№ 7899
гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110120915 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 21.12.2023г., подадена от Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ за изменение на решението в частта за разноските. В молбата е посочено, че по
делото са предявени и разгледани от съда два иска- установителен и осъдителен, поради
което съдът е длъжен да определи възнаграждение по всеки един от исковете. Сочи, че в
решения, разгледани от СЕС, съдът не дава право на необективна преценка на фактите и
обезценка на адвокатския труд. Твърди, че по делото са събрани два броя такси, както и че
целта на предявената искова претенция е провъзгласяването на нищожността на две
договорни клаузи. По делото били представени и доказателства за регистрация по ЗДДС на
адвокатското дружество. Искането към съда е да постанови определение, с което да измени
решението в частта за разноските като присъди допълнителен адвокатски хонорар в размер
на 480 лева с ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Файненшъл България“ ЕООД е
подала отговор на молбата. Твърдят, че решението в частта за разноските е законосъобразно
и правилно. Сочат, че размерът на адвокатското възнаграждение в случаите по чл. 38, ал. 1
ЗАдв. се определя от съда съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв и се присъжда в полза на адвоката.
Искането към съда е да остави без уважение молбата.
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 59 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 20284 от 08.12.2023г., постановено по делото, съдът е прогласил по
предявения от К. Й. П. срещу „Файненшъл България“ ЕООД иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на
поръчителство № 3737011 от 10.01.2020г., както и е осъдил „Файненшъл България“ ЕООД
да заплати на К. Й. П. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 93,83 лева,
представляваща платено без основание възнаграждение за поръчител, ведно със законната
лихва считано от 28.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането. С решението
„Файненшъл България“ ЕООД са осъдени да заплатят на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 480 лева, представляваща възнаграждение за
1
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на К. Й. П.. В мотивите на
решението в частта за разноските съдът е посочил, че ищецът К. П. е бил представляван
безплатно от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, както и че по делото е представен
договор за правна защита и съдействие, като е определил размерът на дължимото адвокатско
възнагарждение съобразно предвидения размер в НМРАВ, към който е добавил ДДС в
размер на 80 лева с оглед представените по делото доказателства за регистрация по ДДС на
адвокатското дружество.
Съдът счита, че определеното с решението възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявените искове.
Относно изложените от молителя съображения, че следва да се присъди възнаграждение по
всеки иск, както и цитираната от молителя практика на СЕС, съдът намира, че същите не са
относими към настоящия момент с оглед постановеното Решение на СЕС по дело С-438/22
от 25.01.2024г. С цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са
посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е
уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи
националната правна уредба, в случая чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на
предявените искове. В конкретния случай следва да се посочи, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание без участието на
страните, като са предявени два кумулативно съединени иска- установителен и осъдителен,
касаещи едно облигационно правоотношение, възникнало между страните. Съдът намира, че
определеният с решението размер от 400 лева съответства на описаните критерии. Към този
размер, както е посочено и в решението, следва да се добави ДДС в размер на 80 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за
изменение в частта за разноските на Решение № 20284 от 08.12.2023г., постановено по гр.д.
2
№ 20915/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3