№ 245
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20233100900208 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Е. П. Т.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
21066.58 евро, представляваща главница по договор за предоставяне на
ипотечен Б. кредит от 27.04.2012г.
5425.21 евро, представляваща договорна лихва за периода 01.04.2020 г.
до 31.03.2023г., дължима на основание Раздел I, т.1.6 от договора за кредит
41.04 евро, представляваща текуща договорна лихва за периода
01.04.2023г. до 10.04.2023г. дължима на основание Раздел I, т.1.6 от договора
за кредит
4728.81 евро, представляваща неустойка за забава за периода
01.04.2020г. до 10.04.2023г. т.1.7
315.99 евро, представляваща комисионна за управление за периода
23.07.2020г. до 23.07.2022г., дължима на основание Раздел I, т.1.8.2 от
договора за кредит
1
184.81 евро, представляваща разноски за подновяване на ипотека,
дължима на основание Раздел II, т.6.2 от договора за кредит
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че е сключен Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 27.04.2012г., по силата на който „МКБ Юнионбанк“ АД,
като универсален праводател на „Първа инвестиционна банка“ АД е
предоставила на Е. П. Танасенко кредит в размер от 22500.00евро за покупката
на недвижим имот самостоятелен обект с идентификатор №******,
представляващ апартамент ******, ведно с 1.3835 % ид.ч. от общите части на
сградата и 1.3835 % ид.ч. от правото на строеж върху терена. Срокът за
издължаване на кредита е 27.03.2028г., платим на 188 равни месечните вноски
от по 267.67 евро, по погасителен план. За предоставения кредит,
кредитополучателят е следвало да заплаща фиксиран лихвен процент от 11.95
% за първата година. След изтичане на едногодишния срок по чл.1.6.1 от
договора главницата се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в
размер на 6 месечен EURIBOR /1.67 % към датата на сключване на договора/
плюс фиксирана надбавка в размер на 980 пункта, но не по – малко от 11.95%.
Кредитът е усвоен на 23.07.2012г. по сметка на кредитополучателя и е
обезпечен с законна ипотека с вх. №14829, акт. №17, том 2 от 17.02.2012г.
Ипотеката е подновена с молба за подновяване със заверка на подписите и
вписана с вх. №21253, акт №169, том ХIII.
Кредитът е в просрочие от 01.04.2015г. до 10.04.2023г. включително и са
просрочени 97 вноски по главница и договорни лихви – общо 15695.91 евро.
Поради забавата е начислена наказателна лихва, включваща
договорената лихва за редовен дълг и наказателна надбавка от 1000 пункта,
която се начислява на годишна база.
Поради неплащане на месечните вноски по погасителния план, банката е
прави изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит с исковата молба
и получаването й ответницата.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответницата да заплати процесните суми.
По делото в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
2
исковата молба чрез особен представител.
Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Твърди си, че договорът за кредит е нищожен, поради липса на съгласие,
тъй като ответницата не е разбирала български и английски език, поради което
не се съгласявала със съдържанието на договора. Липсва подпис на
ответницата в погасителния план.
Договорът е нищожен и поради това, че текстът му е на шрифт по –
малък от 12 – нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Считат се клаузите раздел II т.4.1-4.6 за нищожни, поради тяхната
неравноправност. Същите не са индивидуално договорени. Предвидена е
едностранно възможност за увеличение на лихвения процент, като не е ясна
методиката на определянето му.
Клаузата на т.1.6.2 за плаващ лихвен процент не отговаря на
изискването за добросъвестност на кредитора и води до незначително
равновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
противоречи на добрите нрави. Поради уговорката за минимална стойност на
лихвения процент, намаляването на EURIBOR не ползва потребителя.
Прави се възражение за нищожност на клаузата на т.1.7 досежно
наказателната надбавка /неустойка/ като неравноправна и като противоречаща
на добрите нрави.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните, чрез техните представители, редовно
призовани поддържат исковата молба, съответно отговора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата
законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
От представения по делото Договор за предоставяне на ипотечен кредит
от 27.04.2012г., се установява, че „МКБ Юнионбанк“ АД, като универсален
праводател на „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила на Е. П.
Танасенко кредит в размер от 22500.00евро за покупката на недвижим имот
самостоятелен обект с идентификатор №******, представляващ апартамент
******, ведно с 1.3835 % ид.ч. от общите части на сградата и 1.3835 % ид.ч. от
правото на строеж върху терена. Срокът за издължаване на кредита е
27.03.2028г., платим на 188 равни месечните вноски от по 267.67 евро, по
погасителен план. Договорът за кредит е обезпечен със законна ипотека,
3
вписана в Служба по вписванията с рег. №14829/17.07.2012г. и подновена на
01.07.2022г.
За предоставения кредит, кредитополучателят е следвало да заплаща
фиксиран лихвен процент от 11.95 % за първата година /чл.1.6.1 от договора/.
След изтичане на едногодишния срок по чл.1.6.1 от договора главницата се
олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на 6 месечен
EURIBOR /1.67 % към датата на сключване на договора/ плюс фиксирана
надбавка в размер на 980 пункта, но не по – малко от 11.95% /чл.1.6.2 от
договора/.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява,
че кредитът е усвоен.
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на ищеца, съдът приема, че той има
характер на потребителски, а от своя страна ответницата, като физическо
лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите.
Договорът, обаче не попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно действащата към датата на сключване на договора норма
на чл. 4, т. 2 ЗПК (ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 31.08.2010 г.), разпоредбите
на закона не се прилагат за сключени договори за кредит, които са обезпечени
с ипотека върху недвижим имот, тъй като за този вид договори се прилагат
разпоредбите на чл. 5, 6, 16 - 18, 25 и 33а. Следователно неспазването на
формалните изисквания в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 ЗПК / в това
число и неподписан погасителен план/, не могат да бъдат основание за
недействителност на сключения договор на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит. Това обуславя защитата на ответницата като
потребител следва да се приложи специалния Закон за защита на
потребителите.
По делото не се установи и твърдяното основание за нищожност поради
липса на съгласие, тъй като ответницата не е разбирала български език. В
приетите по делото пълномощни на л.290, декларации за гражданство и
гражданско състояние л.291, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, декрарация
по ЗМИП, изготвени на български език, ответницата саморъчно е вписала, че
разбира тяхното съдържание на български език.
Предвид изложеното съдът намира, че договорът за предоставяне на
4
кредит за закупуване на жилище не страда от цялостна недействителност.
По въпроса за наличието на неравноправни клаузи, настоящият състав
извърши анализ на съдържанието на договора, касателно клаузите, от които
произтичат вземанията и констатира следното:
Клаузата на т.1.6.1 чл.1.6.2 определяща дължимия лихвен процент,
отговаря на изискването за добросъвестност на кредитора и не води до
незначително равновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, не противоречи на добрите нрави.
В процесният договор за кредит е ясно разписан механизма за това, как
се формира лихвения процент по кредита. Той представлява сбор от една
променлива компонента /шестмесечен EURIBOR/ и една постоянна
компонента /фиксирана надбавка от 980 пункта/. В тази клауза е предвиден
минимален размер на договорната лихва, в случай, че променливата
компонента спадне под определени нива, което гарантира печалбата на
банката. Този начин е използван при начисляване на размера договорната
лихва, което категорично се установява от заключението на вещото лице в т. 7.
През първата година от договора банката е олихвявала кредита при лихва
11.95%. Този лихвен процент е приложен и за периода 01.08.2013г. до
15.12.2022г. Само за периода 15.12.2022г. до 10.04.2023г. е прилаган лихвен
процент от 12.28%, поради покачването на шестмесечния EURIBOR.
Съпоставката на размера на уговорената договорната лихва с законната
лихва за този период, както и съпоставката с данните за средните лихви по
жилищни кредити за 2012г. / за 04.2012г. е 7.95%, а за 05.2012г. е 7.98%,
съгласно лихвена статистика за месец май 2012г., официално обявена сайта на
Българска народна банка/ обосновават извод, че процесната договорна лихва
от 11.95% не се различава в пъти и драстично. Т.е не може да се заключи, че
така предвидения размер на договорната лихва води единствено и само до
облагодетелстване /свръхпечалба/ на банката
В тази връзка не може да се приеме, че клаузата има характер на
неравноправна по смисъла на чл.143, т.1-19 от Закона за защита на
потребителите.
В т. 4.5 от договора за кредит е предвидена възможност банката
едностранно да променя лихвата при промяна на междуБ.ите пазари и/или на
действащата нормативна уредба в страната и/или на общото икономическо
5
състояние на страната. Тази клауза не е индивидуално договорена, тъй като е
типова и няма проведено доказване от страна на ищеца за противното.
Принципно клаузите, които дават право на банката едностранно да
увеличава лихвения процент, без кредитополучателят в такива случаи да има
право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора са неравноправни на основание чл.143, т.12 от Закона за защита на
потребителите.
В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от същия закон обаче има предвидено
изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта
на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин и потребителят следва предварително да получи
достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената.
Посочената клауза обаче не дава конкретна информация какво банката
влага в промяна на междуБ.ите пазари и/или на действащата нормативна
уредба в страната и/или на общото икономическо състояние на страната, т.е
какви са критериите, които обективно да водят до необходимостта от
увеличаване на лихвения процент.
С оглед изложеното съдът приема, че клаузата на т.4.5 е неравноправна,
но съгласно доказателствата, в това число и според заключението по
допусната съдебно счетоводна експертиза по делото тя не е прилагана от
банката.
По отношение на падежа, съдът намира, че предсрочната изискуемост
по процесния договор за кредит е настъпила.
6
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се
установява, че са постъпили плащания по договора за кредит в общ размер от
6581.55лв. за периода 27.04.2012г. до 04.03.2015г., като след този период няма
постъпили плащания. В тази връзка е настъпил обективният факт за отнемане
на преимуществото на срока, а именно неплащане на падеж, на което и да е
задължение по кредита /чл.8.1.2 от договора/.
Изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е
извършено с исковата молба и с получаването й от особения представител на
ответника, същият е надлежно уведомен.
След обявяване на предсрочната изискуемост не се дължи договорна
лихва, следователно договорната лихва би се дължала само за периода до
05.11.2024г.
По отношение на дължимостта на претендираната неустойка, съдът
намира следното:
Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да е основателен искът за
неустойка следва да се установи, че между страните е сключен договор,
пораждащ облигационна връзка между тях, наличие на пълно или частично
неизпълнение на договора, както и съществуваща валидна уговорка за
плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната, която търси
неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира отговорността на
неизправната такава.
В случая съдът прие, че между страните е възникнала облигационна
връзка, налице е и неплащане на задълженията.
В чл. 1.7 е предвидена мораторна неустойка за неизпълнение на
договорното задължение за плащане на главницата и лихвите.
Според формулировката неустойката се начислява в размер на лихвата
за редовен дълг и надбавка от 1000 пункта, при спазване на условията на т. 4
от договора. Съгласно заключението на вещото лице размерът, който е
приложен от банката е 21.95%.
Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да
се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато
7
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на
задълженията /парични или на непарични/ и размерът на задълженията,
изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В случая неустойката обезпечава главното задължение, което е парично.
По договора е налице обезпечение – ипотека, с които да се гарантира забавата
в плащането на главницата. Т.е обезпечителната функция е завишена.
Обичайните и предвидени от законодателя вреди при забава за
неизпълнение на парично задължение са тези очертани в нормата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, като за действително претърпени вреди в по-висок размер
кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. В случая
размерът надвишава размера на законната лихва. Или изводът е, че
обезщетителната функция също е завишена.
Следователно съдът намира, че клаузата се явява нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
По нищожна клауза не се дължи.
Предвид всички изложени до тук мотиви съдът възприема изчисленията
на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза досежно размера на
главница, договорната лихва, направени във вариант на т. 13 на стр. 18 и 19 от
заключението. При този вариант на изчисления не е приложена клаузата за
неустойка, като главницата се равнява на 20472.67лв., договорната лихва на
4214.78лв.
На основание договора за кредит се дължат такси за управление и
разноските за подновяване на ипотеката, които според заключението са в
8
размер на 307.09лв. и 184.81лв.
Възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца
направено във второто по делото заседание от страна на особения
представител на ответника не следва да бъде разглеждано. Такова възражение
не е направено с отговора на исковата молба, поради което по отношение на
него е налице пълна преклузия.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са
основателни в посочените размери и периоди и следва да бъдат уважени,
съответно отхвърлени разликата над тези суми до пълния предявен размер и
периоди.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 10034.42лв., съразмерно
от сумите 2454.70лв., държавна такса; 1488.00лв., превод на книжа; 40.00лв.
такса за Държавен вестник; 1200.00лв., депозит за вещо лице, 5000.00лв.,
възнаграждение за особен представител и 540.00лв., юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.25, ал.2 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. П. Т., гражданин на Руската Федерация, *********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ №111 сумата от 20472.67 евро, представляваща главница
по договор за предоставяне на ипотечен Б. кредит от 27.04.2012г., сумата от
4214.78 евро, представляваща договорна лихва за периода 01.04.2020г. до
10.04.2023г., дължима на основание Раздел I, т.1.6 от договора за кредит,
сумата от 307.39 евро, представляваща комисионна за управление за периода
23.07.2020г. до 23.07.2022г., дължима на основание Раздел I, т.1.8.2 от
договора за кредит, сумата от 184.81 евро, представляваща разноски за
подновяване на ипотека, дължима на основание Раздел II, т.6.2 от договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
9
подаване на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното й изплащане на
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл.92 от
ЗЗД, вр. Закона за кредитните институции
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“,
бул. „Цариградско шосе“ №111 срещу Е. П. Т., гражданин на Руската
Федерация, *********** искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните
институции да бъде осъдена ответницата да заплати сумата за разликата над
20472.67 евро до пълния предявен размер от 21066.58лв., представляваща
главница по договор за предоставяне на ипотечен Б. кредит от 27.04.2012г.,
сумата за разликата над 4214.78 евро до пълния предявен размер от
5466.25лв., представляваща договорна лихва за периода 01.04.2020г. до
10.04.2023г., дължима на основание Раздел I, т.1.6 от договора за кредит,
сумата от 4728.81 евро, представляваща неустойка за забава за периода
01.04.2020г. до 10.04.2023г. т.1.7, сумата за разликата над 307.39 евро до
пълния предявен размер от 315.99лв., представляваща комисионна за
управление за периода 23.07.2020г. до 23.07.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.04.2023г. до окончателното й изплащане на основание чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните
институции
ОСЪЖДА Е. П. Т., гражданин на Руската Федерация, *********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ №111 сумата от 10034.42лв., представляваща сторени
съдебно деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10