Решение по дело №897/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 306
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Маргаритка Шербанова
Дело: 20211000600897
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600897 по описа за 2021 година
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.1, вр.
чл.422, ал.1, т.5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България
за възобновяване на ВНОХД № 197/2021г. на Окръжен съд — Перник и НОХД № 330/2021
г. на Районен съд – Перник.
В искането се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК - основание за възобновяване на
наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Процесуалното нарушение, според Главния прокурор, намира изражение в
непризоваването на пострадалият от престъплението по чл.183, ал.1 от НК, Е. П. Х., чрез
неговия родител и законен представител П. Х. Р., за разпоредителното заседание, с което е
била преградена възможността му, на основание чл.247б, ал.4 от НК, да направи искане за
конституирането му в процеса по НОХД № 330/2021 г. на Районен съд - Перник като частен
обвинител.
Главният прокурор възразява срещу мотивите на първоинстанционният съд,
изложени в разпоредителното заседание от 14.04.2021 г., за неуважаването на направеното
от участващия в делото прокурор възражение за допуснато нарушение на чл.247б, ал.2 от
НПК – непризоваване на пострадалия Е. П. Х., респективно същият не е бил редовно
1
уведомен за провеждането на разпоредително заседание по делото, а именно, че имащият
право на издръжка няма качеството на пострадал по смисъла на чл.74 и сл. от НПК в
наказателно дело с обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК /позовал на решение на
ОС-Перник по ВНОХД № 273/2018 г./. Съдията-докладчик по НОХД № 330/2021г. на РС –
Перник като приел, че Е. П. Х. няма активна процесуална легитимация да бъде пострадал,
респективно частен обвинител, еднолично, в закрито съдебно заседание по чл.247а от НПК,
не бил разпоредил призоваването му за разпоредителното заседание, както и не се бил
произнесъл по реда на чл.248, ал.2 НПК с определение, което подлежи на въззивна проверка.
Главният прокурор възразява и срещу мотивите на Окръжен съд-Перник,
изложени във въззивното решение, с които е оставил без уважение протеста на РП – Перник,
във връзка с допуснатото нарушение на чл.247б, ал.2 и ал.4 от НПК, приемайки, че при
повдигнато обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК няма пострадало лице; че за
разлика от пострадалия по чл.74, ал.1 от НПК - лице претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от деянието, то по делата по чл.183, ал.1 от НК законодателят бил
предоставил на потърпевшия от неплащането на издръжка друг процесуален ред за
реализиране на неговите имуществени и/или неимуществени претенции и този ред бил
преюдициален за реализиране на наказателната отговорност по чл.183, ал.1 от НК; че с
неучастието си в наказателния процес, на потърпевшия не могат да се причинят вреди,
защото той вече е обезпечил и решил същите с решение на граждански съд. Тези изводи,
според Главния прокурор, били в противоречие с процесуалната норма на чл.74, ал.1 от
НПК, защото съгласно тази правна норма, „пострадал“ е лицето, което е претърпяло
имуществени и неимуществени вреди от престъпление. Заплащането на дължимата
издръжка било винаги конкретно правоотношение и неизпълнението му уврежда лицето,
притежаващо правото да получи необходимите за съществуването му средства.
Престъплението по чл.183 от НК, осъществяващо се чрез бездействие, засяга обществените
отношения в семейството и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила
съдебно решение за неплащане на издръжка в инкриминирания размер, поради което обект
на защита по чл.183, ал.1 от НК били и лицата, притежаващи качеството на пострадал и като
засегнати от неплащането на дължимата издръжка, имат правото да участват в съдебното
производство като частен обвинител по аргумент от чл.76 от НПК /Решение № 366/2013г. по НД №
1254/13г. на ВКС- 1-но н.о.; Решение № 55/2012г. по НД № 3024/2011 г. на ВКС - 1-во н.о., Решение № 158/2017г. по НД № 690/17г. на
ВКС-3-то н.о. и др./.
Доводите на Главния прокурор са, че нарушението на чл.247б, ал.2 и ал.4 НПК е
довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия Е. П. Х., поради
лишаването му от възможността да направи /чрез своя родител и законен представител П. Х.
Р./ искане да се конституира като частен обвинител - да участва в обсъждането на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК, респективно да атакува определението по чл.248, ал.2 НПК по реда
на чл.249, ал.3 НПК, както и да участва в съдебното производство. От своя страна,
въззивният съд е следвало да констатира допуснатото нарушение и да върне делото на
Районен съд - Перник от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в
2
съдебно заседание, за отстраняване на допуснато процесуалното нарушение.
Коментираното по-горе нарушение на процесуалните правила, допуснато от
предходните съдебни инстанции, според Главния прокурор е съществено, тъй като е довело
до ограничаване на процесуалните права на пострадалия и е основание по чл.422, ал.1, т.5 от
НПК за възобновяване на наказателното дело.
С депозираното искане се претендира възобновяване на ВНОХД № 197/2021г. на
Окръжен съд-Перник и НОХД № 330/2021 г. на Районен съд - Перник, отмяна на решение
от 21.06.2021 г. на ОС - Перник, с което е изменена присъда № 260031/19.05.2021 г. по
НОХД № 330/2021 г. от 08.12.2020г. на РС съд - Перник и връщане на делото на Pайонен
съд - Перник от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, прокурорът от САП
поддържа искането на Главния прокурор на Република България, по изложените в него
съображения и моли да бъде уважено.
Осъденото лице М. П. В., редовно призована не се явява и не се представлява.
Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка
по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е
процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК. Предмет на искането
е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5,
вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Постановеното решение № 46 от 21.06.2021 г., на Пернишки
окръжен съд по ВНОХД № 197/2021 г., не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
ОСНОВАТЕЛНО.
Въз основа на внесен в Районен съд-Перник обвинителен акт срещу подсъдимата
М. П. В., за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, е било образувано НОХД № 330/ 2021 г. по
описа на този съд.
С Разпореждане от 25.02.2021 г., съдията-докладчик е насрочил провеждане на
разпоредително заседание по делото, за което е разпоредил да бъдат призовани единствено
подсъдимата М. П. В. и Районна прокуратура - Перник. Не е разпоредил и съответно не е
бил призован за разпоредителното заседание по чл.247в и следващи от НПК пострадалият -
в случая непълнолетният Е. П. Х., действащ чрез своя баща и законен представител П. Х. Р..
В проведеното на 14.04.2021 г. съдебно заседание, преди даване ход на
разпоредителното заседание, прокурорът от РП-Перник е направил възражение за наличие
на процесуални пречки за даване ход на делото, поради непризоваването на пострадалия Е.
П. Х., за разпоредителното заседание, с оглед спазване правата му по чл.247б, ал.2 от НПК.
3
Съдът не е уважил това възражение и с определение е дал ход на разпоредителното съдебно
заседание, което е протекло в отсъствието на пострадалия. Съдът е приключил
разпоредителното заседание и е насрочил делото за 12.05.2021 г., когато е даден и ход на
съдебното следствие по общия ред.
Както пострадалият Е. Х., така и неговият законен представител П. Х. Р. са били
разпитани, като свидетели.
С постановената по НОХД № 330/2021 г. присъда № 260031 от 19.05.2021 г.,
Пернишки районен съд, 2-ри наказателен състав, е признал подсъдимата М. П. В. за виновна
в това, че за периода от месец декември 2017 г. до месец декември 2020 г., включително, в
гр. Перник, като е осъдена с Решение № 367/09.05.2011 г., постановено по Гр.Д №
4021/2011г., по описа на Районен съд - Перник, Гражданско отделение, VIII състав, влязло в
законна сила на 09.05.2011г., да издържа свой низходящ, а именно сина си - Е. П. Х.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 37 такива, поради което и на основание чл.183, ал.1, вр.чл.57, ал.1, вр. чл.54 от НК,
съдът ѝ наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“, със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, с продължителност от 1 /една/
година при периодичност на изпълнение два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител" с продължителност
от 1/една/ година.
По протест на Районна прокуратура – Перник, в който се твърди
незаконосъобразност на постановената присъда, поради допуснати съществени нарушения
от първоинстанционният съд, изразили се в непризоваването на пострадалият Е. Х.,
преграждащо възможността му да бъде конституиран като частен обвинител, е било
образувано ВНОХД № 197/2021 г., по описа на Окръжен съд – Перник, наказателна колегия,
приключило с Решение № 46 от 21.06.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била
изменена, като срока на определените пробационни мерки е бил намален от по една година
на по шест месеца.
От прегледа на горепосочените процесуални действия, е видимо наличие на
тежко нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционният съд,
ограничаващо процесуалните права на пострадалия по чл.74 от НПК.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството (с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си и издръжката трябва да им
се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето ,
поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира обективен
израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. Обществените отношения, обект на
4
защита, определят кръга на лицата, притежаващи качеството на пострадал. 3аплащането на
дължимата издръжка е винаги конкретно правоотношение и неизпълнението му уврежда
лицето, притежаващо правото да получи необходимите за съществуването му средства. Ето
защо това лице, макар и да не може да бъде допуснато в процеса като граждански ищец, тъй
като дължимите вноски за издръжка са вече присъдени, има право да участва в съдебното
производство като частен обвинител, по аргумент от чл.76 от НПК.
В рамките на разпоредителното заседание се решават съществени за бъдещия
процес въпроси, изчерпателно посочени в нормата на чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК. Част от тях
могат да бъдат поставени за разглеждане по инициатива на страните единствено и само на
този етап от развитието на съдебния процес - тези по т.3 на чл.248, ал.1 от НПК, а именно
дали на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правата им. Това е така, защото законодателят е предвидил
преклузия за възражения на страните, свързани с твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство – аргумент на чл.248, ал.3 от НПК,
чл.320, ал.2 от НПК, чл.348, ал.3 от НПК и чл.360, ал.2 от НПК.
Поради това, от съществено значение е съдът да обезпечи възможността за
участие на всички страни в процеса - включително и потенциалните такива. Затова, а и от
текста на чл.247в от НПК следва, че за разпоредителното заседание трябва да се призоват
освен прокурорът, подсъдимият, защитникът, още и пострадалият.
В конкретният случай, Районен съд - Перник не е изпълнил това си задължение
по отношение на пострадалото лице. Към настоящия момент все още не е налице практика
на ВКС на РБ /в каквато насока са доводите на РС-Перник и ОС - Перник/ относно
неизпълнението от страна на първоинстанционния съд на задълженията, произтичащи от
императивната норма на чл.247б, ал.2 от НПК, но практиката на апелативните съдилища е
еднозначна и е категорична, че същото съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 във връзка с, ал.1, т.2 от НПК. В този смисъл са
Решение № 17/7.02.2020 г. на АС - Пловдив по ВНОХД № 603/2019 г., Решение №
1/02.01.2019 г. на АС - Варна по ВНОХД № 340/2018 г., Решение № 231/05.06.2019 г. на АС
- София по ВНОХД № 573/2019 г., Определение № 157812.12.2018 г. на АС - Велико
Търново по ВЧНД № 445/2018 г.
Допуснатите от Пернишки районен съд и Пернишки окръжен съд нарушения на
процесуалните правила, при постановяване на визираните в искането съдебни актове са
съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 от
НПК за възобновяване на наказателното дело.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че атакуваното определение не е от
категорията съдебни актове, визирани в чл.354, ал.2 и ал.5 от НПК и не подлежи на
пререшаване по касационен ред.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че искането на Главния
5
прокурор за възобновяване на производството по ВНОХД № 197/2021 г., по описа на
Окръжен съд – Перник и НОХД № 330/2021 г., по описа на Районен съд – Перник е
основателно и следва да бъде уважено.
Тъй като допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са
неотстраними във въззивното производство, освен въззивното решение, присъдата на
Районен съд -Перник също следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на подготвителните действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание.
На основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, следва да се отменят по реда на
възобновяването и двата съдебни акта на предходните съдебни инстанции, по посочените
наказателни производства.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Софийски апелативен
съд, след като установи, че са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 197/2021 г. на Окръжен съд –
Перник и НОХД № 330/2021 г. на Районен съд – Перник.
ОТМЕНЯ Решение № 46 от 21.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 197/2021
г., по описа на Окръжен съд - Перник, Н.К., с което е изменена присъда № 260031/19.05.2021
г. на Районен съд – Перник, като е намален размера на определените пробационни мерки от
по една година на по шест месеца.
ОТМЕНЯ Присъда № 260031 от 19.05.2021 г., постановена по НОХД №
330/2021 г., по описа на Районен съд – Перник, 2-ри наказателен състав, с която на
подсъдимата М. П. В., за извършено от нея престъпление по чл.183, ал.1 от НК, е
наложено наказание „пробация“, с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”, с продължителност от 1 /една/ година при периодичност на изпълнение два
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" с
продължителност от 1/една/ година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Перник от
стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7