№ 165
гр. Ботевград, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251810200137 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предмет на обжалване е Електронен фиш серия К № 10124378, издаден от
ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.
2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Е. Е. Х., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, е наложена „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева, за извършено
от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено
в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/7045703 на 10.09.2024 г.
В жалбата се иска отмяна на електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като се излагат подробни съображения за това.
В с.з. въззивният жалбоподател, редовно призован, се явява лично,
оспорва издадения електронен фиш като незаконосъобразен и иска неговата
отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и
прекомерност на разноските в съдебното производство, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна, от събраните и приложени по делото писмени
1
доказателства, а именно: ЕФ серия К № 10124378, Протокол от проверка № 4-
40-24/19.08.2024 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г., Заповед № 8121з-
172/29.02.2016 г., 1 брой фотокопие на клип № 79526, Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или TFR-M 550 от 21.09.2024 г., ведно
с ежедневна форма на отчет и два броя снимки, справка за собственост на
МПС от ОДМВР КАТ София, справка АИС АНД за издадения електронен
фиш и датата му на връчване, справка от ОДМВР София за ЕФ К/7045703 за
дата на издаване, връчване и влизане в сила, писмо от АПИ, ОПУ София с
приложена схема на организация на движението на АМ „Хемус“ в района на
км 41+300, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си, се установява следното:
На 21.09.2024 г., в 09,03 часа, по АМ Хемус, км. 41+300, с посока на
движение към гр. Варна, при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак
В-26, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 550, насочено към гр.
Варна, е била установена скорост на движение от 97 км/ч, т.е превишаване с
17 км/ч над разрешената скорост от 80 км/ч, при движение на лек автомобил
„Хюндай Соната“ с рег. № СВ6816ТЕ.
След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване
на АТСС от 21.09.2024 г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, подписан от съответното
длъжностно лице.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, на 19.12.2024 г. бил съставен процесния
електронен фиш, серия К № 10124378, който бил връчен на нарушителя на
01.02.2025 г.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението - лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. №
СВ6816ТЕ, е собственост на жалбоподателя Е. Е. Х., ЕГН **********. По
делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Представеното от
жалбоподателя ксерокопие на такава декларация не представлява
доказателство за действително подадена до административнонаказнащият
орган такава декларация, тъй като липсва входящ номер и печат на
административнонаказващият орган.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Поради това процесният електронен фиш № К 10124378, издаден от
ОДМВР-София, бил издаден именно на жалбоподателя Е. Е. Х., ЕГН
**********, и с него на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.2 от
ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, в условията на повторност, му
била наложена „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева.
2
По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК,
въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на
Областно пътно управление – София, от която се установява, че към датата на
извършване на нарушението /21.09.2024 г./ на АМ „Хемус” при км 41+300
дясно пътно платно в посока от гр. София към гр. Варна, е действало
ограничение на скорост на движение на МПС на 80 км/ч, въведено с пътен
знак В26, монтиран на км 41+220 – дясно и среда дясно.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания.
Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено
нарушението, към процесната дата е бил собственост на жалбоподателя, се
установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.
Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер,
модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети
каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да
бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Налице са данни, че електронния фиш е бил връчен на жалбоподателя
на 01.02.2025 г. и той е подал жалба срещу него на 11.02.2025 г.,/дата на
пощенското клеймо на пратката/ т.е. жалбата е подадена в срока по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално
легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето
извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
3
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Процесното
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/мобилната система за видеоконтрол TFR1-M 550, с каквито съгласно
чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/,
може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т.
