Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 17.10.2014 г.
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VІ-ти граждански състав в публично заседание на 18-ти септември през две
хиляди и
четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Балджиева
при секретаря Г.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2378 по описа
за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг” ООД, поддържа в исковата си
молба, че е собственик на лек автомобил Ауди, модел А8, с Д.К.№ СА 7934 КТ, който бил даден за ползване в
условията на лизинг на С.И.Д., въз основа на договор за финансов лизинг
№*********. Самият автомобил бил предаден на ответника с подписване на
приемо-предавателен протокоол от
17.09.2007г. Твърди, че на 11.10.2008г. в гр.Русе Д. при управление на описания
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила -2.95 промила е
причинил пътно-транспортно произшествие.
По време на проведеното разследване
е установено, че в резултат на неспазване на Закона за движение по пътищата-
чл.15 ал., чл.20, ал.1 и ал.2 Д. е причинил по непредпазливост значителни
имуществени вреди върху лек автомобил Ауди, модел „А8", с рег.№ СА
7934 КТ, собственост на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг" ООД, реализирайки по този начин
престъпления по чл.3436, ал.1; чл.343, ал.1, буква"а", във връзка с
чл.342, ал.1, пр.З от НК. Причинените на
„Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг" ООД вреди от тези престъпления са оценени на сума в размер на 13
131.93 лева. Счита, че тези вреди са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, причинено от извършеното престъпление,
което е установено с влязла в сила присъда.
Заявява, че за извършеното деяние, Районен съд - гр.Русе, по НОХД №
1907/2010г. е постановил присъда, с
която С.Д. е бил признат за невинен и е бил оправдан за
извършените престъпления по чл.343б, ал.1; чл.343, ал.1, буква"а", във връзка
с чл.342, ал.1, пр.З от НК. Поради протест на прокурор при Районна прокуратура пред Окръжен съд - гр.Русе е
образувано въззивно производство и с
присъда, постановено на 10.02.2011 г, по ВНОХД № 58 по описа на 2011г.,
отменя постановената от РС - Русе присъда и вместо нея постановява нова присъда, според която признава С.Д. за виновен за това, че на 11.10.2008 г, в гр.Русе, при управление на
лек автомобил Ауди, модел „А8", с рег.№ СА 7934 КТ, собственост на „Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг" ООД, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила - 2.95 промила, установено по надлежния ред (по Наредба № 30/27.06.2001
г. на МЗ, МВР и МП) е извършил престъпления, обявени за наказуеми в чл.343б, ал.1;
чл.343, ал.1, б"а", във връзка с чл.342, ал.1, пр.З от НК, при което
го е осъдил с наказание лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за определено време.
Присъдата
на Окръжен съд Русе е била обжалвана пред ВКС, при което на 28.06.2011 г, Върховния касационен
съд, с решение № 249 по наказателно дело № 1391/2011г., е оставил в сила
въззивната присъда на Окръжен съд - Русе, постановена
по ВНОХД № 58/2011 г, която е влязла в
сила на 28.06.2011 г, видно от справката от дистанционния достъп на съда.
Предендира, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 13 131.93 лева., обезщетение за имуществените вреди,
следствие на причиненото от ответника ПТП на 11.10.2008г. в гр.Русе и
изразяващи се в повреда на л.а. собственост на ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът С.И.Д. чрез процесуалния си представител, поддържа, че
вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като е
изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен
давностен срок, в който същия е могъл да предяви иска си за вреди от непозволено
увреждане. Претендира
разноски.
Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл.235
от ГПК, с оглед доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че в следствие на настъпило ПТП на ищеца са
причинени имуществени вреди, определени съгласно приетата съдебно-техническа експертиза в наказателното
производство водено
срещу С.Д.- НОХД № 1907/2010г. по описа на РРС (приложено към настоящото дело). От същото е видно, че в хода на
наказателното преследване в досъдебната и съдебна фаза няма предявен граждански
иск за причинените имуществени вреди. Сумата
е определена в заключението на вещото лице и съответства на претендираната в настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С
оглед така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от
ищеца, че е налице действие на ответника, от което като пряка и непосредствена
последица да са му били причинени твърдяните имуществени вреди.
Съдът намира, че в настоящия
случай е установено по несъмнен начин, с влязла в законна сила присъда, че
ответникът със своето противоправно и виновно поведение е причинил вреди на
ищеца, безспорно е доказан размера на причинените имуществени щети, както и че
същите са в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието на ответника,
което осъществява и състав на престъпление по НК, описано в обстоятелствената
част на исковата молба, поради което е налице състава на юридическия факт -
непозволено увреждане.
Спорен в конкретния случай е въпроса от кога започва да
тече давностния срок за вреди от непозволено увреждане, с изтичането на който
вземането се погасява по давност.
Съгласно трайната практика на ВКС и
по-специално съгласно Тълкувателно решение № 5/05.04.2006г. по т.д. № 5/82005г.
на ВКС е отговорено на въпроса - Висящият наказателен процес, в който не е бил
предявен иск за обезщетение на вреди от престъплението, предмет на обвинението,
спира ли теченето на погасителната давност за вземането на такова обезщетение.
„Съгласно
чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за
спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от
време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси
по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно
вземането, спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно
престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което
произтича от деликта. Съгласно чл. 1 от действащия Наказателно-процесуален
кодекс - ДВ, бр. 89/
Съгласно същото „ако давностният
срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в досъдебната
фаза, тъй като новият НПК не допуска предявяване на граждански иск на този етап
от процеса - чл. 84 НПК, пострадалият трябва да предяви иска пред гражданския
съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще спре да тече
погасителна давност за вземането. До приключване на наказателното производство
гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б."д" ГПК. Ако
наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда,
гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране на
давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или
с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно
чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК са задължителни за гражданския
съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.”
Сочи се също така, че „Ако
пострадалият предяви граждански иск в наказателното производство, ще е налице
съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не висящото
наказателно дело, е основание за спиране на погасителната давност.”
Ако извършването на деянието и
откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и
същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този
по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен
случай, като тежестта за доказване е на пострадалия. Допустими са всички
доказателствени средства по ГПК.
В случая давностният срок е започнал
да тече от момента на извършването на деянието, деликт, който момент е 11.10.2008г.
и съвпада с момента на откриването на дееца, не е прекъсван на някое от
основанията посочени в чл.116 от ЗЗД, ищецът както се
посочи и по-горе в мотивите не е предявил иск относно вземането си, което да е
основание за спиране на давността и към момента на предявяване на иска – 27.03.2014г.,5-годишния
давностен срок е изтекъл и вземането на ищеца за вреди от непозволено увреждане
е погасено по давност. С оглед на гореизложеното предявения иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като
погасен поради изтекла давност.
На
основание чл.78 ал.2 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски
по делото в размер на 2850.00лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица”, ж.к. „Гоце Делчев”, бл. 22, вх. Б иск срещу С.И.Д.,
ЕГН:********** *** за заплащане на сумата в размер на 13 131.93 лева., обезщетение за имуществените вреди,
следствие на причиненото от ответника ПТП на 11.10.2008г. в гр.Русе и изразяващи
се в повреда на л.а. собственост на ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба -27.03.2014г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица”, ж.к. „Гоце Делчев”, бл. 22, вх. Б да заплати на С.И.Д., ЕГН:********** *** сумата в размер на 2850.00 лв.-
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: