РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 31.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: МИРОСЛАВ
МЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 135 по описа за 2020 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против
решение № 117 от 09.06.2020 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 866 по описа за 2019 година на Ловешкият районен съд, с което
трети състав е отменил
Наказателно постановление № 2019-0048717 от 08.08.2019 година, издадено от Директора
на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, като незаконосъобразно.
В касационната жалбата са
наведени доводи, че Районният
съд неправилно е приложил материалния закон, вследствие
на което е достигнал до неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност
на наказателното постановление и го е отменил. Касационният жалбоподател намира за правилен
извода на съда, че е извършено нарушение на чл.63, т.3 от ЗЗП, но неправилно е
преценил случая като маловажен. Излага, че като е издал НП, наказващия орган е преценил, че
нарушението не е маловажен случай, като правилно при отчитане на смекчаващите
отговорността обстоятелства е определил размера на санкцията в нормативно
установения минимум от 500 лв., а по правилото на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се
допуска определяне на наказание под най-ниския размер. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на РС като неправилно и незаконосъобразно
и изцяло потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът - „Куки
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч
в съдебно заседание дава становище за неоснователност на жалбата и пледира да
остане в сила постановения съдебен акт като правилен и законосъобразен. Споделя
изводите на съда, че извършеното
нарушение представлява маловажен случай на административно такова.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, становищата на страните, и като извърши служебна проверка,
на основание чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН и от надлежна
страна съгласно чл.210 ал.1 от АПК.
Същата е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради
което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалбата оплаквания
съдът приема като такива за неправилно приложение на закона по смисъла на
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Предмет
на разглеждане пред Районен
съд - Ловеч е било издаденото от
касатора въз основа на АУАН 2019 № К – 0048717, Наказателно постановление №
2019 – 0048717 от 08.08.2019 година, с което е наложено на ответника в
настоящото производство административно наказание имуществена санкция в размер
на 500 лева, на основание чл.209 от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл.63 ал.3 от същия закон.
Административно наказателната
отговорност е ангажирана за това, че на 20.06.2019 г. при проверката на стопанисвания
от дружеството обект –магазин за втора
употреба в гр.Ловеч, на ул.Търговска №17, проверяващите установили, че на видно
за потребителите място били поставени съобщения за намаление на цените – 30%
дамски дълги панталони и 30% връхни дрехи, като в съобщението за намаление на
цените не бил посочен срокът, през който стоките се проздават на намалени
цени. Прието е, че е допуснато нарушение на чл.63
т.3 от Закона за защита на потребителите. Констатациите от проверката на търговския обект са обективирани в констативен протокол №
К-0123653 от 26.06.2019 г.
Първоинстанционният съд е проявил
процесуална активност и е събрал относимите доказателства по предвиденият в НПК
процесуален ред, въз основа на които правилно е установил фактическата
обстановка. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно
постановление е приел, че от обективна страна формално е налице нарушение по
чл.63 т.3 от ЗЗП, но същото съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счел е, че в конкретния случай няма данни за настъпили вредни последици
за потребителите от това, че не е бил посочен срокът, през който стоките се
продават с намалени цени и формалността
на нарушението не води до извода за неприложимост на института на маловажността. Приел е, че санкцията, дори в минималния си
размер от 500 лева, явно не съответства на извършеното нарушение и се явява
несъразмерно тежка за дружеството, като поставя под финансов въпрос бъдещата му
дейност, което не може да бъде оправдано само с формалността на нарушението. С оглед на което е направил извод, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.
Решението е правилно.
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства.
Между страните по делото няма спор и се установява от всички доказателства, че при проверка на контролните
органи в стопанисваният от дружеството обект
- магазин Барок - дрехи втора употреба, находящ се в град Ловеч, ул.
„Търговска“ №17 било установено, че се предлагат за продажба: употребявани
дрехи - панталони, поли, рокли, блузи, ризи, тениски, якета, потници;
употребявани дамски чанти, като на 20.06.2019г.
на видно за потребителите място в търговския обект е поставено съобщение за
намаление: „-30% дамски дълги панталони“; „-30% връхни дрехи“, без да е посочен
срокът, през който стоките се продават на намалени цени, в нарушение на чл.63 т.3
от Закона за защита на потребителите.
Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд
относно нарушението по чл. 63 т.3 от
Закона за защита на потребителите, като всички доказателства по делото са непротиворечиви, правилно са
кредитирани от РС, съответстват и на изложеното в обстоятелствената част на НП.
Правилно РС е приел, че при тази фактическа установеност визираното деяние в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление,
макар да осъществява формално признаците на административно нарушение се явява маловажно.
В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажни
случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия
във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на
административнонаказващият орган за “маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Тъй като
административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. С
понятията “маловажни” и “явно маловажни” нарушения, законът си служи в
текстовете на чл.28 и чл.39 ал.1 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл.28 от ЗАНН, следва да се приложи правилно закона, като
за целта се отграничат “маловажните” случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН. Когато деянието представлява “маловажен”
случай на административно нарушение, следва да приложи чл.28 ЗАНН. Всъщност
наказващият орган освобождава от административнонаказателна отговорност, което
не почива на преценка по целесъобразност. Преценката за “маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с
практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6 ал.1
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато
решава правния спор.
Първоинстонционният съд след
целокупна преценка на доказателствата е изложил в мотивите си защо приема в
конкретния случай наличието на маловажен случай, поради което настоящият състав
не споделя изложеното в касационната жалба, че в процесния случай нарушението
на ЗЗП неправилно е прието за маловажно.
Безспорно, в Закона за
административните нарушения и наказания не е предвиден законен критерий за
маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. По смисъла на чл.93
т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, деянието е маловажен случай
когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случай
на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните
последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В тази връзка решаващият съд е отчел обстоятелството, че няма данни за настъпили вредни последици за
потребителите от това, че не е бил посочен срокът, през който стоките се продават
с посочените намалени цени. Решаващият
състав е съобразил обстоятелството, че обектът е работел от няколко месеца и за
този период не са постъпвали сигнали в КЗП, както и че при извършената на 20.06.2019 година проверка не са били
констатирани каквито и да било други нарушения от страна на търговеца. При тези
обстоятелства наложеното наказание макар
и в минимален размер се явява несъразмерно тежко
и не съответства на характера и тежестта на нарушението, като наложената санкция се явява явно
неоправдана за нуждите на превенцията. Данните по делото сочат, че извършеното
нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С него не са засегнати в сериозна степен обществените
отношения, които са регулирани от Закона за защита на потребителите, т.к. при фактическата
установеност, обективно от него не са последвали някакви неблагоприятни вредни
последици, и правилно РС е приел, че
случаят се явява маловажен и не следва да бъде ангажирана
административно наказателната отговорност
на ответника.
Законосъобразни и правилни са изводите на този съд за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, довели до отмяна на
издаденото НП. Позоваването в касационната жалба на формалността на нарушението не води
до извода за неприложимост на института на маловажността, тъй като
законодателят не е изключил възможността да бъде прилаган този институт по
отношение на формалните нарушения. Изписването на правните текстове в НП на
чл.27 чл.28 и чл.53 от ЗАНН в НП не обосновава извод, че АНО е извършил
преценка за приложимост на сочените разпоредби, поради което твърденията на
касационният жалбоподател в този смисъл са неоснователни и недоказани.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и ал.2 от НПК,
предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като
правилно.
Мотивиран така и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117 от
09.06.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 866
по описа за 2019 година на Ловешкият районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.