Р Е Ш Е Н И Е
№57
гр.
Велико Търново, 22.02.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 714/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 2 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по
жалба на П.Й.П. *** против Решение №1226-РД-01-03/25.10.2022 г. на кмета на Община
Свищов за достъп до обществена информация по Заявление рег. №94-з-1940/12.10.2022
г. Решението се оспорва като незаконосъобразно с твърдението, че е отказано
предоставянето на исканата информация относно извършен през 2018 г. некачествен
ремонт на ул. „Янтра“ в с. Ореш. Твърди, че по реда на ЗДОИ е получил частична информация
от кметството на с. Ореш, че за ремонта има сключен Договор №5/20.09.2018 г. с
„Пътни строежи В. Търново“ АД. Излага доводи, че Кметство с. Ореш е съставна
част от Община Свищов и там отчита направените разходи, включително и тези за
въпросния ремонт. Ето защо моли Община Свищов да бъде задължена да предостави
исканата информация.
В съдебно заседание
оспорващият се представлява лично и от адвокат С., който поддържа жалбата.
Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и
присъждане на държавната такса. Отделно жалбоподателят моли за присъждане на
транспортни разходи в размер на 60 лева.
Ответната страна – кметът
на Община Свищов, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В
представено по делото писмено становище от упълномощен адвокат от Адвокатско
дружество „Шопов и Я.“ се поддържа, че жалбата е недопустима, поради липса на
правен интерес, тъй като с оспореното решение е отговорено коректно, точно и
ясно на поставените въпроси от заявителя. Алтернативно са развити доводи за
неоснователност на оспорването и явна злоупотреба и самоцел при упражняване на
правото на достъп до информация. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заявление за достъп
до обществена информация рег. № 94-з-1940/12.10.2022 г., изпратено по електронна
поща от П.Й.П. ***, е поискана информация относно: 1. фирмата, положила асфалта
на ул. „Янтра“ в с. Ореш през 2018 г.; 2. договора за възлагане на строителните
работи; 3. платежно нареждане и фактура за изплатената сума за целия ремонт; 4.
протокол за приемане на ремонта, от който да е видно на колко кв. м е положен
асфалта, неговата дебелина и общо колко куб. м или тона асфалт е положен; 5. кое
е лицето, контролирало ремонтните дейности; 6. документ за начина на възлагане
– конкурс, търг, пряко договаряне. П. е пожелал да получи исканата информация
по електронна поща. Към заявлението са приложени снимки.
От кмета на Община
Свищов е изготвено Решение № 1226-РД-01-03/25.10.2022 г., с което заявителят е
уведомен, че през 2018 г. Община Свищов, като възложител няма сключен договор,
в който да е включено изпълнението на СМР на ул. „Янтра“ в с. Ореш. Посочено е
още, че от 2018 г. до настоящия момент Община Свищов не е заплащала СМР на ул.
„Янтра“ в с. Ореш, поради което кметът не може да отговори на поставените
въпроси и да предостави исканите документи.
Липсват данни за
връчване на решението, но очевидно същото е сведено да знанието на П.Й.П. по
електронна поща съгласно указаното в т. III от
самото решение. Заявителят е останал недоволен от полученото и по съображения,
че по същество реално е отказано предоставянето на исканата информация, е
сезирал Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез общинската
администрация на 08.11.2022 г. видно от дадения там входящ номер. Въз основа на
тази жалба е образувано настоящото дело.
С Определение от
09.01.2023 г. съдът е разпределил доказателствената тежест с указание към ответника,
че следва да докаже обстоятелствата, от които черпи основания за издаване на
оспореното решение, имайки предвид, че изначално поисканата информация е за
това кой е изпълнител на извършените през 2018 г. (а не договорените) ремонтни
работи на ул. „Янтра“ в с. Ореш, свързани с полагане на асфалтова настилка, а
не дали има сключен договор за това през и за този период (в питането, под т.
2, самият договор не е отнесен изобщо времево, особено като сключен през 2018 година).
