№ 277
гр. Русе, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н* М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Н* М. Александрова Гражданско дело №
20204520103540 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. първо от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. второ и трето от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД от ц.а. К. против
В. В. Й. за заплащане на получени от ответника при начална липса на основание 19 000.00
лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 19.08.2020
(пощенско клеймо от 17.08.2020 год.) до изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски. Ищецът твърди, че на 20.08.2015 год. ответникът закупила на свое име
недвижим имот в с. Щ. ул. П.К. № 22. За закупуване на имота ищецът дала на ответника 19
000.00 лева, като уговорката им била, че ответникът ще живее в имота до края на живота си,
както и че ще я гледа. По това време ответникът живеела на съпружески начала със сина на
ищеца Й. К. Й.. През 2018 год. двамата се разделили и ответникът била осъдена с решение
по в.гр.д. № 406/2019 год. по описа на РОС да опразни и предаде държането на имота на
основание чл. 233, ал. 1, вр. чл. 248 от ЗЗД. Ищецът моли да бъде осъдена ответникът да й
заплати дадената при първоначална липса на основание сума, а в условията на
евентуалност- на неосъществено основание, на отпаднало основание или неоснователно
обогатяване до размера на обедняването й.
Ответникът дава отговор, оспорва предявените искове, твърди, че не е получавала
исковата сума, нито е обещавала ищецът да живее в имота до края на живота си, както и да я
гледа. Прави възражение за погасяване на иска по давност. Ответникът твърди, че купила
имота със свои спестявания и със спестени от майка й пари от продажба на земеделски земи,
от ренти и дивиденти, както и от нейни собствени доходи. Ответникът прави и възражение
по чл. 55, 1 ал. 2 от ЗЗД, тъй като е живяла на семейни начала със сина на ищеца повече от
1
20 години и е майка на внука й. Заявява, че дори и ищецът да е предала парите на сина си, то
това е било поради желанието да му подари пари като единствен неин син, а не да даде пари
на ответника. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата
4500.00 лева, представляваща стойността на положените от нея грижи за ищеца за периода,
в който е живяла в имота.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
След направени уточнения, ищецът твърди, че дала сумата 19 000 лева на ответника,
с когото синът й по това време (2015 год.) живеел във фактическо съпружеско съжителство
и имат общо дете, за да бъде купен общ за семейството селски имот, в който да живеят,
включително и ищецът до края на живота си. Тя била много трудно убедена от сина си и
ответника да продаде своя имот в с. с*, в който прекарала почти целия си живот и който бил
единственото й жилище, за да се купи друг, в който да живеят младите и тя самата. При това
положение съдът приема, че се твърди сключване на договор за заем за послужване, който е
безсрочен и безвъзмезден. Ищецът не твърди и не доказа да е предала сумата 19 000.00 лева
с друга цел, освен закупуване на имот, нито пък конкретно определен срок за ползване. В
производството по воденото между страните гр.д. № 8033/2018 год. въззивният съд е приел,
че договорът е прекратен с отправянето на покана за опразване на имота, връчена на
31.10.2018 год. Доказателства, които да оборват този извод, не са събрани в настоящото
производство. Че е сключен договор за заем за послужване между ищеца и ответника по
настоящия спор установиха свидетелите Ц.К., И.П. Й.К. и свидетелят на ответника В.Й..
Ответникът оспорва единствено факта, че такава сума й е била предавана от ищеца.
За да докаже своята теза, ищецът е ангажирала доказателства, че ответникът не е
имала никакви собствени средства към момента на закупуване на имота, а такива е получила
от своята майка и от ищеца.
През 2015 год. В.В. и Й.К., които живеят във фактическо съпружеско съжителство и
имат общ син Ц., решават да закупят имот в с. Щ. тъй като майките и на двамата са вече
възрастни и живеят сами- едната в с. с*, а другата- в с. Т., което създавало неудобство, тъй
като трябвало да бъдат посещавани и двете, и да им се помага. Свидетелите М.Д. и Ц.Д. са
хората, с чието съдействие бива намерен имот в с. Щ* и е сключен предварителен договор.
Имотът е посочен от съпруга на Д., който научил, че се продава. Веднага е уведомена В. и на
другия ден, заедно със свидетелката и сина си Ц. правят оглед на къщата. Харесват я много
и решават да я закупят. По това време Й. работи във Ф. и не е присъствал на огледа.
