№ 651
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203849 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Н. АЛ. ИВ. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: гр. Бургас, * 1, чрез адв. Ж.Б. - БАК, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-000296/06.04.2021 г., издадено от началник група към Сектор „ПП”
на ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП и на основание чл.
185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20
лева; за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева; за
нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева и за нарушение по чл.
139, ал. 2, т. 4 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. На първо
място се застъпва, че издателят е материално некомпетентен, доколкото Заповедта, с която е
упълномощен е издадена през 2018 г. от друг Начални Сектор „ПП“. Под евентуалност се
застъпва, че фактическата обстановка в АУАН и НП е неясна. Отделно от това се заявява, че
жалбоподателят не е собственик на автомобила, поради което и за него не е имало
задължение за окомплектоване на автомобила, както и че неправилно е бил санкциониран
четири път за едно нарушение. Счита се, че липсват мотиви защо в случая е не се прилага
1
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Иска се отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Ж.Б. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които
допълва. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване
на НП. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за
правилност и законосъобразност на издадения санкционен акт, поради което и се пледира за
неговото цялостно потвърждаване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 гръб – НП е връчено на жалбоподателя на
30.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 06.08.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 17.01.2021 г., около 01.00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „*” с
рег. № * в гр. Бургас, по ПП I-9 до бензиностанция „Петрол“ в поска към ул. „*, когато бил
спрян за проверка от патрул на 05 РУ-Бургас. Полицейските служители се усъмнили, че е
възможно водачът да е употребил алкохол или наркотични вещества, поради което и
поискали съдействие от св. *. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“-Бургас, който
пристигнал на място и тествал водача. Показанията били отрицателни. Свидетелят
извършил на място и проверка за окомплектоваността на автомобила, като констатирал, че
той се движи без да светолоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка. Свидетелят преценил, че при тези факти водачът е извършил
четири отделни нарушения с правна квалификация по чл. 139, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4
ЗДвП, поради което и на място му съставил АУАН с бл. № 976863/17.01.2021 г. Актът бил
връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 06.04.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. АНО също приел, че се касае за
четири отделни нарушения, поради което и на основание чл. 185 ЗДвП наложил на И.
четири административни наказания „Глоба“ в размер на от по 20 лева или общо – 80 лева за
четирите нарушения.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
2
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия
автомобил, че му е била извършена проверка, както и че автомобилът не е бил оборудван с
описаните четири принадлежности, но въпреки това счита, че не следва да понася
административнонаказателна отговорност за извършеното, поради нарушения на закона.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 06.04.2021 г. е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема доводът на жалбоподателя, че
доколкото заповедта е издадена през 2018 г и от тогава до 2021 г. са се сменили няколко
Началници на Сектор „ПП“ (вероятно жалбоподателят има предвид няколко министри на
вътрешните работи, доколкото именно министърът е издателят на процесната
упълномощителна заповед, а не Началника на Сектор „ПП“), то и заповедта е изгубила
правното си значение, по аналогия с представителството на търговските дружества. В
действителност съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН административни
наказания могат да налагат длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон
или указ. Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП - наказателните постановления за нарушения по този
закон се издават от министъра на вътрешните работи или от определено от него длъжностно
лице съобразно неговата компетентност. В настоящия случай безспорно компетентен да
издаде НП за установените нарушения е министърът на вътрешните работи или
упълномощени от него длъжностни лица. Със рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, приложена на л. 15-16 министърът изрично е упълномощил
Началника на група в Сектор „ПП“ да издава НП за нарушения извършени на територията
на съответната област. Компетентността на министъра да определя длъжностни лица, които
3
да издават наказателните постановления по ЗДвП, произтича пряко от закона и не е свързана
с личността, заемаща тази длъжност, а с притежаваното от нея качество на министър. Тоест
тази компетентност е компетентност на органа, и лицето, заемащо тази длъжност през
периода, в който я заема, да може надлежно да издава такъв вид заповеди. Правният "живот"
на този вид заповеди за оправомощаване продължава до законова промяна на
компетентността или до изричната отмяна на съответната заповед с нова такава, но не
зависи от промяната в персоналния състав на издалия ги орган. Доколкото правомощието на
министъра на вътрешните работи да определя компетентните да издават НП по
приложението на ЗДвП органи не е отменено, издадените в изпълнение на това правомощие
заповеди не загубват действието си при промяна на лицето, което изпълнява длъжността
министър. Ако новият министър реши да определи други лица от състава на областната
дирекция да издават НП, то той разполага с оперативна самостоятелност да го направи, като
издаде нова заповед, с която отменя предходната такава. Данни или твърдения за наличие на
такава заповед по делото липсват. Ето защо съдът приема, че Началник група в сектор „ПП“
е бил компетентен да издава НП, тъй като е бил надлежно оправомощен от министъра на
вътрешните работи с нарочна писмена заповед. В този смисъл е и практиката на съдилищата
от цялата страна, като например – Решение № 25/15.01.2018 г. по к.н.а.х.д. № 1039/2017 г.
на АдмС-Плевен.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
противно на становището на жалбоподателя - е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Съгласно чл. 139, ал. 2, т. 1 - 4 ЗДвП, движещите се по пътя МПС, трябва да бъдат
оборудвани с няколко принадлежности – светолоотразителен триъгълник, аптечка,
пожарогасител и светлоотразителна жилетка. При извършената проверка на място е
установено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил, не е бил снабден с нито едно
от четирите, като от страна на лицето липсват възражения, че такива са били налични. В
случая доколкото от наказващият орган се твърди отрицателния факт, че автомобилът не е
4
бил снабден със съответните принадлежности, в тежест на санкционираното лице е да
докаже, че е разполагал с такива. От жалбоподателя не се твърди, че е разполагал с
изискуемите вещи, съответно не са ангажирани доказателства за това. Ето защо съдът
приема, че правилно актосъставителят и АНО са преценили, че с поведението си водачът е
осъществил състава на цитираните нарушения. Касае е се за четири отделни задължения,
уредени самостоятелно в отделни точки на чл. 139, ал. 2 ЗДвП, поради което и съвсем
правилно контролните органи са преценили, че се касае за четири отделни нарушения със
съответната правна квалификация, като всяко едно от тях следва да бъде отделно
санкционирано с предвидената в нормата на чл. 185 от ЗДвП санкция. В този смисъл е
практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1872 от 10.11.2017 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2572/2017 г.; Решение № 1829 от 8.11.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2325/2017 г. и много други. В случая санкцията е във фиксиран от
закона размер, поради което и не може да става дума за нейното изменение.
Съдът счита, че правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност в лицето на водача на МПС. Видно от анализа на законовата норма,
задължението за окомплектоване на автомобила възниква при неговото движение
(„движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват…“)
– т.е. законът изисква преди да потегли с моторното превозно средство всеки водач да се
увери, че то е оборудвано по съответния начин и едва тогава да го управлява („движи“) по
пътищата. Това задължение тежи върху водача, поради което и правилно АНО е преценил да
ангажира отговорността на И.. В този смисъл е и съдебната практика, като например –
Решение № 104/23.03.2017 г. по к.н.а.х.д. № 49/2017 г. на АдмС-Шумен.
В заключение – конкретните нарушения, за които жалбоподателят е бил санкциониран
не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретните деяния не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било
незаконосъобразно. Касае се за управление на автомобил, който не е бил оборудван с нито
един от четирите задължителни атрибута. Отделно от това, видно от приложена на л. 13-14
Справка за водач, се установява, че процесното нарушение далеч не е първо такова на И.,
въпреки неговата сравнително млада възраст и шофьорски стаж– т.е. неговата лична
обществена опасност също не е ниска.
Поради всичко казано по-горе съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
5
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради
което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-000296/06.04.2021 г.,
издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение
по чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на Н. АЛ. ИВ. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева; за нарушение по чл. 139,
ал. 2, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на Н. АЛ. ИВ. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева; за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3
ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на Н. АЛ. ИВ. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева и за нарушение по чл. 139, ал. 2, т.
4 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на Н. АЛ. ИВ. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6