№ 3913
гр. С, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110144690 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Н. Г. В.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 32040/2021 г.
по описа на СРС, 128 състав, а именно 729.88 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 07.06.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г. в размер на
105.31 лв.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, а
именно главница от 40.79 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и мораторна лихва
за периода от 01.07.2018 г. до 20.05.2021 г. в размер на 7.37 лв. за платени със закъснение
главници.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
1
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът твърди, че не е сключвал с ищеца договор за потребление на топлинна
енергия, а представеното заявление-декларация е подадено от него в качеството му на
пълномощник на ГГ Г по настояване на „Банка ДСК“ ЕАД. Според ответника банката е
ограничила достъпа му до жилището и същото е необитаемо.
Ответникът се позавава на чл.62, ал.1 и чл.68 от ЗЗП, както и на чл.9 от 97/7 ЕО,
чл.27 от 2011/83 ЕС, като аргументира становище, че ищецът му начислява задължения за
услуги, които той не е поискал да ползва. Отделно от това се сочи, че са нарушени
разпоредбите на Регламент 2006/2004/ЕО, както и на методиката, заложена в Наредба № 16-
334. В тази насока развива доводи, че чл.153 от ЗЕ противоречи на Регламент 2006/2004. В
отговора на исковата молба е направен подробен анализ на правото на ЕС в областта на
енергетиката и защита правата на потребителите.
Оспорва се и приложимостта на общите условия в отношенията между страните, като
се отбелязва, че в същите се съдържат неправноправни клаузи.В тази насока ответникът се
позовава и цитира съдебна практика.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
Навеждат се и доводи за нищожност на издадената в предходно проведеното
заповедно производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа исковете. Ответникът се явява лично и се представлява от упълномощен
представител, който оспорва исковете.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 32040/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: главница за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 729.88 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 07.06.2021г. до
2
изплащане на вземането, мораторна лихва за забавеното й плащане за периода от
15.09.2019г. до 20.05.2021 г. в размер на 105.31 лв., главница за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 40.79 лв., ведно със
законна лихва от 07.06.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
01.07.2018г. до 20.05.2021 г. в размер на 7.37 лв.
С възражение от 14.07.2022 г. длъжникът е оспорил вземанията, като е изложил
подробни съображения за недължимост.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
дъравни имоти, на 20.02.1990 г. ответницата е придобила чрез покупко-продажба процесния
имот, представляващ ап.69, находящ се в гр.С, ж.к.Х Д бл.....
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено ОС на етажната собственост, в която се намира процесното жилище, е
взето решение дялово разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕООД. Въз основа на
същото, на 01.10.2002 г. е сключен договор с ФДР. Представени са доказателства за наличие
на договорни правоотношение и между ищеца и ФДР – договор № .../03.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите
показатели са отчетени при изготвяне на изравнителните сметки в края на отоплителния
сезон.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Установено е намаляване на общия размер на
задълженията чрез прихващане.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово-гореща вода.
Посочено е, че в имота има монтирани две отоплителни тела в помещения кухня и
хол, с индивидуални разпределители, като в талоните за отчет за исковия период са отразени
нулеви показания. В същото време обаче, в жилището има отоплително тяло /щранг-лира/,
за което не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него
топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1
3
т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с
определените от ФДР топлинна мощност от 426.24 W и екстраполация по максимален
специфичен разход за сградата. По отношение самата сграда е отразено, че замерената обща
инсталирана отоплителна мощност за отоплителен период от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. е
124.59 КW, за отоплителен период от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. – 125.56 KW.
По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия
период процесният имот не е свързан със сградната инсталация за БГВ и такъв разход не е
начисляван.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 729.88 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 40.79 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за дъравни имоти, ответницата е придобила съобствеността
върху процесния имот на 20.02.1990 г. чрез покупко-продажба.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
4
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, което налага извод, че между страните е валидно възникнало
облигацонно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.10.2018 г. –
м.04.2020 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 729.88 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
през исковия период е извършено изравняване на реалното потребление на топлинна
енергия, намерило отражение в изравнителните сметки за двата отоплителни сезона,
включени в исковия период, като задълженията на ответника са формирани единствено от
два компонента топлоенергия за сградна инсталация.
От страна на ответника са релевирани доводи за нарушение на чл.62, ал.1 и чл.68 от
ЗЗП, както и на чл.9 от 97/7 ЕО, чл.27 от 2011/83 ЕС, като се аргументира становище, че
ищецът начислява задължения за услуги, които той не е поискал да ползва. Отделно от това
се сочи, че са нарушени разпоредбите на Регламент 2006/2004/ЕО, както и на методиката,
заложена в Наредба № 16-334. В тази насока развива доводи, че чл.153 от ЗЕ противоречи на
Регламент 2006/2004.
Тези възражения на ответника не се възприемат от настоящия състав по следните
съображения: По съответствието на цитираните от ищеца норми от Закона за енергетиката е
налице произнасяне на съда на Европейския съюз, по направено преюдициално запитване -
решение по съединени дела С-708/17, С-725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376.
В тях се приема, че доставката на отопление в сграда -етажна собсвеност, е резултат от
5
искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в
националното право особени правила за етажната собственост, като всеки етажен
собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ съответната
етажна собственост и решенията, приемани от общото събрание на собствениците на
сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от
Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, да са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общита части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението и не го използват в своя
апартамент.
С оглед на това ответницата В., като потребител на топлинна енергия в имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, макар и да не е използвала енергия за отопление
и БГВ, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази
насока са и изводите на вещото лице, което е констатирало потребление единствено на
топлоенергия, отдадена от отоплителното тяло в банята /щранг-лира/, за което не
съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него
топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1
т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с
определената от ФДР топлинна мощност – 426.24 W, и екстраполация по максимален
специфичен разход за сградата.
Ответницата не ангажира доказателства, че е възразила срещу разпределената й
топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни
данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
729.88 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Такива са установени
от вещото лице по ССчЕ, съобразно данните в счетоводството на ищеца, като дължими са
останали процесните суми.
6
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
07.06.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за времето преди
м.април 2018 г. /с падеж на плащане 15.06.2018 г./, каквито не се претендират от ищеца.
С оглед на това и на посоченото по-горе, съдът намира предявеният иск за главница
за изцяло основателен и доказан, като върху него като законна последица се присъди и
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 07.06.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 20.05.2021 г. в
размер на 109.62 лв. /съобразно отразеното на ред 1 и 2 от таблицата, поместена на стр.6 от
заключението по ССчЕ/. Доколкото ищецът претендира по-малка сума и с оглед
диспозитивното начало в процеса, този иск следва да бъде уважен до предявения размер от
105.31 лв.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно главница от
40.79 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и мораторна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 20.05.2021 г. в размер на 7.37 лв. за платени със закъснение главници,
следва да се отбележи, че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от
ФДР „Техем сървиси“ ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната
си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи
възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и събирането на тези
суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП, то това не
обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не установи
да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или
7
универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че липсва
валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово разпределение. Ето
защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното
производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен н
ал.95 от делото. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди
това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 250.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, срещу
което не е направено възражение за прекомерност от страна на ответницата. Освен това е
заплатил държавна такса общо от 200.00 лв. и за депозит за експертизи 650.00 лв. Съобразно
уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо 1100.00 лв., в тежест
на ответника следва да бъде поставена сумата 1040.03 лв.
От страна на ответника се претендират разноски за адвокатско възнаграждение на
пълномощника му, определено съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По делото
обаче липсват данни ответницата Н. В. и пълномощникът й адв.Данчо Стоянов да са
постигнали съгласие представителството по делото да се осъществява по този ред.
Адв.Стоянов е устно упълномощен в о.с.з. да представлява ответницата, без изобщо да е
коментирано ако се прилага чл.38, ал.1 от ЗА в условията на коя от изброените хипотези по
т.1 до 3 попада това представителство, в случай, че се касе за материално затруднено лице –
страна по делото, не е представена декларация в тази насока. Ето защо, съдът намира, че от
на ответника, респ. неговия пълномощник не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. В., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Х Д бл...., че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 32040/2021 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 729.88
лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
07.06.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 20.05.2021 г. в размер на 105.31 лв.
8
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на Н. Г. В., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Х Д бл...., че последната дължи на ищеца следните суми за дялово разпределение
на имот с абонатен № ...: главница от 40.79 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и
мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 20.05.2021 г. в размер на 7.37 лв. за платени
със закъснение главници, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 32040/2021 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА Н. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., да заплати на „Т С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на
1040.03 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
32040/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 32040/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9