Р Е Ш Е Н И Е
№ 949/22.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Пазарджик
Административен съд - Пазарджик, V състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги
Видев
при секретаря Радослава Цоневска и с
участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа
докладваното от съдия Видев адм. дело № 1335 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284
и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС)
във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на Н.Н. А., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
общо 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са
настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители
на ответника, състоящи се в неизпращане по реда на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС (за
сметка на Затвора гр.Пазарджик и Затвора гр. София) до съответните адресати на различни по
съдържание писма, депозирани от ищеца и връщането им на същия.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– оспорва исковата молба чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания
и в представени писмени бележки. Излага съображения за нейната неоснователност,
тъй като лишеният от свобода разполага с финансови средства и не са налице
условията по чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС. Представя справка за изходящата кореспонденция
на А., изпратена за негова сметка, до различни държавни органи, която според
него е достатъчно показателна, че той разполага с достатъчно средства за нея и
е убедително доказателство, че администрацията на затвора не възпрепятства
кореспонденцията.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура гр. Пазарджик изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Счита, че не са доказани твърденията, изложени в исковата молба, затова
моли същата да бъде отхвърлена.
От доказателствата по
делото се установява, и както не оспорва ответника по делото, че кореспонденцията
на ищеца до м. юли 2018 г. е била изпращана служебно по смисъла на чл. 90, ал.
4 от ЗИНЗС. През 2016 г. същият е прехвърлил с два договора за цесия всичките
си бъдещи вземания, включително присъдените по дела обезщетения и разноски, в полза
на своята майка. Затова с писмо № 5288/01.06.2018 г. ГД „ИН“ – София е
уведомила лишения от свобода, че поради цедирането на вземането в полза на
неговата майка, същият не попада вече в категорията на осъдените, които имат
право кореспонденцията им да бъде изпращана по реда на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за
допустим, като предявен от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран
ответник и пред компетентен да го разгледа съд (по арг. от чл.128, ал.1, т.5 и
чл.132, ал.1 от АПК). Разгледан по същество е
основателен, по следните съображения:
Изпълнението на наказанията се осъществява по реда на
ЗИНЗС – чл. 1, и от органите, на които с този закон са възложени различни
функции във връзка с изпълнението. Прякото ръководство и контрола е възложено
на юридическото лице ГДИН, съгласно чл. 12, ал. 1 от този закон, непосредствено
наказанието на ищеца се изпълнява от администрацията на съответния затвор, част
от ГДИН. Независимо от колебанията в съдебната практика, най-новата безспорно
приема, че иск за обезщетение за вреди от условията на изтърпяване на
наказанието – „бездействие на лица от затворническата администрация при
осъществяване на възложената им от закона (ЗИНЗС) административна дейност по
изпълнение на наказанията несъмнено налага предявеният иск да се квалифицира,
като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ“ – така Определение № 41 от
23.11.2012 г. по гр. д. № 41/2012 г., на смесен петчленен състав по чл. 135,
ал. 4 АПК, постановено по спор за подсъдност. Този иск подлежи на разглеждане
по реда на АПК – чл. 203 и следващите според това определение.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря и за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, т.е. на дейност свързана с упражняване на
властнически правомощия от страна на органите на изпълнителната власт.
Дейността по изпълнение на наказанията е административна дейност по смисъла на
същата разпоредба, с оглед на характеристиките й на дейност, свързана с
упражняване на държавна принуда, осъществявана единствено от органите по ЗИНЗС
като част от държавната администрация и въз основа на изрично регламентирани
правомощия. Спазването на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано
наказанието се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и
бездействия от органите по ЗИНЗС. Тази дейност пряко рефлектира върху личното
положение на лишените от свобода, които имат задължение за подчинение, т.е.
касае се за правоотношения на власт и подчинение по повод на осъществяване на
изключителното право на държавата да накаже едно лице и изпълни наказанието му.
Тези белези определят дейността по изпълнение на наказанията като
административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Исковата претенция касае
за действия и бездействия на администрация, осъществяваща дейност по изпълнение
на наказанието „лишаване от свобода“ и спрямо лице, изтърпяващ такова
наказание. Тази дейност се осъществява по реда на ЗИНЗС от предвидените в този
закон административни структури, принадлежащи към системата на изпълнителната
власт – конкретно към министерството на правосъдието, част от структурата на
което е юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - чл. 12
от същия закон и затворите като териториални структури на дирекцията.
Следователно, отговорност за вреди от такава дейност може да се търси на
основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Основателността на иска за вреди с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1. незаконен
акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на администрацията или
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; 2.
настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена и 3. пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на
претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя
иска като неоснователен.
В конкретният казус, се твърди, че бездействие и действие
на началника на затвора са довели до причиняване на неимуществени вреди на
ищеца. Твърди се, че началникът на Затвора Пазарджик и на Затвора София
незаконосъобразно не е изпратил няколко броя писма. Обстоятелството, че тези
писма не са изпратени и са били върнати на ищеца не се спори от ответника.
Предвид посочената по-горе правна регламентация в
настоящето производство следва да се установи и : 1. съществувало ли е
задължение за началника на Затвора Пазарджик и на Затвора София по силата на
закона да извърши твърдените в жалбата фактически действия (да изпрати
кореспонденцията на А. за сметка на затворите), 2. направено ли е искане от
страна на А. за извършването им и 3. ако е направено – извършени ли са същите в
14-дневен срок от направеното искане до компетентния за това орган.
В разпоредбата на чл. 90
от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да подават молби и жалби,
както и да се явяват лично пред началника на затвора. Уредено е също, че
пощенските разходи за кореспонденция на тези лица е за тяхна сметка, а за тези
от тях, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция
са за сметка на мястото за лишаване от свобода. Също така разпоредбата
предвижда, че молби и жалби, подадени повторно, се разглеждат, ако съдържат
нови обстоятелства.
В контекста на тази
нормативна уредба е безспорно правото на лишения от свобода да подава
заявления, молби и жалби, които при доказана липса на средства у подателя
трябва да се придвижват до адресата за сметка на затвора. Освен това тези
документи задължително следва да бъдат регистрирани и администратирани по
силата на чл. 15 от Правилата за документооборота, деловодната и архивна
дейност в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й
служби, съгласно която на регистрация подлежат всички входящи, вътрешни и
изходящи документи, получени по пощата, чрез куриер, на ръка, по факс и чрез
официалната електронна поща.
По делото се установи по
безспорен начин, че ищецът е дал, да му бъдат изпратени до ВАС няколко писма,
съдържащи частни жалби срещу определения на АС – Кърджали, които са били върнати и неизпратени с
мотива, че лишения от свобода има финансови средства и не спада към лицата,
които нямат средства за изпращане на лична кореспонденция. Посочено е, че с цел
избягване на плащане на съдебни такси и разноски, адвокатски хонорари и прочие,
ищецът през 2016 г. е сключил два договора за цесия, с които е прехвърлил
всичките си бъдещи вземания в полза на майка му. По този повод е изпратено
писмо от ГД „ИН“ – София с рег. № 6649/04.07.2018 г. по вх. № Ж-505/11.06.2018
г. до администрацията на Затвора гр. Пазарджик и Затвора гр. София, със
становище, че лишения от свобода А. вече не спада към лишените от свобода,
които нямат средства за изпращане на лична кореспонденция и да остави без
уважение молбата на същия за изпращане на писмата му по реда на чл. 90 от ЗИНЗС. Това поведение на ищеца според настоящия състав неправилно е било
преценено от администрацията на затвора, като изключващо ищеца от кръга на
лицата, лишени от средства, чиято кореспонденция трябва да се изпраща за сметка
на затвора, и това е така защото няма твърдения за незаконосъобразност на
цесията. Нещо повече, за администрацията е съществувала възможност да
предотвратят излизането на средства от патримониума на ищеца, чрез съответните
законови способи.
Установи
се, че ищецът е сключил два договора за цесия, като е прехвърлил всичките си
бъдещи вземания в полза на майка му и на това основание на 09.08.2016 г. на
последната са изплатени общо 3029,37 лева. Писмата ищецът е поискал да бъдат
пуснати през 2019 г., тоест 3 (три) години след като е цедирал вземанията си.
Не е имало как, дори и от житейска гледна точка, ищецът да е разполагал с
финансови средства след толкова дълъг период от време. С оглед данните за имущественото състояние на ищеца,
същият е освободен и от внасяне на държавна такса за завеждане на настоящето
дело.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът многократно е
отправял искания да му бъде изпратена кореспонденцията с органите на съдебната
власт и с други институции. Според разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
лишените от свобода имат право на кореспонденция. Съгласно разпоредбата на чл.
76 ППЗИНЗС лишените от свобода имат право да кореспондират с органите на съда,
прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата,
политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени
организации и средства за масово осведомяване. Съгласно текста на чл. 90, ал.4
от ЗИНЗС за лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства,
разходите за кореспонденция са за сметка на мястото на лишаване от свобода.
Както вече беше посочено, в редица свои решения ЕСЗПЧ приема, че формите на
кореспонденция включват и изпращането на писма. В разглеждания случай, видно от
приложените по делото справка за трансфер, посочен в препис – извлечение от
протокол от 13.07.2022 г. за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., се установява, че ищецът не е получавал
парични средства за лични нужди и не разполага с такива. При тези данни следва
да се приеме, че за претендирания период ищецът е нямал средства за
кореспонденция. Представеният от ответната страна договор за продажба на
парично вземане не сочи за противното.
Следва
да се отбележи, че случаите, приети за вмешателство при упражняването правото
на кореспонденцията включват спиране и/или ограничаване на кореспонденцията на
лишени от свобода. След като оплакването попада в обхвата на защита по чл. 8
ЕКПЧ, тъй като се касае за неизпращане на писма, то отново следва да се прецени
дали намесата е предвидена в закона, преследва ли легитимна цел и необходима ли
е в едно демократично общество. С неизпращането на писма от ищеца адресирани
към различни институции, е осъществена намеса в правото му на кореспонденция,
която намеса не е предвидена в националния закон. Нещо повече – в разпоредбата
на чл. 90, ал.4 от ЗИНЗС е предвидено, че разходите за кореспонденцията са за
сметка на мястото на лишаване от свобода, при положение, че ищецът не разполага
със средства, както е в настоящия случай. Освен това тази намеса не преследва и
която и да е от посочените в чл. 8, § 2 от ЕКПЧ легитимни цели, нито е налице
необходимост от същата, за да се обоснове дерогиране на правото по чл. 8, § 1
от ЕКПЧ. Тези обстоятелства водят до извода за нарушение на чл. 8, § 1 от ЕКПЧ,
чл. 86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, чл. 90, ал.4 от ЗИНЗС и чл. 76 ППЗИНЗС, и
обосновават наличие на първата материалноправна предпоставка за реализиране на
отговорността на държавата по посочения в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ ред, поради
нарушение правото на кореспонденцията на ищеца.
Съдът счита, че бездействието на Началника на Затвора Пазарджик и София, изразяващо
се в неизпращане на няколко броя писма до ВАС, както и действието му – връщане
на писмата обратно на А. са незаконосъобразни. Писмата не са изпратени в
четиринадесет дневен срок, не пускането на писмата в срок и връщането на същите
на А., с мотив, че лишения от свобода има финансови средства и не спада към
лицата, които нямат средства за изпращане на лична кореспонденция са
незаконосъобразни. Тези бездействия и действия се установиха и от разпита на
св. И. са причинили на ищеца
нематериални вреди – същият е бил нервен, неспокоен, изпитвал е негативни
чувства, бил е притеснен за делото и за сроковете за обжалване на
определенията.
Налице е и втората изискуема предпоставка, тъй като извършените действия от
администрацията на Затвора Пазарджик и София представляват административна
дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица
специализирана дейност по изпълнение на наложените наказания „лишаване от
свобода“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във
връзка с изтърпяването на наказанията, а обхваща и дейността по обезпечаване и
осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статут. От събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. и И., се установи,
че у ищеца се породили емоции на гняв, състояния и чувства на безпомощност, незащитеност и плач. Тези негативни чувства и
емоции го довели до състояние на безсъние, главоболие и са били породени от
обстоятелството, че ищецът нямал лични средства за осъществяване на
кореспонденцията, а затворническата администрация отказвала да му осигури тази
възможност.
Посочените от свидетелите негативните чувства, емоции и състояния несъмнено
представляват претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са в пряка и
непосредствена последица от действията на затворническата администрация. Св. И.
е категоричен, че ищецът се е тормозел именно за непускането и връщането на
тези писма, тъй като той не е имал средства да ги пусне сам и ще пропусне
сроковете за обжалване. Това от своя страна влече след себе си и евентуални
имуществени вреди в зависимост от изхода на делата. При тези данни се налага извода, че са налице
и третата, и четвъртата материално правни предпоставки за реализиране на
отговорността на държавата, а именно – наличие на увреждане на ищеца и пряка и
непосредствена връзка между незаконосъобразното действие и тази вреда.
При така обсъдените доказателства съдът намира, че са налице всички
елементи от фактическия състав чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Ето защо съдът намери, че предявения от ищеца иск е доказан напълно в
своето основание. Относно размера на дължимото обезщетение във връзка с
доказаните неимуществени вреди съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, приложима на осн. §1 от ЗР ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост,
приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на
увреждането –обема на вредите намира, че обезщетението следва да се присъди в
размер на 200 лв. – по 100 лв. за всяко непуснато и върнато писмо, в какъвто
искът се явява основателен и доказан. С оглед акцесорността на иска за
присъждане и на лихва, същият се явява основателен от датата на която са
върнати писмата до изплащане на сумата в цялост (съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 2004 г., ОСГК, докладчик съдия Жанета Найденова). В останалата част до
претендираната сума от 20 000 лв. искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Воден от горното и на основание чл.203 и сл. от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - гр. София, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21 да
заплати на Н.Н.А. изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора
гр.Пазарджик сумата от 200 (двеста) лева в едно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и унижение, настъпили като
резултат от незаконосъобразно бездействие и действие на административен орган –
неизпращане и връщане на писма – до ЕСПЧ и ГП на РБ . За разликата до 20 000
лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен касационен
състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: /п/