РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. К., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело №
20215100100059 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
В исковата си молба ищецът Т. А. М., в качеството си на Едноличен
търговец „Т. – Т. М.“, твърди, че изпълнително дело № 402/2016 г. по описа
на ЧСИ Р. С. с рег.№*, било образувано по депозирана от него в качеството
му на взискател молба, придружена с изпълнителен лист № 13 от 05.03.2012
г., издаден въз основа на Решение от 15.12.2011 г., постановено по гр. д. №
270/2011 г. по описа на К.йския окръжен съд, срещу длъжника- първия
ответник в настоящото производство – К. АН. К.. Твърди, че на основание чл.
456 от ГПК, по изпълнителното дело на 16.09.2019 г. бил присъединен като
взискател и втория ответник – ОГН. П. В.. Ищецът твърди, че въз основа на
влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 5/2016 г. по описа на Окръжен съд
– К., с което било обявено за недействително по отношение на него
разпореждането на длъжника с недвижим имот, принудителното изпълнение
по изпълнителното дело било насочено върху 1/2 (една втора) идеална част от
ПИ с кадастрален № 000050, находящ се в местност „Капланлък" в землището
на село Г., община К., с площ от 981 кв. м., ведно с построения в имота обект
„Малък семеен хотел", представляващ масивна триетажна сграда, заедно с
всички подобрения и приращения в имота. Ищецът твърди също, че към
момента на депозиране на исковата си молба, изпълнителното производство
било във фаза публична продан. Изтъква, че присъединеният взискател В.,
сключил договор за цесия с ,,Р. (България)“ ЕАД, по силата на който Банката
(цедент) продала на цесионера В. своето вземане от длъжника – първи
ответник К. АН. К. в размер на 115 471.31 лв. за продажната цена от 115
1
471.31 лв. Ищецът твърди също, че в сключения договор за цесия, с който В.
придобил обезпеченото вземане и по - точно в т. IV на стр. 2 от същия, било
посочено, че за задължението по договора за кредит в полза на банката бил
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 1849/2010 г. по описа на РС – К., въз
основа на който било образувано и изп.дело № 1404/2010 г. по описа на ЧСИ
Р. С., като по силата на цесията В. придобил права именно по този
изпълнителен лист и за да се ползва цедираното му вземане с привилегията
по чл. 136, т. 3 от ЗЗД, цесионерът О.В. следвало да представи този вече
издаден изп.лист от 2010 г. за сумите, дължими по него.
В исковата си молба ищецът твърди, че след като завел иска си по чл.
135 от ЗЗД за обявяване сделките, сключени от длъжника по изпълнителното
дело К.К. за недействителни, последният сключил с втория ответник – ОГН.
П. В. (цесионер по договора за цесия) Договор за спогодба на 07.07.2016 г.
Очаквано длъжникът К. не изпълнявал своите задължения по договора за
спогодба, по който била уговорена арбитражна клауза, въз основа на която по
образувано арбитражно дело № 13/2016 г. на Арбитражен съд при Съюза на
арбитрите в България, било постановено решение от 26.10.2016 г., по силата
на което К. бил осъден да заплати на В. сумата от 565 000 лв. главница,
заедно със законната лихва и разноски. Това решение на Арбитражния съд
при Съюза на арбитрите в България било представено в Окръжен съд – К. и
по образувано ч.т.д. № 12/2017 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на
ОГН. П. В. за сумата от 565 809.41 лв. Въз основа на така издадения
изпълнителен лист, по искане на В. било образувано изп. дело № 748/2019 г.
по описа на ЧСИ Р. С. и като взискателят по това именно дело бил
присъединен като взискател и по изп. дело № 402/2016 г. по описа на ЧСИ Р.
С..
Ищецът твърди, че описаните действия на длъжника по
изпълнителното дело – ответника К. АН. К. и присъединения взискател –
ответника ОГН. П. В., били непротивопоставими на взискателя ЕТ„Т. – Т.
М.“, тъй като имал вписана искова молба в Служба по вписванията при
Районен съд – К. дв.вх.рег. № 2514/10.07.2015 г., том 2, акт № 162/2015 г., с
която бил предявен искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Твърди също, че
доказателство в подкрепа на това, че В. се явявал привиден кредитор било
извършеното със заявление, вписано в Службата по вписванията при РС – К.
дв. вх. рег. № 4757/30.11.2017 г., том 4, акт № 117/2017 г., подновяване на
договорна ипотека (договор за цесия), но с главница от 550 000 лв., различна
от първоначално вписаната в Службата по вписванията при РС – К. дв. вх.
рег. № 533/20.02.2008 г., том 1, акт № 92/2008 г. В този аспект в исковата
молба се твърди, че при тази хипотеза действителното вземане на цесионера
В. било в размер на 115 471, 31 лв. без законната лихва, а не вписаното в
завишения размер вземане от 550 000 лв. без лихви и разноски. В този смисъл
ищецът изтъква, че ако не съществувало съглашение между цесионера и
длъжника за увреждане на кредитора ЕТ „Т. – Т. М.“, то това вписване би
било невъзможно и в случая същото се явявало непротивопоставимо на
взискателя ЕТ „Т. – Т. М.". Твърди, че в договора за цесия било вписано, че
за цедираното вземане, обезпечено с договорна ипотека, бил издаден
2
изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело. Невъзможно било в
този смисъл за едно вземане да има два изпълнителни листа, тъй като
съгласно чл. 174 от ЗЗД, ипотеката обезпечава вземането, но само до размера
на сумата, за която било извършено вписването, като към датата на цесията
този размер бил 115 471.21 лв. Ищецът в исковата си молба твърди също, че
счита, че ответникът В. се явявал привиден кридитор, т.е. договорът за
спогодба, сключен между него и длъжника К.К. на 07.07.2016 г. бил сключен
с цел увреждане на интересите на кредитора ЕТ „Т. – Т. М.“. Излага
съображения, че сключената спогодба била симулативна, т.е. спогодбата била
подписана единствено да се увеличи многократно размера на вземането и по
този начин да бъдат накърнени интересите на ищеца, в качеството му на
първоначален кредитор по изп. дело № 402/2016 г. на ЧСИ Р. С.. Ищецът
твърди, че дори и да е възникнало вземане в размера, претендиран от
присъединения кредитор О.В., то това вземане следва да се прием, че е
възникнало от датата на спогодбата – 07.07.2016 г. и че в размера, посочен в
спогодбата, то би могло да съществува само в отношенията между страните
по спогодбата, но в този размер то не би могло да бъде обезпечено с
ипотеката, вписана в полза на банката цедент, тъй като ипотеката можела да
обезпечи само вземане в размер на 115 471.31 лв., заедно със законната лихва.
Ищецът моли да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че присъединеният по изп. д. № 20168120400402 по описа на
ЧСИ с рег. № * на КЧСИ взискател О.В. е привиден кредитор, непритежаващ
обезпечено изпълнително право в размер на 565 809. 41 лв. по изпълнителен
лист № 56/03.08.2017 г., издаден по ч.т.д. № 12/2017 г. по описа на Окръжен
съд – К., а при условията на евентуалност да бъде установено, че ответникът –
присъединен взискател О.В. не притежава обезпечено изпълнително право в
размер на 450 037.43 лв., съставляващо разлика между сумата по
изпълнителен лист № 56/03.08.2017 г., издаден по ч.т.д. № 12/2017 г. по описа
на Окръжен съд – К. от 565 809.41 лв. и размера на вземането му, което той
притежава по договора за цесия от 115 471. 31 лв., ведно със законна лихва.
В дадения надлежен по реда на чл. 131 от ГПК срок, по делото не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника К. А. К..
В същия срок по делото е постъпил чрез процесуален представител,
отговор на исковата молба от ответника ОГН. П. В.. С отговора искът е
намерен за недопустим, поради отсъствие у ищеца на правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск, с довод, че същият е
предявен след извършеното с Протокол от 13.04.2021 г. разпределение на
суми по реда на чл. 460 от ГПК, респ. след извършено прихващане по чл. 461
от ГПК, както и че след този момент за ищеца е налице правен интерес от
предявяване не на настоящия установителен, а на осъдителен иск. Излагат се
и обстойни съображения по съществото на иска с доводи за неговата
неоснователност.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на
чл.143 и сл. от ГПК, ищецът Т. А. М., в качеството си на Едноличен търговец
„Т. – Т. М.“, чрез процесуален представител поддържа исковата си претенция.
Конкретизира, че условно поддържания от него довод за абсолютна
3
симулативност на сключения между ответниците ОГН. П. В. и К. А. К.
Договор за спогодба от 07.07.2016 г. е предявен при условията на
евентуалност на основния довод, че претендираното от присъединения
взискател обезпечено вземане не съществува в пълния му размер от 565 809.
41 лв., защото вземането на основание Договор за цесия, сключен с „Р.
(България)“ ЕАД, е в размер на 115 471.31 лв. Претендира присъждане на
разноски, за които представя и списък по чл.80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, ответникът К. АН. К. намира
предявената искова претенция за неоснователна.
В откритото съдебно заседание, ответникът О. П. В., лично и чрез
процесуален представител, поддържа съображенията си за недопустимост и
неоснователност на предявената исковата претенция.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в
производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното
дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на
своя съдебен акт, в който приема за установено следното:
Предявеният иск, предмет на настоящото произнасяне, е с правно
основание чл. 464 от ГПК, и с него ищецът цели да бъде установено по
отношение на ответниците, че присъединеният по изп. д. № 20168120400402
по описа на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ взискател О.В. е привиден кредитор,
непритежаващ обезпечено изпълнително право в размер на 565 809. 41 лв. по
изпълнителен лист № 56/03.08.2017 г., издаден по ч.т.д. № 12/2017 г. по описа
на Окръжен съд – К., а при условията на евентуалност да бъде установено по
отношение на същите ответници, че присъединеният взискател О.В. не
притежава обезпечено изпълнително право в размер на 450 037.43 лв.,
съставляващо разлика между сумата по изпълнителен лист № 56/03.08.2017 г.,
издаден по ч.т.д. № 12/2017 г. по описа на Окръжен съд – К. от 565 809.41 лв.
и размера на обезпеченото му вземане, което той притежава по Договор за
цесия от 21.10.2015 г. от 115 471. 31 лв., ведно със законна лихва.
В производството предявеният иск е мотивиран с два довода –
първият, основен, че цената на цедираното по силата на Договор за цесия от
21.10.2015 г., сключен с "Р. (България)" ЕАД, вземане на присъединения
взискател В., което ипотеката може да обезпечи в производството по изп.
дело № 402/2016 г., е в размер на 115 471.31 лв., ведно със законна лихва; и
вторият, изложен при условията на евентуалност по отношение на първия
основен, че сключената между ответниците спогодба от 07.07.2016г. /стояща
в основата на решение от 26.10.2016 г. на Арбитражния съд на САБ, гр.С./, е
абсолютно привидна, тъй като е подписана единствено да увреди интересите
на ищеца, в качеството му на първоначален кредитор по изп. д. № 402/2016 г.
по описа на ЧСИ с рег. № * КЧСИ, защото със сключването й страните по нея
целели само създаване на привидни задължения.
По допустимостта на исковата претенция:
Заявено в производството е възражение от ответника В., съгласно
което ищецът няма правен интерес от воденето на отрицателен установителен
4
иск и същият е недопустим, защото е предявен след извършено с Протокол от
13.04.2021 г., влязъл в сила на 28.10.2021 г., разпределение на суми по реда
на чл.460 от ГПК и при наличие на влязло в сила на 09.12.2021 г.
Постановление за възлагане на недвижим имот, предприети по изп.д.
402/2026 г. на ЧСИ с рег.№ * на КЧСИ, с мотив, че след тези моменти, за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск. Съдът по
направеното в процеса на производството неколкократно възражение, се е
произнесъл със свои определения, постановени в закрито съдебно заседание,
проведено на 19.10.21 г. по реда на чл.140 от ГПК и в открито съдебно
заседание, проведено на 11.02.2022 г., като го е намерил за неоснователно.
Намира за необходимо да посочи отново, че намира предявената искова
претенция и при така мотивираното възражение на ответника В., за
допустима. В този смисъл е и Определение № 203/14.09.2021 г., постановено
по гр.д. № 482/21 г. по описа на Апелативен съд – П..
