РЕШЕНРР•
гр. София, ……………… г.
Р’ РМЕТО РќРђ НАРОДА
РЎРћР¤РЙСКРГРАДСКРСЪД, Гражданско отделение, III „В” състав РІ публично заседание РЅР° двадесет Рё пети април през РґРІРµ хиляди Рё деветнадесета РіРѕРґРёРЅР°, РІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РќРКОЛАЙ Р”РРњРћР’
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛРРќРђ ПЕЙЧРРќРћР’Рђ
РјР». СЃСЉРґРёСЏ: Р‘РЛЯНА КОЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от младши съдия Коева гр. д. № 12748/2018 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
        Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
В В В В В В В В В В РЎ
решение № 398061/02.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 40875/2017 г., по описа
на СРС, 90 ти състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, че "Ю.Б." АД дължи на "Х." ЕООД на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 20 лева, представляваща сума,
с която ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на ищцовото
дружество, чрез удържането й от служебно закрита от ответника банкова сметка ***,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12246/2017 г. по описа на СГС, като искът е отхвърлен за сумата от 7385, 80 ле.
– претенция за неоснователно обогатяване, представляваща наличност по служебно
закрита без основание от ответната банка, банкова сметка *** : ***, която сума не е била върната на вложителя.
В В В В В В В В В Рщецът
е депозирал в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с
която го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения иск. Жалбоподателят
излага твърдения за недопустимост и неправилност на решението на СРС. Поддържа,
че банката е представила извлечение по сметка, което не представлява банкова
сметка, ***едомяване на кредитора, тъй като никъде в представените пред СРС
покани не е посочен номер на банкова сметка. ***, че ответнкът е следвало да
открие сметка в друга банка, а не при себе си, тъй като следва да осигури на кредитора
възмобността да получи дължимото без да зависи от волята на длъжника. Поддържа,
че дори и да се приеме, че е вложена сумата, неоснователно е удържана сумата от
20 лв., а съгласно чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме
изпълнение РЅР° части. Рскането РєСЉРј СЃСЉРґР° Рµ РґР° отмени решението РЅР° РЎР РЎ РІ
обжалваната част и да постанови друго, с което да бъде уважен предявеният иск
изцяло. Претендира разноски.
В В В В В В В В В В Р’
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден
от "Ю.Б." АД с твърдения за неоснователност на изложеното в нея. Поддържа
СЃРµ, че РЅРµ СЃР° налице предпоставките Р·Р° уважаване РЅР° предявения РёСЃРє. Рскането РєСЉРј
съда е да потвърди решението.
В В В В В В В В В В Р’
законоустановения срок е постъпила и частна жалба от “З.К.” ЕООД, с която се
обжалва Определение № 33142 от 23.05.208 г. постановено по гр.д. № 33074/2017
г., 67 –ми, с-в при СРС, с което е оставена без уважение молбата на ищцовото
дружество за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се, че определението
е неправилно и се прави искане за неговата отмяна.
В В В В В В В В В В Р’
законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на “Ю.Б.”
АД, с който се оспорва жалбата.
           Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
В В В В В В В В В В В В
Относно правната квалификация:
Съдът не е обвързан от правната квалификация,
която ищецът посочва в исковата си молба, напротив задължение на съда е с оглед
изложените в исковата молба твърдения и искания, сам да определи правната
квалификация по спора, с който е бил сезиран. Поради това, без оглед как е
квалифицирано спорното право в исковата молба, съдът, разглеждащ спора по
същество сам трябва да определи точната правна квалификация, като има предвид
изложените правопораждащи факти. В настоящия случай ищецът е изложил фактически
твърдения, според които е имал открита банкова сметка ***, а през месец 11.2016
г. законният му представител е установил, че банковата сметка на дружеството е
закрита без негово съгласие, знание и при липса на основание за това, като с
това действие е присвоена от ответника сума без правно основание.
В В В В В В В В В В В В В
Настоящият саъдебен състав намира, че според така изложените твърдения
от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба се касае
до неизпълнение на задължения произтичащи от договор за влог, които
изключват приложното поле на института за неоснователното обогатяване.
В В В В В В В В В В В В В
 Следва да се отбележи, че вземанията
за връщане на неоснователно обогатяване нямат договорен характер,
даже когато се иска връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорни
задължения, което се прави не по силата на договора, а по силата на неговата
нищожност, унищожаемост с обратно действие или разваляне или поради
неосъществяването му. Съгласно задължителните указания дадени с т. 1 на ППВС №
1/28.05.1979 г. при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но
след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите
поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е
сключена при такова условие. В исковата молба не се съдържат твърдения за
разваляне или унищожаване на договора между страните, поради което оплакванията
във въззивната жалба в този смисъл се явяват неоснователни.
               Съобразно
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че съдът по същество е
дал неправилна квалификация на предявения иск по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 420 ТЗ вр. чл. 250, ал. 1 ЗЗД, като го е
квалифицирал като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но произнасянето му е в рамките
на твърдяните факти, поради което решението е допустимо, а спорът следва да се
разреши при правилната квалификация - за реално изпълнение на задължението на влогоприемателя
по договор за влог да върне вложеното на влогодателя. Следва да се отбележи, че
на страните са били дадени точни указания относно подлежащите на доказване
факти и разпределението на доказателствената тежест, а СРС се е произнесъл по
въведения спорен предмет на делото, разгледал е именно претендираното от
ищците право, съобразно въведените основание и петитум на иска.
               Ето защо, съдът намира постановеното от СРС, 90 ти състав, решение за валидно
и допустимо.
               Съгласно
чл. 420, ал. 1 ТЗ с договор за банков влог банката се задължава да
пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи
срещу възнаграждение, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, влогодателят може всякога да поиска
връщането на вложена вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае
определено време.
В В В В В В В В В В В В
Безспорно по делото е, че между
"Х." ЕООД и "А.Б.– клон България" КЧТ е сключен договор за
банково обслужване чрез бизнес пакет, като на името на ищцовото дружество била
открита банкова сметка. ***о обслужване чрез бизнес пакет с направено
отбелязване в него, че банковата услуга включена в пакета е за разплащателна
сметка и интернет банкиране. В договора страните са уговорили, че с
подписването му се активира действието на Рамковия договор за платежните
услуги, предоставяни от "А.Б.– клон България".
           Страните
не спорят и че между "А.Б." АД и "Ю.Б." АД е извършено прехвърляне
на предприятие и дейността на "А.Б.– клон България". В представеното
извлечение от информация за клиенти със сметки, депозити и кредите, е посочено,
че считано от 25.05.2016 г. за всички видове сметки и депозити влиза в сила
Тарифата на таксите и комисионните, които "Ю.Б." АД прилага по
извършени услуги на клиенти. Посочено е също, че считано от 25.05.2016 г.
рамковите договори за платежни услуги, предоставяни от "А.Б.– клон
България" се заменят с Общите условия за откриване, водене и закриване на
банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци, дружества по Закона за задълженията и
договорите, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски
представителства. Съгласно приложената информация за клиенти, в случай че не
приемат предложените промени в Общите условия и Тарифите, имат право да възразят
срещу тях писмено в срок до 25.05.2016 г.
В В В В В В В В В В В РћС‚
представените по делото Общите условия за откриване, водене и закриване на
банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци, дружества по Закона за задълженията и
договорите, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства
се установява, че в т. VI.1.2 от същите е предвидено, че банковата сметка се
зарива с прекратяване на договора за банкова сметка, ***, като банката не е
длъжна да мотивира искането си за закриване на сметката.
В В В В В В В В В В В В
По делото е приложена и Тарифата на таксите и комисионните, които "Ю.Б."
АД прилага по извършени услуги на клиенти – юридически лица, еднолични
търговци, дружества по Закона за задълженията и договорите, бюджетни предприятия и
чуждестранни търговски представителства, в която е предвидено, че при закриване
на разплащателна сметка се дължи такса в размер на 20 лева – раздел І
"Сметки", А "Разплащателни сметки", т. 12.
В В В В В В В В В В РџРѕ
делото е представено и извлечение от сметка с аналитичен номе., определена като
сметка "Разни други разчети с клиенти", като титуляр на същата е
посочено ищцовото дружество. От извлечението по сметката се установява, че от
наличната сума е удържана сума в размер на 20 лева с основание
"автоматична такса комисионна – такса за закриване на разплащателна
сметка.
В В В В В В В В В В В РЎ
уведомление от 12.08.2016 г., адресирано до законния представител на ищцовото
дружество, и приложено по делото, ответното дружество е уведомило ищеца, че на
основание чл. VI.1.2 от Общите условия упражнява правото си едностранно да
прекрати сключения със "Х." ЕООД договор за банкова сметка ***а да се
предприемат необходимите действия по разпореждане с наличните в банката
средства. Отбелязано е, че след изтичане на 30 дневен срок, считано от
получаване на уведомлението, разплащателната сметка ще бъде закрита.
Видно от приложената справка от куриерската служба “М и БМ Експрес” ООД, пратката
е върната като “непотърсена”..
В В В В В В В В В РљСЉРј
исковата молба, от ищцовото дружество е представено заявление до "Ю.Б."
АД. С него от страна на ищеца е отправено запитване до банката във връзка с приключване
на счетоводната година на дружеството, в едно с искане да му бъде предоставена
информация за движението по банковите му сметки, открити в банката. В заявлението
е изразено желание от страна на ищцовото дружество да бъдат открити отново
банковите сметки на последното, като се отбелязва, че всички банкови сметки на
дружествата с управител В.В.са били закрити. Заявено е че банката е нямала право
едностранно да закрива сметките на дружествата, като се иска връщане на
внесените по закритите сметки суми.
В В В В В В В В Р’
отговор на депозираното от управителя на ищеца заявление на e-mail адрес ****@***.**
на 28.02.2017 г. ответникът е изпратил писмо, с което управителят на ищцовото
дружество е уведомен, че е извършена проверка по случая, като е посочено, че
сметките са закрити съобразно Общите условия на банката, като не би могло да
бъдат разкрити отново. Управителят на "Х." ЕООД е информиран, че за
разпореждане с наличните средства по закритите сметки, следва да посети
финансов център "София Дондуков" и да се идентифицира като законен
представител на дружеството.
В В В В В В В В РџРѕ
делото е приложена и покана от "Ю.Б." АД с изх.№ 9300/0228/06.04.2017
г., адресирана до В.В.в качеството му на законен представител на няколко дружества,
в това число и на ищцовото, с която повторно е уведомен, че банковите сметки,
открити на името на представляваните от него дружества, са закрити съобразно
Общите условия на банка едностранно. В поканата е посочено, че сумите, които са
били налични по банковите сметки на дружествата, са на пълно разположение във
финансовия център на "Ю.Б.” АД, като за разпореждане с тях законните
представител на дружествата следва да се яви лично. Към поканата е представено
и известие за доставяне от 06.04.2017 г., с отбелязване в графата "получател"
– В.Т.В.– управител. В известието е описано и какво се изпраща, като е посочен
изходящият номер на поканата - "изх. № 9300/0229".
В В В В В В В В РџСЂРё
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
        Съгласно чл. 95 от ЗЗД забава
на кредитор е налице, когато кредиторът неоправдано не приеме предложеното му
от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът
не би могъл да изпълни задължението си. Съответно за да се освободи от
отговорност за своята забава в хипотезата на чл. 95 от ЗЗД,
длъжникът следва да установи, че точното изпълнение на неговото задължение е
било обусловено от определено съдействие от страна на кредитора, което не му е
било оказано или изпълнението не е било прието от кредитора. Съгласно
константната съдебна практика (решение № 15/04.05.2011 г. по гр.д.№ 1575/2009
г. н ВКС, IV г.о., решение № 203/30.01.2012 г. по т.д.№ 116/2011 г. на ВКС, II
т.о, решение № 155/03.01.2018 г. по гр.д.№ 4844/2016 г. на ВКС, III г.о)
изпадането на кредитора в забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД,
водеща до освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава, е
възможно в две хипотези - ако длъжникът неоправдано не приема предложената му
престация и/или ако не окаже необходимото на кредитора съдействие за изпълнението.
Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава в случай на
отказ да я получи, но освобождаването на длъжника от отговорност за плащане
предполага предприемане на действията, предвидени в чл. 97, ал. 1
от ЗЗД - депозиране на дължимата сума в банка по
местоизпълнението и уведомяване на длъжника за това. В случай на парични
задължения, каквато е и разглежданата от съда хипотеза, местоизпълнението по
аргумент от чл. 68, б. "а" от ЗЗД е местожителството на
кредитора, следователно за юридически лица – адреса на управление.
В В В В В В В В В В В В В В В
Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на представените доказателства
по делото се установява, че ищецът в качеството си на кредитор е изпаднал в
забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, доколкото ищцовото дружество не е указало необходимото
съдействие на ответника-длъжник за предоставяне на паричната сума, предмет на
настоящия спор. От доказателствата по делото се установява, че законният
представител на "Х." ЕООД е бил уведомен за закриването на сметката –
видно от направеното извънсъдебно признание на факт в приложеното по делото
заявление с вх. № 5300/08112/24.02.2017 г., в което е посочено, че се иска
откриване отново на закритите от банката сметки – изявление, което настоящият
състав цени по реда на чл. 175 от
ГПК. Същевременно с изпратено на 28.02.2017 г. писмо по електронната
поща на предоставения от самия законен представител на дружеството e-mail адрес
****@***.** (видно от документа, наименуван "клиентски данни-корпоративни
клиенти", и искане за промяна на получаване на извлечение по сметка,
носещи подписа на управителя на дружеството и неоспорени от него), ищцовото
дружество е било уведомено изрично, че за разпореждане с наличните средства по
закритата сметка, следва да бъде посетен финансов център "София
Дондуков". Въпреки предоставената от ответника информация, че процесната
сума е на негово разположение, същият не е предприел действия за получаването
и, с което въззивната инстанция намира, че не е оказал необходимото съдействие,
доколкото банката не разполага с правомощията да се разпорежда с процесната
сума. Предвид това, следва да се приема, че ищцовото дружество е изпаднало в
забава на кредитор.
В В В В В В В В В В Р—Р°
да се освободи обаче от задължението си, ответникът следва да докаже при
условие на пълно и главно доказване, че е депозирал дължимата сума в банка по
адреса на управление на ищеца и че го е уведомил за това.
В В В В В В В В В В
Настоящият съдебен състав приема, че ответникът "Ю.Б." АД е
изпълнил и това условие. Видно както от горепосоченото писмо изпратено по електронната
поща, така и от изпратената покана, ищецът е бил уведомен от ответника, че
претендираната сума е в банката, във финансов център в гр.София, където е и
адресът на управление на ищцовото дружество, и е на негово разположение.
Настоящият състав приема, че поканата е надлежно връчена на ищеца, доколкото в
представено по делото известие за доставяне е отбелязан както изходящия номер
на поканата, така и че пратката е изпратена до В.В.в качеството му на управител
и то до адреса на управление на ищцовото дружество, който е посочен и като
адрес за кореспонденция, и е получена на 07.04.2017 г.
        Същевременно
от представеното извлечение от сметка е видно, че сумата в действителност е
депозирана по сметка в "Ю.Б." АД, чийто титуляр е именно ищцовото
дружество. Следователно, следва да се приема, че са налице всички предвидени
в чл. 97 от ЗЗД предпоставки,
които да доведат до освобождаване на длъжника – "Ю.Б." АД от
отговорност за заплащане на процесната сума.
 Следва да
се отбележи, че предприетото действие от страна на длъжника, чрез влагане на
паричната сума по в банкова сметка, ***, съобразно правилата на чл. 97 ЗЗД, съставлява
изпълнение и освобождава напълно длъжника от задължението му, поради което
искът за това вземане се явява неоснователен. Настоящият състав намира за неоснователни
възраженията на ищеца, че сумата е следвало да бъде вложена в друга банка. На
първо място законът не поставя други изисквания за влагане на дължимата сума,
освен това да бъде в банка по местоизпълнението и доколкото видно от
представените писмени доказателства титуляр на сметката е именно ищцовото
дружество и местоизпълнението е гр. София, не може да се сподели доводът на последното,
че изпълнението зависело РѕС‚ волята РЅР° длъжника. Ррелевантно РїРѕ отношение РЅР°
правния спор е обствоятелството дали посочената сметка е имала IBAN – ***, доколкото
от значение е единствено възможността на кредитора да получи изпълнението.
В В В В В В В В В В В В В
Настоящият съдебен състав, намира за неоснователни доводите на
въззивника по отношение на приложението на чл. 66 ЗЗД, поради следни
съображения:
В В В В В В В В В В В В В
При тълкуване на уговореното в Тарифата на банката във връзка с дължимостта
на таксата за закриване на банкова сметка, ***, че задължението за заплащане на
подобна такса не е поставено в зависимост от това по чия инициатива е извършено
закриването на сметката. От значение е единствено факта дали услугата е
извършена или не, а от доказателствата по делото безспорно се установява, че е
налице закриване на банковата сметка на "Х. " ЕООД, т. е. услугата е извършена,
поради което се дължи и заплащане на такса за това. Същевременно липсват
доказателства и твърдения ищцовото дружество да е възразило срещу прилагането
на Тарифата на банката. Следователлно банката – ответник законосъобразно е
удържала сума в размер на 20 лв. - такса за закриване на банковата сметка на
ищеца. Решението на СРС е влязло в сила в частта по отношение на сумата от 20
лв., и същото обвързва страните, но правните изводи на съда не обвързват
въззивния съд при преценка на предпоставките за уважаване на остатъка от
предявения иск.
При така възприето и поради
съвпадане на крайните изводи на съда с тези на първоинстнационния съд, макар и
при други мотиви, то съдът приема, че решението на СРС следва да
се потвърди в обжалваната част и при посочване на правилната правна
квалификация.
По разноските:
Съобразно
изхода на спора, право на разноски на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3
от ГПК има въззиваемата страна “Ю.Б.” АД, на която следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнгараждение в рамер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявения иск
настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийският градски
СЃСЉРґ
РЕШР:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 398061/02.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 40875/2017 г., по
описа на СРС, 90 ти състав в
обжалваната част и при правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 420 ТЗ вр. чл. 250, ал. 1
Р—Р—Р”.
ОСЪЖДА “Х.” ЕООД, Р•РРљ*********РґР°
заплати РЅР° “Ю.Р‘.” РђР”, Р•РРљ ********* сумата РІ размер РЅР° 300 лв. – разноски Р·Р°
юрисконсултско възнаграждение сторени пред въззивната инстанция.
Решението в необжалваната му част, с която
е уважен предявеният иск е влязло в сила.
РЕШЕНРЕТО Рµ окончателно Рё РЅРµ подлежи РЅР°
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.