Р Е
Ш Е Н
И Е № 173
гр.Сливен, 28.02.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 4943 по
описа за
Предявен е иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.3, вр. чл. 50 от ЗЗД -
за осъждане на ответника Община Сливен да заплати на ищеца сумата от 143.03
лева и такъв с правна квалификация по чл. 86 от ЗЗД относно иска за заплащане
на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба.
В исковата
молба ищецът твърди, че между ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС" ГРУП и Д.С.
е била сключена застраховка "Каско Стандарт" със застрахователна
полица № 4704171000000366, валидна от 31.03.2017 год. до 31.03.2018 год.
относно лек автомобил марка "Опел", модел "Астра" с ДК № СТ
8742 АТ. Твърди се, че видно от подадено
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и декларации от
12.06.2017 год. от Д.С. - водач на
цитирания лек автомобил и С.С.К., представени в съответствие с глава трета от
Общите условия по застраховка "Каско" на ищеца, на 08.06.2017 год. в
гр. Сливен, при движение по бул. "Стефан Караджа" след Дамарски мост,
управляваното от Д.С. цитирано МПС, преминава през не обезопасена дупка на
пътното платно, пълна с вода. За настъпилото произшествие е подаден сигнал в
кол център. Твърди се, че в следствие на удара в дупката са повредени и
подлежат на ремонт предна лява гума "Barum" 205/55/16 и джанта лята
предна лява на цитирания лек автомобил.Сочи се, че за нанесените щети в
дружеството ищец е образувана щета под № 470417171728863. Твърди се, че
стойността на щетата е 143.03 лева, която ищеца е заплатил на собственика на
повредения автомобил - Д.С., с платежно нареждане на 21.06.2017 год., като
обезщетение за покриване на причинените със застрахователното събитие щети на
застрахования автомобил. Според ищеца причината за ПТП е наличието на
неравности по пътното платно - дупка пълна с вода и отговорността за наличието,
не отстраняването и не сигнализирането на същата е на община Сливен и
оторизираните от нея за поддръжка на пътната настилка върху пътищата от
градската мрежа лица, като изложеното ангажира отговорността на Община Сливен
за възстановяване на изплатените от ищеца суми от застрахователното обезщетение
за настъпилите и отстранени след ремонт вреди на лекия автомобил. Сочи се, че
на ответника е изпратена регресна покана да заплати доброволно изплатената
застрахователна сума, но плащане не е постъпило.
В
едномесечния срок за отговор е постъпил такъв от ответника.
В отговора
на исковата молба, ответникът сочи, че искът е допустим, но не основателен,
като сочи, че не е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на МПС, на собственика на МПС не са причинени вреди в резултата на
описаното ПТП, оспорва механизма на ПТП, оспорва причинно-следствената между
твърдяното ПТП и претендираните вреди,
оспорва изцяло размера на вредите и факта че са настъпили. Сочи, че
застрахователят не се е уверил в истинността на обстоятелствата относно
твърдяното ПТП, не е се е уверил, че водачът на автомобила е бил в трезво
състояние, за ПТП не са уведомени органите на полицията и сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР Сливен, което уведомяване сочи че е задължително.
Твърди, че декларираните обстоятелства пред застрахователя не отговарят на
действителността, не са били налице предпоставките за изплащане на
обезщетението, визирани в глава III от Общите условия, че собственикът на МПС
не е направил разходи за поправка на щетите, че претендираните средства са
завишени. Сочи се, че водачът има вина за настъпването на ПТП, тъй като не се е
съобразил с пътната обстановка и се е движил с несъобразена скорост. Счита, че
водачът не е възприел твърдяното препятствие, поради разсеяност или поради
несъобразена скорост. Твърди, че искът за заплащане на сумата от 143.03 лева -
главница, ведно със законна лихва, както и акцесорната претенция за
съдебно-деловодни разноски са неоснователни. Оспорва изцяло исковете по
основание и размер, като неоснователни и недоказани. Сочи, че описаните в
исковата молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца, не
отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка по делото,
поради изложените вече съображения. Моли иска да се отхвърли, като евентуално
прави възражение за съпричиняване на вредата от водача на МПС в размер на 90 %,
като сочи че водачът е управлявал МПС с несъобразена скорост, при липса на
достатъчно съобразителност и внимание, което не му е позволило да спре преди
твърдяната дупка. Обстоятелствата, на които се основават възраженията срещу
иска са оспорване изцяло по основание и размер на предявения иск, оспорване
на механизма на ПТП, оспораване
наличието на дупка, оспорване на наличието на причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба имуществени вреди и механизма на процесното ПТП,
оспорване на характера и стойността на вредите, оспорване на наличието на
валидно застрахователно правоотношение, оспорване на представената
застрахователна полица, оспорване на наличието на основания за заплащане на
застрахователно обезщетение, прави възражение за съпричиняване на вредата,
оспорва претенцията за разноски, поради неоснователност на главния иск.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ на събраната
доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна
следното:
На 08.06.2017 г. в гр.Сливен при
движение по бул "Стефан Караджа" настъпило ПТП с лек автомобил марка
"Опел", модел "Астра", с рег. № СТ 8742 АТ - собственост на Д.С. и управляван от последния,
при което лекият автомобил преминал през дупка на пътното платно пълна с вода, в
следствие на което настъпили материални щети - спукана предна лява гума и
повредена лява джанта на автомобила. Автомобилът бил технически изправен, видно
от Удостоверение за техническа изправност на ППС, издадено за автомобила по
Протокол № 11655366 обхващащо периода от 06.10.2016 год. до 06.10.2017 год..
Към датата на настъпване на ПТП -
08.06.2017 год., автомобилът имал сключена застраховка „Пълно Каско” с ищцовото
дружество, въз основа на писмена застрахователна полица № 4704171000000366/21.03.2017
год. със срок на покритие от 00:00 часа на 31.03.2017г. до 00:00 часа на 31.03.2018г.
За
настъпилото ПТП водачът на автомобила Д.С. депозирал декларация пред застрахователя.
Такъв документ подписал и свидетеля С.К., с който верифицирал присъствието си
на настъпилото ПТП.
На
12.06.2017 год. водачът на увредения автомобил депозирал пред застрахователя си
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищцовото
дружество завело щета с № 470417171728863 като в описа на претенцията с №
51-05030-00546/17 от 12.06.2017 год. като увреждания по МПС-то били посочени
гума предна лява „Barum” с отметка "за
подмяна" и джанта лята предна с отметка за степен на деформация "лека"
и боядисване на детайла с основен цвят
боя.
При
направена калкулация - експертна оценка, видно от Опис-заключение по претенция
№ 51-05030-00546/17, както и от представения по делото доклад по щета с № 470417171728863
калкулираното обезщетение признато за изплащане
е 143.03 лева. От представено преводно
нареждане от 21.06.2017 год. с посочено основание номерът на щетата, сумата от
143.03 лева е изплатена от ищцовото дружество на собственика на увредения
автомобил - Д.С..
На 27.07.2017 г. ищцовото
застрахователно дружество отправило покана до Община Сливен, като отговорно за
ПТП лице да изплати сумата от 143.03 лева., заплатена от застрахователя за
възстановяване щетите на лекия автомобил. Поканата била получена от Община
Сливен на 31.07.2016г., като по делото няма представен отговор от Общината.
В хода на производството е
назначена, респ.изготвена съдебна автотехническа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че механизъм на ПТП с наличните увреждания на предна
лява гума на автомобила и на съответната джанта е технически възможен при
преминаване на автомобила през дупка с размери 60-
При изслушване на вещото лице в
о.с.з. се установи, че не е констатирано
наличие на дупки по асфалта в зоната на пътния участък на твърдяното ПТП, а кръпки,
асфалтовата настилка на които е износена, има множество надлъжни и напречни
кръпки, правени по различно време, няма данни въобще на кое място е процесната
дупка и данни за нейните размери.Местонахождението на дупка с размери 60-
В хода на процеса са събрани и
гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели-очевидци на
настъпилото ПТП.
Механизмът на ПТП, установен от
вещото лице се потвърждава и от показанията на двамата свидетели Д.С. и С.К.. И
двамата свидетели сочат, че автомобила при движение със скорост около 30
Полицейски служители не били
сигнализирани за този инцидент и не бил съставен протокол за ПТП.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло Съдът намира възражението на ответника за липса на
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на автомобила
за неоснователно. Открито е производство по оспорване истинността на документ -
автентичността на подписа в графа "застрахован" в застрахователната
полица, разпределена е доказателствена тежест. В хода на първото по делото
открито съдебно заседание на свидетеля С. е предявена представената от застрахователя
полица и той е заявил, че положения подпис е негов поради което съдът счита, че
подписът положен в графа "за застраховащия" е положен от Д.С., поради
което е налице и валидно застрахователно правоотношение. Относно възражението,
че на декларациите подписани от свидетелите няма дата на която са съставени и
изказаното предположение, че може да са съставени за нуждите на настоящия
процес, то съдът счита че не събраха доказателства подкрепящи това твърдение на
ответника. Относно липсата на отразяване в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение за свидетели на събитието, то съдът счита че меродавно в случая е
попълнената декларация от свидетеля К., а относно заявеното от нея в съдебно
заседание, то ответната страна е можело в това заседание да предяви
декларацията, попълнена от К. и
евентуално да оспори истиността на документа - неговото авторството.
Съдът кредитира заключението на
изслушаната по делото съдебна авто-техническа експертиза, като неоспорена от
страните и изготвена от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност
няма основания да се съмнява.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви
и кореспондиращи с писмените доказателства и доказателствени средства по
делото, поради което не следва да се възприема и твърдението на ответника за
заинтересованост.
Съдът счита, че наведеното в
писмената защита заключение, че щом дупки на пътното платно не са установени, а
кръпките на пътното платно са с износен асфалт, то щетите не може да са
резултат от попадане в дупка, съдът счита същото за неоснователно. По делото са
приети писмени доказателства - документи за извършвани ремонтни дейност на
пътното платно, които сочат единствено че през 2013 год. е правен ремонт на
платното, но не и че след тази година не е извършван такъв. Няма представени
доказателства в тази насока.
Относно твърдението, че ударът е
бил предотвратим, то в заключението си вещото лице сочи, че дупката би могла да
бъде избегната, ако е била обезопасена или сигнализирана по съответния начин,
за което доказателства по делото няма.
Установеното от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с
правно основание чл.410, ал.1 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД. - регресен иск на
платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в
резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община
Сливен, ищцовото
дружество следва да установи по несъмнен начин съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане
на застрахователно обезщетение.
Първото
от двете посочени обстоятелства се установи в процеса от представената застрахователна
полица 4704171000000366/21.03.2017
год. със срок на покритие от 00:00 часа на 31.03.2017г. до 00:00 часа на 31.03.2018г.
сключена между собственика на автомобила /увреденото лице/ и ищеца-
застраховател, действаща за процесния период от време, а именно в деня и часа
на настъпилото застрахователно събитие – 08.06.2017 год. Заплащането на
застрахователното обезщетение се установи посредством платежно нареждане от 21.06.2017 год. с което ищцовото застрахователно
дружество изплатило стойността на възстановените, чрез ремонт щети в размер на 143,03
лева. По делото не се установи, няма и такива твърдения, ответната Община
Сливен да е заплатила на ищеца такава сума.
Правото
на застрахователя по застраховка “Каско” или „ГО” на автомобилистите да иска от
третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ /автомобил/ е регресно право.
Застрахователят, платил
обезщетението встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на
вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност, следва да се
докаже и противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното
поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен.
Съгласно
разпоредбата на чл.50 ЗЗД, за вредите произлезли от каквито и да са вещи
отговарят солидарно собственикът и лицето под чийто надзор те се намират.
Установи се в производството по
несъмнен начин, че водачът на МПС Д.С. на 08.06.2017 год. в резултат от
преминаване с лек автомобил марка „Опел”, модел "Астра" с рег. № СТ
8742 АТ през неравност / дупка/, находяща се на
платното за движение - бул.
"Стефан Каяраджа" в гр.Сливен предизвикал ПТП с материални щети. От
събраните гласни доказателствени средства и писмените такива /заключението на
вещото лице, изготвило съдебната авто-техническа експертиза/ се установи
механизма на настъпилото ПТП и причината
за него, а именно преминаване на автомобила през необезопасена и
несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно, запълнена с вода.
Улицата, на която е настъпило ПТП
се намира в границите на гр.Сливен, представлява местен път – общински, извън
републиканската пътна мрежа, т.е. е общинска публична собственост / арг. от чл.8,
ал.3 от Закона за пътищата и Закона за общинската собственост - чл. 2, ал.1,
т.2/.
В настоящата правна хипотеза
отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че стопанисвайки
общинската пътна мрежа е допуснал
съществуването на необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/, намираща се на уличното
платно, Съгласно разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а в §
1, т.13 и 14 ДР ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и
поддържане, според която ремонт на пътища е дейност по възстановяване или
подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и
привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на
пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато
безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, тяхната охрана и защита и водене на техническа отчетност.
Следователно по силата на специален закон на ответната община като стопанин на
общински път, публична общинска собственост по силата на § 7,т.4 от ПР на ЗМСМА
е възложено да полага грижа по поддържането на общинските пътища в състояние,
позволяващо безопасно и удобно движение. Съгласно чл.167, ал.2 ЗДвП служби за
контрол, определени от кмета на съответната община контролират в населените
места изправността и състоянието на пътя.
С оглед собствеността на пътя, то
за вредите, произтичащи от необезопасените и несигнализирани неравности на
пътното платно следва да отговаря Община Сливен.
Установените в процеса материални
щети, посредством заключението на вещото лице са на стойност 152.30 лева., като
сумата заплатена от ищеца за ремонт на щетите по автомобила на увреденото лице
е дори по-ниска - 143.03 лева и следва да бъде уважена.
Съдът намира възражението на
ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице за неоснователно, поради следното: Установи се, с приетото експертно
заключение, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да
възприеме водата върху дупката, да намали скоростта, да спре или да я
заобиколи, ако за водача е имало основания или предварителни данни да
предположи, че под водата има дупка с големи размери, което не се доказа в хода
на производството. Установи се също така, че водачът е имал техническа
възможност да спре в зоната на далечината на възприемане на водата над дупката,
ако се е движил със скорост не по-висока от действителната 30-
Възражението на ответника,
досежно липсата на документ, издаден от надлежен орган също се оценява като
неоснователно.
Съобразно чл.6, т.4 от Наредба №
І3-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информирането между МВР, КФН и Информационния център към ГФ, обн. ДВ
бр.8/30.01.2009г. в сила от 30.01.2009г., не се посещават от органите на МВР
„Пътна полиция” и не се съставят документи, вкл.и протокол за ПТП, когато при
произшествието повредите на МПС-то не са били причинени от друго ППС, какъвто е
и настоящия казус. В този случай са приложими правилата на Глава трета
„Изплащане на обезщетение при частични повреди” – т.6 и т.6.3 от ОУ на
застрахователното дружество ищец , а именно въз основа на декларативни
показания на водача с констативен характер и не води до процесуално следствени
действия и/или административна санкция.
С
оглед изложеното съдът намира претенцията на застрахователя за основателна и
доказана в пълния претендиран размер от 143,03 лева и като такава следва да се
уважи изцяло. Върху тази сума следва да се присъди и законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда 10.10.2017 год. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и съгл. чл. 78, ал.1 ГПК ответната Община Сливен
следва да понесе отговорността за деловодни разноски, сторени от ищцовото
дружество, като заплати същите в размер на 560.00 лв., от които 50.00 лева
платена държавна такса при завеждане на иска, 150.00 лева – платен депозит за
вещо лице и 360 лв.- платен адвокатски хонорар.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД ОБЩИНА СЛИВЕН със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” № 1, Булстат
*********, представлявана от кмета С.Н.Р. ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” със седалище и адрес на управление - гр.София, пл.”Позитано” №
5, ЕИК *********, представлявано от изп.директори Н.Д.Ч. и М..К.Р. сума в размер на 143,03 лева. /сто четиридесет
и три лева и 03 ст./, представляваща застрахователно обезщетение за
отстраняване на имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Опел",
модел "Астра" с ДК № СТ 8742 АТ, собственост и управляван от Д.С., в следствие настъпило
ПТП на 08.06.2017 год.. в гр.Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.10.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК ОБЩИНА СЛИВЕН със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” № 1, Булстат *********, представлявана от
кмета С.Н.Р. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” със
седалище и адрес на управление - гр.София, пл.”Позитано” № 5, ЕИК *********,
представлявано от изп.директори Н.Д.Ч. и М.. К.Р. сума в размер на 560.00 лв. /петстотин и шестдесет лева/, деловодни
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: