Решение по дело №149/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1076
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Елена Радева
Дело: 20221100900149
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1076
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100900149 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.252, ал.1, т.4 ТЗ вр. с параграф 13 и 11 от ПЗР ТЗ.
В исковата си молба ищецът СГП твърди, че е извършена проверка на
търговски дружества, които не са изпълнили задълженията си по параграф 11
от ПЗРТЗ и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени
касателно вида на акциите. Твърди, че ответникът „С.“ АД, ЕИК ****, е едно
от тези дружества. Ищецът твърди, че срокът за изпълнение на разпоредбите
на ТЗ, предвиждащ промяна във вида на акциите, формиращи капитала на
ответното дружество, предвиден в параграф 11, ал.2 ПЗРТЗ е 9-месечен и е
изтекъл, поради което са налице предпоставките на закона, да се прекрати
дейността на ответника. Моли съда, след като съобрази изложеното, да
постанови решение, с което уважи предявения от СГП иска и прекрати
дейността на ответника.
Препис от исковата молба и нейните приложения е връчен на ответника
„С.“ ЕАД, ЕИК ****, който подава отговор с вх.№15687/17.03.2022 година.
В подадения отговор ответникът прави възражение за недопустимост на
предявения конститутивен иск, тъй като със заявление вх.№20211220085739 е
направил искане за промяна във вида на акциите от акции на приносител, на
поименни акции, което действие е сторени преди подаване на исковата молба.
Подаване на процесното заявление води до извод, че ответникът е изпълнил
задълженията си параграф 11, поради което производството се явява
недопустимо.
По основателността на претенцията излага следното:
След като дружеството е изпълнило задължението си цитирания параграф на
1
закона, чиято цел е предотвратяване използване на финансовата система за
целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма, съгласно
Директива(ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и Съвета, която
предвижда ефективни, съразмерни и възпиращи административни санкции,
като цел, приложението на посочената от ищеца норма не се явява ефективна
санкция, навежда доводи за непропорционалност на предприетите от ищеца
правни действия. Твърди, че по изложените в отговора съображения и доводи,
няма да доведат до целения ефект. Твърди, че е налице промяна в
собствеността на капитала, тъй като въз основа на вписване
№20220114162002 е промяна в това обстоятелство и като собственик на
акциите е вписан Б.Ц.М., а не Ч.П.В..
Моли искът да бъде отхвърлен, ако съдът не уважи
правопрекратителното възражение за недопустимостта му.
Страните са направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото е представена от ищеца извадка от списък на търговските
дружества, които не са обявили в срок до 23.07.2019 г. в Агенцията по
вписванията изменение на устава съгласно § 11 от ПЗР към ЗИТЗ (обн. - ДВ,
бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.), от която е видно, че ответното
дружество е включено в списъка.
По делото не е налице спор относно това, че капиталът на ответника е
от 50 000лв., разпределен в 5000 броя поименни акции, всяка с номинална
стойност от 10лв., съобразно вписванията на ТР и обявения дружествен акт на
ответника, като промяната в собствеността на капитала и вида на акциите и
вписана в ТР на 29.12.2021 година, преди постъпване на исковата молба в
съда, което е станало на 25.01.2022 година.
Въпросът е дали следва съдът да зачете прекратителното възражение на
ответника, че липсва интерес от предявяване на иска.
По виждане на състава това възражение, макар и по допустимост на
претенцията касае фактите по делото, които са релевантни за спора, а те са
дали ответникът е привел своето правно положение с изискванията на
закона.След като възражението се основана на тези факти, то съдът го
приема, че е възражение по основателност на иска, а не по неговата
допустимост и поради това не следва да бъде уважено искането на ответника
за прекратяване на делото.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
изводи:
Правното основание на предявената конститутивна претенция е в
нормата на чл.252, ал.1, т.4 ТЗ вр. с § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗИТЗ (обн. в ДВ, бр.
88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.).
Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна, имаща,
съобразно нормата на чл.252, ал.1,т.4 ТЗ, процесуална легитимация.
По основателността на претенцията.
2
Със Закона за изменение на Търговския закон (ЗИТЗ, обн. в ДВ, бр. 88
от 23.10.2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) e отменена възможността за
издаване на акции на приносител, като с разпоредбата на § 10 от ДР на ЗИТЗ
са въведени изискванията на чл. 10, § 2, чл. 58, § 1, 2 и 5 и чл. 59, § 1, буква
"а" и § 2 от Директива /ЕС/ 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета
от 20.05.2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за
целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на
Регламент /ЕС/ № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на
Директива 2006/70/ЕО на Комисията /ОВ, L 141/73 от 05.06.2015 г. С оглед
новата редакция на чл. 178, ал. 1 ТЗ, считано от 23.10.2018 г., когато законът
влиза в сила наличните акции могат да бъдат само поименни.
Ето защо с разпоредбата на § 11, ал. 1 ПЗР на ЗИТЗ е създадено
задължение издадените до влизането в сила на ЗИТЗ (обн. ДВ, бр. 88 от
23.10.2018 г.) издадените акции на приносител или заместващи ги временни
удостоверения, да бъдат заменени с поименни акции, като срокът за
изпълнение на това задължение от страна на акционерните дружество е 9-
месечен, считано от 23.10.2018г., като в този срок дружествата следва да
изменят своите устави, като посочат, че издадените акции са налични
поименни, да заменят акциите на приносител или заместващите ги временни
удостоверени с поименни акции, да започнат да водят книги за акционерите,
да заявят за вписване промените и представят за обявяване изменените устави
в търговския регистър (§ 11, ал. 2 ПЗР на ЗИТЗ). Предвидено е, че след
влизането в сила на този закон срещу временни удостоверения,
удостоверяващи права по записани акции на приносител, се получават само
поименни акции (§ 11, ал. 2 ПЗР на ЗИТЗ).
След извършена от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на
ответника, се установява, че ответникът е привел вида на акциите и
действащият устав с изискванията на закона и тези промени са вписани по
партидата му, преди подаване на исковата молба. Неспазване на срока за
изпълнение на законовите предписания не е основание за уважаване на
молбата и прекратяване на дейността на ответника.
Само неизпълнението на задължението за промяна във вида на акциите,
промяна в устава и вписване на промените, произтичащо от закона,
законодателят е свързал с налагане на санкция за акционерните дружества,
които не са променили вида на акциите, своите устави и не са заявили за
вписване тези промени и обявяване на актуализираните си устави пред
ТРРЮЛНЦ, както и ако нямат висящо производство по заявление за вписване
на промените, да се прекратят от съда по иска от прокурора. Налагане на
тежката санкция за прекратяване на дейността на дружеството само поради
неспазване на срока за изпълнение на задълженията, произтичащи от закона
се явява непропорционална санкция на неточното изпълнение във времево
отношение.
Тъй като в производството, въз основа на събраните доказателства, не
се установяват предпоставките от отрицателен характер за уважаване на
конститутивната претенция, поради неизпълнение от страна на ответното
3
дружество на законовите изисквания, съдът намира, че искът се явява
неоснователен и следва не да бъде уважен.
Водим от изложеното съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.П. против „С.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „****“, ж.к. „****“,
ул.“****, офис 1, иск с правно основание § 13, ал. 1 от ПЗР на ТЗ вр. § 11 ПЗР
на ЗИТЗ, вр. с чл. 252, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4