№ 70
гр. П., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220104192 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.150 СК.
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Я. Д.
М., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си З. М. М., ЕГН
********** и двамата с адрес: с. Г., ул. "****" № 35, чрез адвокат А.Б. от АК П., със съдебен
адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ № 8, ет.1, ап.3, против Д. С. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Г., обл. П., ул. „28-ма“ № 51.
В исковата молба се твърди, че с решение № 503/20.06.2013 г. по гр. д. № 1455/2013 г.
по описа на районен съд П. ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца, в
размер на 100 лева, до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й.
Сочи се, че оттогава изминали няколко години, през които релевантните
обстоятелства са сериозно променени. Ищецът бил вече на почти седемнадесетгодишна
възраст, със завишени нужди от парични средства за издръжка, с оглед осигуряване на
необходимите му за живот храна, облекло, учебни пособия и др.. Твърди, че бил редовен
ученик в 11 клас в Професионална гимназия по механоелектротехника в гр. П. и се налагало
ежедневно да пътува от с. Г. до гр. П., което било свързано с допълнителни разходи. Сочи,
че цените на всички стоки и услуги се повишили, с оглед нормалните инфлационни процеси
и сумата в размер на 100 лева към настоящия момент се явявала крайно недостатъчна за
задоволяване дори и на малка част от нуждите на ищеца от парични средства, както за
самото му изхранване, набавяне на дрехи и обувки, така и за закупуване на учебници,
учебни помагала, тетрадки и пособия. Ежедневно са му били нужни около 10 лева за джобни
пари. Освен това от около две години на ищеца било констатирано хронично заболяване -
1
астма, за което са необходими допълнителни средства за лекарства и здравословен режим и
диета. Посочва, че майка му осигурявала средства за издръжката му, най-вече с помощта на
нейния баща, но тя не работила към настоящия момент и нямала доходи. Същевременно
ответникът бил работоспособен, работил по трудов договор, получавал редовно немалко
възнаграждение, нямал задължения към други низходящи, и е в състояние да поемел дял от
необходимата на сина му издръжка в един по-реалистичен размер.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да допусне увеличение на месечната издръжка както следва: от 100 лева, същата да
бъде увеличена на 300 лева, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба в
съда, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява З. М. М., майка на
ищеца и адвокат Б. от АК П., която моли съда да уважи исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който иска от съда да
постанови решение, с което да увеличи размера на дължимата издръжка до минималния
според СК.
Твърди, че живее с Н. Т. Д. от 2012 г. на съпружески начала в дома на родителите му
в с. Г., като от съвместното им съжителство имат син С. Н. Д., роден на 31.07.2013 г., за
който се грижили. Сочи, че полагал грижа и за другите две деца на Н. – Е., роден на
17.05.2004 г. и Ц., родена на 24.08.2007 г.. Сочи, че полагал грижи за семейството си.
Твърди, че през 2021 г. Н. претърпяла две операции - едната в МБАЛ-П., другата в УМБАЛ
„К.”-П. и била в продължителен отпуск за временна нетрудоспособност. Сочи, че работил и
получавал минимална работна заплата. Сочи, че са децата на Н. общината изплащала
издръжка в размер на по 80 лева за дете.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се
явява лично и с адвокат М. от АК П.. Молят съда да отхвърли исковата претенция за сумата
над минимално дължимата издръжка. Претендира разноски.
Контролиращата страна Д „СП“ П. не изпраща представител и не ангажира
становище извън депозирания социален доклад.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ответникът е родител – баща на Я. Д. М., както и че с
Решение № 503/20.06.2013 г. по гр. д. № 1455/2013 г. по описа на районен съд П.,
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си Я.Д., в размер на 100 лева,
до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й.
От представеното удостоверение за раждане серия Р № 000062/20.01.2005 се
установява, че Я.М. е роден на 16.01.2005 г. с баща ответникът Д. С. М. и майка З. М. М..
2
От удостоверение изх. № 98/01.12.2021 г. се установява, че Я.М. е ученик в XI клас,
дневна форма на обучение в Професионална гимназия по механоелектротехника – град П.,
през учебната 2021/2022 г., специалност „Автотранспортна техника“.
По делото е приложена рецептурна книжа на Я.М., от която се установява, че е
диагностициран с „Астма“, вида и количеството на медикаментите, които е взимало детето.
От представените и приети по делото удостоверения за раждане на децата Е. Х. А. и
Ц. Христова Асенова се установява, че тяхна майка е Н. Т. Д., а техен баща Х. Ц. А.. От
удостоверение за раждане № ********** от 02.08.2013 г. на общ. П. се установява, че като
майка на детето С. Н. Д. е вписана Н. Т. Д., а в полето „баща“ не е записано нищо.
От удостоверение с изх. № 40/10.12.2021 г. издадено от „ХМГ А.“ ЕООД, се
установява, че ответникът е получавал следното брутно трудово възнаграждение за периода
месец юли 2021 г. до месец декември 2021 г., както следва: месец юли – 651,78 лева, месец
август – 650 лева, месец септември – 650 лева, месец октомври – 650 лева, месец ноември –
650 лева и месец декември – 650 лева, или общо за периода – 3901,78 лева. Посочено е, че
нетното възнаграждение за периода е в размер на 3027,71 лева.
По делото е представен социален доклад, от който се установява, че основните грижи
за Я.М. се полагат от неговата майка с помощна на нейните родители. Посочено е, че страда
от „Астма“ и често посещава доктор. Задоволени били основните битови потребности от
храна, облекло, здравни грижи и образование.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е допуснат до разпит в
качеството на свидетел лицето М. Я. М. – дядо на ищеца и баща на майка му. От
показанията му се изяснява, че ответникът заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева,
от която сума 100 лева издръжка съгласно решението, с което е осъден да я заплаща, а
останалите 20 лева били за издръжката, която имал да заплаща за минал период. Посочва, че
майката на Я. работила на повикване в сферата на земеделието, като скоро не е повиквана и
нямала доходи. Сочи, че Я. бил ученик в гр. П.. „Механо-техникум“. Споделя, че той и
съпругата му помагали в отглеждането на детето. Изяснява каква парична сума според него
е необходима за месечната издръжка на детето – „около 700 лева“, както и, че му дават
всеки ден джобни „около 10-15 лева“ и, че еднопосочният автобусен билет до гр. П. бил в
размер на 2,80 лева, а месечната карта „48-50 лева“. Твърди, че бил болен и всеки месец
закупуват лекарства в размер на 30-40 лева за лечението на Я.. При анализът на
свидетелските показания, съдът съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК и намира същите за
логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, поради
което следва да ги кредитира в цялост.
По делото е разпитана като свидетел Ж. И. М. – майка на ответника и баба на ищеца.
От показанията й се установява, че ответникът плащал редовно дължимата издръжка на
Я.М., както и че се грижил за всичките си деца, като семейството било шестчленно.
Посочва, че най-малкото дете било общо на ответника и Н.. Сочи, че последната работила
на повикване. Изяснява, че синът й започнал скоро да работи. Споделя, че синът й и жена му
3
трудно се справяли с всичките деца. При анализът на показанията съдът съобрази
разпоредбата на чл.172 ГПК и счита, че не следва да бъдат кредитирани в частта, в която
заявява, че ответникът има общо дете с Н. – неговата съжителница, тъй като това се
опровергава от представените писмени доказателства - удостоверение за раждане №
********** от 02.08.2013 г. на общ. П.. В останалата част като логични и последователни
следва да се кредитират.
Ответникът е изслушан в съдебното заседание, като заявява, че не припознал детето
С. Н. Д., но е бил негов баща.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Текстът на чл.150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на обстоятелствата въз основа,
на които е била определена издръжката. Размерът на издръжката се определя от
съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане.
В настоящия казус, съдът приема, че от влизането в сила на съдебното решение, с
което е определена месечна издръжка на детето Я.М. в размер на 100 лева – 20.06.2013 г. до
настоящият момент е изминал период от близо осем години и половина. Безспорно през това
време детето е пораснало и понастоящем е на седемнадесет години и е ученик в 11-ти клас.
Съответно са нараснали и то съществено нуждите му от храна, дрехи, обувки, спортни
принадлежности, учебни помагала, и др.. Нуждае се и от средства за да може да пътува до
гр. П., където учи. Освен за тях детето има нужда и от средства за разходки и развлечения в
свободното време. Не на последно място от събраните по делото доказателства се установи,
че има нужда и от закупуването на лекарства в размер на 30-40 лева месечно /показанията
на свидетеля М. М./.
В този смисъл съдът намира, че от присъждането на издръжката до настоящия
момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането,
възпитанието и обучението на непълнолетното дете - обстоятелство, обуславящо
увеличаването на размера на присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите
на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на
родителя, съгласно общата разпоредба на чл.142, ал.1 СК. Ал. 2 на същия текст предвижда,
че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата.
В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди свързани
с отглеждането, възпитанието и обучението му /детето има допълнителни разходи за
придвижването си до гр. П., където учи/, неговото здравословно състояние – страда от
4
„Астма“. Взема предвид и възможностите на двамата родители, дължащи издръжка.
Съобразява обстоятелството, че през процесния период от време, а и понастоящем,
непосредствените грижи за детето са осигурявани основно от неговата майка, при която то
живее и която понастоящем не получава трудови доходи. Отчита и събраните по делото
доказателства, че ответникът получава брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лева
месечно, както и че няма задължения да издържа други лица по закон. В този смисъл съдът
не споделя доводите на ответника, че той следвало да се грижи за децата на неговата
съжителница, както и че едното от тях било тяхно общо дете. Безспорно е, че след като
живее с Н. Д., следва да полага грижи и за нея, респективно за нейните деца, но това не
означава, че не следва да изпълнява задълженията си, които има за отглеждането на
биологичното си дете, едно от които е и заплащането на дължимата издръжка, необходима
му за нормалното съществуване. Не може също само и единствено със свидетелски
показания, съдът да приеме, че детето Сашко Дончев е с биологичен баща ответникът.
При тези данни съдът счита, че за месечната издръжка на непълнолетното дете Д. е
необходима минимум сумата в размер на 400 лева. От тази сума бащата – ответникът Д.М.
ще следва да поеме част в размер на 220 лева месечно. Останалата част ще следва да се
осигурява от майката, която е в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние
/твърдения и данни в противоположния смисъл няма по делото/.
Издръжката ще следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.11.2021 г. /в каквато насока е и искането на ищцовата страна/, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение
на решението за присъдената издръжка.
В тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането на дължимата се
държавна такса върху увеличения /със 120 лева/ размер на издръжката, а именно сумата от
172,80 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковата претенция. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 180 лева.
Ответникът също има правно на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно
на отхвърлената част на исковата претенция. В този смисъл ищецът следва да заплати на
ответника сумата в размер на 120 лева.
Съдът намира, че сторените разноски от страните за заплатено адвокатско
възнаграждение следва да се присъдят по компенсация, с оглед улесняване изпълнението на
съдебния акт и за яснота за страните. /В този смисъл Определение № 599 от 5.11.2018 г. на
ВКС по ч. т. д. № 787/2018 г., II т. о., ТК./.
Във връзка с горното ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 60 лева.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 503/20.06.2013 г. по гр. д. №
1455/2013 г. по описа на районен съд П. ежемесечна издръжка, като увеличава същия от 100
лева на 220 лева и ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., обл. П., ул.
„****“ № 51, да заплаща на непълнолетното си дете Я. Д. М., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на майка си З. М. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: с. Г., , ул.
"****" № 35, ежемесечна издръжка в размер на 220 лева /или увеличение със 120 лева/,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 30.11.2021 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението за присъдената издръжка в увеличен размер.
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., обл. П., ул. „****“ №
51, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС П. държавна
такса върху увеличения размер на издръжката, а именно сумата от 172,80 лева.
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., обл. П., ул. „****“ №
51, да заплаща на дете Я. Д. М., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка
си З. М. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: с. Г., , ул. "****" № 35 сумата в размер на 60
лева сторени разноски в производството по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6