РЕШЕНИЕ
№ 770
гр. Сливен, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20222230105831 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във
връзка с разпоредбите на ЗПК за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата 4749,20 лв. представляваща неустойка
по договор за потребителски кредит от 13.05.2022 г. Изложени са подробни
съображения, че клаузата за неустойка е нищожна и поради тава се
обосновават доводи за недължимост на уговорената неустойка. Претендират
се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат доводи за
действителност на клаузата за неустойка. Иска се отхвърляне на исковата
претенция и се претендират разноските по делото.
От страна на ответното дружество е подадена насрещна искова молба, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане от С. Ж. на
главница в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва до окончателното
заплащане и възнаградителна лихва в размер на 307,29 лв. Твърди се, че
1
задълженията произтичат от договора за кредит между страните. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на твърденията за дължимост на сумите.
От страна на С. Ж. е постъпил отговор на насрещната искова молба,
като се оспорва нейната основателност.
Редовно призованата ищца не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на иска и
отхвърляне на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В
писмено становище се иска отхвърляне на иска на ищцата и уважаване на
насрещните искове. Претендират се разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за потребителски кредит
№ 477980 от 13.05.2022 г. ответното „Ай Ти Еф Груп“ АД е предоставило в
заем на ищцата С. Ж. сумата от 3000 лева, като е уговорена и неустойка в
размер на 4749,20 лева.
Срокът за погасяване на кредита бил определен до 13.05.2024 г., при
уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 40,55% и ГПР – 49,00%.
Общо ищцата заплатила на ответното дружество сумата 468 лева, а
действителният процент на ГПР надвишава значително петкратния размер на
законната лихва за страната, тъй като е уговорено да се върне общо сумата
9236,06 лева, която включва и неустойката по договора в размер на 4749,20
лева. Последната сума е явно, че не е включена в ГПР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за признаване за установено, че ищцата
не дължи неустойката по договора за потребителски кредит е допустима, а
разгледана по същество е изцяло основателна. Уговорената неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е в изключително
завишен размер спрямо размера на главницата по договора за кредит. Чрез
нейното включване в договора за кредит се нарушават правата на ищцата
като потребител поради което неустойката е уговорена извън присъщите й
2
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Чрез неустойката се
цели недобросъвестно и несправедливо обогатяване на кредитора. Поради
това исковата претенция за недължимост на сумата, уговорена като
неустойка, следва да се уважи изцяло.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищцата е получила в заем сумата 3000 лева, а е
върнала на ответника – кредитор сумата 468 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в отговора на насрещната искова молба за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
3
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в
договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от
49,00 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и
несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен
заем в размер на 3000 лева е уговорено да се върне общо сумата 9236,06 лева,
която включва и неустойката по договора в размер на 4749,20 лева. При
съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е посочения в
договора . Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл.
19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да
бъде взета предвид неговата нищожност.
Насрещната искова молба е допустима и частично основателна.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е признат
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая между страните не е
спорно, че ищцата е заплатила на ответника сумата 468 лева. Тази сума следва
да се приспадне от получения от ищцата заем в размер на 3000 лева, поради
което на ответното дружество се дължи сумата 2532 лева, представляваща
непогасения остатък от главницата по кредита. До посочения размер иска
следва да се уважи, ведно с претендираната законна лихва. В останалата част
за главницата и изцяло за договорната лихва, предявените насрещни искове
са неоснователни.
По правилата на процеса на страните следва да се присъдят
претендираните разноски, които са в размер на 190 лева за ищеца и в размер
на 1048 лева за ответника /последните съобразно уважения размер на
насрещните искове/. На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата 1200 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение съобразно уважения и отхвърления размер на исковете.
Ръководен от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ай Ти Еф Груп“ АД
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Лозенец, ул. Сребърна №16, Парк Лейн, офис център, ет.8, че С. И. Ж. с ЕГН
********** от ********************************** НЕ ДЪЛЖИ сумата
4749,20 лева, представляваща неустойка по договор за потребителски кредит
№477980/13.05.2022 г.
ОСЪЖДА С. И. Ж. с ЕГН ********** от
********************************** ДА ЗАПЛАТИ на „Ай Ти Еф Груп“
АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Лозенец, ул. Сребърна №16, Парк Лейн, офис център, ет.8 сумата 2532 /две
хиляди петстотин тридесет и два лева/ лева, представляваща незаплатена част
от главница по договор за договор за потребителски кредит №
477980/13.05.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
20.03.2023г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, в останалата част за главницата и
изцяло за лихвите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна №16, Парк Лейн, офис
център, ет.8 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с ЕГН ********** от
********************************** сумата 190 /сто и деветдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. И. Ж. с ЕГН ********** от
********************************** ДА ЗАПЛАТИ на „Ай Ти Еф Груп“
АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Лозенец, ул. Сребърна №16, Парк Лейн, офис център, ет.8 сумата 1048
/хиляда четиридесет и осем/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна №16, Парк Лейн, офис
център, ет.8 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 1200
/хиляда и двеста/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение,
платими по следната банкова сметка в „УниКредит Булбанк“, АД с IBAN:
5
******************************** с титуляр адв. Д. В. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6