№ 239
гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М.а Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500237 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М., пълномощник на
Ж. П. Н., ЕГН **********, против решение № 87/12.05.2025г. по гр.д. №
1229/2024г. на РС – Н. З., с което е било признато за установено, по отношение
на К. Б. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., ж.к.“Д.“ бл.*** вх.*, ет.*,
ап.**, настоящ адрес гр.Н. З., ул.“Х.Б.“ № ***, ет.*, ап.*, че не дължи
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Н. З., обл.С.,
ул.“Х. Б.“ бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.*, постановено с Решение № 75/08.06.2009г. по
гр.д.№ 64/2009г. по описа на Районен съд-Н. З. на Ж. П. Н. с ЕГН **********,
с адрес: гр.С., ж.к.“Д.“, бл.***, вх.“*“, ет.*, ап.**, живущ в гр.Н. З. ул.“Х. Б.“
№ **, вх.*, ет.* ап.*, като погасено по давност. С обжалваното решение е бил
обезсилен и изпълнителен лист от 19.08.2024г., издаден във връзка с Решение
№ 75/08.06.2009г. по гр.д.№ 64/2009г. по описа на Районен съд – Н. З., а
жалбоподателят е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на
1030.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно – постановено в нарушение на
1
материалния закон и съдопроизводствените правила, а също така и като
необосновано. Освен това обжалваното решение било немотивирано.
Твърди се, че неправилно РС – Н. З. е приел, че е налице изтекла
погасителна давност. Когато ставало въпрос за нарушаване на право на
ползване погасителната давност започвала да тече не от момента на
постановяване на съдебното решение, с което е предоставено правото на
ползване на един имот, а от момента, в което това право на ползване е било
нарушено. В случая съдът не бил съобразил, че правото на ползване на
жалбоподателя е било нарушавано многократно и погасителната давност
започвала да тече от всяко едно нарушение. Всеки път започвала да тече нова
петгодишна погасителна давност. Въззиваемата започнала трайно да
нарушава правото на ползване на жалбоподателя през 2023г., когато починала
майка и. До този момент нарушенията не били от такъв характер, че да
предизвикат търсенето на държавна принуда чрез образуване на изпълнително
дело. Поради това погасителната давност започнала да тече втората половина
на 2023г. и към момента на депозиране на исковата молба не била изтекла.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да
бъде отхвърлен. Не е направено искане за нови доказателства, както и за
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.Д., пълномощник на К. Б. Н., ЕГН **********, с който тя е оспорена като
неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Неоснователни били оплакванията във въззивната жалба за
немотивираност на обжалваното решение, както и за допуснати процесуални
нарушения от съда. Не било посочено конкретно нито едно такова нарушение.
Страната изтъква също така, че на въпросите поставени на жалбоподателя по
реда на чл.176 от ГПК той е отговорил, че „ищцата постоянно е ползвала
жилището откакто сме се развели. Винаги е имала ключ и винаги го е
ползвала“. Това нейно поведение го мотивирало да напусне жилището през
2015г. – 2016г. Тези негови обяснения сочели неоснователност на претенциите
му, тъй като преди повече от 10г. той бил напуснал жилището. Погасителна
давност била изтекла. Съдът правилно бил посочил, че по делото не са били
установени обстоятелства, които да са спирали изтичането на давността.
Разпитаната по делото св.Р. също била посочила, че двамата с жалбоподателя
2
(с когото съжителстват на семейни начала) живеели на квартира от 2017г. и от
тогава до 2024г. не бил предприел никакви действия по нарушеното си право
на ползване. Страната счита, че погасителната давност е започнала да тече от
03.07.2009г. и е изтекла на 03.07.2014г., тъй като не било установено тя да е
била прекъсвана или спирана.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски. Няма направени доказателствени искания.
В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з въззиваемата, редовно призована се явява лично и спроцесуален
представител по пълномощие – адв.Д., който оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора и иска да се потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Н. З. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС е бил предявен иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.
Твърдяно е, че след като с решението за прекратяване на брака между
страните семейното жилище е било предоставено на съпруга – Ж. Нестеров на
03.07.2009г. са настъпили нови обстоятелства, които са довели до отпадане на
това му правото, съответно, че е отпаднала възможността той да го брани със
средствата на принудителното изпълнение. Ищецът е твърдял, че е настъпила
погасителна давност.
На първо място следва да се отбележи, че няма спор относно
обстоятелството, че правото на ползване е от такова естество, че защитата му
чрез средствата на принудителното изпълнение се налагат едва когато то е
нарушено. Всяко негово нарушаване води до възможност притежателя му да
го защити като се снабди с изпълнителен лист и потърси защитата на СИ. От
3
момента на настъпване на нарушението започва да тече 5 – годишен
давностен срок. Така при всяко нарушение тече погасителна давност. В случая
следва да се установи, кога правото на ползване е било нарушено за първи път
и дали след настъпване на това нарушение, в периода на 5 - годишната
давност са настъпили юридически факти, които са довели до
прекъсване/спиране на давността.
От събраните по делото гласни доказателства – свидетелски показания и
обяснения на страните дадени по реда на чл.176 от ГПК е видно, че ищцата
след развода е продължила да ползва жилището, винаги е имала ключ от него
(Н., св.М.), което е станало причина жалбоподателят да го напусне през 2016г.
и да излезе със св.Р. на квартира (Н., св.Р., св.И., св.М.). През целия период от
2009г. до датата на издаване на ИЛ жалбоподателят не е имал претенции за
заплащане на финансово обезщетение (Н.). От 2016г. процесното жилище е
било обитавано само от въззиваемата К. Н. (св.И., св.М.). В отделни моменти
въззиваемата пребивавала за няколко месеца в Италия, където работила, а две
години живяла основно в с.К., където се грижила за родителите си.
При съпоставянето на свидетелските показания и обясненията на
страните, съдът намира, че фактът на нарушаване правото на ползване от
страна на въззиваемата е налице още от прекратяването на брака между
страните през 2009г. От този момент тече погасителна давност и независимо,
че не може да се посочи точната дата на изтичането му, а само година – 2014г.,
е безспорно, че към момента, когато въззивникът е решил да защити правото
си като получи ИЛ и образува изпълнително дело, то вече е било погасено по
давност. Освен, че правото на ползване е било погасено по давност са налице
данни, които сочат, че жалбоподателят е загубил това право и на друго
основание – не го е упражнявал повече от пет години. Той е напуснал
жилището през 2016г., когато е излязъл на квартира. От тогава до края на
2021г. той нито се е върнал да живее в него, нито се е опитал да защити
правата си чрез получаване на ИЛ.
В заключение следва да се отбележи, че жалбоподателят не е посочил,
съответно не е събрал доказателства, които да установяват
прекъсване/спиране на давността.
Предявеният иск е основателен и правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
4
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция
следва да бъде възложена на въззивника. Той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 1200.00лв. за
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 87/12.05.2025г. по гр.д. №
1229/2024г. на РС – Н. З..
ОСЪЖДА Ж. П. Н. с ЕГН ********** да заплати на К. Б. Н. ЕГН
********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1200.00
(хиляда и двеста) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5