Решение по дело №438/2018 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 51
Дата: 26 март 2019 г. (в сила от 22 октомври 2019 г.)
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20187130700438
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е ШЕНИЕ

гр. Ловеч, 26.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:        

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №438 по описа на съда за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане и чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 3607/14.12.2018 г. подадена от К.Н.Н. с ЕГН**********,***, против Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ЛТ/2872/19.10.2018 г. издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Луковит, с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление на твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019 г. Заповедта е потвърдена  с Решение №11-РД04-0861/13.11.2018 г. издадено от Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане” /РДСП/ град Ловеч.

Към жалбата административния орган е приложил копие от цялата преписка.

Оспорващата моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Навежда доводи, че това, че не е намерена на адреса при посещението на социалните работници, не е основание за отказ.

Ответната страна, Дирекция „Социално подпомагане” гр. Луковит, редовно призована, се представлява от ю.к. И., оспорва подадената жалба.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От правна страна, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства. Съгласно чл. 12, ал. 4 ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с Правилника за прилагане на този закон, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Въз основа на тази законова делегация е приета Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, в която са регламентирани условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон.

Чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление определя условията при които за лицата възниква право на целева помощ за отопление. Освен основното изискване за наличието на доходи в размера на диференциран минимален доход за отопление в предходните 6 месеца, разпоредбата въвежда и допълнителни условия лицата да отговарят на условията на чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП безработните лица трябва да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

Според § 1, т. 2 от ДР на ППЗСП "Семейството" включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20- годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак, а според  § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП, съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като семейство, като съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗСП "съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес.

При прилагане нормата на  § 1, ал. 2 от ДР ППЗСП е необходимо да се установят кумулативно изискуемите предпоставки за "съжителстващи лица" по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗСП - лицата да живеят съвместно, да обитават едно и също жилище, и да са регистрирани на един адрес.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗСП, чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и чл. 4 ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. целевите социалните помощи за отопление се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадено от лицето до Дирекция "Социално подпомагане". В декларацията лицата посочват изпълнението на условията за получаване на помощта, за която кандидатстват, и прилагат писмени доказателства към нея. Във всички образци е включено изрично предупреждение, че при вписване на неверни данни се носи наказателна и гражданска отговорност.

Съдът, след като се запозна с преписката по делото, установи следното от фактическа страна:

На 26.09.2018 г. жалбоподателката е подала заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво /лист 16/. В декларацията е посочила, че живее с непълнолетното си дете Г.В.И. и съжителства с Б.П.Ц., майка, на адрес гр.Луковит ул. ****.

Към заявлението е представена Заповед за освобождаване №1141/03.04.2018 г. издадена от „Астон Сервиз“ ООД за прекратяване на трудовото правоотношение на Н..  Няма представени доказателства за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ за периода от пет месеца от 03.04.2018 г. до 26.09.2018 г., нито доказателства за дохода на лицето за предходния период от 03.03.2018 г. до 03.04.2018 г., няма представени данни за дохода на съжителстващото лице Б.Ц. по т.V от заявление-декларацията.

Служители на Д“СП“ Луковит, социални работници К. и Г., разпитани по делото като свидетели, са посетили дома на адрес гр.Луковит ул.*** за извършване на социална анкета. При посещението социалните работници са разговаряли с Б.Ц., която ги уведомила, че К.Н. не живее на този адрес, а живее с мъж на семейни начала на друг адрес в гр.Луковит.

За резултатите от посещението е изготвен Социален доклад /лист 19/ от социален работник на ДСП-Луковит. С доклада е направено предложение по подадената декларация да се откаже отпускането на целева помощ, поради неотговаряне на условието по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП и чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ЗСП, тъй като заявителката не е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ поне 6 месеца преди подаване на заявление – декларацията, не е представила доказателства за доходите си и доходите на съжителстващите лица, и по данни от майка й същата не живее на посочения в заявлението адрес, а живее на друг адрес на семейни начала. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ППЗСП не се изисква  регистрация по ал. 1, т. 7 в дирекциите "Бюра по труда" за отпускане на месечни помощи на лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП.

Административният орган не оспорва обстоятелството, че непълнолетното дете на жалбоподателката Г.В.И. страда от заболяване и е с призната нетрудоспособност 62% съгласно ЕР на ТЕЛК №1395/31.05.2017 г.

Със Заповед №ЗСП/Д-ОВ-ЛТ/1919/09.10.2018 г. /лист 17/ като се позовава на подадената декларация и изготвения социален доклад,  директорът на Д”СП” гр.Луковит отказва да отпусне целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2018/2019 г. на жалбоподателката. Мотивът за отказ е, че заявителката не е декларирала лице, с което живее на семейни начала на друг адрес в гр.Луковит, поради което не може да се прецени правото на подпомагане.

Заповедта е връчена на жалбоподателката.

С жалба от 05.11.2018 г. /лист 14/ заповедта за отказ е обжалвана по административен ред пред Директора на РД”СП” гр. Ловеч.

С Решение № 11-РД04-0861/13.11.2018 г. /лист  6/ директор на Дирекция РДСП гр.Ловеч отхвърля жалбата, като потвърждава заповедта за отказ като законосъобразна.

Решението е връчено на лично на жалбоподателката на 27.11.2018 г. на адрес в с.Карлуково ул.*** /лист 8/.

Видно от придружителното писмо №11-11-00-0803/13.12.2018 г. жалбата до съда против Заповед №ЗСП/Д-ОВ-ЛТ/2872/19.10.2018 г. е подадена чрез административния орган, но върху нея не е поставен входящ номер и дата. В придружителното писмо се сочи, че жалбата е с вх.№11-94К-00-0756/12.122.018 г. /лист 2/.

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.

Постановен е след изготвен Социален доклад на служител в Д "СП" – Луковит, с който е направено предложение да не се отпуска целева помощ на Н., поради обстоятелствата, че не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, тъй като жалбоподателката не е регистрирана като безработна в Д"БТ" най-малко 6 месеца преди подаване на молба-декларацията за отпускане на целева социална помощ и при направената социална анкета е установено, че не живее на посочения адрес и не съжителства с майка си Б.Ц..

Като единствено основание за отказ в издадената Заповед е посочено обстоятелството, че Н. не е декларирала лице, с което живее на семейни начала. Посочените в Социалния доклад фактически основания не са взети предвид от административния орган при издаване на заповедта.

Заповедта е формално мотивирана, посочени са фактически и правни основания за отказа: чл. 12, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗСП, поради  недеклариране на лице, с което заявителката живее на семейни начала на друг адрес в гр.Луковит.

За да е налице съжителство /било то на семейни начала или не/ по смисъла на ЗСП, е необходимо да са установени кумулативно няколко предпоставки за "съжителстващи лица" по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗСП - лицата да живеят съвместно, да обитават едно и също жилище, и да са регистрирани на един адрес. Няма данни за установена адресна регистрация на заявителката на друг адрес в гр. Луковит или друго населено място в хода на административното производство.

В чл. 27 ППЗСП е регламентирано императивно извършването на определени процесуални действия при отсъствие на заявителя от посочения адрес във връзка с извършването на социална анкета и изготвянето на социален доклад.

Няма данни по делото административният орган да е спазил нормите на чл. 27, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСП.

От приложената административна преписка и изложените в заповедта мотиви не става ясно поканена ли е заявителката да се яви в ДСП – Луковит за изясняване на обстоятелството, какъв е настоящият й адрес /с представяне на удостоверение от съответната община/ и с кого реално съжителства на този адрес /предоставяне на данни от общината за лица със същия постоянен или настоящ адрес/, направен ли е опит на социалните работници да се свържат с нея на установения адрес в с.Карлуково за връчване на покана по реда на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП.

От разпита на свидетелите пред съда се установи, че административният орган е установил адреса на заявителката в с.Карлуково по данни от лица, живеещи на адреса, посочен в заявлението-декларация, а данните, че заявителката живее на семейни начала на друг адрес в гр.Луковит, са предоставени от майка й Б.Ц., но няма данни да е уведомявана заявителката да се яви лично в ДСП-Луковит по реда на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП за изясняване на тези обстоятелства, като свидетелите заявяват /лист 40/, че не са поставяли съобщение при посещението си на адреса в гр.Луковит.

В рамките на проведената социална анкета по чл. 27, ал. 1 и 2 ППЗСП по смисъла на това понятие, даден в определението по § 1, т. 11 ДР ЗСП, административният орган, чрез съответния социален работник, разполага с обективна възможност и е длъжен да установи по предвидения ред и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, които имат значение за социалното подпомагане - както за отпускане на помощта, така и за отказ да бъде отпусната.

Основанието за отказ очевидно е чл. 27, ал. 5 от ППЗСП поради невъзможността да се извърши социална анкета и невъзможността да се извърши преценка на обстоятелството, отговаря ли лицето на условията по Наредбата, а не посоченото такова в заповедта чл. 12, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗСП, тъй като заявителката не декларира лице, с което живее на семейни начала на друг адрес в гр.Луковит.

При постановяване на отказа не са изпълнени изискванията на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП.

 Заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, като не е са спазени нормите на ал. 3 и ал. 4 от чл. 27 от ППЗСП при извършване на анкетата и изготвяне на социалния доклад. На следващо място формалните мотиви на заповедта са равнозначни на липсата на мотиви, при което заповедта страда от липса на форма по чл. 59, ал. 2 от АПК.

С оглед изложеното съдът счита, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но не е мотивирана и е издадена в нарушение на процесуалните правила, без предварително изясняване на фактите по случая по предписания от ППЗСП ред, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и до противоречие с целта му, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение по приложението на закона.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ЛТ/2872/19.10.2018 г. издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Луковит, с която на К.Н.Н. с ЕГН**********,*** е отказано отпускането на целева помощ за отопление на твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019 г., потвърдена с Решение №11-РД04-0861/13.11.2018 г. издадено от Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане”  град Ловеч.

ВРЪЩА преписката на административния орган Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Луковит за ново произнасяне по подаденото заявление при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

         Решението подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

         Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

                                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: