№ 583
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Частно наказателно дело №
20215330204377 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на О. А. О. чрез законния му представител Г. И. О. в
качеството му на пострадал чрез повереника адв. А.Б. срещу постановление за
прекратяване на наказателното производство от 14.06.2021 г. по досъдебно
производство № 7/2020 г. на сектор РПТ към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 466/2020
г. по описа на същата прокуратура на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр, чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК – поради липса на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление, като се
излагат съображения за неговата незаконосъобразност. Оспорват се изводите на
прокурора за възприетата фактическа обстановка на базата на автотехническите
експертизи и изводът за липса на престъпление. По-конкретно за възприетата от
вещото лице скорост на процесното МПС, оттам и дължината на опасната зона и
попадането в нея на пострадалия при различна, по-ниска, скорост. Така също се
твърди, че пострадалият е могъл да бъде възприет по-рано, както и през спрели
отстрани на пътното платно автомобил. Затова и се оспорват изготвените експертизи.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото,
съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на
наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално
легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения 7-
дневен срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. II вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на производството няма лице
привлечено като обвиняем.
Установява се, че на 14.01.2020 г. Я. П. управлявал личния си автомобил „Опела
1
Астра“ с рег. № *** в гр. Пловдив. Около 12:00 ч. пътувал по ул. „Батак“ в посока от
юг на север и скоростта му на движение била около 23 км/ч. По същото време
малолетният О.О. бил с майка си Г.О. на десния, източен, тротоар на същата улица
пред № 46. В близост била и лелята на малолетния – А. О.. О. се намирал пред майка
си и се придвижвал със спокоен ход напред в посока към платното за движение на
автомобили, тъй като преди това бил видял дядо си, А. О.. Последният тъкмо паркирал
личния си автомобил на отсрещния, западен, тротоар на улицата. О.О. предприел
пресичане на улицата и навлязъл на платното за движение в момента, в който Я. П. с е
намирал на разстояние около 12,70 – 12,80 м от него. Пресичането на платното О.О.
предприел непосредствено пред паркиран лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.
№ ***, който се намирал в близост до източния тротоар на улицата. Движението на О.
било от изток на запад, от дясно на ляво спрямо движението на Я. П., така че между
пострадалия О. и водачът П. се намирал описания спрян лек автомобил. Когато
водачът бил на около 7,70 – 7,80 м от пострадалия, последният излязъл иззад
паркирания автомобил и бил възприет от П.. В този момент Я. П. задействал екстрено
спирачната система на автомобила си. Въпреки това обаче той не успял да установи
автомобила си по-рано и между него и пострадалия настъпил удар в предната дясна
част на автомобила, в областта на предния десен фар, странично. От удара О. паднал
на платното за движение, а П. преустановил движението си. Веднага била оказана
помощ на О.О. от майка му, леля му и дядо му. Последният незабавно откарал
пострадалия до лечебно заведение УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, където му била
оказана медицинска помощ. Сигнал за настъпилото произшествие бил подаден именно
оттам. Мястото на събитията били посетени от служители на МВР и бил извършен
оглед а местопроизшествие.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза, която установила, че на пострадалия било причинено
счупване на лявата подбедрица в крайната й част, което е наложило имобилизация,
което е довело до трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник по
смисъла на чл. 129 от НК за около 5-6 месеца при правилно и обичайно протичащ
оздравителен процес, като причиненото телесно увреждане се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Изготвени са и две технически експертизи – автотехническа и допълнителна
автотехническа експертиза. И в двете вещото лице посочва от техническа гледна точка
като основна причина за настъпването на ПТП навлизането на пешеходеца на пътното
платно по начин, в момент и място, когато това не е било безопасно. Вещото лице е
дало заключение, че водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като при
навлизането на пострадалия на платното той е попаднал в опасната зона за спиране,
която е установена на 10,77 м. Разстоянието от мястото на реакция до мястото на удара
е установено на около 7,80 – 7,85 м., следователно е по-малко от опасната зона за
спиране. Посочва се, че пешеходецът е бил видим, когато се е намирал 9,14 м. от
мястото на удара, т.е. отново в опасната зона за спиране. Вещото лице е определило
скоростта на движение на автомобила преди ПТП и в момента на удара е била около 23
км/ч, а спирачната система е била в процес на задействане в момента на удара, но
ефективното й действие е започнало след удара. В заключението си вещото лице
обсъжда методите за определяне на скорост според класификацията на Ashton при ПТП
с пешеходец. Изключва по спирачни следи, доколкото липсват такива, , по разстояние
на отхвърляне на пешеходеца, тъй като няма такова при удара, по деформациите върху
автомобила, защото не са фиксирани деформации, по травмите на пострадалия,
доколкото няма достатъчно технически данни, и формира изводите си за скоростта на
2
движение по единствения останал метод – по свидетелски показания, като е взел тези
на водача П.. Отразил е, че тази скорост съответства на механизма на произшествието
и не противоречи на обективните данни по делото. Вещото лице е взело предвид, че
височината на спрелия лек автомобил е 1,60 m, а височината на пешеходеца – 1,30 m и
видимостта на водача към пешеходеца е, когато се намира на разстояние от мястото на
удара 9,14 m. Така също на разстояние 15,58 m от мястото на удара спрения лек
автомобил не е пречка за видимостта към пешеходеца, но в следващия момент не е бил
видим за водача именно заради паркирания лек автомобил. Вещото лице сочи, че
скоростта на движение е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка при движение в светлата част на денонощието. Предотвратяването на ПТП
е било възможно само при движение със скорост по-ниска от 15 км/ч, в момента на
забелязване на пешеходеца и реагиране чрез екстрено задействане на спирачната
система.
Съдът напълно споделя фактическите изводи на държавното обвинение, които
намира за установени въз основа на събрания доказателствен материал и след
задълбочен и последователен анализ. Същите са основани на събраните по делото
доказателства, а именно протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум
(л. 16 и сл., л. 27 и сл.,), показанията на свидетелите А. Т. (л. 32), Ю. Ч. (л. 33), Я. П. (л.
34, 150), А. О. (л. 40, 156), А. О. (л. 41, 155), Г.О. (л. 42, 153), А. О. (л. 45), констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и план-схема към него (л. 86), справка за
нарушител/водач (л. 88), справка от техническо средство тип дрегер (л. 89), протокол
за следствен експеримент ведно с албум към него (л. 157 и сл.), съдебномедицинска
експертиза по писмени данни (л. 47), автотехническа експертиза (л. 53) и допълнителна
автотехническа експертиза (л. 166) и останалите събрани на досъдебното производство
писмени доказателства.
Съгласно приетата фактическа обстановка районният съд намира, че изводите на
прокурора за липса на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК поради несъставомерност на деянието са правилно изведени, а постановлението му
законосъобразно.
Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на наказателното
производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че
обвинението не е доказано. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
НПК - когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на
съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е
образувано досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на
деянието като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да достигне
до тези изводи, представителят на държавното обвинение, а и съдът при проверката за
законосъобразност на прокурорския акт, следва да извърши анализ и преценка на
всички събрани по делото данни и доказателства. Като въз основа на тях да изгради
своите правни и фактически изводи. При противоречия на доказателствените
материали следва да изложи съображения защо едни се приемат, а други се отхвърлят.
При неизяснена и противоречива фактическа обстановка - да събере допълнително
доказателства, когато това е възможно, или да прекрати наказателното производство на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – ако обвинението не е доказано. Съгласно чл. 14,
ал. 1 от НПК органите на наказателния процес вземат решенията си само след като е
извършено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
Това е и предпоставката за законосъобразно прекратяване на наказателното
производство при несъставомерност на деянието.
Естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява на съда да
3
допълва и/или подменя суверенната преценка на прокурора, в случай че същата е
изведена обосновано на базата на събрания доказателствен материал. В разглеждания
случай тази преценка е формирана в резултат на достатъчност на доказателствения
масив. На досъдебното производство е проведено пълно, всестранно и обективно
изследване на обстоятелствата по делото, въз основа на които може да се направи
обоснован извод за липсата за осъществяване на състав на престъпление по чл. чл. 343,
ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. В този смисъл категоричен е експертът, че от
момента на възприемане на пострадалия от водача пред спрения лек автомобил, той не
е имал техническата възможност чрез екстренно спиране да избегне сблъсъка, т.е.
ударът е бил неизбежен, тъй като предвид обстоятелствата пострадалият е попаднал в
т.нар. „опасна зона“ на автомобила, в която водачът не може да го установи на едно
място.
