Р Е Ш Е Н И Е
№ 2370
гр. Пловдив 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от
съдията АНД № 5260/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 448265–F486704/15.07.2019
г. ***Отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „ВИТЕЛ” ЕООД със седалище гр. Пловдив, адрес на
управление гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 112, ЕИК *********,
представлявано от Ц.Р.П. с ЕГН **********, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.26
ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
От страна на дружеството жалбоподател „ВИТЕЛ” ЕООД
гр. Пловдив чрез *** и упълномощения му процесуален представител се прави искане до съда за
отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърдят се
допуснати в хода на административното производство съществени процесуални
нарушения, навеждат се чрез жалбата и доводи за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП чрез упълномощения
си процесуален представител моли съда да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето,
което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.05.2019 г. свидетелят Б.Д. – *** към ЦУ на НАП,
извършил проверка по спазване на данъчното законодателство в търговски обект
аптека – ***,
стопанисвана от „ВИТЕЛ” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от Ц.Р.П..
За нуждите по проверката била извършена контролна покупка на 1 бр. лекарство
„Аналгин 500“ за сумата от 2.10 лв. За сторената продажба от търговеца „ВИТЕЛ”
ЕООД чрез въведеното и експлоатирано в търговския обект фискално устройство с *** и фискална памет *** бил издаден фискален
бон – фискална касова бележка № 0000414/03.05.2019 г., в който бон фигурирала
стойността на закупената стока – 2.10 лв., данъчната група на стоката, с
отбелязвания за сума нето и сума ДДС, вида на стоката – лекарство, но липсвала
информация за количеството на закупената стока и стойност по вид. Извършена
била в търговския обект документална проверка на „ВИТЕЛ” ЕООД, проверена била и
касовата наличност. Констатираното при проверката на 03.05.2019 г. било
обобщено в протокол за извършена проверка от същата дата. Други нарушения освен
несъдържането в издадения фискален бон № 0000414/03.05.2019 г. на реквизити
относно количество и стойност по вид на закупената при контролната покупка
стока не били установени.
Въз основа на констатираното при проверката на
продавача „ВИТЕЛ” ЕООД на 15.05.2019 г. св. Д. съставил в присъствието на *** на „ВИТЕЛ” ЕООД гр. Пловдив акт за установяване на
административно нарушение – АУАН № F486704/15.05.2019 г., за прието за
извършено на 03.05.2019 г. административно нарушение по см. на чл.26 ал.1 т.7
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, състоящо се в
издадена фискална касова бележка – с № 0000414/03.05.2019 г., от въведено в
експлоатация в търговския обект фискално устройство без фискалния бон да съдържа
задължителните реквизити относно според актосъставителя наименование на
стоката/услугата, количество и единична цена стойност по видове закупени стоки
или услуги. При предявяване на акта било вписано, че ще се направи възражение в
3-дневен срок. Възражения против АУАН били направени в срока за това по чл.44
ал.1 от ЗАНН – с наведени във възраженията доводи, че в акта били вписани
неизпълнени в съдържанието на фискалния бон повече реквизити отколкото са
заложени като изискуеми от законодателя в приложената норма на чл.26 ал.1 т.7
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., че във въведената функционалност на фискалното
устройство е било заложено неизписване на количество на продадената стока,
когато се касае до единична бройка, както и доводи за маловажност на случая по
см. на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка и въпреки подадените възражения било издадено на 15.07.2019
г. атакуваното наказателно постановление, в което административно – наказващият
орган съобразил, че приетото за осъществено административно нарушение с правна
квалификация по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4
т.4 от ЗДДС не води до неотразяване на приходите и наложил съответното за
лицето нарушител административно наказание имуществена санкция на основание
чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС в размер на минимално предвидения размер на
имуществената санкция по чл.185 ал.1 от ЗДДС – 500 лв. В наказателното
постановление било отбелязано, че нарушението е за първи път, като неправилно
било изписано, че срещу АУАН не било постъпило възражение.
Това прието от актосъставител и от административно
– наказващ орган за извършено административно нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. било първо за дружеството нарушител, като „ВИТЕЛ”
ЕООД гр. Пловдив не било извършител и на каквото и да било друго нарушение,
касаещо фискалната дисциплина.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена въз основа на: показанията на св. М. В. и Б.Д.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. и Д. като последователни
и логични, кореспондиращи си и допълващи писмените доказателства, неоспорени от
страните по делото.
При така очертаната
фактическа обстановка съдът прие, че дружеството жалбоподател „ВИТЕЛ ” ЕООД гр.
Пловдив формално е осъществило състав на административно
нарушение по см. на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118
ал.4 т.4 от ЗДДС, тъй като на 03.05.2019 г. в стопанисван от същото дружество
търговски обект аптека – ***, като задължено лице, попадащо в приложното поле
на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е изпълнило
задължението си при издаване на фискална касова бележка от въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство да въвежда във фискална касова
бележка съдържание на реквизити относно количество и стойност по вид за
закупена стока – при закупена стока – 1 бр. лекарство „Аналгин 500“ на стойност
2.10 лв., от въведеното и експлоатирано в обекта фискално устройство с ИН *** и фискална памет *** била издадена фискална
касова бележка № 0000414/03.05.2019 г. с липсващи изискуеми реквизити за
количество и стойност по вид за закупена стока - в която бележка било
изписано като съдържание стойността на закупената стока – 2.10 лв., данъчната
група на стоката, с отбелязвания за сума нето и сума ДДС, вида на стоката – лекарство.
Липсата на тези два реквизита в издадената фискална касова бележка за количество
и стойност по вид за закупена стока не се и оспорва от наказаното лице „ВИТЕЛ”
ЕООД.
Съдът не споделя за
основателно възражението на страната жалбоподател за това, че неправилното
изписване в обжалваното НП, че срещу АУАН няма постъпило възражение и респ. не
е било обсъдено възражението от административно – наказващият орган, съставлява
съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП като незаконосъобразно.
Несъмнено неправилното изписване за липса на налично възражение против АУАН и
респ. на обсъждане на доводите, развити в това възражение, сочи на непознаване
в цялост на материалите по административната преписка, а и се цени за
процесуално нарушение, но това нарушение на процесуалните правила се счита от
настоящата инстанция за несъществено, доколкото наказаното лице не е изцяло
лишено от реализация на правото му на защита и съответно това право би могло да
бъде реализирано в най – пълната му степен в съдебната фаза на производството.
Неоснователни за преценката
за правна съставомерност на стореното като състав на административно нарушение
по см. на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС са и доводите в жалбата против атакуваното НП, поддържани и от *** дружеството
жалбоподател, и от процесуалния представител за въвеждането в търговския обект
на софтуер за управление на продажбите в търговски обект, доколкото както се
застъпи и от процесуалния представител на въззиваемата страна изискванията за
съдържание и реквизити на фискална касова бележка съгласно разпоредбата на
чл.26 ал.1 т.7 от Наредбата са в сила от самото създаване от Наредбата.
Въпреки това обаче, настоящата инстанция счете, че
ангажираната спрямо „ВИТЕЛ” ЕООД гр. Пловдив административна отговорност за
нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.4
от ЗДДС следва да отпадне.
Приемането за формално осъществяване състав на
административно нарушение по см. на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС само еднократно – на една дата – на 03.05.2019
г., от страна на санкционираното дружество „ВИТЕЛ” ЕООД, наред с преценката за
останалите обстоятелства от значение за реализирането на административната
отговорност, мотивираха съда да счете, че настоящият случай следва да се
квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН – с оглед на
налични по делото множество и само смекчаващи административната отговорност
обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител
като незначителни.
Такива смекчаващи административната отговорност
обстоятелства са фактът, че това нарушение се явява първо за дружеството
жалбоподател, че няма по делото доказателства за друго извършено от страна на
същото лице друго нарушение на изискванията на ЗДДС или друг нормативен акт по
неговото прилагане, за което да е предприето търсенето на административна
отговорност, липсват доказателства по делото за настъпил друг противоправен
резултат или каквито и да било вредни последици, които да са резултат от това
нарушение. Следва да се отчете и това, че с издаването на процесната фискална
касова бележка не се е стигнало до неотразяване на приходи – същата е на
реалната и заплатена от купувача на стоката стойност, а самата пък продажна
стойност е много ниска – 2.10 лв. Освен това не може да не се отчете и че с
АУАН и с НП се вменява на търговеца „ВИТЕЛ“ ЕООД и неизпълнение на задължение
за реквизит във фискална касова бележка какъвто дори законодателят не изисква в
нормата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – да има съдържание и
за единична цена. Всички тези все смекчаващи административната отговорност
обстоятелства в своята съвкупност, както и липсата на каквото и да било
отегчаващо административната отговорност обстоятелство, мотивираха съда да
приеме, че в настоящия случай това процесно административно нарушение следва да
се квалифицира като маловажно такова по см. на чл.28 от ЗАНН, а поради това и
не следва санкционираното лице да носи отговорност за него. Дори и минимално
предвидения размер на административното наказание в санкционната разпоредба на
чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение по см. на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС – 500 лв., се явява несъответен
на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по
ТД № 1/2005 г. на ОС на НК на ВКС преценката на административно – наказващия
орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му
в противоречие със закона.
Несъобразяването от страна на административно –
наказващият орган с наличните по делото предпоставки за приложението на чл.28
от ЗАНН, с оглед на изложените по – горе обстоятелства, очертаващи обществената
опасност на деяние и нарушител като незначителни, и издаването на обжалваното
наказателно постановление въпреки това, опорочават наказателното постановление
като издадено в противоречие на закона. Поради това и обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 448265–F486704/15.07.2019
г. ***Отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „ВИТЕЛ” ЕООД със седалище гр. Пловдив, адрес на
управление гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 112, ЕИК *********,
представлявано от Ц.Р.П. с ЕГН **********, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.26
ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, вр. чл.118 ал.4 т.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок
от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.