Като писмени
доказателства по делото са приети документите от състава на административната
преписка. От жалбоподателя са представени Писмо № 03.07-191/20.12.2022 г. на
Министерски съвет, с което искане по ЗДОИ на П.П. е препратено по компетентност
до кмета на с. Ореш и до МРРБ; Писмо изх. № ОА04-12905/16.12.2022 г. на
Областния управител на Област – Велко Търново, с което искането по ЗДОИ на П.П.
е препратено по компетентност на Община Свищов; Решение № 9/13.12.2022 г. за
достъп до обществена информация на кмета на Кметство с. Ореш; Решение № 1615-РД-01-03/29.12.2022
г. за достъп до обществена информация на кмета на Община Свищов, според което
исканата информация е предоставена с Решение № 1226-РД-01-03/25.10.2022 г.;
Решение № 726/25.10.2022 г. за достъп до обществена информация на Общински
съвет Свищов; Писмо от МРРБ за изпращане по компетентност на заявление по ЗДОИ
от П.П. ***.
Настоящият съдебен
състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите
и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка
на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Противно на
поддържаното от ответника становище, предявената жалба е редовна и допустима –
отговаря на изискванията на АПК (а и съдът е длъжен
да извърши служебна проверка за законосъобразност на всички основания), подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от лицето, инициирало
административното производство по издаването на оспорения акт и
негов адресат и
е насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване акт по смисъла на
чл. 147, ал. 1 от АПК, който има утежняващ характер за адресата, поради което е
налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена пред компетентния съд по
чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, вр. чл. 133, ал. 1 от АПК.
По повод заявеното с
отговора на ответника възражение за липса на правен интерес следва да се
допълни, че оспореното решение има характер на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен
предмет на съдебно оспорване, тъй като несъмнено засяга претендираните от
заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана
със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация,
с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на
искана такава, е индивидуален административен акт (в
този смисъл е Решение №7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №11943/2012
година). По делото е установено, че в срока по ЗДОИ задълженият
орган е постановил решение, но фактически не е предоставил на заявителя
информацията, искана със заявлението, като заявителят е депозирал жалба срещу крайния
акт. За жалбоподателя е налице правен интерес да установи, че неправомерно не
му е предоставен достъп до обществена информация по начина, по който е поискана
в депозираното заявление, тъй като това е реална пречка за пълноценно
упражняване на правото му на достъп до обществена информация. Освен това,
нормата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ дава основание да се оспорва степента на
осигурения достъп до исканата обществена информация. Дали се предоставя пълен
или частичен достъп е въпрос, който касае законосъобразността на
административния акт, поради което е необходимо да бъде изследван и решен по
същество.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните мотиви:
ЗДОИ урежда един от
правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за
достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална
дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът
регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното
задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е кметът на Община
Свищов, да я предоставят когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и
е налична в съответната администрация. В случая следва изводът, че решението е
валиден акт, издадено от компетентен орган.
Решението за достъп
до обществена информация е издадено в предвидената от закона форма, в
съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. При издаването му са
спазени и административнопроизводствените правила за това, включително
сроковете, установени в съдържанието на чл. 28, ал. 1 от закона.
Нормата на чл. 4,
ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е
предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава
информация. В случая, не се твърди и не се установява от данните по делото да е
налице друг специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ
приложимостта на нормите на ЗДОИ. По принцип изграждането, ремонта и
поддържането на общинската пътна мрежа, както и поддържането на общинските
имоти на територията на кметство село Ореш представляват извършване на услуги,
за които може да бъде приложен чл. 3 от ЗОП при съобразяване на поставените от
законодателя задължителни финансови прагове за провеждането на процедури по
закона. В случай, че са били налице предпоставките на ЗОП за провеждане на
процедури по закона за разходването на бюджетни средства за осигуряване на
такива услуги, то е приложим съществуващият специален ред за публикуване на
информация за процедурите по ЗОП и подзаконовите нормативни актове в тази
област, което изключва приложението на ЗДОИ предвид цитираната по-горе норма на
чл. 4, ал. 1 от с.з. По делото обаче не са налични данни, а и не се твърди, да
са били налице предпоставките на ЗОП за провеждане на процедури за разходването
на бюджетни средства, касаещи исканата с процесното заявление информация.
Легалната дефиниция
на понятието „обществена информация“ се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ и според нея това е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение, относно дейността на задължените по закона субекти, посочени в чл. 3 от
същия закон. В този смисъл информацията е обществена, когато са налице двете
кумулативно изискуеми предпоставки – да е свързана с обществения живот в
страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал
легално определение на понятието обществен живот, но то е достатъчно ясно по съдържание
– животът на обществото като група хора. Така, всяка информация, която е
свързана с живота на обществото като група хора и касае правомощията и
дейността на съответния публичен орган, има характер на обществена информация и
изпълнява исканата от закона специална цел – гражданите да имат възможност да си
съставят собствено мнение за дейността на задължения субект.
Поисканата от
жалбоподателя информация е свързана с изпълнението и заплащането на ремонтните
работи на ул. „Янтра“ в с. Ореш и по-конкретно с полагането на асфалтова
настилка. Няма съмнение, че първата задължителна предпоставка за наличието на
обществена информация е налична. Налице и втората, доколкото въпросната
информация се създава и/или съхранява от задължения субект – кмета на Община
Свищов, представляващ общината, по повод осъществяване на предоставените му по
закон функции на орган на изпълнителната власт в общината, ръководещ цялата
изпълнителна дейност на общината, и в частност във връзка с предоставените му по
чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА правомощия да организира изпълнението на общинския
бюджет, включително своевременното изпълнение на утвърдените от общинския съвет
показатели по чл. 52, ал. 2 за районите, кметствата и населените места с
кметски наместници. Горното безспорно квалифицира заявената информация като обществена
по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ.
Нещо повече,
търсената информация касае улица в населено място, предназначена за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение, което обуславя пряката
и непосредствена връзка с обществения живот в кметството като част от Община
Свищов, а оттам и попада в понятието „надделяващ обществен интерес“ по смисъла
на §1, т. 6 от ЗДОИ, като цели повишаване на прозрачността и отчетността на
субект по чл. 3 от закона. Това мотивира изводът, че не са налице ограничения
на достъпа до тази информация.
Исканата информация
е конкретна и касае изпълнението и заплащането на ремонтни дейности на улица
„Янтра“ в с. Ореш. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП)
общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗП регламентира обхватът на понятието управление
на пътищата. Според чл. 23 от ЗП правомощията на кметовете по управлението на
общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет като по отношение
на Община Свищов това е Наредба за управление на общинската пътна мрежа в
Община Свищов, приета с Решение № 680 по Протокол № 43 от 28.09.2017 г. на
Общински съвет – Свищов. Съгласно чл. 41 от Наредбата общинските пътища се
управляват от кмета на общината, а според чл. 48 от същата изграждането,
ремонтът и поддържането на общински пътища се осъществява от Общината. В тази
връзка правомощия на кмета на Общината са изброени в чл. 42, т. 1 – 6 от
Наредбата, където е включено и правомощието да организира, ръководи и
контролира дейностите, свързани с изграждането, ремонта, поддържането и
управлението на общинската пътна мрежа (т. 1). Финансирането на тези дейности е
регламентирано в чл. 64 от Наредбата, където е предвидено и финансиране чрез
средства от общинския бюджет. По отношение на управлението на общинската
собственост намира приложение Закона за общинската собственост, като
поддържането на имоти и вещи – общинска собственост, които не са предоставени
на трети лица, е за сметка на съответната община.
На следващо място, съгласно
чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на собственост и
самостоятелен общински бюджет, като съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 3,
изр. второ, предл. последно от Закона за публичните финанси (ЗПФ),
първостепенен разпоредител по бюджета на общината е кметът на общината, който
организира и ръководи съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението
на същия по аргумент от съдържанието на чл. 7, ал. 5 от ЗПФ.