Прокурорът е изложил анализ на събраните доказателства, който съдът намира
за правилен и следва само да бъдат отбелязани основните точки. Така еднопосочни и
категорични са доказателствата по делото, че пострадалият е навлязъл на място и във
време, когато това не е било безопасно, като водачът на лек автомобил „Опел Астра“
не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като при
навлизането си пострадалия е попаднал в т.нар. „опасна зона“ за спиране, т.е. дори и да
е задействал спирачната система автомобилът не би могъл да се установи преди
пешеходецът и ударът е бил неизбежен. Това обстоятелство безспорно се дължи на
спрения отстрани на пътя лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***, който е
ограничил видимостта на водача П. и в зоната зад който автомобил се е намирал и
придвижил към пътното платно пострадалия О.О.. Установява се безспорно, че
движението на пострадалия и неговата майка е било с нормален ход, в който смисъл са
показанията на Г.О.. По категоричен начин се установяват настъпилото произшествие,
мястото му, зоната на удара в областта на автомобила на водача П., както и
причинените вреди на пострадалия, в който смисъл еднопосочни са всички събрани
както писмени, така и гласни доказателства и доказателствени средства.
С оглед на това мотивите на съда следва да бъдат концентрирани по правната
страна на спора около възраженията в жалбата на законния представител на
пострадалия относно изготвената на досъдебното производство автотехническа
експертиза и правните изводи на прокурора.
Съдът намира за обосновано решението на прокурора да се довери на експерта
относно скоростта на лек автомобил „Опел Астра“. Това решение по необходимост се
обуславя от приемане на заключението на вещото лице за пълно и обосновано. За
такова го намира и съда. Експертът е приложил всичките си познания за установяване
на обективната скорост на движение на водача П., като последователно е изключил в
съответния ред всички други възможности за формиране на технически изводи за това
и едва след това е възприел тази от гласните доказателства по делото. Така е стигнал до
извод, че лека автомобил „Опела Астра“ с рег. № *** се е движил със скорост от 23
км/ч. Това само по себе си не може да характеризира заключението му за неправилно
или необосновано. Съдът намира, че изводите на вещото лице за скоростта на П.
съответстват на останалите доказателства по делото, а това са свидетелите А. О. и А.
О., които споделят, че автомобилът на П. се е движил бавно, както и на липсата на
повреди по автомобила на водача, отхвърлянето на пострадалия на разстояние от него
и травмите му. Същевременно липсват данни скоростта на водача да е била по-малка, а
хипотетичната възможност това да е така не е основание за допълнително изследване.
В този смисъл съдът счита, че са положени всички усилия за установяване на скоростта
на движение на лека автомобил „Опела Астра“ с рег. № ***. Оттам и изводите на
4
прокурора са обосновани.
При това положение се поставят въпросите могъл ли е водачът да възприеме на
по-ранен етап пострадалия и бил ли е длъжен да се движи със скорост по-ниска от
установената, така че да избегне удар. Съдът намира отговора на последния
категорично за отрицателен.
Преди всичко не се установява от доказателствата, а и не може да бъде
установено с категоричност дали видимостта на водача е била ограничена само от един
спрян автомобил. В тази връзка показанията на свидетелката Г.О. са във връзка да е
имало и други спрени автомобили. От друга страна обаче останалите свидетели сочат
да е бил спрян само лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***. Във връзка с
горното се приема действително да е бил спрян поне посочения автомобил. Въз основа
на това и вещото лице е изготвило и допълнителната си автотехническа експертиза, в
която е отразил, че когато водачът П. се е намира на разстояние от 15,58 м до 10,77 м
от пострадалия последният е бил видим за него. След това обаче той е попаднал в
зоната на спрения автомобил и е бил скрит от него, доколкото пострадалия О.О. е
висок 1,30 м, а височината на спрения автомобил е 1,60 м. Същевременно се
установява, че пострадалият се е движил с нормален ход две-три крачки разстояние от
своята майка, в който смисъл са показанията на последната. Следва да се посочи, че от
данните по делото, а именно изготвените албуми към протокол за оглед на
местопроизшествие, към протокола за следствен експеримент, както и допълнителната
АТЕ, се установява във вектора на видимост на водача към входа на ул. „Батак“ № 46
да се намират постройки, издадени към пътното платно. Въз основа на това съдът
счита, че водачът П. не е има обективната възможност да възприеме пострадалия О.
при хода му към пътното платно през цялото му време на движение, а оттам и не е бил
длъжен да се движи със скорост по-ниска от установената. Дори обаче да се приеме, че
в някакъв момент от движението му пострадалият е бил видим за П., то съдът отново е
на мнение, че водачът не е бил длъжен да намали скоростта. От една страна
пешеходецът е имал нормална скорост на движение, която не предполага възникването
на опасност на пътя, както и е бил под контрола на неговата майка, която е била е
непосредствена близост до него. Оттук и водачът не би могъл да предполага и да
предвижда внезапното появяване на пешеходец на пътя пред него. По същото време
той е загубил пълна видимост към пострадалия, тъй като последният е бил изцяло
закрит от намиращия се наблизо спрян автомобил. По тези причини може да се
заключи, че П. не е бил длъжен да съобрази скоростта си с наличната обстановка и да я
намали, предвиждайки внезапното появяване на пешеходец пред него.
Макар и да се установява обективният състав на престъплението, за което се
води наказателното производство, не се установява субективната му страна. В този
смисъл се обуславят изводите за осъществяване на случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК.
Съдебната практика /с Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о. на ВС/ съвсем
ясно посочва критериите на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Случайното
деяние представлява обратната страна на небрежността, т.е. на съдържанието на двата
признака на небрежността: а) обективен - деецът е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици и б) субективен - деецът е могъл да
предвиди последиците.
Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е.
това, което деецът е бил длъжен да предвиди. За да се прецени дали деецът е бил
длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса. Първо,
5
какво поведение дължи субектът в дадения случай. Дължимото поведение се определя
от правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени от
обществената практика, науката,техниката и най-често са изрично закрепени в
нормативен акт. Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва да
прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила
изключва небрежността и изобщо вината. Обратно - нарушаването на правилата за
изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е проявил дължимата грижа.
Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и в какво се е
изразило това отклонение. При небрежността деецът нарушава правилата за
изпълнение на съответната дейност и от това за него възниква задължението да
предвиди общественоопасните последици на своето деяние.
В конкретния случай правилата, които е следвало да съобразяват участниците в
движението, включително и пешеходците, са тези регламентирани в Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/. Водачът на лекия автомобил е следвало да съобрази
скоростта си на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Съдът намира, че водачът е спазил всички коментирани правила, като се е
движил със съобразена с пътните условия и обстановка скорост и с разрешена скорост,
като се е съобразил с конкретните условия на видимост, така че да бъде в състояние да
спре при всяко видимо препятствие. Съвсем друг е въпросът, че пострадалият не е бил
видим за водача по причини стоящи извън последния, т.е. по обективни причини.
Затова и той не се отклонил от дължимото поведение. Следователно отсъства
субективния признак за осъществяване на деяние по непредпазливост в своята си
форма на небрежност, защото, когато е бил длъжен, водачът се е съобразил с
регламентираната материя от обществени отношения. Оттам и не следва да се обсъжда
дали е могъл да предвиди настъпилите негативни общественоопасни последици, а
именно телесната повреда у пострадалия.
Затова и съдът намира, че поради съобразяването си с правилата на поведение и
поради поведението на пострадалия, водачът не е бил длъжен да предвиди, че
пострадалият ще предприеме пресичане на пътя, не го е възприел в момента на
стъпване на пътното платно по независещи от него причини – липсата на пряка
видимост към пострадалия в този момент, и затова не е могъл да предвиди ще настъпи
ПТП между неговия автомобил и пешеходецът с телесни увреждания на последния.
Неоснователни са и възраженията за необективно и непълно разследване на
обстоятелствата по делото. Именно по искане на пълномощник на законния
представител на пострадалия е била назначена и изготвена допълнителната
автотехническа експертиза, както е извършен и повторен разпит на свидетелите по
делото. Не се откриват основания и данни да не се даде вяра на заключенията на
вещите лица.
В цялост изложените от прокурора правни аргументи се обуславят от приетата
фактическа обстановка и се установяват по несъмнен и категоричен начин от
доказателствата по делото, кореспондират с тях и това води до обоснованост на
прокурорския акт. В хода на разследването са положени достатъчно усилия от страна
на разследващите органи по установяване на всички обстоятелства, имащи отношение
6
към обективната страна на престъплението.
При така изложените съображения съдът намира, че тъй като по делото е
проведено обективно, всестранно и пълно разследване и е извършен обоснован правен
анализ на всички данни от обективна страна на престъплението, изводът на прокурора
за несъставомерност на деянието като основание за прекратяване на наказателното
производство е обоснован и правилен. Поради това и обжалваното постановление
следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРДЖАВА постановление за прекратяване на наказателното
производство от 14.06.2021 г. по досъдебно производство № 7/2020 г. на сектор РПТ
към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 466/2020 г. по описа на Районна прокуратура
Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр, чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради липса на
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив по реда на чл. 243, ал. 7 от
НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7