Двамата свидетели заявиха, че В. и Й. не са разполагали със собствени средства за
покупката и затова техните майки са продали своя собственост. В. не е имала средства да
заплати капаро при подписване на предварителния договор на 13.07.2015 год., затова е
изтеглила кредит в размер на 2000 лева и е получила останалите 3000 в заем от бащата на
2
свидетеля Д.. Това обстоятелство се доказва и от представените извлечения от банковите
сметки на Й. Д. и С* Д.а, които на 13.07.2015 год. са изтеглили съответно 2000 лева и 1000
лева от сметките си в Банка ДСК (л. 114- 116). В рамките на следващия месец до датата на
нотариалното изповядване на сделката- 20.08.2015 год., В. и Й** успели да набавят нужните
средства- още 35 000.00 лева.
Ищецът е продала свои имоти, както следва:
-На 16.08.2015 год. е сключен предварителен договор между Ц.ка К. и В.Г.П. която е
във фактическо съпружеско съжителства с посочения в договора А*А*, по силата на който
се споразумяват да бъде продадено ½ ид.ч. от жилищна сграда и стопанска постройка,
находящи се в дворно място от 985 кв.м. в с. с*, общ. К*, ул. Н* № 6, представляващ парцел
IV- 11 при граници на дворното място: улица, А*С*, П.Г. и Й.К. за сумата 9000 лева, която е
предадена същия ден и предварителният договор служи за разписка. Подписът на В.П. е
автентичен според приетото по делото заключение на съдебно- графологичната ексепритза.
Няколко дни преди това, на 02.08.2015 год., Й.К. се споразумява с А*А* да му
продаде къщата на ул. Н* № 6 в с. с* за сумата 18 000.00 лева. Тази сума е броена пред
свидетели, както е посочено в споразумението и се удостоверява от свидетелите И*П* и в*
п*. Тогава, на 02.08.2015 год. се е състояло фактическото предаване на парите.
Впоследствие е подписан предварителният договор, защото в* и а* искали да имат
официален документ по думи на свидетелката. Предварителният договор е подписан от нея,
защото по това време партньорът й е бил вече в чужбина. След предаването на сумата Й.К.
дал половината пари на майка си, тъй като двамата били съсобственици при равни права
(имотът е бил собствен на бащата на К., починал малко преди това). По думи на В.П. Ц.ка
останала да живее в имота още около година и половина, тъй като купувачите не бързали да
се настаняват. Според Ц.Д. ищецът останала да живее в с. с* повече от година след
продажбата, защото трябвало да бъде извършен имот на къщата в с. Щ. преди да се настанят
всички там. В този период В. се грижила и за болната си майка, но през януари 2016 год. тя
получила инсулт и починала.
Свидетелят п* посочи, че купили къщата за сина си, който по това време бил още
дете, но искали да отделят и двамата си сина и затова се интересували от съседни имоти в
същото село, един от които купили от ищеца и нейния син. Тъй като свидетелката не
разполагала с повече пари, се отложило нотариалното прехвърляне на имота, докато има
възможност да плати нотариалните такси. През това време тя купила още една къща за
другия си син и семейството нямало средства за нотариалното прехвърляне. Освен това
имали доверие на Ц.ка и Й.К.и, че няма да злоупотребят с тях. Така през 2020 год. тя
потърсила Й.К. и му казала, че вече има нужните средства и могат да изповядат сделката.
По делото са представени два нотариални акта за покупко- продажба на идеални части от
недвижим имот. И по двата купувач е В.П.. По първия- за продажба на 960/2091 ид.ч. от
УПИ II- 63 от квартал 14 по плана на с. с* от 1992 год., находящ се на ул. Н* № 6 за сумата
8500 лева, продавач е Й.К. (л. 110 и 111). По втория- за продажба на 1131/2091 ид.ч. от
същия УПИ, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ по данъчна
3
оценка 78 кв.м., второстепенна постройка с декларирана площ 30 кв.м., второстепенна
постройка с декларирана площ 43 кв.м. и второстепенна постройка с декларирана площ 59
кв.м., всички за сумата 9500 лева, продавач е Ц.ка К., представлявана по пълномощие от
Й.К..
Съдът приема, че е доказано твърдението, че от тази сделка, още в началото на август
Ц.ка К. е получила 9000 лева.
- На 18.08.2015 год. Ц.ка К. е продала на М.Т.А. чрез пълномощника му р.т.а. 18 дка
земеделски земи в с. ю.. В нотариалния акт е записана продажна цена, близка до данъчната
оценка- 2100 лева (л. 105- 107), но съдът приема за достоверна посочена в обратното писмо
от 06.11.2018 год. 10 000 лева, тъй като тази стойност е в по- голяма степен достоверна. В
случая е без значение датата на съставяне на contra letter. Неговата автентичност е
потвърдена от приетата по делото съдебно- графологична експертиза.
Същия ден Ц.ка и Й.К.и са били придружени за изповядване на сделката при
нотариус б. в гр. К* от свидетеля И*П*. Сутринта той бил взет от дома си в гр. м. от К.,
заедно отишли да вземат Ц.ка от с. с* и тримата отишли в К*. Ц.ка и Й. влезли при
нотариуса, а п* ги изчакал в автомобила. Когато се върнали, той видял в чантата на Ц.ка
пари, които по негови думи били много, но не ги е броил и не знае точната сума. Тримата си
тръгнали, като отишли обратно в с. с*, за да вземат парите, които Ц.ка съхранявала след
продажбата на къщата. Оставили свидетеля в м. и се отправили към Русе.
-На 18.08.2015 год. майката на ответника П*Г* Й. продава на М.Р.К. свои земеделски
земи в с. Т. за сумата 14 725 лева (л. 45 и 46), която е преведена по банкова сметка на В.Й. в
ПИБ АД, както е отбелязано в нотариалния акт и в извлечението от банковата сметка на
ответника (л. 118).
-Майката на ответника е реализирала доходи от свои ниви- рента в периода 2005/2015
год. в размер на 4222.44 лева (по 422.24 лева годишно и дивидент за периода 2012/2015 год.
в размер на 1109.21 лева (по 277.30 лева годишно), които суми са твърде незначителни,
предвид дългия период, през която са били изплащани, а и не са представени доказателства
да са били предадени на ответника от нейната майка.
Останалите продажби, извършвани от страните по делото не следва да бъдат
обсъждани, той като са твърде отдалечени във времето и нямат връзка с покупката на имота
в с. Щ*.
Ответникът не доказа свои доходи над минималните за страната в процесния период,
които да са й позволявали да има спестявания, нито че е имала такива. Тя е разполагала с
пълномощно от Й.К. и е оперирала със средствата от неговите сметки.
Два дни след продажбите на имотите в с. с* и с. ю. от страна на ищеца и от страна на
майката на ответника, на 20.08.2015 год. ответникът придобила имота в с. Щ. като е превела
на продавача Е.Р.Р. (на когото е предала 5000 лева при сключване на предварителния
договор) още 15 000 лева и на другия продавач С*Р*А*- 20 000 лева.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че В.Й. е придобила на свое име
4
недвижим имот в с. Щ. ул. П.К. № 22, като е получила 19 000 лева от Ц.ка К., около 15 000
от своята майка П* Й., 3000 лева в заем от Й. Д. и 2000 лева с кредит, който впоследствие е
изплатен на 26.08.2015 год., видно от извлечението от банковата й сметка в ПИБ АД (по
думи на свидетеля Ц.Д. със средства на Й.К.).
По възражението на ответника за прихващане на задължението й за връщане на
дадената сума със сумата 4500.00 лева, представляваща стойността на положените от нея
грижи за ищеца за периода, в който е живяла в имота- от 04.02.2016 год. до 30.09.2018 се
установи следното:
-Свидетелите Ц.Д., И.П. В.П. и К* К. заявиха, че Ц.ка винаги се е грижила сама за
себе си. В двора на къщата в с. с* е отглеждала зеленчуци и кокошки, имала голяма градина,
която поддържала. Била е работлива и педантична жена. Имала е и автоматична пералня.
Когато е претърпяла гинекологична операция на 04.02.2016 год., е престояла в болница пет
дни. Изписана е с препоръка шест месеца да спазва режим без тежък физически Т* като
може да извършва трудова дейност с леки натоварвания. Периодично е ходела на прегледи
за поставяне и сваляне на чуждо тяло (песар) във влагалището. В посочения период, според
заключението на вещото лице доктор И.С., ищецът е страдала от следните хронични
заболявания: ********************* **, както и -*** (****). Тя е диспансеризирана за тези
заболявания и е изписвано лечение по рецептурна книжка. Диспансеризацията налага
периодични прегледи. Има данни за влошаване на тези състояния, но те са краткотрайни.
Всички заболявания са хронични с постоянно лечение. Те не изключват трудова дейност, но
без тежки натоварвания. Същите не пречат на придвижването й, както и на възможността да
се обслужва. В периодите на обостряне налагат постелен режим. Свидетелските показания
описват начина на живот на Ц.ка К., който заболяванията не изключват, според вещото
лице. Поради това съдът приема, че тя не е имала нужда от преки грижи, не са ангажирани и
доказателства такива да са полагани.
Единственият ангажиран от ответника свидетел В.Й. даде вътрешно противоречиви
показания. По думи на останалите свидетели, а и по негови собствени, той не е поддържал
активно връзка с леля си- В.Й.. Научил е за раздялата й с Й.К. цели две години по- късно.
Заяви, че се чуват по телефона няколко пъти годишно и никога не са се събирали след 2010
год. Едва миналата година, когато разбрал, че се водят дела между нея, Й.К. и Ц.ка К.,
зачестили контактите им. В същото време твърди ежедневни посещения на В. в с. Щ. за да
полага грижи за Ц.ка и то при положение, че самата Й. няма такива твърдения. Поради това
съдът не цени неговите показания. Те противоречат и на всички останали свидетелски
показания, които от своя страна пък са вътрешно и помежду си непротиворечиви.
Свидетелят Й.К. заяви, че когато майка му Ц.ка К. претърпяла гинекологична
операция, той не е бил в България. Това наложило В. да я заведе в болницата. След това са я
закарали веднага на село, защото имала кокошки, които оставила на съседката да отглежда,
докато я няма и искала да се прибира. Тези данни той получил от В. и сина си Ц.. Те ходили
на село през 2 седмици, стояли по два часа и са бързали да се върнат, защото са имали
работа в Русе. Същото заяви и свидетелят К* К., който също има тази информация от В..
5
Той също така посочи, че когато е трябвало да се купуват лекарства и помпичка за
белодробното заболяване, това е правено от брат му Ц. и В.. Свидетелят п* установи, че
след като са купили имота в с. с* и Ц.ка останала да живее там, В. е идвала веднъж месечно,
както и по празници. Ц.ка не е имала сериозни здравословни проблеми, работела в
градината, сеела лук, чесън, гледала кокошки. Същите данни изнесоха свидетелите Ц.Д. и
И*П*. В случаите, когато е била за по- дълго време на село, е била с Й.К. и понякога със
сина им Ц., никога сама и с цел да обгрижва Ц.ка К..
При това положение съдът приема, че В.Й. е полагала грижи един път месечно- в
събота следобед и неделя, когато е пътувала до с. с* да занесе лекарства на Ц.ка К., а след
това със същия интензитет, когато ищецът е обитавала имота в с. Щ*. Вещото лице Г.Г.
приема предлаганите като личен асистент в програмите към Община Русе и сдруженията
„Смелост“, „Кураж“ и „Свят за всички“ за услугите, които предлагат за 2 часа дневно, 2 пъти
в седмицата, които включват: обгрижване, готвене, пране, гладене, почистване,
придружаване за получаване на пенсия, лекар, здравна каса, зъболекар, аптеки и плащане на
сметки. За този труд заплащането е по 2.50 лева на час. При положение, че нито се твърди,
нито се доказа Й. да е извършвала повечето от посочените дейности с изключение на
плащането на сметки, съдът на основание чл. 162 от ГПК приема, че тя е извършвала
единствено закупуване на лекарства от аптека и плащане на сметки, което пропорционално
на определената цена за предвидените дейности се равнява на 0.46 лева (по 0.23 лева на час).
Пресметнато по два дни месечно (обективно няма и нужда от повече време за тези
действия), за периода 10.02.2016 год. след изписване от болницата до 31.12.2016 год. се
равнява на 10.12 лева (11 месеца по 2 дни по 2 часа на ден по 0.23 лева).
По същите съображения съдът приема, че през 2017 год. (от 01.01. до 31.12.)
ответникът е полагала грижи на стойност 12.96 лева (12 месеца по 2 дни по 2 часа на ден,
всеки от които по 0.27 лева).
Същото е положението и през 2018 год. за периода 01.01.2018 год.- 30.09.2018 год.,
като ответникът е полагала грижи на стойност 12.96 лева (9 месеца по 2 дни по 2 часа на
ден, всеки от които по 0.36 лева).
От данните по делото е видно, че Ц.ка К. е посещавала гинеколог през посочения
период, както следва: през 2016 год.- 3 посещения, през 2017 год.- 4 посещения, през 2018
год.- 4 посещения или общо 22 часа на стойност 71 лева. При личния лекар е имала
посещения, както следва: през 2016 год.- 2 посещения, през 2017 год.- 3 посещения, през
2018 год.- 4 посещения или общо 18 часа на стойност 80 лева.
Общата сума за полаганите грижи за периода февруари 2016 год.- септември 2018
год. възлиза на 187.04 лева.
Не бяха представени доказателства ответникът да е заплащала разходите на ищеца за
електричество, вода и канал. Ц.ка К. е имала собствени средства да заплаща тези разходи,
които са и съвсем минимални. По данни на Ц.Д., Ц.ка е давала средства на В. да плаща
сметките й и да й купува лекарства, когато това се е налагало. Нещо повече- Й. е
разполагала с пълномощно от сина на К., по силата на което се е разпореждала със сумите
6
по неговите банкови сметки и по твърдения на свидетелите по този начин е заплащала
всички консумативи.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Съдът намира, че страните са сключили неформален безвъзмезден договор за заем за
послужване, по силата на който В.Й. е предоставила имота си в с. Щ* на Ц.ка К., като
договорът не е обвързан със срок. Друго основание за ползването на имота не е наведено и
не се доказа. Договорът е прекратен с отправената покана, връчена на 31.10.2018 год.
Поради изложеното съдът намира, че е основателен третият обективно евентуално
съединен иск- за връщане на сумата 19 000 лева на отпаднало основание.
При направено възражение за прихващане, което е основателно за 187.04 лева,
ответникът дължи връщане на сумата 18812.96 лева. В случая не може да се приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ГПК и да се приеме, че ответникът е изпълнявала нравствен
дълг, заплащайки, макар и не с лични средства, сметките и лекарствата на ищеца, тъй като
въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите
на начална липса на основание. В този смисъл е т. 3 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на правото на иск. Ц.ка К. е
продала земеделските си земи в с. ю. на 18.08.2015 год. Същия ден е взела сумата 9000 лева
от продажбата на къщата в с. с* и заедно със сина си е отишла в Русе, за да предаде
процесните 19 000 лева на В.Й.. Исковата молба е подадена по пощата на 17.08.2021 год.
Съгласно т. 7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС в
случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. При втория
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от настъпване
невъзможността да се осъществи основанието, а при третия - от отпадането на основанието.
В случая основанието е отпаднало с връчването на поканата за освобождаване на имота-
31.10.2018 год. Следователно, каквато и да е правната квалификация на предявения иск,
погасителната давност за предявяването му не е настъпила.
Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар, предвид сложността и обема на делото, броя на проведените съдебни заседание и
извършените процесуални действия.
Ищецът е представлявана от двама адвокати, но се претендира само един хонорар,
липсват доказателства да е заплащала два.
7
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от
него деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1554.54 лева от
направените общо 1570.00 лева (760.00 лева за държавна такса, 600.00 лева за адвокатски
хонорар, 200.00 лева за експертизи и 10.00 лева за съдебни удостоверения).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски, съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 16.34 лева от общо 1660.00 лева (1320.00 лева за
адвокатски хонорар, 300.00 лева за експертизи, 30.00 лева за възнаграждение на свидетел и
10.00 лева за съдебни удостоверения).
По компенсация ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1538.20 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ц.а. К., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. П* № 120, бл.
Т* вх. 1, ет. 4, АП. иск да бъде осъдена В. В. Й., ЕГН **********, адрес: с. Щ. общ. И*, обл.
Русе, ул. П.К. № 22 да й заплати сумата 19 000.00 лева, получена от ответника без
основание, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ц.а. К., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. П* № 120, бл.
Т* вх. 1, ет. 4, АП. иск да бъде осъдена В. В. Й., ЕГН **********, адрес: с. Щ. общ. И*, обл.
Русе, ул. П.К. № 22 да й заплати сумата 19 000.00 лева, получена от ответника на
неосъществено основание, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА В. В. Й., ЕГН **********, адрес: с. Щ. общ. И*, обл. Русе, ул. П.К. № 22
да заплати на ц.а. К., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. П* № 120, бл. Т* вх. 1, ет. 4, АП.
сумата 18812.96 лева, получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска- 19.08.2020 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В. В. Й., ЕГН **********, адрес: с. Щ. общ. И*, обл. Русе, ул. П.К. № 22
да заплати на ц.а. К., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. П* № 120, бл. Т* вх. 1, ет. 4, АП.
сумата 1538.20 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8