Решение по дело №2922/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 236
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 10 юли 2020 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20191630102922
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

№ 236 / 10.7.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Град Монтана, 10.07.2020г. 

 

В  ИМЕТО  Н.  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание Н. двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                     

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

                    

При секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 2922 по описа З. 2019г., З. да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда Н. чл.238 и чл. 239 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „. З. С. Н. В.” ЕАД – град София, чрез пълномощник юрисконсулт И. Н. Н. против Н.Е.Б. xxx. Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, при условията Н. евентуалност осъдителен по чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че Н. 16.02.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Н.Е.Б. е сключен договор З. потребителски паричен кредит, отпускане Н. револвиращ потребителски кредит и ползване Н. кредитна карта № PLUS-14522039. Размерът Н. кредита е 10 000 лева, като страните са постигнали съгласие З. сключване Н. застраховка с размер Н. премията от 3360.00 лева, която е разделена Н. равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Поддържа, че кредитополучателят се е съгласил да заплати и такса ангажимент, която е в размер Н. 350.00 лева, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент З. срока Н. договора.

Договорена е обща стойност Н. плащанията по кредита в размер Н. 25 741.20 лева, от която сума е уговорена договорна лихва в размер Н. 15 741.20 лева.

Заявява, че Н. основание сключения договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2022г., Н. 60 броя равни месечни погасителни вноски всяка в размер Н. 429.02 лева, при първа погасителна вноска Н. 20.03.2017г. Крайният срок З. издължаване е Н. 20.02.2022г., дата Н. последната погасителна вноска, но тъй като кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си З. плащане Н. погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение Н. вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.5, изр.2 от Условия към договора З. кредит, при просрочване Н. две или повече месечни вноски, считано от падежната дата Н. втората непогасена вноска, вземането Н. кредитора става изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане Н. съобщение от кредитора З. настъпване Н. предсрочната изискуемост.

Ищецът твърди, че въпреки липсата Н. такова задължение, кредиторът е уведомил кредитополучателя З. обявената предсрочна изискуемост с уведомително писмо, изпратено с известие З. доставяне. 

Поддържа, че съгласно условията Н. договора, при забава в плащането Н. една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи и лихва З. забава, като в случая е начислена такава З. периода от 21.02.2018г. до датата Н. подаване Н. заявлението в съда, която е в размер Н. 2142.94 лева.

Длъжникът не бил изплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, а сумата, която е погасена до момента е в размер Н. 5019.22 лева и представлява договорна лихва.

Ищецът твърди също в исковата си молба, че Н. 15.11.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор З. прехвърляне Н. В., цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „. З. С. Н. В.” ЕАД, по силата, Н. който вземането, произтичащо от договор З. потребителски паричен кредит, отпускане Н. револвиращ потребителски кредит и ползване Н. кредитна карта № PLUS-14522039 от 16.02.2017г., сключен с Н.Е.Б. е прехвърлено в полза Н. „. З. С. Н. В.” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и други разноски.

По реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо З. извършената продажба Н. вземането от страна Н. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, изпратено с известие З. доставяне Н. посочения в договора З. кредит адрес, като Н. 13.10.2019г. уведомлението е получено лично от длъжника.

Поради неизпълнението Н. задължението да заплати изцяло дължимия паричен заем, ищеца твърди, че подал заявление З. издаване заповед З. изпълнение по реда Н. чл.410 от ГПК срещу Н.Е.Б., по което е образувано ч.гр.д. № 2449/2019г. Н. РС Монтана и е издадена заповед З. изпълнение, срещу която в законоустановения срок длъжникът е подал възражение.   

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае З. установено по отношение Н. ответника Н.Е.Б., че същия има вземане към „. З. С. Н. В.” ЕАД ЕИК: ********* З. следните суми: 10 000.00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор З. потребителски паричен кредит, отпускане Н. револвиращ потребителски кредит и ползване Н. кредитна карта № PLUS-14522039 от 16.02.2017г.; 8 481.98 лева, представляваща договорна лихва начислена З. периода от 20.03.2018г. до 20.02.2022г., по отношение Н. които е обявена предсрочна изискуемост считано от 24.09.2019г., сумата от 2 142.94 лева обезщетение З. забава З. периода от 21.02.2018г. до датата Н. подаване заявлението, както и законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението, З. които суми е издадена заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК № 1455/01.10.2019г. по ч.гр.дело № 2449/2019г. Н. РС Монтана.

В условията Н. евентуалност, в случай че не бъдат уважени изцяло или отчасти установителните искове, да бъде осъден ответника да заплати сумата от 10 000 лева главница, договорна лихва от 8481.98 лева, сумата от 2232.23 лева обезщетение З. забава, ведно със законната лихва от деня Н. подаване Н. исковата молба.

Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени по заповедното производство и разноските в настоящото исково производство. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане З. прилагане Н. ч.гр.д.№ 2459/2019 година Н. МРС и З. назначаване Н. съдебна експертиза в случай Н. оспорване от страна Н. ответника Н. обстоятелствата, Н. които основава вземането си.    

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.Е.Б. xxx, не представя писмен отговор Н. исковата молба и не взема становище по предявените искове.

В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не е направил искане З. разглеждане Н. делото в негово отсъствие.

С определение №223, постановено в закрито заседание Н. 21.02.2020 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото З. открито съдебно заседание Н. 01.04.2020г., което впоследствие, поради обявеното извънредно положение, е пренасрочено З. 24.06.2020г. В първото заседание по делото ответникът Н.Е.Б., редовно призована, не се явява и не се представлява, не е направила искане З. разглеждането Н. делото в нейно отсъствие, при което пълномощникът Н. ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е обявил делото З. решаване, като е приел, че са налице предпоставките Н. чл. 239 от ГПК, след като: Н. ответника са указани последиците от неподаването Н. отговор и от неявяването му в съдебно заседание.

Ход Н. делото е даден при условията Н. чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено Н. Надка Иванова Петрова, баба Н. ответника, която е поела задължението да предаде съобщението, видно от отрязъка Н. съобщението върнат към делото –л.64.  

Съобразена е и разпоредбата Н. чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението, с указанията З. последиците от неподаването Н. отговор, е връчен и препис от исковата молба и приложенията.   

Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието Н. формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед Н. твърдяното неплащане Н. исковата сума, представляваща дължима сума по сключен договор З. потребителски кредит № PLUS -14522039 от 16.02.2017г., съгласно приложените писмени доказателства, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

При съвкупната преценка Н. фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността Н. исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД.

По отношение Н. размера, следва да бъде съобразено заключението Н. вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което е изчислило размер Н. главницата, дължима от ответника до 20.02.2022г. в размер Н. 9 613.06 лева. Размерът Н. договорната лихва, дължима до 20.02.2022г. е 8 624.81 лева, но с оглед липсата Н. изменение Н. иска в тази част следва да бъде уважен в предявения размер от 8 481.98 лева и обезщетението З. забавено плащане, начислено върху главницата, съобразно падежа Н. всяка неплатена следваща погасителна месечна вноска до датата Н. подаване Н. заявлението по чл.410 ГПК, 30.09.2019г. е в размер Н. 213.40 лева. Вещото лице е посочило, че обезщетението З. забава се начислява върху главницата, а не се начислява върху договорената /възнаградителна/ лихва, т.е. лихва върху лихва.

Предвид горните констатации Н. експерта, относно размера Н. задължението, следва да бъдат уважени и предявените искове.   

При този изход Н. процеса, Н. основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати Н. ищеца и направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски, съобразно с уважената част Н. исковете, съгласно списък по чл.80 ГПК, в размер Н. 499.32 лева разноски, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 721.24 лева, държавна такса, депозит З. вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, разноски в исковото производство.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. Н.Е.Б. xxx.Стамболийски №90 вх.Б ет.6 ап.40 ЕГН xxxxxxxxxx, съществуването Н. вземане към „. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес Н. управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев, чрез пълномощник юрисконсулт И. Н. Н. Н. сумите по издадена заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 от ГПК № 1455/ 01.10.2019г. по ч.гр.дело № 2449/2019г., а именно сумата от 9 613.06 лева главница, представляваща неизплатено задължение по договор З. кредит № PLUS- 14522039 от 16.02.2017г., сумата от 8 481.98 лева договорна лихва, сумата от 213.40 лева обезщетение З. забавено плащане до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата Н. подаване Н. заявлението З. издаване Н. заповед З. изпълнение, 30.09.2019г. до окончателното изплащане Н. сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове над уважените до пълните заявени размери съответно З. главница до размера от 10 000 лева, както и З. обезщетение забава до размера от 2142.94 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА Н.Е.Б. xxx.Стамболийски №90 вх.Б ет.6 ап.40 ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ Н. „. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: *********, съдебни разноски от 499.32 лева в заповедното производство и сумата от 721.24 лева разноски в исковото производство.

Неприсъственото решение не подлежи Н. обжалване.

                                                      

                                          

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: