№ 9008
гр. ..., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110157930 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба на „... срещу ответницата Б. Л. Р.. Ищецът „...
твърди, че е доставял водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се
на адрес ..., през периода 19. 09. 2019 г. - 25. 10. 2020 г. Поддържа, че потребител на
тези услуги е ответницата, която е подала заявление за промяна на титуляря на
партидата. Иска от съда да установи съществуването на следните нейни задължения: 3
510 лева и 11 стотинки - главница за периода 19. 09. 2019 г. - 25. 10. 2020 г., ведно със
законовата лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК; и 50 лева и
56 стотинки - мораторна лихва за периода 20. 10. 2019 г. - 25. 10. 2020 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Б. Л. Р., с който признава обстоятелството, че между страните е
възникнала облигационна връзка между страните чрез подаването на заявление за
разкриването на потребителска партида. Оспорва обаче да са били реално доставени
водоснабдителни и канализационни услуги от ищеца в заявения размер, съответно
изтъква, че липсват данни претендираната сума да е била изчислена по реда на чл. 46
от общите условия при неосигурен достъп до имота. Иска от съда да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответницата на 29. 01. 2021 г., във връзка с което е образувано ч. гр. дело № 5499/2021
г. по описа на Софийския районен съд, 150-и състав. Съдът е уважил заявлението, като
е издал заповед за парично изпълнение по чл. 410 на 05. 02. 2021 г. Ответницата
своевременно е депозирала възражение по чл. 414 ГПК. Исковата молба е предявена в
1
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответства на издадената заповед за
изпълнение, поради което е процесуално допустима.
Съдът е сезиран с два кумулативно съединени установителни иска с правни
основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), съответно чл.
86, ал. 1 ЗЗД. По първия иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че ответницата е собственица на водоснабдения и канализиран
обект, находящ се в ..., както и че през периода 19. 09. 2019 г. – 25. 10. 2020 г. реално й
е предоставил спрямо съответния обект водоснабдителни и канализационни услуги на
стойност 3 510 лева и 11 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на
съответните парични задължения. По втория иск, който е акцесорен, в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е изпаднала в
забава за заплащането на паричните задължения в размер на 3 510 лева и 11 стотинки,
както и че обезщетението за забава, начислено през периода 20. 10. 2019 г. – 25. 10.
2020 г. възлиза на 50 лева и 56 стотинки.
По иска с правна квалификация 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
Облигационното отношение по доставянето на водоснабдителни и
канализационни услуги възниква автоматично по силата на закона с придобиването на
собствеността върху водоснабден и канализиран недвижим имот – аргумент от пар. 1,
т. 2 от Допълнителните разпоредби към ЗРВКУ. В разглеждания случай съдът приема
за установено, че ответницата е собственица на процесния недвижим имот. Този извод
произтича от представеното извлечение от Агенцията по вписванията: по персоналната
партида на ответницата е вписано закупуването на дворно място и първи етаж от
ъглова къща в местността „...“ и от приложеното по делото заявление за промяна на
титуляр на партида, с което тя е направила извънсъдебно признание, че е собственик на
процесния имот. В отговора на исковата молба ответницата признава, че за процесния
период е била клиент на ответното дружество.
Във връзка с потребената от ответницата вода за процесниия период по делото е
приетa комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. От
техническата част се установява, че по улицата, на която се намира процесния имот,
има изградена водоснабдителна и канализационна инфраструктура. Сградата на № 2 е
присъединена към нея и се ползуват само двата вида водоснабдителни и
канализационни услуги – доставка на вода с питейни качества и отвеждане на
използуваната вода без нейното пречистване, защото канализацията в кв. „...” не е
включена към пречиствателната станция. За измерване ползуваните водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот във водомерна шахта през 2012г. е монтиран
общ приходен водомер с фабр. № ...., а след него в шахтата има монтирани три
водомера за ползуватели в имота. За имота на ответницата ет. 1 на 25. 02. 2013г. във
шахтата е бил монтиран нов водомер за студена с Фабр. № ... с метрологична годност
до 2022 г. От експертизата се установява, че процесният имот е водоснабден и спрямо
него дружеството е доставяло водоснабдителни и канализационни услуги. За периода
от 29. 03. 2012 г. до 23. 10. 2020 г. (част от който е и процесният период) обема на
доставените до имота водоснабдителните и канализационни услуги е 1993,77 куб. м.
От техническата част се установява, че стойността на доставените водоснабдителни и
канализационни услуги за периода от 29. 03. 2012 г. до 23. 10. 2020 г. от 1993,77 куб. м.
вода е 3519 лева и 28 стотинки. Тя е отразена в 20 бр. фактури в съответствие с
начислените количества по утвърдените от КЕВР цени. По партидата има старо салдо,
намаление по партидата, плащания и начислени лихви, като размерът на общото
2
задължението е предмет на счетоводната част от експертизата.
От счетоводната част на експертизата се установява, че сумите в исковата молба
са формирани по двата клиентски номера (по стар кл. № ...) за периода от 10. 02. 2012 г.
до 25. 10. 2020 г. Част от задълженията представляват старо „салдо“ в размер 4199 лев
и 23 стотинки, натрупано преди 10. 02. 2012 г. по стар кл. № .... Поради смяна на
собствеността на 19. 09. 2019 г. са сторнирани с кредитни известия задълженията по
фактури за периода от 10. 02. 2015 г., до 16. 08. 2019 г. (главница 2767 лева и 93
стотинки + лихва за забава 353 лева и 72 стотинки) по стар кл. № ...; задълженията за
главница в размер 2767 лева и 93 стотинки за период от 10. 02. 2015 г. до 16. 08. 2019 г.
вкл. (който период предхожда и не съвпада с процесния период) са префактурирани на
19. 09. 2019 г. по нов кл. № .... Начислени са задължения по новия кл. № ... по
издадените фактури за периода от 17. 08. 2019 г. до 25. 10. 2020 г. са главница 751 лева
и 35 стотинки и лихва за забава 56 лева и 39 стотинки. Извършено е частично плащане
на 10. 07. 2020г. на главница в размер 15 лева. Вещото лице посочва, че неплатените
задължения, отнасящи се само за процесния период, от 19.09.2019г. до 25.10.2020 г. са
непогасена главница в размер на 736 лева и 35 стотинки.
Съдът счита, че по отношение на задълженията касаещи предходен процесен
период претенцията следва да бъде отхвърлена. В случая е без значение фактът, че са
сторнирани с кредитни известия задълженията по фактури за период от 10. 02. 2015
г., до 16. 08. 2019 г., доколкото с настоящия иск се претендира задължения за
използвани услуги за периода от 19. 09. 2019 г. до 25. 10. 2020 г. Счетоводното
коригиране (сторниране) на стари задължения е правноирелевантно и не би могло да
съставлява тяхно подновяване (новация). Всъщност новацията е договор, за чието
сключване се изисква съгласието на длъжника и изричното намерение на двете страни
за подновяване на задълженията, а не едностранно сторниране на счетоводни записи от
кредитора. Сторнираните вземания за по-ранен от процесния период не са предмет на
настоящия иск. Поради тази причина счетоводните записи за тях не са относими към
предмета на делото и не могат да послужат за доказването на размера на предявения
иск. Така съдът кредитира заключението в счетоводната част, поради което счита, че
искът следва да бъде уважен за непогасената главница в размер на 736 лева и 35
стотинки, като съответно бъде отхвърлен в останалата част.
По отношение на иска с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да докаже възникването на главното парично задължение и настъпването на
неговата изискуемост.
Съобразно чл. 5, т. 6 от общите условия потребителят е длъжен да заплаща
ползваните водоснабдителни и канализационни услуги съгласно чл. 33, ал. 2, т.е. в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Тоест страните са договорили срок за
изпълнение на месечните задължения и с изтичането му потребителят изпада в забава
без да е необходима друга изрична покана от страна на кредитора. От заключението на
вещите лица се установява, че ответникът е изпълнил задължението си да издава
ежемесечни фактури. Срокът за изпълнение започва да тече от датата на
фактурирането, а не от датата на получаване на фактурите от потребителя. Съобразно
чл. 44 от общите условия при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на водоснабдителния и канализационен
оператор обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня
на изпадане в забава до окончателното заплащане на сумата.
3
С оглед на частичната основателност на главния иск, частично основателен е и
искът за обезщетение за забава („мораторна лихва“). Съдът кредитира посочен от
вещото лице втори вариант на това обезщетение, а именно, че дължимото обезщетение
за забава е в размер на 37 лева и 3 стотинки за периода от 20. 10. 2019 г. до 25. 10. 2020
г., до който размер искът следва да бъде уважен.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и във връзка с т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18. 06. 2014 година, постановено по
тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по отговорността за разноски в исковото и заповедното производство.
При този изход на спора на ищеца, съобразно уважената част от исковете се
дължат разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещи лица, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. За исковото производство на ищеца следва да се
присъдят пропорционално на уважените части от исковете разноски в размер на 255
лева и 40 стотинки, а за заповедното пропорционално разноски в размер на 26 лева и 30
33 стотинки.
Ответникът претендира адвокатски хонорар в размер на 480 лв., като с оглед
отхвърлената части от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 375
лева и 84 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите, че ответницата Б. Л. Р., с ЕГН **********, с
адрес: ... , дължи на ищеца „..., с ЕИК .., с адрес гр. ..., бул. „... ... ..“, бл. .., .. .., сумата
736 лева и 35 стотинки, представляваща стойността на потребените от ответницата
водоснабдителни и канализационни услуги спрямо имота й на адрес ..., през периода от
19. 09. 2019 г. до 25. 10. 2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29. 01. 2021 г. – до окончателното
изплащане на вземането, за което задължение е била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 5499 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над 736 лева и 35 стотинки до
пълния предявен размер от 3510 лева и 11 стотинки.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, че ответницата Б. Л. Р., с ЕГН **********, с адрес: ...,
дължи на ищеца „..., с ЕИК .., с адрес гр. ..., бул. „... ... ..“, бл. .., .. .., сумата 37 лева и 3
стотинки, представляваща обезщетение за забава върху главницата за стойността на
потребените водоснабдителни и канализационни услуги от 736 лева и 35 стотинки,
което обезщетение за забава е начислено за периода от 20. 10. 2019 г. до 25. 10. 2020 г.
и за което задължение е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5499 по
4
описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 37 лева и 3 стотинки до пълния предявен размер от 50
лева и 56 стотинки.
ОСЪЖДА Б. Л. Р., с ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на „..., с ЕИК .., с
адрес .... сумата в размер на 26 лева и 33 стотинки, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата в размер на 255 лева и 40 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА „..., с ЕИК .., с адрес ...., да заплати на Б. Л. Р., с ЕГН **********, с
адрес: ... сумата в размер на 375 лева 84 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5