65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. По делото е
представено заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, касаещо техническото средство TFR1-M, с което е
регистрирана скоростта на автомобила на жалбоподателя и същият е заснет,
със срок на валидност до 24.02.2020 г. (лист 17 от делото). Приложен е и
Протокол № 4-40-24 от проверка на мобилната система за видеоконтрол
TFR1-M (лист 16 от делото), касаещо експлоатацията на системите за контрол
на правилата за движение TFR1-M, от който е видно, че издаденото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-
M, който изтича на 24.02.2020 г. съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип се считат за одобрен тип. Със същите системи може да бъде
извършван контрол на правилата за движение по пътищата, ако отговарят на
чл. 43 от Закона за измерванията, а именно да са преминали последваща
метрологична проверка, от която да се установи съответствие на
метрологичните им характеристики с изискванията към тях, както и да
изпълняват предвиденото си предназначение. Въз основа на това съдът
приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на
датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
4
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка клип, в която са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и
ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения
запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено
средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е
издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно
автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при приближаващ трафик,
съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради
което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от собственика, той и водач на посочения автомобил – Е. Емиов Х..
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за
това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като надлежно се попълни протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – АМ Хемус, км. 41+300 с посока към гр. Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
5
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ В
26, поставен на км 41+220 в случая е било въведено ограничение на скоростта
от 80 км/ч., съгласно възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради което
именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на
МПС. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от Е. Емиов Х..
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. Скоростта правилно
е установено да е превишена с 17 км, стойност получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение 3%
съгласно техническите и метрологичните характеристики на АТСС, поради
което за нарушението е приложима именно санкцията по т. 2 от визираната
разпоредба. Последната, в приложимата редакция - (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011
г.), предвижда за превишаване на скоростта на движение извън населено място
от 11 до 20 km/h, точно фиксирано по размер наказание – глоба от 50.00 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на
6
основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, доколкото посочената норма предвижда
конкретното нарушение в диспозицията си.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В ЕФ е посочено, че е нарушена и нормата на чл. 182, ал.
4 от ЗДвП. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може
законосъобразно да се квалифицира нарушението като "повторно" следва
АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация, т.
е. да се посочи с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото
по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Само така
може да се провери дали се касае до "повторно" нарушение по см. на § 6, т. 33
от ДР на ЗДвП или не. В случая АНО е посочил в обжалвания ЕФ, че
нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/7045703 на 10.09.2024 г., и е представил писмени доказателства за това.
С оглед разпоредбата на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП е важно да се докаже,
че Електронен фиш Серия К № 7045703 се е отнасял за "същото по вид"
нарушение, а именно за управление на превозно средство над разрешената
скорост за движение. Без значение е дали деянието е извършено в или извън
населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали при едно и
също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението
да е един и същ.
По делото са представени доказателства, че срещу жалбоподателя е
издаден ЕФ серия К № 7045703, който му е бил връчен на 23.08.2024 г. и
същият е влязъл в сила на 10.09.2024 г. , след изтичане на 14 дневния срок от
връчването му, т. е. от 10.09.2024 г., до датата на нарушението по ЕФ №
К/10124378 - 21.09.2024 г. не е бил изтекъл едногодишен срок, поради което и
настоящото нарушение се явява извършено при условията на повторност.
Поради това следва да се ангажира административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 17 км/ч. над
ограничението от 80 км/ч. - след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото
на извършване на нарушението (извън населено място) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно - наказателно
отговорното лице за нарушението по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което е извършено повторно, съдът приема, че
спрямо Е. Е. Х., като собственик на МПС л.а. „Хюндай Соната“ с рег. №
СВ6816ТЕ, и доколкото деянието е извършено "повторно", следва да се
приложи санкционната норма на чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и
да му се определи "глоба" в размер на двукратния размер на наказанието по
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, т. е. 100,00/сто/ лева.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по
извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки
7
своевременно релевирането искане от процесуален представител на
въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган, неголямата
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.
63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
ОДМВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв.
/арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Eлектронен фиш, Серия К № 10124378, издаден от
ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.2
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Е. Е. Х., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, е наложена „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева, за извършено
от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, в условията на повторност
в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7045703 на 10.09.2024 г., като
правилен и законосъобразен.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя Е. Е. Х., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, със съдебен адрес
АДРЕС, да заплати на ОДМВР София, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8