В подкрепа на казаното, по делото е безспорно установено, че
стоящата в основата на настоящото производство искова молба, с която е
предявен искът с правно основание чл. 464 от ГПК, е депозирана в ОС-К. на
16.04.2021 г., извършеното по изпълнителното дело разпределение на суми е
влязло в сила на 28.10.2021 г.; а изготвеното по изпълнителното дело
Постановление за възлагане на недвижим имот е влязло в сила на 09.12.2021
г. Съобразявайки това, съдът намира, че в периода от влизане в сила на
разпределението по делото, а именно от 28.10.2021 г., който момент
определено е настъпил след депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2021
г., Частният съдебен изпълнител е следвало съгласно разпоредбата на чл. 464,
ал. 1, предл.2 от ГПК, съобразявайки, че е налице оспорване от един от
взискателите в изпълнителното производство съществуването на вземането на
друг такъв взискател по същото изпълнително дело, да спре предаването на
сумата, която той е разпределил по реда на чл. 460 от ГПК, респ. да не
извършва прихващане по реда на чл. 461 от ГПК и да не извършва възлагане
на недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение. И доколкото
предприетите след 16.04.2021 г. действия са извършени от ЧСИ в нарушение
на законовата забрана, то това му поведение не следва да рефлектира върху
правния интерес на ищеца да търси защита в настоящото производството. Да
приеме противното, означава, съдът да обуслови наличието на правен интерес
у ищеца да води установителния си иск по чл.464 от ГПК, от
незаконосъобразните действия на ЧСИ.
По основателността на исковата претенция:
Страните в производството не спорят относно обстоятелствата, че
изпълнително дело № 20168120400402 е образувано на 06.07.2016 г. по молба
на ищеца- взискател ЕТ „Т.-Т. М.” с приложен изпълнителен лист
№13/05.03.2012г., издаден по Решение №326/15.12.2011г., постановено по
гр.д. № 270/2011г. по описа на Окръжен съд – К., срещу длъжника К. АН. К., с
предмет удовлетворяване на парично вземане в размер към момента на
предявяване на иск от 157 583.33 лв./л.78/ , както и че в производството въз
основа на Удостоверение с изх.№ 55716/16.09.2019г., издадено по изп.д. №
5
20198120400748, е присъединен като взискател и ОГН. П. В. за сума към
момента на предявяване на иск в общ размер от 845 961.94 лв. /л.79/, от която
олихвяема главница от 565 809.41 лв., лихва върху главницата, считано от
14.07.2016 г. и неолихвяема сума за арбитражни разноски и такси от 7423 лв.
Представен по делото в заверено копие е Договор за цесия от
21.10.2015 г., сключен между „Р. (България)“ ЕАД и ответника ОГН. П. В. в
качеството му на цесионер, от прочита на който се установява: - че същият е с
предмет прехвърляне на вземането на банката по договор за Банков кредит №
46482/18.02.2008 г. и анекси към него, сключен с кредитополучателя К. АН.
К. и солидарния длъжник „С. М.“ЕООД, по силата на който договор им е
отпуснат кредит в размер на 550 000 лв. при уговорена годишна лихва в
размер, равен на стойността на банковия ресурс за BGN +3.75 пункта
надбавка до получаване на субсидия от ДФ „Земеделие“ по програма
„Сапард“ и на стойността на банковия ресурс за BGN +3.25 пункта надбавка
след получаване на субсидия, с краен срок на погасяване на кредита
25.01.2018г.; - че към датата на подписване на договора вземането на банката
възлиза на 115 471.31 лв.; - че цената на цесията е равна на прехвърлящото се
вземане в размер на 115 471.31 лв. /обстоятелство, признато от страните в
производството за безспорно в о.с.з. от 16.03.22г./; - и че за обезпечаване на
вземането в посочения размер от 115 471.31 лв., ведно със законна лихва, в
полза на банката е вписана първа по ред ипотека върху масивна жилищна
сграда на един етаж и призем с идентификатор №40909.127.63.1 и масивен
магазин на един етаж и призем с идентификатор №40909.127.63.3 и върху ПИ
с кадастрален № 000050, находящ се в м. „Капланлък“, в землището на с.Г.,
общ К., ведно с построения в него „Малък семеен хотел“. Установява се от
прочита на т.ІV от договора, че банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем, предприела е действия за събиране на вземанията си, като по
образуваното от нея ч.гр.д. № 1849/2010 г. по описа на КРС се е снабдила със
заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изп.д. № 1404/2010 г. по описа на ЧСИ Р.С. с
рег.№ * на КЧСИ, което по молба на банката е прехвърлено за продължаване
на изпълнителните действия при ЧСИ М.М. с рег. № * на КЧСИ /л.166/.
Приложено по делото е и изпратеното на кредитополучателя-длъжник К.
уведомление за извършената цесия, получено от него на 27.10.2015г.
Приет по делото е и Нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека № 59, т.І, рег.№ 640, н.д.№59/2008 г. на Нотариус с рег.№ * на НК,
вх.рег.№ 533/20.02.08г., Акт №92, т.І, дело 3480/08 г. на Служба по
вписванията при РС-К., от прочита на който се установява, че описаните в
договора за цесия недвижими имот са били ипотекирани от съдлъжниците в
полза на банката за обезпечаване на вземанията й по отстъпения банков
инвестиционен кредит от 550 000 лв., съгласно описания по-горе Договор за
банков кредит № 46482/18.02.08 г. Приложено по делото в заверено копие е и
заявление от О.В. за продължаване действието на вписването на така
учредената договорна ипотека с вх.№ 4777/30.11.17г., дв.вх.рег. 4757, Акт
117, т.4 на Служба по вписванията при РС-К..
По делото е представено в заверено копие и писмено доказателство,
6
наименовано Анекс № 5 към Договор за банков кредит № 46482/18.02.2008
г., сключен обаче между две физически лица - ответника ОГН. П. В., в
качеството му на кредитор и ответника К. А. К., в качеството му на длъжник,
от прочита на който се установява: - че по Договора за цесия от 21.10.2015 г.,
ответникът В. е придобил вземанията на банката по Договор за банков кредит
№ 46482/18.02.2008г., възлизащи на 115 471.31 лв., ведно със всички
обезпечения, привилегии и принадлежности; - че със същия длъжникът е поел
нови задължения, извън договора за банков кредит за нов срок – до 18.12.2015
г./ вместо до 25.01.2018 г./ и обезщетение при забава в размер на 1% върху
непогасената част от сумата за всеки календарен ден забава, но за не повече
от 200 дни.
Представен по делото в заверено копие е и Договор за спогодба от
07.07.2016 г., сключен между ответника ОГН. П. В. в качеството му на
кредитор и ответника К. А. К., в качеството му на длъжник, от прочита на
който се установява: - че същият е сключен между две физически лица, с
претенцията да бъде Анекс № 6 към Договор за банков кредит
№46482/18.02.2008 г.; - че с него длъжникът К. е признал за свои задължения
към кредитора В. освен сумата от 115 471.31 лв., съставляваща цената на
цесията и неустановена по договора по размер и период неустойка за забава в
размер на 450 338.10 лв. С подписания договор кредиторът В. се е отказал от
вземането си към солидарния длъжник „С. М.“ ЕООД. Установява се също,
че страните са уговорили нов срок за плащане на посочените задължения най-
късно до 11.07.2016 г., след който срок е предвидена неустойка за забавено
плащане в размер на 2% върху непогасената част от сумата от 565 809.41 лв.
за всеки просрочен ден, изчислен от датата, на която задължението е станало
изискуемо. В този аспект по делото е приложено в заверено копие, и Решение
от 26.10.2016 г. на Арбитражния съд на САБ, гр.С., с което ответникът-
длъжник К. е осъден единствено на основание Договор за спогодба от
07.07.16г., да заплати на ответника –кредитор В. сумата в размер на
565 809.14 лв., ведно със законна лихва, считано от 14.07.2016 г. и сумата от
7 324 лв.- разноски в арбитражното производство. Не е спорно в настоящото
производство, че въз основа на така цитираното решение е издаден
изпълнителен лист № 56/03.08.2017 г. по ч.т.д. № 12/2017 г. по описа на
Окръжен съд, за което е образувано и изп.д. № 748/2019г. по описа на ЧСИ
Р.С..
По делото е изготвено заключение по назначената ССчЕ, от прочита на
което се установява, че в.л. е извършило изчисленията си, съгласно
приложените и обсъдени в предходните абзаци писмени доказателства.
На зададените на ответниците в производството въпроси по реда и при
условията на чл.176 от ГПК, и двамата заявяват, че се намират в родствена
връзка по сватовство, като синът на ответника К. е съпруг на дъщерята на
ответника В., и че сключените между тях сделки, обективирани в Анекс № 5 и
в Анекс № 6 били изгодни и за двама им, и че към момента на сключване на
договора за спогодба от 07.07.16 г. ответникът К. почти бил събрал сумата от
565 809.41 лв. от приятели и колеги, но понеже тя все пак не била събрана в
пълен размер, не я заплатил на кредитора В., като приел за изгодна
7
предложената му от последния лихва за забава от 2 % за всеки ден забава.
По делото по искане на ищеца по реда и при условията на чл.193 от
ГПК е открито производство за оспорване истинността на приетия частен
документ - Анекс № 5/21.10.2015 г. към Договор за банков кредит №
46482/18.02.2008г., относно датата на подписването му и относно
съдържанието му. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от ГПК, с оглед
обстоятелството, че оспореният частен документ не съдържа подпис на
оспорилият го ищец, съдът с протоколно определение от открито съдебно
заседание от 09.02.2022 г., е възложил тежестта за доказване истинността на
същия на представилиата го ответна страна. Доказателства, установяващи
истинността на оспорения частен документ- Анекс № 5/21.10.2015 г. към
Договор за банков кредит № 46482/18.02.2008г., представилата го ответна
страна – ответникът В. не ангажира и не представи по делото.
В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище.
Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 464 от ГПК, е
оспорване вземането към длъжника на присъединен взискател от страна на
първоначалния взискател или на присъединен по-рано такъв в същото
изпълнително производство, с твърдение, че то не е валидно възникнало,
респ., че не се е осъществил фактическият състав, от който произтича. Според
формираната трайна практика на ВКС, предвидената в чл. 464, ал. 1 от ГПК
защита на взискателя възниква от момента на присъединяването му, тъй като
присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното
производство, каквито има първоначалният взискател, и извършените до
присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се
взискател. С присъединяването на взискателя възниква задължението на
съдебния изпълнител да разпредели постъпленията по делото, съобразно реда
за удовлетворяване по чл. 460 от ГПК, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, ползващи се с право на предпочтително
удовлетворяване.
В смисъла на изложеното, от приетия по делото Протокол от
13.04.2021 г. за разпределение на суми по процесното изп.д. № 402/2016 г. по
описа на ЧСИ Р.С., влязло в сила на 28.10.21 г., се установява, че след
приключила публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим
имот, съставляващ 1/2 ид.ч. от ПИ с кадастрален № 000050, находящ се в м.
„Капланлък“, в землището на с.Г., общ К., ведно с построения в него „Малък
семеен хотел“, най-напред на присъединения, приет като обезпечен по силата
на цитираните по-горе вписване и подновяване на договорна ипотека
взискател В., е разпределена сумата от 544 607.97 лв.
В настоящото производство обаче, тъй като ответникът В., макар и
носещ тежестта /защото както беше казано оспореният частен документ не
съдържа подпис на оспорилият го ищец/ не доказа в производството
истинността досежно датата на подписване и съдържанието на представения
от него частен документ, наименован Анекс № 5 към Договор за банков
кредит № 46482/18.02.2008г., то в производството се налага закономерния
извод, че откритото по реда и при условията на чл.193 от ГПК производство
8
за оспорване истинността на този частен документ беше доказано,
респективно на основание чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 и ал.2 от ГПК съдът
следва да го изключи от доказателствата по делото, респ. да бъде
осъществено предписаното от чл.194, ал.3, предл.2 от ГПК действие.
Или, казано с други думи, от останалите /след изключване на Анекс
№5/ събрани и обсъдени в настоящото производство доказателства се
установява, че въз основа на сключен на 21.10.2015 г. между „Р. (България)“
ЕАД и ответника ОГН. П. В., договор за цесия, последният, като цесионер е
станал носител на вземане срещу ответника –длъжник К. АН. К. и срещу
трето за производството лице- солидарния длъжник „С. М.“ ЕООД,
произтичащо от Договор за банков кредит № 46482/18.02.2008 г. и възлизащо
на 115 471.31 лв., като за обезпечаване на вземането в посочения размер от
115 471.31 лв., ведно със законна лихва, в полза на банката е вписана първа
по ред ипотека върху масивна жилищна сграда на един етаж и призем с
идентификатор №40909.127.63.1, върху масивен магазин на един етаж и
призем с идентификатор №40909.127.63.3 и върху ПИ с кадастрален №
000050, находящ се в м. „Капланлък“, в землището на с.Г., общ К., ведно с
построения в него „Малък семеен хотел“, както и че по искане на цесионера е
вписано продължаване действието на вписването на така учредената
договорна ипотека с вх.№ 4777/30.11.17г., дв.вх.рег. 4757, Акт 117, т.4 на
Служба по вписванията при РС-К., обезпечаваща в казуса всички
произтичащи от договора вземания, които както беше казано при изключване
на Анекс № 5 от доказателствената маса, следва да бъдат само договорената
цена на цесията от 115 471.31 лв., ведно със законната лихва върху същата. А
това е така и защото, при извършеното изключване на оспорения Анекс № 5
към Договор за банков кредит № 46482/18.02.2008г., и при кредитиране на
наименования като Анекс № 6 договор от 07.07.16 г., съдът не може да
установи на какво основание търсената сума от 450 338.10 лв. е призната за
дължима.
Що се касае до представеното по делото Решение от 26.10.2016 г. на
Арбитражния съд на САБ, гр.С., с което ответникът-длъжник К. е осъден да
заплати на ответника –кредитор В. сумата в размер на 565 809.14 лв., ведно
със законна лихва, считано от 14.07.2016 г., дължими единствено на
основание Договор за спогодба от 07.07.16г. и сумата за арбитражни разноски
от 7 324 лв., следва изрично да се посочи, че страна по арбитражното дело
между първия и втория ответник ищецът ЕТ не е бил, поради което
решението по това дело не се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на него, и последният има правата да го оспорва /макар и в казуса
при условията на евентуалност/ като постановено при условията на привиден
процес, като е необходимо и достатъчно в това производство да установи
привидност (симулативност) на извършените от ответниците действия – на
сключения между тях Договор за спогодба от 07.07.16 г, защото ищецът В. е
нямал вземане по този договор в размера над 115 471.31 лв., а ответникът К.
е признал задължение в този му завишен размер. Въз основа на съвкупната
преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че ищецът ЕТ
успешно установи в производството тези обстоятелства, поради което по
9
отношение на него арбитражното решение не следва да има действие.
Казаното до тук, води до извод за успешно провеждане на предявения
от ищеца иск с правно основание чл.464 от ГПК, да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че присъединеният по изп. д. №
20168120400402 по описа на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ взискател О.В. не
притежава изпълнително право в поискания размер от 450 037.43 лв.,
съставляващо разлика между сумата по изпълнителен лист № 56/03.08.2017 г.,
издаден по ч.т.д. № 12/2017 г. по описа на Окръжен съд – К. въз основа на
Решение от 26.10.2016 г. на АССАБ, гр.С., за главница в размер на 565 809.41
лв./ съставляваща сбор от доказаното вземане от 115 471.31 лв. +
недоказаната в производството като дължима сума от 450 338.10 лв./ и
размера на вземането му, което той притежава по договора за цесия от 115
471. 31 лв., ведно със законна лихва.
При този изход на делото се следват на ищеца, изрично поисканите и
доказани като направени в производството разноски в посочения в
приложения списък по чл.80 от ГПК размер от 32 622.38 лв., от която сума,
сумата 22 632.38 лв., съставляваща платена ДТ и сумата от 9 990 лв.,
съставляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците К. АН.
К. от с.Г., общ.К., хотел “Св. К.“, с ЕГН **********, и ОГН. П. В. от гр.С.,
ул.“П. Е. В.“ № *, с ЕГН ********, че присъединеният по изп. д. №
20168120400402 по описа на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ взискател ОГН. П. В. не
притежава изпълнително право в размер на 450 037.43 лв., съставляващо
разлика между сумата по изпълнителен лист № 56/03.08.2017г., издаден по
ч.т.д. № 12/2017 г. по описа на Окръжен съд – К. за главница в размер на 565
809.41 лв. и размера на вземането му за главница от 115 471. 31 лв., ведно със
законна лихва, което той притежава по Договор за цесия от 21.10.2015 г.,
сключен с „Р. (България)“ ЕАД.
ОСЪЖДА К. АН. К. от общ.К., с.Г., хотел “Св. К.“, с ЕГН **********,
и ОГН. П. В. от гр.С., ул.“П. Е. В.“ № *, с ЕГН ******, да заплатят на Т. А.
М., в качеството му на Едноличен търговец „Т. – Т. М.“, със седалище и адрес
на управление гр.К., кв.“В.“, бл.*, ап.***, с ЕИК *****, сумата в размер на 32
622.38 лв., съставляваща направени в производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр.
П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
10