Определение по дело №13375/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34050
Дата: 23 август 2024 г. (в сила от 23 август 2024 г.)
Съдия: Елена Николова Динева Илиева
Дело: 20241110113375
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34050
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20241110113375 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
С исковата молба, отговора на исковата молба и отговора на насрещната искова молба са
представени писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради
което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Страните са направили искания за разпит на свидетели, като ищецът е направил искане за
разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата,
наведени в исковата молба, съответно ответницата е направила искане за разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, наведени в отговора
на исковата молба, които исканя на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да бъдат уважени по
отношение допускането до разпит на по един свидетел на страните.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата по насрещния иск (ответница по първоначалния иск) в едноседмичен
срок от уведомяването да посочи банкова сметка или друг начин, по който да се извършва
заплащането на задължението за издръжка.
При неизпълнение на указанията насрещната искова молба в тази част ще бъде върната.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.
ПРИЕМА представените към исковата молба, отговора на исковата молба и отговора на
насрещната искова молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.12.2024 г. за 10:45часа, за когато да се
призоват страните.
1
ДОПУСКА по един свидетел на страните при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, изложени в исковата молба, съответно в отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКАТ служебно от НОИ и НАП справка за доходите на страните.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ компетентните дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на
родителите; да се изготвят доклади за родителския капацитет и на двамата родители, в
двуседмичен срок от уведомяването.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ СЪДЪТ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ В
ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
УКАЗВА на страните, че в първото по делото заседание следва да се явят лично.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му без уважителни причини производството по
делото ще бъде прекратено.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 44, т. 3, вр. с
чл. 49 СК - за прекратяване на брака, чл. 322 ГПК вр. чл. 127, ал. 2 СК - за упражняване на
родителските права, определяне на местоживеене на детето и определяне на режим на лични
отношения с неотглеждащия родител; чл. 322 ГПК вр. чл. 143 СК - за издръжка и чл. 56 СК
– за ползване на семейното жилище.
Предявени са последващо обективно кумулативно съединени насрещни искове с правно
основание чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49 СК - за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо
разстроен, чл. 322 ГПК вр. чл. 127, ал.2 СК - за упражняване на родителските права,
определяне на местоживеене на детето и определяне на режим на лични отношения с
неотглеждащия родител; чл. 322 ГПК вр. чл. 143 СК - за издръжка, чл. 56 СК – за ползване
на семейното жилище, както и иск по чл. 322 ГПК вр. чл. 53, ал. 1 СК - за възстановяване
предбрачното фамилно име на съпругата.
Ищецът Б. И. Т. твърди, че с ответницата Г. В. Т. са сключили граждански брак на 12.05.2018
г., като от брака имат едно ненавършило пълнолетие дете – Борис Б.ов Т.. Сочи, че от месец
август 2023 г. съпрузите са във фактическа раздяла, като ответницата е напуснала семейното
жилище. Посочва, че бракът им съществува само формално и е дълбоко и непоправимо
разстроен. Твърди, че след раздялата на страните майката на детето се дезинтересирала от
същото, като по настояване на бащата от края на месец февруари 2024 г. се вижда с детето за
по няколко часа на ден, в присъствието на бащата. Твърди, че основни грижи за
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговия баща. По изложените
съображения иска от съда да прекрати сключения с ответницата брак поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. Иска да му бъде
възложено упражняването на родителските права върху детето Борис Б.ов Т., където да бъде
и местоживеенето му, като на майката да се определи режим на лични контакти, посочен в
исковата молба. Претендира месечна издръжка на детето в размер на 250 лева, считано от
08.03.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска. Претендира ползването на семейното жилище.
2
Ответницата Г. В. Т. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с който
оспорва изложените обстоятелства в същата. Посочва, че поради скандал между съпрузите и
проявена физическа агресия от страна на ищеца спрямо ответницата, последната е
напуснала семейното им жилище, но е продължила да поддържа ежедневни контакти с
детето на страните. Твърди, че за периода от месец ноември 2023 г. до месец януари 2024 г. е
заплащала издръжка за детето. Сочи, че бащата на детето целенасочено ограничава
контактите й с последното. По изложените съображения предявява насрещни искове, с които
претендира прекратяване на брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без
произнасяне по въпроса за вината. Иска от съда упражняването на родителските права върху
детето Борис Б.ов Т. да бъде предоставено на майката, като на бащата се определи режим на
лични контакти, съгласно посоченото в насрещната искова молба. Претендира месечна
издръжка в размер на 350 лева, считано от 15.04.2024 г. - датата на подаване на насрещната
искова молба, ведно със законната лихва за забава. Претендира ползването на семейното
жилище. Иска след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име -
Димитрова.
В отговора на насрещната искова молба, ищецът по първоначалните искове оспорва
насрещните искове и изложените твърдения в същите. Не възразява след прекратяване на
брака на ищцата по насрещните искове да бъде възстановено предбрачното й фамилно име –
Димитрова.
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че страните са родители на детето Борис Б.ов Т..
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49 СК в тяхна
тежест е да докажат фактите и обстоятелствата, на които основават твърденията си за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
УКАЗВА на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени основания, настъпили и
станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като
основание за предявяване на нов иск за развод.
Указва на страните, че не сочат доказателства за направените от тях твърдения за
непоправимото разстройство на брака.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл. 127, ал. 2
СК всеки от тях следва да докаже своята пригодност като родител, полаганите до момента
преки и непосредствени грижи за детето, както и интереса на последното родителските
права да се упражняват от бащата, съответно от майката.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл. 143, ал. 2
СК следва да докажат нуждата от издръжка и възможността на другия родител да я
предоставя в претендирания размер.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 322, ал. 2 ГПК, вр. чл. 56, ал. 1
СК в тежест на всеки от тях е да докаже, че има жилищна нужда и че семейното жилище не
3
може да се ползва поотделно от тях.

УКАЗВА, ЧЕ ЯВЯВАНЕТО НА ИЩЕЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. При неявяване без
уважителни причини, делото ще бъде прекратено.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят лично в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, относно предоставяне на родителските права,
местоживеенето на детето, личните отношения между детето и родителите, като в случай че
същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за
това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на
разпореждане от съда в размер от 50.00 до 300.00 лева.
Съдът приканва страните към сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора. Указва на същите, че за постигане на съдебно
споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както и че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон по между си, което е и от
съществено значение за опазване интересите на техните деца.
Да се изпрати на страните препис от определението, които в едноседмичен срок от
връчването му могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, съответно да предприемат необходимите процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4