Кметството на с.
Ореш няма собствен бюджет и респективно общината възлага изпълнението на
подобни ремонтни дейности и съответно осъществява контрол, включително и от
финансова гледна точка. Дори Община Свищов да не е страна по договора за СМР,
както е посочено в решението, търсената от жалбоподателя информация следва да е
на разположение на кмета предвид характера и предмета ѝ и доколкото
последният е изпълнител на общинския бюджет, който включва и кметството, където
се намира процесната улица. Вместо да обезпечи достъп на заявителя до търсената
обществена информация с надделяващ обществен интерес, ответникът е издал
решение с привидно позитивен характер, което по същество не кореспондира със
заявлението. Фактически решението на органа не дава конкретен отговор на
поисканата информация, а така даденият е неотносим към същата, т.е. поисканата
информация реално не е предоставена на жалбоподателя от задължения субект.
Съдът е дал указания в тази връзка още с Определението от 09.01.2023 г. П.П. ***
като възложител през 2018 г. има или няма сключен договор за СМР на ул. „Янтра“
в с. Ореш. За да изгради собствено мнение за дейността на задължения субект, той
желае да се осведоми кой е изпълнител на ремонта, като му бъде даден достъп до
съответно сключения договор и протокол за приемането на СМР. Аналогично е
положението и с въпросите, касаещи контрола и плащането. Разходите за поддръжка
и ремонт на общински улици и обекти се заплащат от бюджета на Община Свищов.
Както се каза кметството не разполага със собствен бюджет и именно изпълнителят
на общинския бюджет – ответник по делото, следва най-малко да е наясно кой е
платил ремонта, какви средства са насочени целево от Община Свищов за него и
как са разходени.
Даденият в оспореното
решение уклончив отговор оставя впечатление, че кметът не е в течение с ремонт,
попадащ във функциите му на ръководещ цялата изпълнителна дейност на общината и
първостепенен разпоредител с общинския бюджет. Ако кметът на общината, въпреки
че е нейн представляващ, е счел, че не е задължен субект, е следвало да изпълни
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която, когато органът не
разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение (което
в случая е безспорно), в 14-дневен срок от получаване на заявлението той
препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. По делото
липсват данни подобни действия по изпълнението на посочената разпоредба да са
предприети от страна на адресата на заявлението, като доводи и твърдения в тази
насока липсват и в мотивите на оспореното решение. Общината може и да не е
страна по договора, както лаконично е посочено в процесното решение, но именно
кметът на Община Свищов е органът, който разполага с исканата информация, и
именно той следва да се произнесе по заявлението на жалбоподателя за това кой
всъщност е изпълнителят и кой му е платил. От друга страна, ако задълженият
субект е имал съмнения относно яснотата на търсената информация е следвало да
проведе процедурата по чл. 29 от ЗДОИ.
Изложеното мотивира
категоричен извод, че именно в правомощията на ответника по настоящото дело
попадат дейностите, за които се отнася заявлението на П. и които касаят
възлагането, изпълнението, плащането и контрола на ремонтните работи на
общинската собственост. Функциите на кмета на общината предполагат, че
информацията в тази връзка е създадена и/или се съхранява при него и той е
задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. Със заявлението си П.П. търси
сведения именно за възлагане, изпълнение, контрол и плащане на дейностите по
асфалтиране на улица „Янтра“ в с. Ореш чрез осигуряване на достъп до определени
документи: договори, приемо-предавателни протоколи, платежни документи и
фактури. Въпреки привидния позитивен характер на постановеното решение за
достъп до обществена информация, фактически искането на заявителя не е
удовлетворено.
Няма основание
заявлението на П.П. да не бъде изпълнено така, както е поискано. Като е
постановил процесното решение ответникът е допуснал противоречие с приложимите
материалноправни норми и несъответствие с целта на закона. Това е накърнило
съществено законните права интереси на заявителя да получи търсената от него и
описана в заявлението информация, за да си състави собствено мнение относно
дейността на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ.
Форми за
предоставяне на достъп до обществена информация са изброени в чл. 26, т. 1 – т.
4 от ЗДОИ като в разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от същия закон е
предвидено задължение на органа да се съобрази с предпочитаната форма на
предоставяне на достъп, освен в изрично посочени и доказани случаи. Дори в таза
хипотеза не е изключен достъп до исканата информация, а е предвидено достъпът
до информацията да се предостави във форма, която се определя от съответния
орган, но е сред нормативно предвидените такива по чл. 26, ал. 1 от ЗДОИ.
В настоящия случай,
в подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация вх.
№ 94-з-1940/12.10.2022 г. изрично е заявено желанието на заявителя да получи
информацията по електронна поща. В
срока по ЗДОИ задълженият административен орган фактически не е предоставил на
заявителя търсената информация, но е изпратил решението си по предпочитания от
него начин (по електронен път чрез електронна поща). Очевидно общинската
администрация не среща трудности и препятствия от категорията на тези по чл.
27, ал. 1 от ЗДОИ и разполага с възможност да удовлетвори предпочитаната от П. форма
на предоставяне на достъп до търсената информация. А и това кореспондира с духа
на закона, който дава превес на интереса на заявителя пред този на
администрацията по отношение на предпочитаната форма за предоставяне на достъп
до обществена информация от заявителя.
С оглед на така
изложеното, следва да бъде отменено Решение № 1226-РД-01-03/25.10.2022 г. на
кмета на Община Свищов за достъп до обществена информация по Заявление рег. № 94-з-1940/12.10.2022
г. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписката следва да
бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението с надлежен
акт, съответстващ на изискванията на ЗДОИ, при спазване на законовия срок за
това и на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
С оглед изхода на
спора основателна е претенцията на адвокат С. като пълномощник на жалбоподателя
П.Й.П. за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. В приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 20.01.2023 г. е вписана уговорка за осъществяване на безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Правото на адвоката да
окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни
последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в
случая са налице, поради което ответникът по делото следва да бъде осъден да
заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева,
определено по реда на чл. 8, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г., изм., бр. 88
от 2022 г.) от Наредба №1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Неснователно се поддържа възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, доколкото посоченият размер съответства на нормативно
предвиденият минимален такъв.
Основателно е
искането за присъждане на жалбоподателя на сума в размер на 10 лева,
представляваща платена държавна такса за воденото дело. Останалата претендирана
суми за пътни разходи в размер на 60 лв. – за горива, не следва да бъде
присъждана в полза на жалбоподателя, тъй като, дори и реално заплатена, тази
сума няма характер на разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК. На
присъждане подлежат разноските, които страната реално е заплатила във връзка с
извършването на определени правни действия в процеса – депозит за призоваване
на свидетел, възнаграждение за вещо лице за изготвяне на съдебна експертиза,
адвокатски хонорар за представителство в процеса. Сторените от жалбоподателя
разноски за пътни разходи за явяване в съдебно заседание, което при това не е
било задължително, остават в негова тежест така, както са направени.
Предвид изложеното и
на основание чл. 173, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Й.П. ***, Решение
№1226-РД-01-03/25.10.2022 г. на кмета на Община Свищов за достъп до обществена
информация по Заявление рег. №94-з-1940/12.10.2022 г.
ВРЪЩА делото като преписката на кмета на Община
Свищов за ново произнасяне съобразно мотивите на това решение по Заявление за
предоставяне на достъп до обществена информация с рег. №94-з-1940/12.10.2022 г.
на П.Й.П. в установения в чл. 28, ал. 1
от ЗДОИ срок от получаване на настоящото решение по електронен път
чрез електронна поща.
ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат С.Д.С.,***, със служебен адрес в
град Велико Търново, ул. „Ц. Церковски“ №39, кантора 216, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на П.Й.П. ***
разноски за държавна такса в размер на 10 (десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл. 40, ал. 3
от ЗДОИ не подлежи на оспорване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: