РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 276
гр. Пловдив, 10 февруари 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1816
по описа за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.
2. Образувано е по жалба на „М.ОЙЛ“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Напредък“
№ 1, представлявано от управителя М.С.И., чрез пълномощник адвокат Р.В., против
Решение № 32-203995/21.06.2022 г., издадено от Директора на Териториална
дирекция (ТД) „Митница“ Бургас.
В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения са изложени
в депозирани по делото писмени бележки. Претендират се сторените в
производството разноски съобразно представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Директор на ТД
„Митница“ Бургас, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за
неоснователна, поради което иска тя да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са
изложени в молба от 15.09.2022 г., приложено по делото. Претендира се
съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Решението на Директора на ТД „Митница“ Бургас е оспорено
в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага
извод за ДОПУСТИМОСТ на жалбата.
ІІІ. За
фактите:
5. С
Решение № 32-203995/21.06.2022 г. на Директора на ТД „Митница“ Бургас
(на основание чл.
29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 19, ал. 7 от ЗМ и чл. 59 от АПК), на
дружеството-жалбоподател:
- на основание чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, § 1, буква д),
подбуква i) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стока № 2, поставен под режим допускане за
свободно обращение с МД с MRN 21BG001007030179R1, е определена
митническа стойност в размер на 3 671,63 лв.
- на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито, съответстваща на
декларирания код по КН 87032390/код по ТАРИК 87032390 00, спрямо митническа стойност
3 671,63 лв., е определено вносно митническо задължение в размер на 367,16
лв. Прието е, че на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. за стока № 2 от МД с MRN 21BG001007030179R1, поставена
под режим допускане за свободно обращение е възникнало вносно митническо
задължение, което на основание чл. 77, §
2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото задължение възниква на датата на
приемане на митническата декларация, а именно на 14.04.2021 г.;
- на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена
данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стока № 2,
поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001007030179R1 в размер на 4 588,79 лв. Прието е, че на
основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. и чл. 77, § 2 от същия регламент на датата на възникване на
митническо задължение възниква задължение и за ДДС, а именно на 14.04.2021 г.;
- предвид данъчната ставка от 20 % съгласно чл. 66,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено
задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стока № 2 от
МД с MRN 21BG001007030179R1, в размер
на 917,76 лв.;
- на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 4 и § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. е определен за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и
ДДС общо в размер на 733,39 лв., както следва:
|
Тип на дължимото
вземане |
Изчислен и заплатен размер на база декларирани
данни, лв. |
Установен размер, лв. |
Установен размер за вземане под отчет и досъбиране, лв. (кол. 3 – кол.
2) |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
|
Мито (А00) |
137,98 |
367,16 |
229,18 |
|
ДДС (В00) |
413,55 |
917,76 |
504,21 |
|
Общо: |
551,53 |
1284,92 |
733,39 |
- на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. е определен „М.ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Напредък“ № 1, представлявано от М.И.като длъжник
за заплащане на вносно мито в размер на 229,18 лв. и на ДДС в размер на 504,21
лв.;
- на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 114, § 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. е посочено, че е възникнало задължение за лихви върху вносно
мито и ДДС, считано от 14.04.2021 г., която е дата на възникване на
митническото задължение и на задължението за ДДС до датата на уведомяването;
- на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. е посочено, че се дължи лихва за забава за размера на дължимите
вземания, които не са платени в определения срок.
6. За да
постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
6.1.
На 14.04.2021 г. в МП „Пристанище Бургас-център“ е приета МД с МRN 21BG001007030179R1 с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д.
3/18 „М.ОЙЛ“ ЕООД, ЕОРИ BGC201447604ZZZZ0, със
седалище и адрес на управление: ул. „Напредък“ № 1, гр. Пловдив и пряк
представител в ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 „Лидикар“ ООД, ЕИК ********* за режим
допускане за свободно обращение на стока № 2 с описание в ел. д. 1 6/8: „НАИМ:
КАТАСТРОФИРАЛ УПОТРЕБЯВАН АВТОМОБИЛ: МАРКА: VOLKSWAGEN; МОДЕЛ: GOLF; ТИП: БЕНЗИН; БР. МЕСТА: 5;
ТОВАРОНОСИМОСТ: 0; ПЪРВ. РЕГ.: 20160101;
ЦВЯТ: BLACK; РАБ. ОБЕМ: 2000 КУБ СМ;
МОЩНОСТ: 170 НРSAE; ДВИГ. No: НЕ СЕ ЧЕТЕ; ШАСИ No: 3VW217AU2GM023252“ (л. 110 – л. 115).
На база декларираните данни, към датата на приемане
на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно
разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата
територията на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на
доставка е „CFR – Стойност
и навло“.
Към митническата декларация е приложена фактура № RA-E21040503 от 05.04.2021 г., в която за стока № 2, е
посочена стойност 1 050 CAD (л. 147 - л. 148).
Митническата стойност за стока № 2, определена на
база декларираните за нея елементи, е следната:
|
Декларирана нена на стоката, CAD |
Преизчислена в ВGN декларирана цена на стоката при валутен курс
1,31405 ВGN/CAD, лв. |
Митническа стойност, лв. |
|
1 |
2 |
3 |
|
3 300 |
1 379,75 |
1 379,75 |
Определените, взети под отчет и заплатени вземания
са следните:
- мито – 137,98 лв.;
- ДДС – 413,55 лв.
6.2. На
основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с
чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена проверка на декларацията и на
придружаващите я документи, при която е установено, че митническата стойност на
стока № 2 е определена на база цената й, съгласно приложена към декларацията фактура
(invoiсе) с № RA-E21040503 от
05.04.2021 г.
При проверката е анализирана наличната информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси). На ел. страница https://autoauctions.io
е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 09.02.2021
г. със статус „продадена“ (Last sold at 2021-02-09 14:00 UTC) за автомобил
със същия VIN (номер на
шаси) 3VW217AU2GM023252 и „odometer 144999 actual miles“ в страната на износа (л. 155 – л. 158).
Публикуваната продажна цена е в размер на 2 150 CAD и превишава декларираната пред митническите органи
цена в размер на 1 050 CAD при
допускане за свободно обращение. Във връзка с посочената информация са
възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоките, както и
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. На
основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо рег. № 32-247633/02.08.2021 г. (л. 104 – л. 106) от вносителя „М.ОЙЛ“ ЕООД,
чрез неговия управител М.И.,са изискани надлежно заверени:
1) Доказателства в потвърждение на декларираната
цена: търговско досие по сключената сделка, договор с продавача, договор с
крайния получател на автомобила, оферта, поръчка, ценови листи, потвърждения,
проформа фактура, бизнес кореспонденция или други сведения и документи,
предшестващи издаването на търговската фактура за придобиване на стоките;
2) Документи относно извършените плащания към
доставчика (продавач на стоките) от купувача по фактурата; документи за
извършени плащания от други лица свързани с вноса на конкретната стока (напр.
крайния получател на автомобила) към продавача на стоките или към посредник, с
който е налице договор за доставката на внасяните стоки; документи в подкрепа
на извършените плащания (платежни документи, банкови преводи, извлечения, разписки
и др.);
3) Всякакви други данни, сведения, документи и
информация, удостоверяващи цената по сделката в това число счетоводни регистри
на счетоводните сметки, по които са отразени заприхождаването на стоките и
извършените плащания за тях;
4) Документи, удостоверяващи разходи в степента, в
която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или
подлежаща на плащане цена:
- Комисионни и възнаграждения за посредничество, с
изключение на комисионни за покупка;
- Разходи за контейнери, които за митнически цели се
третират заедно с въпросните стоки;
- Разходи за транспорт, застраховка,
товаро-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспорта, до мястото на
което стоките са въведени на митническата територия на Съюза;
5) С оглед, че договорната стойност се прилага, ако
е изпълнено всяко едно от условията посочени в чл. 70, параграф 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., за изпълнение на посочените условия, е изискана следната
информация и/или декларация:
- Съществуват ли ограничения относно правото на
разпореждане или ползване на стоките от купувача и какви са те;
- Конкретната продажба или цената на стоките
подчинени ли са на условия или съображения, чиято стойност по отношение на
подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;
- Налице ли е условието част от прихода от всяка
следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките
от купувача да се връща пряко или косвено на продавача;
- Какви са съществуващите връзки между купувача и
продавача на стоките. Налице ли е свързаност по смисъла на чл. 127 от Регламент
за изпълнение ЕС № 2447/2015 г. между купувача и доставчика на стоките, в
ролята му на продавач;
- Доказателства в подкрепа на разходите, които се
включват в данъчната основа на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС.
