РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Перник, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500378 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 86 от 29. 01. 2024г., постановено по гр. д. № 02547/2024г.
по описа на Пернишкия районен съд, са отхвърлени предявените от М. А. Й. с
ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Г. Ц. с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез
адвокат Н. Н. - САК срещу „ГОГИ - 2015” ЕООД, с адрес на управление: гр.
Перник, ул.„Рашко Димитров” бл.89, вх.Г, ап.73, представлявано от Г.Б.Б.,
осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответника да
преустанови действията си, с които нарушава правото на собственост и
правото на ползване на ищците, в това число да премахне и демонтира
незаконния си търговски обект – кафе - аперитив, находящ се в сграда с
идентификатор 55871.503.682.1 и да не допуска разполагане на маси и столове
в собствения си двор, които обекти незаконно се експлоатират като кафе-
аперитив, ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за
консумация на алкохол, както и ответникът да бъде осъден да се въздържа от
ползването на имота и обектите си като кафе-аперитив, ресторант, бар, кръчма
и обект за масов достъп на хора за консумация на алкохол, като зачита правото
1
на ползване и правото на собственост на ищците, като неоснователни и
недоказани.
Недоволни от решението са останали М. А. Й. и А. Г. Ц., които чрез
адвокат Н. Р. Н., са го обжалвали изцяло. Молят решението да бъде
обезсилено, а евентуално да бъде отменено като неправилно и да бъдат
уважени предявените искове по чл.109 ЗС и да им бъдат присъдени
направените от тях разноски пред двете съдебни инстанции. Поддържат
жалбата си в съдебните заседания, чрез адвокат Н. Н., а М. Й. я поддържа и в
лично качество.
Насрещната страна „Гоги – 2015“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, на която е връчен препис от въззивната жалба по реда
на чл. 50, ал.4 от ГПК, не е изразила становище по нея и не е изпратила
представител за съдебните заседания.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел, че
исковете са с правно основание по чл. 109 от ЗС. Отбелязал е, че наличието на
незаконен строежне не е достатъчно, за да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС, а
следва да бъде доказано, че този незаконен строеж обективно създава пречки
за нормалното ползване на имота собственост на ищеца. Посочил е, че от
събраните по делото доказателства, не се установява проведено пълно и
главно доказване, че чрез предприетите от ответника действия се нарушава
възможността ищците да ползват своя имот по предназначение. Отбелязал е,
че:
не се установява по делото, че в резултат на експлоатацията на самия
търговски обект се генерират недопустими нива на шум, замърсяване, мирис и
прочие; че всички такива смущения по правило може да се ограничат до
работното време; че при посещението на вещото лице в имота на ответника
маси и столове за обслужване на клиенти е нямало.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
2
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от
съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.
Обжалваното решение не се явява процесуално недопустимо. Налице е
гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни
страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа
делото се е явявал Пернишкият районен съд. При предявяването на иска са
били налице положителните процесуални предпоставки за неговото
предявяване и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл по предявения иск.
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата, като неговите
мотиви следва да имат решаващ характер. Изхождайки от изложеното във
въззивната жалба и писмените защити на въззивните жалбоподатели, както и
от събраните по делото доказателства, включително и от тези събрани във
въззивното производство, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна и исковете са напълно
конкретизирани, като те касаят търговски обект с идентификатор
55871.503.682.1. – кафе – аператив.
Доводите за извършване на процесуални нарушения – непризоваването с
призовка на ищците за съдебно заседание на 02. 06. 2024г., са неоснователни,
по следните съображения : Ищците са били редовно призовани по реда на чл.
56, ал.2 от ГПК за същото съдебно заседание, тъй като съдебно заседание за
27. 04. 2024г., /за което ищците са били уведомени, в предходното съдебно
заседание/, е било пренасрочено за 18. 05. 2023г. за което те са били редовно
призовани чрез телефонно обаждане до адвокат Н. Н. /видно от приложения
протокол л.67 от първоинстанционното дело/, а тъй като същият е заявил, че
за тази дата има друго делото на АССГ, в публично съдебно заседание на 18.
05. 2023г. не е даден ход на делото и то е било пренасрочено за 02. 06. 2024г. В
тази насока въззивният съд е излагал вече доводи, както в свое определение №
3
456 от 19. 06. 2024г., така и в определение, поставено в съдебно заседание на
17. 09. 2024г.
Съдът следва да отбележи, че с оглед диспозитивното начало оградата
между двата имота не е предмет на настоящето дело, поради което не следва
да обсъжда доводите относно същата, нито събраните по делото доказателства
в тази насока.
Освен това съдът следва да отбележи, че писмо до М. А. Й. от
Директора на РЗИ – Перник /л.8 от въззивното производство/ не е прието като
доказателство, поради което не следва да се обсъжда, а доказателствата
представени и приети в с.з. на 04. 02. 2025г. /л.120 - 137 от въззивното
производство/, също не следва да се обсъждат, тъй като възможността за
тяхното представяне е била преклудирана още в първоинстанционното
производство, след изтичането на срока за отговор на исковата молба, а освен
това повочето от тях фигурират като доказателства в пръвоинстанционното
производство.
Видно от представения с исковата молба нотариален акт № ***, том ***,
рег. № ***, дело № 80 от 2019г. на нотариус Р.М., ищците са ползвател и
собственик на поземлен имот с идентификатор 55871.503.679 и изградената в
него жилищна сграда 55871.503.679.1.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижими имоти
/констативен/ № ***, том ***, рег. № ***, дело 651 от 2008г., издаден на 27. 11.
2008г., „Естир“ ЕООД, представлявано от управителя Н.С.Н., е собственик на
Магазин за плод и зеленчук“ № ***, находящ се в ***, с площ от 150 кв.м.,
построен върху част от УПИ ***, отреден „За магазин“ в кв. *** по плана за
регулация и застрояване на гр. ***, кв. „***“, утвърден със заповед № 1076 от
23. 08. 1974г. на Кмета на Община Перник /л.51 и 52 от въззивното
производство/.
Видно от Договор за покупко – продажба на недвижим имот частна
Общинска собственост от 16. 05. 2019г., Община Перник, представлявана от
кмета В.Ц., е продала на Б.Б.Т. и Г.Б.Б., поземлен имот № 55871.503.682,
целият с площ 432кв.м., с адрес на поземления имот: гр. Перник, п.к. 2300,ул.
„Граово“ № 20; Трайно предназначение на теририята урбанизирана, начин на
ползване: Ниско застрояванепредставляващ урегулиран поземлен имот, за
който съгласно съгласно регулационни план на гр. Перник, кв. „***“ е отреден
4
УПИ ***, - „За магазин“ в кв. ***, с площ от 432кв.м.
Видно от заключението на вещото лице инж. Е.В., касаещо съседния на
ищците имот - 55871.503.682, с административен адрес: гр. Перник, ул.
„Граово” № 20:
1. Към датата на изготвяне на заключението поземлен имот с
идентификатор 55871.503.682 е собственост: 1/2 идеална част на Б.Б.Т. и
1/2 идеална част на Г.Б.Б.. Сграда с идентификатор 55871.503.682.1, с
функционално предназначение: Сграда за търговия, брой етажи - 1, брой
самостоятелни обекти – 2, е със застроена площ 163 кв. м. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.503.682.1.1, за търговска дейност с
площ 40,2 кв.м. е собственост на Б.Б.Т., а самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.503.682.1.2, за търговска дейност, с площ от 109,8
кв. м. е собственост на Г.Б.Б..
Лицето, на което е издадено Разрешение за строеж за „кафе-аперитив е
„ЕСТИР“ ЕООД, представлявано от Н.С.Н. в качеството му на възложител,
съгласно нотариален акт № ***, том ***, per. № ***, дело № 651/2005г.
2. Регулацията (регулационната линия) между имота на ищците и
тази на ответниковия имот е приложена.
3. Предвиждането на застроителния и регулационния план за двата
процесни имота е за жилищно строителство до 10 м. За имота на ответниците
е за магазин.
Застрояването и ползването на процесното кафе-аперитив съответства
на всички регулационни отреждания.
4. Сграда с идентификатор 55871.503.682.1, функционално
предназначение: Сграда за търговия, брой етажи - 1, е разположена в
североизточния си край на 4,08 м. и на 3,00 м. в югоизточния си край от
страничната регулационна линия с ищцовия имот.
5. Касае оградата, която не е предмет на делото.
6. Какви са извършените CMP и СРР от източната страна в имот
55871.503.682 (страната към имота на ищците)?
От източната страна в имот 55871.503.682 (страната към имота на
ищците) е изпълнена бетонова настилка над нивото на прилежащия терен
между сградата и масивната ограда.
5
При огледа, вещото лице не е можало да установи да са извършвани
видими подземни и надземни строителни работи. Изпълнената бетонова
настилка над нивото на прилежащия терен между сградата и масивната ограда
е с площ 61,25 кв. м. и е с дебелина 0,10 м.
7. За така изпълнените строително-монтажни работи не е необходимо
одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж.
8. При посещенията, които вещото лице е извършило в Община
Перник не е открило преписката с проектите на строеж за „Кафе-аперитив“,
където би трябвало да е предвидена схема за разполагане на маси. Вещото
лице е констатирало по време на посещението си в имота на ответниците, че
от южната страна на сградата са налични две платнени тенти, опънати на
сътветните метални конструкции, а маси и столове за обслужване на клиенти
не е имало.
9. Вещото лице няма компетентност да даде становище, дали са
спазени санитарно-хигиенните изисквания и изискванията за предотвратяване
на вредното шумово и друго въздействие в процесния имот.
На източната фасада на сграда с идентификатор 55871.503.682.1 са
монтирани метални тръби с квадратно сечение на въздуховод за отвеждане на
отработен въздух, като изходящия отвор на въздуховода е насочен на запад,
което е в посока обратна на имота на ищците.
10. Поставените съоръжения върху стената на кафето аперитив, към
имота на ищците отговарят на техническите изисквания за поставянето им,
тъй като отвор на изходящия отвор на монтирания въздуховод е насочен на
запад, което е в посока обратна на имота на ищците.
Монтирания въздуховод не би трябвало да създава вредно въздействие
при работата си, което въздействие да е с потенциал да засегне имота на
ищците.
12. На търговски обект „Кафе аперитив“ е поставено работно време на
входната врата, в което е посочено, че той работи от 11 до 22 часа.
Упражнявайки косвен съдебен контрол върху административните
актове, въз основа на които са издадени от Община Перник разрешение за
строеж № 231 от 26. 02. 2010г. на „Естир“ ЕООД за Преустройството на част
6
от магазин № *** в КАФЕ – АПЕРАТИВ със ЗП-109,80кв.м. и удостоверение
№ 114 / 08. 10. 2010г. за въвеждане в експлоатация на строеж Преустройството
на част от магазин № *** в КАФЕ – АПЕРАТИВ със ЗП-109,80кв.м., по реда на
чл. 17, ал.2 от ГПК, съдът намира, че и двата административни акта са
валидни и не са нищожни.
Тъй като и двата административни актове се противопоставят на
ищците, като собственик и ползвател на съседния имот и те не са участвали в
административното производство по издаването и обжалването им, съдът
намира, че следва да се произнесе инцидентно по законосъобразността на тези
два административни актове, още повече, че в настоящето производство има
изрично наведени такиви доводи за незаконосъобразност.
В тази насока Пернишкият окръжен съд намира следното :
В самата искова молба ищците твърдят, че процесната сграда е била
изградена с личен доброволен труд на хората от квартала и е имала
предназначение само като магазин за стоки, без да генерира наднормен шум,
отпадъци и дейност несъвместими с предназначението на имота и квартала.
Отреждането на имота „За магазин за плод и зеленчук“ е станало по плана за
регулация и застрояване на гр. Перник, кв. „***“, утвърден със заповед №
1076 от 23. 08. 1974г. на Кмета на Община Перник. При това положение съдът
намира, че твърдението на ищците за незаконосъобразност на удостоверие за
търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, относно обект „Магазин № ***“, находящ се
в УПИ ***, в кв. „***“, ул. „***“, е неоснователно, нито поради противоречие
с разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ, нито поради противоречие с § 127 от ПЗР
на ЗИД ЗУТ, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства за
оборване на декларацията от Н.С.Н..
Доводът, че регулацията не е приложена, поради което не може да се
строи в имота, също е неоснователен, тъй като видно от отговора на въпрос 2
от заключението на вещото лице - Регулацията (регулационната линия) между
имота на ищците и тази на ответниковия имот е приложена.
Тъй като Разрешението за строеж е от 26. 02. 2010г. , а Удостоверението
за въвеждане в експлоатация е от 08. 10. 2010г., съдът следва да отбележи, че
относими към процесната преписка в Община Перник са нормативните
актове, с редакции именно към този период.
Към този период са действали чл. 137, т.5, б. „а“, предложение последно
7
и б.“г“, предложение последно от чл. 137 от ЗУТ, редакцията му с бр. 65 от
2003г. и Наредба № 1 от 30. 07. 2003г. за номенклатурата на видовете строежи
и трите приложения към нея, в първоначалната й редакция от 15. 08. 2003г.
В разрешението за строеж № 231 от 26. 02. 2010г. е отбелязано, че то е за
обект: Преустройство на част от магазин № *** в кафе - аператив със ЗП –
109,80 кв. м., като строежът е пета категория, съгласно чл. 10 от Наредба №
1/2003г. В чл. 10 от Наредбата обаче има три алинеи, като само в алинея 1 има
пет точки, всяка от които съдържа повече от няколко предложения. Съгласно
чл.11 от същата наредба, в обхвата на пета категория попадат и преустройства
на предназначението на строежите по чл. 10, ал.1 до чл.3 включително. След
като се извършва преустройство от магазин за търговия /плод и зеленчук/ в
заведение за обществено ползване – кафе-аператив, то съгласно чл. 14, ал.1 от
същата наредба следва този обект на основание чл. 14, ал.2 от Наредбата, да
отговаря на изискванията на § 3, т.1, изречение първо от ДР към същата
наредба, като в изречение второ е посочено, че в РЗП не се включват площите
на санитарните помещения, стълбищните клетки и асансьорите. В
материалите по преписката не са упоменати нито какъв е броят на
посетителите, нито каква е РЗП на обекта, съответно по §1, т.3, изречение
първо и второ от ДР към наредбата, за да може да се извърши проверка от
страна на съда, като в тази насока съдът възприема доводите в писмената
защита, че това е сторено умишлено. Единствено от приложените две схеми
на кафе - аперитива /л.69 и 70 от въззивното производство/ е видно, че кафe –
аперитива представлява сбор от две площи 50,23 кв. м. + 11,,28 кв. м. = 61,51
кв. м.
По отношение доводите, че обектът не отговаря на противопожарните
изисквания. Видно от протокол № 18 – 3 от заседание на комисията от 04. 06.
2010г. и от протокол № 15 – 1 от заседание на комисията от 04. 06. 2010г. –
обектът не съответства на изискванията за пожарна безопасност /л.38 и 39 от
въззивното производство/. В протокол № 21 – 8 от заседание на комисията от
26. 06. 2010г. , срещу изисквания за безопасност при пожар – няма никакво
попълване /л.40 от въззивното производство/, а от Обяснителната записка на
архитект Й. В., последен абзац от нея – Организацията на пожарната защита
на обекта по отношение ПП наредби и ПП инструкции да се съгласува с
органите на РСПАБ / л.43 от въззивното производство/, но по преписката няма
никакъв документ за такова съгласуване. Обяснителната записка от инж. М.
8
В.А., раздел V - Пожарна и аварийна безопасност, очевидно е изготвена преди
цитираните протоколи на комисията и в никакъв случай не може да се приеме,
че тя представлява съгласуване с органите на РСПАБ /л. 62 от въззивното
производство/. Следователно е налице нарушение на разпоредбата на т.6,
предложение второ от Приложение № 2 и на приложение № 3 от Наредба № 1
от 30. 07. 2003г. за номенклатурата на видовете строежи вр. с чл.137, ал.2 от
ЗУТ, за противопожарни изисквания.
По отношение доводите за незаконосъобразност на двата
административни актове, тъй като е налице противоречие между двата
съдебни актове, с правни норми, касаещи отреждането на имота за „Магазин
за плод и зеленчук“, и липсващо преотреждане за „Кафе – аператив“ и невзето
съгласие от собствениците на съдения /ищцов/ имот, съдът намира следното:
Видно от представените с исковата молба - две справки за поземлен
имот с идентификатор № 55871.503.682 и построената в него сграда с
идентификатор 55871.503.682.1, която е с два самостоятелни обекта: единият
с идентификатор 55871.503.682.1.1, за търговска дейност с площ 40,2 кв.м.,
собственост на Б.Б.Т., а другият с идентификатор 55871.503.682.1.2, за
търговска дейност, с площ от 109,8 кв. м., собственост на Г.Б.Б., както и две
скици - на УПИ ***, в кв. ***– „***“ гр. *** и комбинирана скица на имот №
503.682, сега собственост на ищците, както и от отговора на въпрос 4 от
заключението на СТЕ - Предвиждането на застроителния и регулационния
план за двата процесни имота е за жилищно строителство до 10 м. За имот с
идентификатор 55871.503.682 съсобствен между Б.Б.Т. и Г.Б.Б., е за магазин,
както и от договора за покупко – продажба на недвижим имот частна
Общинска собственост от 16. 05. 2019г., този поземлен имот е бил отреден за
„Плод и зеленчук“, а впоследствие е отреден „За магазин“, като съседните
имоти са отредени за жилищно строителство с височина до 10м. Няма
никакво преотреждане на този имот за „Кафе - аператив“ , ресторант, бар,
кръчма или обект за масов достъп на хора за консумация на алкохол.
По този начин са нарушени разпоредбите на чл.8, т.1, предложение
второ от ЗУТ и на чл.12, ал.1, от ЗУТ без да е налице изключението на ал.3 от
ЗУТ – функциите на имота предназначен за плод и зеленчук да са съвместими
с предназначението на имота като кафе - аператив /кръчма, ресторант и т.н. в
заведение за консумация на алкохол. Самото преустройство на магазина за
9
плод и зеленчук на кафе – аператив, в съседство с поземлен имот, в който има
къща за живеене и в квартал отреден за жилищно строителство, в което вече са
построени жилищни сгради /къщи/, пречи за тяхното ползване по
предназначение, с оглед естеството на функционирането на съседното кафе –
аператив /кръчма, ресторант и място за консумиране на алкохол.
Съгласно ТР № 31 / 1984 от 06. 02. 1985г. по гр. д. № 10 / 1984г. на
ОСГК – основание за предявяването на иска по чл.109 от ЗС е наличието на
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може да не засяга
владението, но е достатъчно да ограничава, смущава или пречи на
допустимото пълноценно използване на вещта, според предназначението й. В
случая е налице таково пряко и косвено неоснователно въздействие,
посегателство и вредно отражение над обекта на правото на собственост –
къщата на ищците, което не засяга владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно използване на къщата, според
предназначението й.
Следователно искът по чл. 109 от ЗС се явява основателен, в частта му с
която се иска осъждане на ответника да преустанови действията си, с които
нарушава правото на собственост и правото на ползване на ищците и да не
допуска разполагане на маси и столове в собствения си двор, които обекти
незаконно се експлоатират като кафе-аперитив, ресторант, бар, кръчма и
обект за масов достъп на хора за консумация на алкохол, както и ответникът да
бъде осъден да се въздържа от ползването на имота и обектите си като кафе-
аперитив, ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за
консумация на алкохол, като зачита правото на ползване и правото на
собственост на ищците.
В тази част решението следва да бъде отменено и исковата претенция да
бъде уважена.
Искът в частта му, с която се иска да бъде осъдено „ГОГИ - 2015”
ЕООД, да премахне и демонтира незаконния си търговски обект – кафе -
аперитив, находящ се в сграда с идентификатор 55871.503.682.1, се явява
неоснователен. Видно от отговора на задача № 1 от заключението на вещото
лице инж. Е.А., по СТЕ, собственици и на недвижимия имот и на построената
в него едноетажна сграда са Б.Б.Т. и 1/2 идеална част на Г.Б.Б.. Отбелязванията
10
в протоколите за извършени проверки, че собственик на сградата е фирма
„ГОГИ 2015“ ЕООД е невярно, а същото дружество очевидно е ползвател на
сградата като кафе – аперитив и стопанисва. Тъй като „ГОГИ 2015“ ЕООД не
е собственик, то това искане не може да бъде уважено срещу дружеството.
Дори и дружеството да беше собственик на сградата, то самата сграда с нищо
не пречи на ищците да упражняват правото си на ползване и на собственост на
къщата в техния съседен имот. Пречи им ползването на процесната къща като
обект кафе – аперитив, който иск както беше отбелязано по – горе, следва да
бъде уважен. В тази насока съдът изцяло възприема цитираната от Пернишкия
районен съд съдебна практика.
Ищците са направили разноски пред Пернишкия районен съд в размер
на 464,35лв., от които 60лв. за държавна такса и 404,35лв. възнаграждение за
вещото лице. Съдът следва да отбележи, че няма никакви доказателства
ищците да са заплатили в производството пред Пернишкия районен съд
сумата 900лв. адвокатско възнаграждение.
Същите са направили разноски в производството пред Пернишкия
окръжен съд в размер на 380лв., от които 30лв. държавна такса и 350лв.
адвокатско възнаграждение /л.141 от въззивното производство/.
Следователно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищците тези две суми.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 86 от 29. 01. 2024г. постановено по гр. д. №
02547/2024г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която са
отхвърлени предявените от М. А. Й. с ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Г. Ц.
с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адвокат Н. Н. - САК срещу „ГОГИ - 2015”
ЕООД, с адрес на управление: гр. Перник, ул.„Рашко Димитров” бл.89, вх.Г,
ап.73, представлявано от Г.Б.Б., осъдителни искове с правно основание чл.109
ЗС, за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които нарушава
правото на собственост и правото на ползване на ищците и да не допуска
разполагане на маси и столове в собствения си двор, които обекти незаконно
се експлоатират като кафе-аперитив, ресторант, бар, кръчма и обект за масов
11
достъп на хора за консумация на алкохол, както и ответникът да бъде осъден
да се въздържа от ползването на имота и обектите си като кафе-аперитив,
ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за консумация на
алкохол, като зачита правото на ползване и правото на собственост на
ищците,като неоснователни и недоказани и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Осъжда по предявените осъдителни искове с правно основание чл.109
ЗС, от М. А. Й. с ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Г. Ц. с ЕГН: **********,
адрес: ***, ответникът „ГОГИ - 2015” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к.
„Красна поляна“, бл. 14, вх. „В“, ап.47, представлявано от Г. Г. Г., да
преустанови действията си, с които нарушава правото на собственост и
правото на ползване на ищците, от използването на сграда с идентификатор
55871.503.682.1, построена в имот с идентификатор № 55871.503.682 и
административен адрес: гр. Перник, ул. „Граово“ № 20, като кафе-аперитив,
ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за консумация на
алкохол и да не допуска разполагане на маси и столове в имот с
идентификатор № 55871.503.682 и административен адрес: гр. Перник, ул.
„Граово“ № 20, които обекти незаконно се експлоатират като кафе-аперитив,
ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за консумация на
алкохол, както и да се въздържа от ползването на същия имот и същия обект
като кафе-аперитив, ресторант, бар, кръчма и обект за масов достъп на хора за
консумация на алкохол, като зачита правото на ползване и правото на
собственост на ищците.
Потвърждава решение № 86 от 29. 01. 2024г. постановено по гр. д. №
02547/2024г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от М. А. Й. с ЕГН:
**********, с адрес: *** и А. Г. Ц. с ЕГН: **********, адрес: ***, осъдителни
искове с правно основание чл.109 ЗС срещу „ГОГИ - 2015” ЕООД, с адрес на
управление: гр. Перник, ул.„Рашко Димитров” бл.89, вх.Г, ап.73, да премахне
и демонтира незаконния си търговски обект – кафе - аперитив, находящ се в
сграда с идентификатор 55871.503.682.1.
Осъжда „ГОГИ - 2015” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Красна поляна“, ж.к. „Красна поляна“, бл. 14, вх. „В“, ап.47, да
заплати на М. А. Й. с ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Г. Ц. с ЕГН:
12
**********, адрес: ***, сумата 464,35лв., представляваща направените
разноски в производството пред Пернишкия районен съд и сумата 380лв.,
представляваща направените разноски в производството пред Пернишкия
окръжен съд.
Решението може да обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България, в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването
му на страните, като по отношение на ответника същото да се счита за
връчено при условията на чл.50, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13