№ 634
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100500893 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, образувано по жалбата
на „Евротрак лизинг“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.161, партер, с ЕИК *********, подадена чрез процесуален
представител адв. В.Ф.- БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Македония“№61-
63,оф.1-Адвокатско дружество: „Ф., Танев, Минчев“, против незаконосъобразни
действия на ЧСИ Георги Михалев с рег.№ 703 и район на действие- този на БОС,
извършени по изпълнително дело №147/22г. по описа му и представляващи:
Постановление от 19.04.22г., с което е приет като разноски на взискателя по делото
адвокатски хонорар от 400лв.; определените с ПДИ разноски по изпълнението, от общо
402,30лв., включващи освен приетия адвокатски хонорар и 2,30лв., платени за
пощенски разходи, а също и определената с ПДИ пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ в размер над 91,62лв.с ДДС до 135,70лв., изчислена върху сбора от
вземането по изпълнителния лист и приетия адвокатски хонорар от 400 лв.,
представляваща част от общо дължимата за производството такса по ТТРЗЧСИ от
213,70лв.
Жалбата сочи тези актове за незаконосъобразни. Твърди се неспазване на
законовите разпоредби, съдържащи правилата за изчисляване на горепосочените
разноски и такси, които ще се възложат в тежест на длъжника.
Срещу адвокатското възнаграждение от 400 лв., уговорено за
представителството и защитата на взискателя в изпълнителното производство се
възразява конкретно, че такива разноски не са сторени- те били отразени само върху
лист, който не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, съгласно чл. 6,
ал. 1 от Закона за счетоводството, установяващ заплащане в брой, поради което
представлява разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение по
сключения договор за правна помощ и съдействие, като обвързва само тях, но не и
1
съда, респективно другите страни в процеса, на които биха били възложени сторените
деловодни разноски и не доказва действително осъществено плащане на такова
възнаграждение.
Последното не се дължало и като уговорено в противоречие с добрите нрави,
при осъществена злоупотреба с процесуални права. Това е така, защото за вземанията
си против длъжника взискателят се бил снабдил с пет изпълнителни листа, с които
образувал пет отделни изпълнителни производства и по всяко от тях заявил разноски
за процесуалноправно представителство от по 400 лв. Шиканата би могла да се
избегне, според страната, със събиране на всички вземания спрямо длъжника в един
изпълнителен процес, респективно със заплащането на общ хонорар за процесуално
представителство на взискателя.
При условие на евентуалност, ако съдът намери хонорара за валидно уговорен и
действително заплатен, се моли за неговото намаляване до 200 лв., поради
прекомерност, тъй като адвокатът на взискателя не е извършил никакво друго
процесуално действие, освен подаването на молба за образуване на изпълнителното
дело, съдържаща и искане за налагането на запор до размера на същото вземане, което
обезпечително действие не е било необходимо. Длъжникът се сочи за
платежоспособен, с оглед видимите от ГФО по партидата му в Търговки регистър
добри финансови резултати и обстоятелството, че е платил цялото вземане в срока за
доброволно изпълнение. Затова счита, че на адвоката се следва възнаграждение само за
образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №1 за минималните
размери на възнагражденията за процесуално представителство. Подкрепя
становището си с цитирана съдебна практика.
По отношение включените в поканата за доброволно изпълнение(ПДИ)
2,30лв. за пощенски разноски твърди, че липсват доказателства те изобщо да са били
направени по делото.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), била определена неправилно в размер на 135, 70
лв. в ПДИ.Тя била изчислена върху база, включваща освен вземането по
изпълнителния лист от 763,48лв., още и адвокатския хонорар от 400 лв., което е
необосновано, предвид неговата недължимост. Правилният размер бил 91,62лв.с ДДС,
дължим само върху горепосоченото вземане по изпълнителния лист.
Моли се за отмяна на постановлението на ЧСИ Михалев, приемащо като
разноски адвокатския хонорар за защита и процесуално представителство на
взискателя по изпълнително дело №147/ 22 г. по описа на същия ЧСИ, както и за
намаляване на приетите с ПДИ разноски за изпълнението с горепосоченото недължимо
адвокатско възнаграждение, със сумата 2,30лв., дадена за пощенски разходи, които не
се доказват и се иска намаляване на определената пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ от 135,70лв.- на 91, 62 лв. с ДДС.
Ангажирани са писмени доказателства. Дири се възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство, според представен договор за правна
услуга и документи за плащането на хонорара, като в тази част жалбата се сочи за
списък по чл. 80 от ГПК.
С молба-уточнение от 01.06.22г. е заявено обжалване и на Постановление
от 17.05.22г. по изп.д.№147/22г. , с което ЧСИ Михалев е отказал да намали приетия с
Постановление от 19.04.22г. като разноски по делото адвокатски хонорар от 400лв.,
като съобразен по размер с НМРАВ и поради доказателства за плащането му.
2
Въведени са горните възражения за незаконосъобразност на акта на ЧСИ.
С възражение от 09.06.22г.,т.е. в срок, ответникът по жалбата и взискател
по изпълнителното дело-КР. В. Р., с ЕГН **********, чрез адв. Пл. Г. от БАК, е
оспорил двете жалби като неоснователни.
Поддържа, че между страните в настоящото изпълнително производство са се
развили сложни облигационни отношения по три договора, в резултат на което
дружеството „Евротрак лизинг“ ООД е завело срещу К.Р. четири различни
изпълнителни дела и се е присъединило към пето такова, образувани при ЧСИ в
различни съдебни райони. Във връзка с тези отношения, са възникнали и вземания на
физическото лице срещу дружеството, като се твърди, че до момента не е реално
изпълнено нито едно от тях. Дружеството не е заявило намерение да плати или да
прихване насрещните им задължения, което наложило снабдяването на взискателя с
изпълнителни листи срещу длъжника му и завеждането на изпълнителни дела с цел
удовлетворяване на вземанията. Изпълнителният лист, по който е образувано изп.д.№
147/ 22 г., е издаден на база осъдителния диспозитив в решението по гражданско дело
№3975/2019 г. по описа на БРС за сумата 763, 48 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски на физическото лице, сторени в исковото производство.
Решението е влязло в сила на 09.09.20г., но доброволно плащане на задължението за
деловодните разноски не е било осъществено, което прави неизбежно завеждането на
изпълнителния процес и отрича всякаква недобросъвестност от страна на взискателя.
По отношение възраженията срещу адвокатския хонорар в размер на 400 лв. се твърди,
че той е реално уговорен и заплатен, което е установено с писмени доказателства:
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сочещ сумата от 400 лв. за
заплатена изцяло в брой. Размерът на възнаграждението бил също напълно обоснован,
като половината е за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от
НМРАВ, а другата половина- на основание чл.10, т.2 от същата Наредба-за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и за
извършването на процесуални действия с цел удовлетворяване на паричните вземания
на взискателя. Страната се позовава и на т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11. 2013
г. по ТД №6/ 2012 г. на ВКС, сочеща, че в частта за плащането, договорът за правна
услуга и представителство има характер на удостоверяваща го разписка.
Възразява срещу оплакванията за недължимост на адвокатско възнаграждение
над 200лв., сочейки, че то се определя винаги предварително на база естеството на
правния спор и прогнозираната му фактическа и правна сложност, както и
продължителност. Още повече, че процесното изпълнително дело все още не е
приключило, поради неплащане на дължимата на взискателя сума. Вземането на К.Р.
било запорирано от "Евротрак лизинг“ ООД по друго изпълнително дело- по описа на
ЧСИ М. Петков с район на действие Софийски градски съд. Счита недължими и
съдебно-деловодните разноски в настоящото производство, предвид естеството му и
цитира относима съдебна практика, сочеща, че производството по спорове за размера и
дължимостта на разноските няма самостоятелен характер, а е свързано с
производството по съществото на спора. Разрешението било относимо и за
производствата по чл. 435 ал. 2, т.7 ГПК.
Моли за отхвърляне на жалбите и за потвърждаване на отказа на съдия-
изпълнителя да уважи искането за намаляване на заплатените от взискателя разноски
за адвокатски хонорар по изпълнително дело 147/22 г.по описа на ЧСИ Георги
Михалев.
ЧСИ Г.Михалев е представил мотиви, проследяващи последователността в
3
администрирането на жалбата, със становище, че по същество е неоснователна.
Проверката на съда установява, че в случая са налице две отделни жалби, подадени
от длъжника по изп.д.№147/22г. по описа на ЧСИ Г.Михалев.Първата, по която е
образувано делото пред БОС, атакува Постановление на ЧСИ от 19.04.22г. и разноските и
таксите по изпълнението, отразени в ПДИ до длъжника, а втората е срещу Постановление от
17.05.22г. на посочения ЧСИ, с което е обективиран отказ за намаляването на приетия с
Постановлението от 19.04.22г. размер на адвокатското възнаграждение, уговорено и платено
от взискателя.
Двете жалби са допустими, като подадени от лице с право на жалба, в срок и пред
компетентната да ги разгледа съдебна инстанция.
По същество първата жалба е частично основателна, а втората- изцяло.
Съображенията за това са следните:
Производството по изпълнително дело № 20227030400147 по описа на ЧСИ Георги
Михалев, с рег. № 703 и район на действие-този на БОС, е образувано на 19.04.22г. по
молба на взискателя К.Р., чрез адвокат П.Г. от БАК, срещу „Евротрак лизинг“ ООД за
събиране на сумата 763, 48 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени от
физическото лице по гражданско дело №3975/2019 г.по описа на Районен съд- Бургас, за
което е издаден изпълнителен лист на 24.03.21 г.
В същата молба се прави искане за налагането на обезпечителни запори върху
вземанията на длъжника и неговите банкови сметки и за изпращането на покана за
доброволно изпълнение(ПДИ) до длъжника. Представен е договор за правна защита и
съдействие с дата 01.04.22 г., сключен между К.Р. и адвокат П.Г., с който е уговорено
възнаграждението на последния от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и от 200
лв. за процесуалното представителство на страната в производството по изпълнението, т.е.
хонорар от общо 400 лв., чието плащане в брой е отбелязано в договора.
С Постановление от 19.04.22 г. на ЧСИ Михалев, горното възнаграждение е прието за
разноски по изпълнителното производство.
С Постановление от 17.05.22г. на ЧСИ Михалев е отказано намаляването на хонорара
по размер.
На 03.05.22г. на дружеството длъжник е връчена ПДИ за обща сума от 1379,48 лв.,
включваща вземането по изп.лист от 763,48лв.;402,30лв. разноски по изпълнителното дело,
включващи адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя от 400 лв. и
2,30лв. други разходи, за чието извършване няма доказателства, както и 213,70лв. такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 03.05.22г., които се възлагат на длъжника като разноски.
Няма данни за извършени погашения на горните суми, а вземането на взискателя Р. е
запорирано по друго изпълнително производство, в което той е длъжник на „Евротрак
лизинг“ ООД.
При тези данни, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Постановлението от 19.04.22г. не е незаконосъобразно, защото о тговорността за
разноски в изпълнителното производство е ясно уредена в общата част на ГПК, като
чл. 79 ГПК сочи, че те се понасят от длъжника, изключая три хипотези, които в случая
не са налице- изпълнителното дело не е прекратено на основание чл.433 ГПК, не се
обсъждат изоставени от взискателя изпълнителни действия, или отменени от съда
такива, нито се възразява срещу разноски, направени от взискателя за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Следователно възнаграждението, уговорено и заплатено за защитата на взискателя в
изпълнителния процес, е разноска за сметка на длъжника.
По делото е представен договор за уговорен хонорар от 400лв.(200лв. за образуването
4
на изп. дело и 200лв. за процесуалното представителство на страната в същото
производство).В самия договор е отразено и заплащането на горната сума в брой на
адвоката, което според т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11. 2013г. по ТД№6/2012 г.
на ВКС, означава, че плащането е доказано, т.к. договорът за правна услуга и
представителство в тази част има характер на удостоверяваща го разписка. Така
уговорената и заплатена от взискателя на адвоката му сума, представлява реално
извършени разноски по изпълнението, които се понасят от длъжника.
Възнаграждението не е недействително, като уговорено с шиканьозни намерения,
поради образуването на няколко изпълнителни дела между настоящите две страни.
Процесуалният закон не създава задължение кредиторът да удовлетвори принудително
всичките си вземания от един длъжник само в рамките на едно изпълнително
производство. Освен това, от безспорния за делото факт, виден и от съдебния печат, че
решението, присъдило на взискателя Р. разноски от 763,48лв., е влязло в сила на 09.09.20г.,
ведно с този, че изпълнителният лист за принудителното събиране на сумата е издаден след
шест месеца -на 24.03.21г., а изпълнителното дело е образувано още по-късно-след повече от
година, но доброволно изпълнение все още няма, съдът заключава, че в случая не са налице
данни за шиканьозно поведение от страна на взискателя. Той е изчакал безрезултатно две
години за доброволно осъществяване на притезанието си, макар да не е задължен за това и
продължава да не получава пълното си парично удовлетворение, а процесното изпълнително
дело е все още висящо, защото длъжникът не плаща. Образуването на няколко
изпълнителни дела за събиране на дължимите суми е въпрос на целесъобразност и собствена
преценка на кредитора, която не подлежи на съдебен контрол.
Размерът на адвокатското възнаграждение не е и необоснован.
В чл.10, ал.1 и ал.2 НМРАВ се предвижда минимално възнаграждение на адвоката на
взискателя от 200лв. за образуването на изпълнително дело и същото минимално
възнаграждение за процесуалното му представителство по него, когато се касае за
удовлетворяване на парични вземания до 1000лв., както е в случая. Разпоредбата на чл.36 от
Закона за адвокатурата сочи, че възнаграждението се определя в договора между адвоката и
клиента, като размерът му следва да е справедлив, обоснован и съответен на положения за
уговорената услуга труд. Хонорарът не може да бъде с по-нисък от предвидения в наредбата
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.Следователно и т.к.
възнаграждението на адвоката на взискателя е минимално, то не подлежи на намаляване
като прекомерно.
Освен това съдът съобразява, че производството по конкретното изпълнително дело
е все още висящо, а вземането на взискателя не е удовлетворено, което предполага
извършването на бъдещи процесуални действия, насочени към събирането му.
Следователно изводът, че възнаграждение по чл.10, ал.2 от НМРАВ на адвоката на
взискателя не се дължи, защото дотук е подал само молба за образуване на производството
пред ЧСИ, е неправилен. Не може да се прогнозира колко и какви процесуални действия ще
се наложи да бъдат извършени във висящото изпълнително производство от адвоката на
взискателя, с оглед удовлетворяването на паричното му притезание, а минималното
възнаграждение за търсената сума според НМРАВ възлиза на 200лв.
При тези констатации, жалбите срещу Постановлението на ЧСИ Михалев от
19.04.22г., приемащо за разноски адвокатско възнаграждение на представителя на
взискателя от 400лв., вписано също в ПДИ и срещу Постановлението на същия ЧСИ от
17.05.22г., отказващо намаляването на горното, са неоснователни и следва да бъдат оставени
без уважение.
Основателна е обаче жалбата на длъжника против ПДИ, включваща във
вземането разноски от 2,30лв.(част от вписаните такива общо 402,30лв.), т.к. за тях не са
представени никакви писмени доказателства, че са били сторени.Разноските по
5
изпълнението следва да бъдат намалени с така посочената сума.
Основателна е и жалбата на длъжника срещу включената в ПДИ като разноски
по делото пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер над 91, 62 лв. с ДДС –до
135,70лв.
На първо място съставът намира, че пропорционалната такса следва да се определи
върху всички вземания, както е предвидено в горната разпоредба от ТТРЗЧСИ, но без тези
за разноски, т.е. за адвокатско възнаграждение(в този смисъл е решение № 517/28.06.2010 г.
по гр.д. №1249/09 г. на III ГО на ВКС) и без авансово платените и пропорционалните такси,
надхвърлящи една десета от вземането (вж. забележки към т.26 от Тарифата). Следователно
под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи.
Прилагайки правилото на т.26, б.“б“ от Тарифата, съобразно размера на паричното
вземане, което в случая възлиза на 763,48лв., съдебният състав определя пропорционалната
такса по делото на 91,62лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалена неправилно
изчислената от ЧСИ такава от 135,70лв., явяваща се част от посочения в ПДИ сбор 213,70лв.
от всички прости и пропорционални такси, дължими по делото към 03.05.22г.
По претенцията за съдебно- деловодни разноски:
Основателността на обжалването има за последица присъждането на направените от
жалбоподателя разноски, съобразно с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, т.е. съразмерно на
уважената част, но в случая такива не се дължат, поради естеството на жалбата, оспорваща
дължимостта и размера на сторени в изпълнителното производство разноски, определени от
ЧСИ.Този съд споделя съществуващата съдебна практика, съгласно която в производството,
оспорващо дължимостта и размера на разноските, страните не си дължат разноски и
разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение, защото производството е
несамостоятелно, зависимо от изхода на делото и, защото не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения на страните от същия вид ( в този смисъл и определение №
489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 393 от
17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС, Определение № 493 от 26.10.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 4088/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 296 от 15.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1758/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 114 от 20.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1847/2016 г., II г. о., ГК), касаещи спорове за разноски по чл.248 от ГПК. Това разрешение
следва да намери приложение и в производството по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.Така макар
първата жалба на длъжника да е частично основателна, а втората- изцяло, той няма право на
разноски в това производство.
Водим от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Евротрак лизинг“ООД,ЕИК ********* против
Постановление от 19.04.22г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 20227030400147/22г. по
описа на ЧСИ Г.Михалев, с peг. №703 на КЧСИ и район на действие – този на БОС, с което
е прието като разноски по делото възнаграждението на адв. Пл.Г.-БАК, в размер от 400лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Евротрак лизинг“ООД с ЕИК *********
против Постановление от 17.05.22г. на ЧСИ Г.Михалев по изп.д.№147/22г., с което е
постановен отказ за намаляване размера на горепосоченото адвокатско възнаграждение,
прието като разноски по изпълнителното дело с Постановление от 19.04.22г. на ЧСИ
Г.Михалев.
6
НАМАЛЯВА разноските по изп.д.№147/22г. по описа на ЧСИ Г. Михалев със сумата
от 2,30лв. за пощенски разходи по това дело, явяващи се част от общо отразените в ПДИ до
длъжника „Евротрак лизинг“ООД разноски от 402,30лв., както и определената по същото
дело пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събирането на вземането на взискателя,
от 135,70лв. на 91,62лв. с ДДС- (представляваща част от общо отразените в ПДИ 213,70лв.
такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 03.05.22г.).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждането на съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7