразената в КК южна граница на имота не съответства на фактическото
положение, като не е ясно как е определена, доколкото подобна граница не
6
съществува по картните основи.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:
Свидетелят О. Г. Л. сочи, че е втора братовчедка на ответника. Излага, че
Т. Т. има имот с площ около 1 декар в с. ****, на ул. „******* или **, който
граничи с улицата, с имота на ищеца М. Г., с имота на друг техен братовчед и с
празно място. Св. Л. заявява, че откакто се е родила /през 1945 г./ знае, че
имотът е на Т.. Излага, че ответникът е построил двуетажна къща в имота и го
посещава при всяка възможност, като през годините имотът винаги е бил
обработван и поддържан. Известно й е, че Т. има имота от майка си, а тя – от
своите родители. Св. Л. заявява, че А. /бащата на ищцата/, както и „леля Г.“
/майката на ответника/ са първи братовчеди на нейната майка. Сочи, че
имотът е ограден от всички страни с мрежа, а откъм улицата има поставена
голяма порта. Заявява, че понастоящем „наследниците“ на ответника /дъщеря
му, сина му и зет му/ стопанисват имота, тъй като самият той е във влошено
здравословно състояние. Докато бил здрав, Т. изградил ограда с блокчета.
Между 2014 и 2016 г. ищцата извършила ремонт на къщата си, във връзка с
което част от съществуващата ограда била отстранена и впоследствие
възстановена, като на границата между двата имота в мястото на ищцата
понастоящем са изградени постройки. Свидетелката заявява, че й е известно
за възникнал спор между страните по повод изграждането на въпросните
постройки на самата граница.
На комбинирана скица № 1-а, приложена към представеното заключение
по съдебно-техническата експертиза с вх. № 28422 от 05.04.2024 г., св. Л.
сочи, че границата между ползваните от страните имоти съвпада с южната
граница на защрихованото с наклонени розови линии поле, с обозначена площ
от 190 кв. м.
Св. Л. заявява, че макар със семейството си да е живяла в гр. Варна, по
време на детството си прекарвала много време в с. **** при своите баба и
дядо, като след 2000 г. със съпруга й се установили трайно в селото. Сочи, че
често минава покрай имота на ответника, защото има близки през един имот, а
с ответника редовно общуват.
Свидетелката М. И. Д., също втора братовчедка на ответника, излага,
че последният има имот в с. ****, но не може да си спомни точния адрес.
Излага, че имотът е с площ около декар, ограден е с колчета и мрежа и
граничи с улицата, с имота на ищцата, с дере и с имота на друг роднина на
страните. Заявява, че е имало период, в който оградата между имотите на
страните била премахната поради изграждането на постройки на границата в
имота на ищцата, но впоследствие оградата била възстановена. Св. Д. сочи, че
живеела в града, но често посещавала родителите си в с. ****. Заявява, че през
80-те години е ходила два-три пъти на гости в имота на ответника, а след като
преди около 20 години се преместила в селото, отново е посещавала имота
неколкократно. Сочи, че когато е посещавала имота през 80-те години, в него
имало стара постройка, а по-късно започнал строежът на нова къща. Новата
къща не била построена на мястото на старата, а до нея, но свидетелката не
7
може да посочи подробности, тъй като в този период живеела във Варна и не
посещавала често селото. Заявява, че понастоящем Т. не е в състояние да
поддържа имота поради здравословни проблеми, но синът му и зет му полагат
го стопанисват. Сочи, че имотът се обработва, като основно са засадени
зеленчуци. Не й е известно между страните да е имало спорове относно
имота. Същата не може да се ориентира на предявената й скица.
Воденият от ищцата свидетел К. Г. Д. заявява, че е от с. **** и от много
години познава страните, както и родителите на ищцата и нейния дядо В.
Известно му е, че ответникът Т. ползва имота, разположен в съседство на
имота на ищцата. От съпруга на последната знае, че цялото място е било
собственост на нейното семейство /в т.ч. ползваният от ответника имот/. Св.
Д. заявява, че „дядо А.“ /бащата на ищцата/ бил приятел с баща му и много
пъти споменавал, че е закупил имота от баща си за двете си дъщери, но
отстъпил част от него за ползване на ответника. Сочи, че веднъж баща му
запитал бащата на ответницата как след като е отстъпил имота за ползване, в
него са започнали да строят къща, на което последният отговорил, че „не
искал да ходи да се занимава, да се кара и ги оставил да правят, каквото
искат“. Наред с това заявил, че не иска да води дела, докато е жив. Свидетелят
потвърждава, че ответникът е изградил къща в имота, но същата останала
необитаема. Сочи, че А. казал и на наследниците си да оставят ответника да
ползва имота и да си го поискат, ако се наложи.
Според св. Д. целият имот, който А. купил от баща си, бил ограден с
мрежа, като ищцата теглила кредит, за да направят оградата. Свидетелят сочи,
че между двете части – ползвани съответно от ищцата и ответника, също е
поставена ограда, която наполовина е изградена от камък, наполовина – от
мрежа. Заявява, че преди около 20 години лично е участвал в изграждането на
каменната ограда със съпруга на ищцата, като причина за поставянето й била,
че ответникът влизал в двора им и берял от техните домати, а семейството му
ползвало тоалетната в имота на ищцата. И преди изграждане на каменната
ограда на същото място е имало мрежа, като свидетелят заявява, че границата
между двата имота не е местена през годините.
Св. Д. заявява, че е чувал страните да спорят за имота – при
изграждането на каменната ограда ответникът дошъл да се кара, а ищцата му
казала, че мястото си е нейно и ще прави в него, каквото иска. Отново се
скарали по повод поставянето на скеле зад къщата на ищцата, когато тя
заявила на ответника, че ще заведе дело срещу него и ще го осъди. И в двата
случая Т. не отговорил нищо.
Този свидетел сочи, че е имало период, в който ползваният от ответника
имот „пустеел“ – в него имало засадени зеленчуци, но семейството на Т. не го
посещавало много често.
Излага, че достъпът до имота на ответника не е свободен и не е чувал
ищцата и съпругът й да имат ключ за него.
Свидетелят П. А. Г., съпруг на ищцата, излага, че от 2019 г. до
настоящия момент живеят в с. ****, но и преди това често са посещавали
семейния имот в селото. Уточнява, че с М. Г. сключили граждански брак през
8
1983 г., като около 3-4 години живели в гр. София, а после се преместили в гр.
Варна. Сочи, че ответникът е братовчед на съпругата му и е ползвал
половината от имота като градина. Св. Г. заявява, че знае от ищцата и баща й
А., че последният е закупил имота от своя баща за двете си дъщери, но е
предоставил на ответника част от него за ползване, като Т. го ползва от около
40 години. Причината да се предостави имотът била, че мястото е голямо и
семейството на ищцата не можело да го обработва самостоятелно, като
бащата на ищцата й казал да не закача ответника, докато имотът не им
потрябва. Целият имот бил ограден още когато св. Г. за първи път го посетил
преди 40 години и от съпругата си знае, че тя е теглила кредит за закупуването
на оградна мрежа. Преди около 20 години самият той поставил ограда между
двете части – ползваната от тяхното семейство и ползваната от семейството на
ответника. Повод за разделянето на двете части с ограда било това, че веднъж
св. Г. и съпругата му заварили ответника, дъщеря му и зет му да берат от
техните домати. Наред с това семейството на ответника използвало
изградената външна тоалетна в частта от имота, ползвана от ищцата.
По отношение на частта, предоставена на ответника, свидетелят заявява,
че е имало периоди, в които не се е обработвала – Т. го обработвал, доколкото
можел, а неговите деца го посещават само през лятото за по няколко часа през
почивните дни.
Св. Г. заявява, че в имота и понастоящем съществува стара постройка, в
която бащата на ищцата гледал прасета. До тази постройка семейството на
ответника изградило къща, но в нея никой не е живял.
Свидетелят отрича ответникът някога да е заявявал, че имотът е негов.
Сочи, че когато поставил скеле, за да измаже стените на ползваната от
неговото семейство къща, ответникът и жена му започнали да му се карат, но
след като ищцата им заявила, че има нотариален акт за имота и ще ги изкара
от него, те се прибрали без да кажат нищо.
Излага, че жена му се притеснявала, когато семейството на ответника
започнало да строи сграда в имота, но заради баща си не посмяла да
предприеме нещо. Последният изрично й казал да не ги закача и тъй като бил
много тежко болен, тя се съобразила с волята му и дори след смъртта му
оставила ответника да ползва имота. Заявява, че едва след като узнали, че сина
и дъщерята на ответника са инициирали промяна в кадастралната карта
предприели действия срещу последния, като подали исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото производство.
Сочи, че съпругата му няма свободен достъп до имота, ползван от
ответника, защото той е разделен от ползвания от тяхното семейство имот с
изградената от св. Г. ограда, а откъм улицата има порта. Заявява, че тя не е
искала достъп до имота поради заръката на баща си да не безпокои ответника.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели
като подробни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду
си, така и със събраните по делото писмени доказателства и заключенията по
СТЕ. Изложеното от свидетелите се основава на техните преки и
непосредствени впечатления относно ползването на процесния имот.
9
Единственото обстоятелство, относно което е налице противоречие между
показанията на водения от ответника свидетел О. Л. и тези на водените от
ищеца свидетели, е основанието, въз основа на което Т. Т. ползва процесния
имот. Следва обаче да бъде отчетено, че св. Л. не сочи източника, от който
черпи тази информация, докато както св. Д., така и св. Г. са чували от бащата
на ищцата, че е предоставил на племенника си имота, за да го обработва.
Поради изложеното в посочената част показанията на ангажираните от ищеца
свидетели следва да бъдат ценени като достоверни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 8/2012 г. по т. д. №
8/2012 г. на ВКС, ОСГТК „правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато:
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите,
от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява.“
Горното тълкуване е доразвито в последващата практика на ВКС, като се
приема, че ако ищецът претендира самият той да е титуляр на спорното право,
доказването на тези твърдения обуславя материалната, а не процесуалната му
легитимация. Т. е. при конкуриращи се претенции на ищеца и ответника
досежно титулярството на спорното право, съдът във всички случаи дължи
произнасяне по съществото на спора. Производството по делото подлежи на
прекратяване поради недоказване на фактическите твърдения на ищеца,
обуславящи правния му интерес, в случай че той твърди да е титуляр на право,
различно от спорното или се позовава на фактическо състояние или на
възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.
В този смисъл - Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г.,
II г. о., Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и
Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о., Определение №
427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о.
Правният интерес на ищеца се основава на твърденията му, че е
придобил процесните идеални части от поземлен имот с идентификатор
******* по наследство от баща си, който се легитимира като собственик въз
основа на договор за покупко-продажба, сключен с неговия баща – В. В. Т.. От
друга страна, ответникът поддържа, че В. В. Т. е завещал имота на Г. В. Ж.
/дъщеря на В. Т. и майка на ответника Т. Т./, която на свой ред го е дарила на
Т.. В този смисъл безспорно за ищцата се е породил интерес да отрече
претендираното от ответника право на собственост върху припадащите й се
съобразно наследствената й квота идеални части от имота.
От представените по делото писмени доказателства и заключенията по
първоначалната и допълнителната техническа експертиза по безспорен начин
10
се установява, че през 1968 г. В. В. Т. е продал на А. В. В. недвижим имот,
представляващ парцел **-** от кв. ** по кадастралния план на с. ****.
Съгласно заключението по първоначалната СТЕ процесният поземлен имот с
идентификатор ******* съставлява част от парцел **-** в кв. ** по
кадастралния план, действал в периода от 1927 г. до 1972 г., т.е. налице е
частична идентичност между процесния имот и имота, предмет на договора за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **, том **, дело № ****
от **** г. Изрично вещото лице сочи, че описаният в нотариалния акт имот и
парцел **-** съвпадат по граници. Поради изложеното и доколкото площта
сама по себе си не е индивидуализиращ белег на имота, констатираното от
вещото лице несъотвествие в площта не би могло да промени извода, че
договорът за покупко-продажба има за предмет именно парцел **-** по КП от
1927 г. От заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза
става ясно, че частта от парцел XII-** по нотариалния акт от 1968 г., попадаща
в имот с идентификатор *******, е с площ от 591 кв.м.
От друга страна, налице са доказателства, че през 1975 г. В. В. Т. е
завещал на майката на ответника парцел пл. № **-**, кв. ** по РП на с. ****,
като посредством допуснатата СТЕ се установява частична идентичност
между процесния имот и парцел **-** в кв. ** по КП от 1972 г., като съгласно
заключението по допълнителната експертиза частта от поземлен имот с
идентификатор ******* по КК, попадаща в парцел **-** е с площ от 760 кв.
м.
Видно от комбинирана скица № 1, представляваща приложение към
заключението по първоначалната СТЕ /л. 122/, е налице частична идентичност
между парцел **-** по КП от 1927 г. и парцел **-** в кв. ** по КП от 1972 г.
Доколкото още през 1968 г. В. В. Т. се е разпоредил в полза на
наследодателя на ищцата със собствения си имот, извършеното през 1975 г.
завещателно разпореждане не би могло да произведе действие. Следователно
майката на ответника не е придобила имота на поддържаното основание, респ.
сключеният договор за дарение от 1979 г. не е произвел вещно-
прехвърлителен ефект и Т. Т. не е станал собственик на имота въз основа на
сделката.
Предвид изложеното следва да бъде разгледано предявеното от
ответника в условията на евентуалност възражение за придобиване на имота
по давност.
Придобивната давност съставлява способ за придобиване на вещни
права чрез фактическо упражняване на правомощията, включени в тяхното
съдържание, за установен от закона период от време. Съгласно чл. 79 ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност чрез
непрекъснато владение в продължение на 10 години /ако владението е
недобросъвестно/, съответно 5 години /ако владението е добросъвестно/.
Владението като фактическо състояние включва два елемента – обективен –
упражняването на фактическа власт върху определена вещ и субективен –
намерението за своене. Както в теорията, така и в съдебната практика се
приема, че владението следва да бъде постоянно и несъмнено /въздействията
11
върху вещта да не е са откъслечни или със случаен характер, а да отразяват
волята на владелеца да третира вещта като своя/, непрекъснато /т.е. да не бъде
изгубвана фактическата власт за повече от 6 месеца/, спокойно и явно /да не е
установено с насилие или по скрит начин/. Последното изисква владелецът по
явен и недвусмислен начин да е манифестирал намерението си да държи
вещта като своя, така че това да може да бъде възприето от всяко трето лице, в
т.ч. и от собственика на вещта.
За наличието на субективния елемент на владението чл. 69 ЗС
установява оборима презумпция, но съгласно трайно установената съдебна
практика ако фактическата власт се упражнява на правно основание,
презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. В последния случай, за
да се приеме, че е налице владение, следва лицето, което упражнява
фактическа власт върху имота, да демонстрира промяната в намерението си
спрямо собственика /в този смисъл - Решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр. дело
№ 4951 от 2015 г. по описа на ВКС, I ГО, както и цитираните в същото
Решение №291/09.08.2010 г. по гр.д.№859/2009г. по описа на ВКС, ІІ ГО;
Решение № 270/20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ГО;
Решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. по описа на ВКС, І ГО;
Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д.№1840/2013г. по описа на ВКС, I ГО/.
От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че
бащата на ищцата А. В. В. е предоставил част от купения от В. В. Т. имот на
ответника и неговата майка, за да го обработват и те го ползват от повече от
40 години – св. Л. заявява, че от дете знае, че имотът е на ответника, а
свидетелите Д. и Г. потвърждават, че последният го използва поне от 80-те
години на миналия век. Впрочем, между страните не е спорно
обстоятелството, че Т. и понастоящем упражнява фактическа власт върху
процесния имот. Независимо от обстоятелството, че от ангажираните от
ищеца гласни доказателства става ясно, че имотът не винаги е бил поддържан
в безукорно състояние, не се установява ответникът да е прекъсвал
фактическата си власт върху него. Всъщност свидетелите Д. и Г. заявяват, че е
имало периоди, в които имотът бил „буренясал“, но не отричат, че ответникът
и семейството му са го посещавали и са го ползвали за отглеждането на
зеленчуци. Следва да се отбележи, че за наличието на обективния елемент от
владението не се изисква непрекъснато осъществяване на въздействие върху
вещта, като е достатъчно да се установи, че фактическата власт не е
изгубвана. Нещо повече, от извършения от вещото лице оглед и измервания
на място се установява, че владяната от ответника площ надхвърля границите
на имот с идентификатор *******.
Както по-горе бе изложено, от показанията на водените от ищеца
свидетели по категоричен начин се установява, че А. В. е предоставил имота
на сестра си и нейния син, т.е. последните са го ползвали въз основа на
неформален договор за заем за послужване. Поради това и предвид
гореизложените съображения следва да се приеме, че ответникът
първоначално се е явявал държател, а не владелец на имота. Събрани са обаче
доказателства, въз основа на които може да се заключи, че същият е променил
намерението си, която промяна е манифестирал с извършването на строеж в
12
имота. Показанията на всички разпитани свидетели са еднопосочни – в имота
е изградена къща от ответника, като строителството е започнало още преди
смъртта на бащата на ищцата през 1988 г. Изрично свидетелят К. Д. заявява,
че изграждането на къщата е започнало, докато А. В. е бил жив. В подкрепа на
извода, че ответникът е демонстрирал намерение за своене, с което е
превърнал държането във владение са и мотивите на Решение № 3 от
25.01.2016 г. по гр.дело 3973 /2015 г. по описа на ВКС, I ГО, съгласно които
„ако владението е предоставено от собственика или владелеца и лицето, на
което е предадено извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване
на имота, като например пристрояване и надстрояване и тези действия се
възприемат от собственика, който не се противопоставя, или от предишния
владелец, който не защити фактическото си състояние с посесорни искове и не
препятства в продължение на десет години упражняването на фактическа
власт върху имота, това сочи на промяна на намерението за своене.“
Категорично построяването на двуетажна къща в имота излиза извън рамките
на действията на обикновено ползване. Същевременно, от показанията на
свидетелите Д. и Г. става ясно, че нито ищцата, нито нейният наследодател са
се противопоставили на установеното от ответника владение до момента на
образуване на настоящото производство. Безспорно те не са предприели
действия, годни да прекъснат владението, като са ирелевантни мотивите им за
проявената пасивност. В този смисъл е без значение и кой е изградил оградата
между процесния имот и ползвания от ищцата имот, тъй като ответникът
посредством други действия е манифестирал намерението си за своене.
Поради горното следва да се приеме, че ответникът е владял процесния
имот в продължение на повече от 10 години и по този начин го е придобил по
давност. Следователно предявеният отрицателен установителен иск за
собственост следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане на ответника
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за депозити за
експертизи в общ размер от 965 лева. Ответникът е претендирал и адвокатско
възнаграждение в размер на 3400 лева, но са представени доказателства за
действителното заплащане само на половината от посочената сума /л. 286/.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие е уговорено
плащането на адвокатския хонорар да бъде извършено на две равни вноски –
една при подписването на договора и втора – при насрочване на делото. В
самия договор е отразено, че първата вноска е платена в брой, но относно
втората не са представени доказателства за заплащане. Настоящият съдебен
състав, предвид фактическата и правна сложност на делото, намира за
неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнагражение. Следователно общият размер на
дължимите в полза на ответника разноски възлиза на 2665 лева.
Воден от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. Г., ЕГН **********, от гр. ****,
срещу Т. И. Т., ЕГН **********, от гр. ****, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на 295.5 кв. м. идеални части от поземлен имот
с идентификатор ******* по КККР на с. ****, общ. *******, одобрени със
Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР от 19.04.2021 г., с адрес: с. ****, ул. „*******,
целият с площ от 783 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер
по предходен план: ***, квартал.**, парцел.**, съседи: *******, *****,
*******, *******.
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН **********, от гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Т.
И. Т., ЕГН **********, от гр. *****, СУМАТА ОТ 2665 /две хиляди
шестстотин шестдесет и пет/ лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14