Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2563 19.06.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и седми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15160 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл.79 ал. 1, вр. с чл. 266 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът „Топ консулт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. Бяло море № 2,
бл. 6, вх. В, ап. 29, представлявано от у. Р.Н.Г., е предявил против „Сиенит” ООД ,ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, р-н Тракия, Югоизточна промишлена зона,
ул.”Инж. Асен Йорданов”№7, представлявано от у. В.К., обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 3823,20 лева
главница, представляваща задължение за извършени транспортни услуги - извозване
на земна маса, за което вземане е издадена фактура № 474/28.11.2013 г., сумата
1169,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2015 до
25.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2018 г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че между
„Сиенит” ООД, в качеството на възложител и „Топ консулт” ООД, в качеството на
изпълнител, е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил и е
изпълнил задължението си да извърши транспортна услуга, извозване на земна
маса, срещу заплащане на възнаграждение от страна на възложителя за обект „****”,
на който главен изпълнител се явява ответното дружество. Твърди, че
транспортните услуги са предоставени за периода от 16.10.2013 г. до 28.11.2013
г. с два автомобила на ищцовото дружество. Заплащането е било уговорено за работа
на час за всяко едно от МПС, по 40 лева на час без ДДС, като количеството
работа на колите е отчитано по товарителници и пътни листове за посочения
период, като общо отработените часове били 115. Във връзка с извършените услуги
е била издадена фактура № 474/28.11.2013
г. на стойност 3823,20 лева с ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество
добросъвестно е изпълнило своите задължения и ответникът не му е заплатил
дължимото възнаграждение. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Ответникът оспорва
авторството на фактура №474/28,11,2013 г. Оспорва протокол № *** г. и справка
за извършени превози за периода от 16,10,2013 г. до 28,11,2013 г., като твърди,
че са подписани от лице без представителна власт от страна на ответното
дружество, не били автентични.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII- ти граждански състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
По
делото като писмени доказателства са приети протокол № * за приемане на
извършените работи от 28,11,2013 г. подписан от двете страни, като за
възложител се е подписал лицето Л., справка за извършени превози за периода от
16,10,2013 г. до 28,11,2013 г., като за потвърдил от страна на ответника
фигурира името и подписа на лицето Л., фактура №**********/28.11.2013 г. на
стойност 3823,20 лв. с ДДС.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият съдебен
състав кредитира изцяло като компетентно, пълно и обективно дадено и от
предоставената от НАП- ТД- Пловдив, се установява, че издадената от ищцовото
дружество фактура №**********/28.11.2013
г. на стойност 3823,20 лв. с ДДС е
включина в дневника за покупките и е отразена с право на данъчен кредит от
ответното дружество. Мораторната лихва върху главницата от 3823,20 лв. за
периода от 21,09,2015 до 25,09,2018 г. е 1169,67 лв.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
И двете дружества са търговци
и съгласно чл.53 ал.1 ТЗ имат задължение да водят счетоводство, в което да отразяват
движението на имуществото на своето предприятие. Съгласно чл.55 ал.1 ТЗ редовно
водените търговски книги и записванията в
тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно чл.182 ГПК вписвания
в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с
оглед на другите обстоятелства по
делото, като могат да служат като доказателство на лицето или организацията
,които са водили книгите. Съгласно
чл.113 ал.4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от
датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на
авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането от
ЗДДС. Безспорно по делото е установено с оглед приетата счетоводна експертиза и
получената от НАП справка, че ответникът е ползвал данъчен кредит по процесната
фактура, която е била включена в дневник за покупки от ответника. С оглед
горепосочените разпоредби и пред вид отразяването на фактурата ,както при
изпълнителя Топ консулт
ООД, така и при получателя на услугата „Сиенит” ООД, съдът намира, че процесната фактура,
удостоверяват надлежно сключена сделка, която има предмет договор за изработка
между двете дружества. Аргументите в тази насока са следните. На първо място договорът за изработка е консенсуален,
двустранен, възмезден и неформален договор. Консенсуален, защото страните по
него са обвързани щом постигнат съгласие, двустранен, защото създава задължение
за едната страна да изработи нещо, а за другата да го приеме и заплати, и
възмезден, защото срещу това което изпълнителят ще изработи, другата страна
дължи възнаграждение. За действителността на договора не се изисква специална
форма, която да е част от фактическия състав на сделката.
На
следващо място фактурата може да се приеме като доказателство за сключен
договор за изработка, ако отразява съществените елементи от съдържанието на
сделката - вид на услугата, която следва да се извърши, нейната стойност, начин
на плащане, имена на изпълнителя и поръчващия, респ. на техните представители,
време и място на сключване на договора за изработка. Дори фактурата да не
съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и
подпис на поръчващия, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата
страна, за каквото следва да се счита, вписването й в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в
справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. В този смисъл е
Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията ***.
Досежно
възраженията на ответника, че в протокол № * за извършени услуги от 28,11,2013
г. и справка за извършени превози от
16,10,2013 г. до 28,11,2013 г. са подписани от лице без представителна власт, съдът го
намира за неоснователно. Както беше посочено по-горе документите са подписани
от лицето Л.. В разглеждания казус намира приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ, която предвижда, че когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
По посочената правна норма има постановена от ВКС съдебна практика, обективирана в решенията по
чл.290 ГПК на второ търговско отделение - № 46/2009 год., по т.д.№ 454/2008
год. и № 44/ 2009 по т.д.№ 447/ 2008 год., според която търговецът потвърждава
извършените от негово име, без надлежно учредена представителна власт,
действия, ако не се противопостави веднага, след узнаването. Релевантен към
настоящия правен спор е моментът на включването в дневника за покупките на
процесната фактура и отразяването й с право на данъчен кредит от ответното
дружество – месец ноември 2013 г. Отразяването на фактура №**********/28.11.2013
г. в счетоводните регистри на ответното търговско дружество, съответно
ползването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура,
изпълва презумпционната предпоставка на чл. 301 ТЗ и по силата на законовата презумпция, установена в чл. 301 ТЗ се налага извода, че в конкретния случай е налице приемане от поръчващия на
фактически изпълнените транспортни услуги по
договора за услуги/ в този смисъл е решение № 138 от 17.10.2011 г. на
ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., ТК/.
Гореизложеното налага извода, че между страните по дело е
възникнало валидно облигационно правоотношение, което има за предмет извършване на услуга – извозване на
земна маса. От самия факт на осчетоводяване на извършената от ищеца услуга
следва, че ищецът, в качеството си на изпълнител, е изпълнил своите задължения
по така сключения договор.
Тъй като ищецът е изправна страна във възникналото между
страните правоотношението, за
възложителя е възникнало задължение по чл.266,ал.1 от ЗЗД, да му заплати дължимото
по договора възнаграждение, което е в размер на
3823,20 лв.
При доказателствена тежест за ответника по делото, не са ангажирани доказателства за погасяване
на задължението към ищеца възлизащо в размер на претендирана сума.
Поради изложеното, се налага извода,
че така предявения главен иск следва да се уважи изцяло като основателен и
доказан по основание и размер.
Законната лихва се дължи и от предявяване на претенцията в съда-
25.09.2018 г. до пълното изплащане на
вземането по главницата.
С оглед основателността на иска за
главница, следва да се разгледа и акцесорния иск за мораторна лихва върху
дължимата сума. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
За извършените услуги ищецът е издал една фактура, на която е посочено
дата на плащане – 28,11,2013 г., която съвпада с датата на издаване на
фактурата. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ,
ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено
в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.
Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се
установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на
стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за
плащане са отпреди това. Тъй като в процесната фактура е обективиран срока на
плащането на задължението по нея, с изтичането му длъжникът е изпаднал в забава
и дължи обезщетение в размер на законната лихва. С оглед на диспозитивното
начало мораторна лихва се дължи за
периода от 21,09,2015 г. до 25,09,2018 г. в претеднирания размер от 1169,47
лв., който е малко по-малък от определения от вещото лице, чието заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски.
Разноските надлежно се претендират, като в тях се включват държавна такса в
размер на 199,70 лв., адвокатско възнаграждение в размер от 696 лв. и депозит
за в. л. в размер на 184,80 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Сиенит” ООД ,ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, р-н Тракия, Югоизточна промишлена зона, ул.”Инж. Асен Йорданов”№7,
представлявано от у. В.К., да заплати на „Топ консулт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. Бяло море № 2,
бл. 6, вх. В, ап. 29, представлявано от у. Р.Н.Г., сумата от 3823,20 лева
главница, представляваща задължение за извършени транспортни услуги - извозване
на земна маса, за което вземане е издадена фактура № 474/28.11.2013 г., сумата
от 1169,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2015 до
25.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 25.09.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Сиенит” ООД ,ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, р-н Тракия, Югоизточна промишлена зона, ул.”Инж. Асен Йорданов”№7,
представлявано от у. В.К., да заплати на „Топ консулт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. Бяло море № 2,
бл. 6, вх. В, ап. 29, представлявано от у. Р.Н.Г., направените по делото
разноски в размер на 1080,50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