6.3.
В отговор на изисканите доказателства, с писмо с рег. №
32-270561/24.08.2021 г., са предоставени заверени копия на документи (л. 83 – л. 103), които е прието, че са същите, идентични с тези при
оформянето на автомобила с МД с MRN 21BG001007030179R1. Наред с
това е посочено, че са предоставени платежни нареждания и банкови извлечения с
уточнението, че към доставчика са плащани авансово суми и не е извършвано
плащане за всеки автомобил конкретно.
6.4. След проверка
на приложените към митническата декларация документи и тези, представени в
последствие от М.И.,в качеството му на управител на „М.ОЙЛ“ ЕООД, е установено,
че липсват безспорни доказателства в подкрепа на действително платената цена. При
проверка на данните в приложените към МД и представени документи, е установено
следното:
От приложения към митническата декларация сертификат
за собственост от 02.02.2021 г. (погрешно посочен в превода
като издаден на 02.12.2021 г.), издаден в страната на износа, за моторно превозно
средство с VIN № 3VW217AU2GM023252 е установено,
че същият е на името на SONNET INSURANCE COMPANY (л. 119 и л. 152 – л.154) и не са налице данни за последващо прехвърляне на
собствеността.
Към митническа декларация с MRN 21BG001007030179R1 е приложена фактура с № RA-Е21040503 от 05.04.2021 г., която следва да удостовери продажба с
купувач „М.ОЙЛ“ ЕООД и продавач QUEBEC
INC (л. 147 – л. 148). Съгласно посочените данни,
датата на продажбата 05.04.2021 г. е установено, че следва датата на продажбата
чрез аукцион - 09.02.2021 г. Наред с това, декларираната цена не е подкрепена с
безспорни доказателства относно извършените плащания и същата не може да
послужи за митнически цели. Освен информация за продажната цена на автомобила,
в резултат от проведения аукцион са констатирани изображения, удостоверяващи,
че същият е повреден. Намерената информация е прието, че се потвърждава и от
описанието на автомобила към датата на деклариране за свободно обращение,
съдържащо се в ел. д. 6/8 на митническата декларация - „Катастрофирал
употребяван автомобил....“. Във връзка с горното е прието, че няма
доказателства да е налице промяна в състоянието на автомобила от 09.02.2021 г.
- датата на аукциона (според наличната информация на ел. страница: https://autoauctions.io) към датата
на допускане за свободно обращение - 14.04.2021 г.
Съгласно наличната информация в приложения
коносамент (Bill of lading) № МЕDUML042493, издаден от MSC S.A. (л. 126 – л. 131),
автомобилът е натоварен на 13.03.2021 г. с отправно пристанище Montreal, QC и е с получаващо пристанище Burgas. Като получател („Consignee“) по същия
е вписан LOGI SPED LTD., дружество,
за което липсват сведения как е обвързано със стоката.
Обстоятелството, че вносителят е представил фактура
с № RA-Е21040503 от 05.04.2021 г., издадена от QUEBEC INC., според митническите органи, предполага, че е
възможна последваща препродажба с купувач „М.ОЙЛ“ ЕООД, която не е подкрепена с
доказателства и не може да послужи за митнически цели. В случай, че е налице
такава препродажба, в цената на автомобила следва да бъдат включени, както
сумите за печалба, така и разходите за посредничество и/или такси от проведен
аукцион или др. подобни, тъй като при определяне на митническата стойност към
действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се
прибавят в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в
действително платената или подлежаща на плащане цена разходите за комисионни и
възнаграждения за посредничество. Въпреки че тези разходи следва да се добавят
към митническата стойност на стоките, към преписката е констатирано, че не са
налице доказателства, че са извършени, нито какъв е техният размер. Цитирана е
разпоредбата на чл. 71, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съгласно която,
всеки елемент, който се добавя, се основава само на обективни и подлежащи на
количествена оценка данни, които в настоящата преписка не са налични. При така
изложената фактическа обстановка е прието, че продажната цена в размер на 2 150
CAD, е установената действително платена цена на
автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата
митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Посочено е, че с писмо с рег. № 32-345294/01.11.2021
г., от „Ем Ес Си – България“ ООД, е получена информация относно тарифните цени
за океански транспорт, като цената за месец март 2021 г., касаеща представен
коносамент № МЕDUML042493, контейнер
с № FFAU2967013, е в размер на 2 047 USD. Описаният контейнер съдържа 4 броя автомобили,
следователно транспортните разходи за всеки един от тях са в размер на 511,75 USD при вал. курс за митнически цели за месец април
(месец на приемане на МД с MRN 21BG001007030179R1) -1,65398
лв./USD. Във връзка с посоченото писмо е прието, че са
налице разходи за международен транспорт в размер на 846,42 лв., които на основание
чл. 71, пар. 1, буква д) i) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прибавят към
митническата стойност на стока № 2.
Предвид горното, митническата стойност на стока № 2,
допусната до свободно
обращение с МД с MRN 21BG001007030179R1, следва да се определи като се вземе предвид
продажната цена в размер на 2 150 САD /статус - продадена/ на автомобил със същия номер на шаси, увеличена с
транспортните разходи, описани по-горе. Митническата стойност на стока № 2 е
определена в размер на 3 671,63 лева - 2 150 САD при вал. курс 1,31405 лв./1 САD) = 2 825,21 лв. -продажна цена (намерена в сайт https://autoauctions.io), увеличена с транспортни разходи в размер на 846,42
лв. (511,75 USD при вал.
курс 1,65398 лв./USD).
С оглед на изложеното по-горе и определения нов
размер на митническата стойност за стока № 2 по МД с MRN 21BG001007030179R1, на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. е прието, че възниква вносно митническо задължение. На
основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото задължение
възниква на датата на приемане на митническата декларация, а именно на
14.04.2021 г. На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при
прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен
код за стока № 2 е определен дължим размер както следва:
|
Определена митническа стойност, л. (установена продажна цена + разходи за
транспорт) |
Определено мито (А00), лв. (кол. 2 х 10%) |
|
1 |
2 |
|
3 671,63 |
367,16 |
На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл.
77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/201 Зг. и чл. 77, § 2 от същия
регламент на датата на възникване на митническо задължение възниква задължение
и за ДДС, а именно на 14.04.2021 г., която е дата на приемане на МД. На
основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа при внос по смисъла на чл. 16,
ал. 1 от ЗДДС на стоките е в размер, както следва:
|
Определена |
Определено |
Разходи, |
Определена данъчна |
|
митническа |
мито (А00), лв. |
свързани с |
основа (кол. 1 + кол. |
|
стойност, лв. |
|
вноса, лв. |
2 + кол. 3), лв. |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
|
3671,63 |
367,16 |
550 |
4588,79 |
Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон задължението за
ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоките е в размер на:
|
Определена данъчна основа, лв. (В00) |
Определен ДДС, лв. (кол. 1 х 20%) |
|
|||
|
1 |
2 |
|
|||
|
4588,79 |
917,76 |
|
|||
|
Сравнявайки размера на вземанията, който е изчислен
и заплатен на база данните, декларирани за стоките от МД с МRN 21BG001007030179R1с този,
който е установен след определяне на тяхната митническа стойност, е
констатирано, че последният е по-висок с общо 733,39 лв. (229,18 лв. -
доплащане за вносно мито и 504,21 лв. - доплащане за ДДС), както следва: |
|||||
|
Тип на дължимото вземане |
Изчислен и заплатен размер на база декларирани данни ,лв. |
Установен размер, лв. |
Установен размер за вземане под отчет и досъбиране, лв. (кол. 3 - кол.
2) |
||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
||
|
Мито (А00) |
137,98 |
367,16 |
229,18 |
||
|
ДДС (В00) |
413,55 |
917,76 |
504,21 |
||
Съгласно гореизложеното, установеният за досъбиране
размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане, е установен такъв
от 733,39 лв.
Със съобщение с рег. № 32-135489/26.04.2022 г. (л. 76 – л. 81), в изпълнение на разпоредбата на чл. 22, § 6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл. 29 от същия Регламент, на М.И.,в
качеството му на управител на „М.ОЙЛ“ ЕООД, са предоставени мотивите, на които
ще се основава решението на компетентния за произнасяне административен орган -
Директора на ТД „Митница“ Бургас, с което ще бъде постановен неблагоприятен за
него резултат, като на основание чл. 8, § 1 от Делегиран Регламент (ЕС) №
2015/2446 е определен 30-дневен срок от датата на неговото получаване за
предоставяне на становище. Съобщението с рег. № 32-135489/26.04.2022 г. е
получено от лицето М.Д.- счетоводител на 04.05.2022 г.
6.5.
На 01.06.2022 г., с писмо с вх. № 32-178832, М.И.,в качеството си на
управител на „М.ОЙЛ“ ЕООД, чрез адвокат Р.В., е предоставил становище (л. 69 – л. 75), в което изразява несъгласие с мотивите, изложени в
съобщение с рег. № 32-135489/26.04.2022 г. и е посочил, че е било нарушено
правото му на защита.
Това твърдение е прието за неоснователно, като е
посочено, че в разпоредбата на чл. 29, във вр. с чл. 22, § 6 е предвидено, че
преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за лицето, митническите
органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението и му предоставят
възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е
получило или се счита, че го е получило. Нещо повече, уведомяването по чл. 22,
§ 6 от МКС е прието, че гарантира в още по-голяма степен правото на защита на
адресата. Наред с това, декларираната от вносителя цена е посочено, че не е
подкрепена с безспорни доказателства, поради което същата не може да послужи за
митнически цели. Мотивирано е, че основанията за определяне на нова митническа
стойност, са посочени в съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза.
7.
По делото е изслушана
и приета съдебно-икономическа експертиза
(СИЕ), чието заключение, дадено след анализ на събрани по преписката писмени
доказателства и допълнително представени от жалбоподателя такива (надлежно приети по
делото – л. 273 и сл.),
се свежда до следното:
Осчетоводената
стойност на автомобил 2016 Volkswagen
Golf с Шаси № 3VW217AU2GM023252 (стока 2) е 1 050 канадски долара или 1 379,75 лв. Плащането, което е извършено на
най-близка дата до датата на процесния внос, е на 07.04.2021 г. и е в размер на
21 500 канадски долара към доставчика 9378-6135 QUEBEC INC – Канада. Има съответствие между осчетоводената
цена за автомобила и декларираната такава по МД 21BG001007030179R1/14.04.2021
г. и може също да се твърди, че така осчетоводената цена, е платена, предвид
липсата на задължения от страна на „М.ОЙЛ“ ЕООД към QUEBEC INC – Канада.
Счетоводството на „М.ОЙЛ“ ЕООД за периода 01.01.2020
г. – 30.11.2022 г. е водено редовно, според експертизата, тъй като е налице
заведена двустранна форма на счетоводно записване при компютърна обработка на
данните. Заведени са необходимите хронологични, синтетични и аналитични
регистри. Налице е проследимост на стопанските операции, както и документална
обоснованост на същите. Проверката на съставените счетоводни записвания по
първичните документи показва, че не са налице статии, които се отклоняват от
стопанските операции, обективиращи първичните документи. Съставените годишни
финансови отчети за 2020 г. и 2021 г. отговарят на изготвените от
счетоводството Оборотни ведомости за същите години.
ІV. За
правото:
8. Атакуваното решение е постановено от материално
компетентен орган на митническата администрация, в изискваната от закона форма, но при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния
закон. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото
изложение.
9. Спор по установените факти не се формира между
страните. Спорът е правен и се концентрира в отговора на въпроса, налице ли са
основанията за неприемане на декларираната договорна стойност, т.е. налице ли
са „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447 и при положителен отговор на този въпрос, спазена ли е процедурата по
чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната
стойност на стоката.
10.
В тази връзка следва на първо място да се провери дали съмненията на
митническия орган са основателни като предпоставка за това да се пристъпи към
прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност,
регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (т. 36 от решение на
СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft), като тук е мястото
да се посочи, че правната уредба на Европейския съюз относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co.
Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul,
С-354/09).
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата
стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост,
като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума,
която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
Казано по друг начин, митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност (така
Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation,
С-306/04, т. 20). А когато митническата стойност не може да бъде определена по
правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., остойностяването на
внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г), докато се
стигне до метода, по който може да се определи митническата стойност на
стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно
параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII
от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. Предвидените критерии се прилагат последователно и само,
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да представи допълнително
информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 (Регламента за
изпълнение), а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази
допълнителна информация, съгласно чл. 14, § 2 от Регламента за изпълнение,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В такива
хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като в тежест на
митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове
увеличаване стойността на внасяните стоки.
Цитираните критерии за определяне на
митническата стойност, са в отношение на субсидиарност и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената
поредност.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за
изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. А съгласно чл. 141, § 2
от Регламента за изпълнение, се прави корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни
стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за
изпълнение.
Така, „идентични стоки“ означава - в
рамките на определянето на митническата стойност - стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични.
Съответно „сходни стоки“ означава - в
рамките на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В обобщение на обсъдения правен режим
следва да се заключи, че правомощието на митническите органи да отхвърлят
договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия
регламент, възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140
от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен
случай.
Независимо, че при митническото
остойностяване на стоките, приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за
изпълнение дава възможност на митническите органи при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да
поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да
отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни
съмнения в този случай лежи върху митническите органи и е предпоставка за
неприемането на декларираната митническа стойност.
В Решението по дело С- 263/06, т. 52
Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение,
то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност, следва да
са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да
е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140
от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., изискващо
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (в този
смисъл Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на
процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този
принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност.
Съгласно правилото на чл. 22, § 7 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно
за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за
правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната,
въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни
митни сборове.
11.
В настоящия случай административният орган е определил различна от
декларираната митническа стойност на стоките, като се е позовал на справка от
база данни, поддържана от трето лице – https://autoauctions.io,
без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър; да
подлежат на съответен режим на съхранение и да имат характер на официален
документ, т.е. на такъв, издаден от орган на власт или друг, упълномощен с
правомощието орган, който да е оправомощен да съхранява, обработва и предоставя
тези данни. При това положение настоящият съдебен състав намира, че ползваната от
митническите органи справка има характер на частен документ, чиято
доказателствена стойност следва да се цени съобразно съвкупния доказателствен
материал. При това положение напълно необосновано митническите органи са
заменили посочената в този документ договорна цена с цената, отразена в
справката от третото лице –https://autoauctions.io.
Подобен подход, основан единствено на съпоставка между данните от интернет и
издадения от предходния собственик сертификат за стоката, не обосновава по
никакъв начин заявената от административния орган нова митническа стойност на
стоката. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че от страна на жалбоподателя
са представени нарочни доказателства в тази връзка с превод на български език,
в т.ч. отговор от https://autoauctions.io, в който се посочва, че: „Единствената идея за създаването на нашия уебсайт е да рекламираме и
да създаваме трафик. Никаква част от информацията, която публикуваме, не се
актуализира изобщо, ние не гарантираме нейната вярност и тя не следва да се използва
никога за сравнение или като база данни.“ (л. 219).
В този аспект изискването на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е ясно и не може да има никакво съмнение, че за
договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която
действително е платена или е подлежаща на плащане като цена на стоките при
продажбата. Служебно набавената в хода на проверката справка не съдържа данни,
които да сочат, че оспорващият като купувач е участвал в проведения аукцион и е
заплатил или е трябвало да заплати именно сумата от 2 150 CAD.
При това положение съждението на митническите органи, че това е договорната
цена на стоката, се явява дотолкова достоверно, колкото и отречената продажна
цена по представената фактура. Казано с други думи, при липсата на съпътстващи
продажбата документи, които да доказват по несъмнен начин условията на
продажбата, договорената и заплатена/дължима цена като условие за продажбата на
внесената стока, подходът на митническия орган за определяне на нова митническа
стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., се явява
незаконосъобразен. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице,
което е в насока, че има съответствие между осчетоводената цена за автомобила и
декларираната такава по МД, а може също да се твърди, че така осчетоводената
цена е платена, с оглед липсата на задължения от страна на
дружеството-жалбоподател към купувача. Все в тази насока и вещото лице е
установило, че счетоводството на „М.ОЙЛ“ ЕООД е редовно водено през процесния
период, т.е. налице е проследимост на стопанските операции.
12.
Независимо от гореизложеното, дори и да е налице обосноваване наличието на
съмнения за цената на стоката, липсата на достатъчно данни за установяване на
несъмнената договорна стойност на стоката, е следвало да бъде преодоляна от
административния орган чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чрез извършване на съответни анализи и сравнения,
каквито в случая липсват. Митническите органи са дължали необходимата грижа, за
да установят действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не
произволно да определят такава на базата на предположения. На това принципно
положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение,
като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразено с
възможностите му (арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, C-263/06q
EU: C: 2008: 128, т. 52). Както вече се посочи, зачитането на правото на защита
е основен принцип на правото на Съюза, който принцип следва да се прилага във
всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ
лицето, към което е насочен (така Решение от 18 декември 2018 г., Soprop,
С-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36). В тежест на митническия орган е да обоснове
определената по чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение стойност на внасяните
стоки. Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната
договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и
подходящ начин становището си досежно елементите, на които административният
орган възнамерява да обоснове своето решение. За целта следва да е надлежно
уведомен адресатът за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално
нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение (в този смисъл
Решение от 13 март 2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по обединени дела С – 29/13
и С – 30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49).
В случая обсъдените изисквания не са
спазени. Макар формално със съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. вносителят да е бил уведомен, че предстои издаване на решение, с
което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация,
правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът не е посочил въз
основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни данните, въз
основа на които възнамерява да определи съответната митническа стойност. Срещу
това обстоятелство е подадено изрично становище, което органът е пренебрегнал и
в резултат е издал административен акт в условията на неизяснена фактическа
обстановка.
Това е така, защото дори и данните от
въпросния сайт да могат да послужат за обосноваване на съмненията на
митническите органи, то за последните не е налице нормативно установено
задължение да определят нова митническа стойност, която е равна на цената,
посочена в сайта. При обосновани съмнения митническите органи, съгласно чл.
140, § 2 от Регламента за изпълнение могат само да приемат, че митническата
стойност на стоките, не може да се определи съгласно член 70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. и да я определят, като приложат последователно букви от а) до г)
от параграф 2 (на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.), докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките, което в конкретния случай се установи, че не е сторено, поради което и
митническата стойност в размер на 3 671,63 лв., се явява незаконосъобразно
определена. А с оглед незаконосъобразното определяне на новата митническа
стойност на процесната стока, незаконосъобразно определени се явяват и сумите
за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва за забава.
13. При това
положение следва да се приеме, че оспореното решение се явява
незаконосъобразно. Това има за последица неговата отмяна.
V. За разноските:
14.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Агенция
„Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски. В конкретния случай по делото са представени доказателства за
заплащане на държавна такса в размер на 50 лева, възнаграждение за вещо лице в
размер на 300 лева, както и адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева.
Възнаграждението за един адвокат, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията ДВ, бр. 68 от 2020 г.) е в размер на 300 лева, а съгласно сега
действащата редакция на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. – 400 лева. При това положение, настоящият състав
преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като
неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществения
обем на предоставена процесуална защита. Ето защо на жалбоподателя се следват
разноски в общ размер на 750 лева, съгласно представения списък.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 32-203995/21.06.2022 г.,
издадено от Директора на ТД „Митница“ Бургас.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„М.ОЙЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Напредък“ № 1, представлявано от управителя М.С.И., сумата от 750
лева, представляваща заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: