Р Е Ш Е Н И Е
№ 233/03.04.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 137 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Производството е образувано по жалба от „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление,***, представлявано от Стайко Иванов Стайков - управител, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Е.Х., против решение № 12/06.01.2023 г. на МС на Р.България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/, с искане за изменение на решението,“ …В ЧАСТТА относно определеното парично обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти, собственост на представляваното дружество, а именно: 1.поземлен имот с идентификатор 67667.5.27, представляващ нива, пета категория, в местността „Краището“, находящ се в землището ни с. Смоляновци, общ. Монтана, с площ по скица 13,998 дка. и трайно засегната площ за отчуждаване - 2,553 дка. и цена на обезщетението в размер на 950,00 лв.; 2. поземлен имот с идентификатор 11137.111.16, представляващ нива. пета категория, в местността „Крушако“, находящ се в землището па с. Винище, общ. Монтана, с площ 2,999 дка. и трайно засегната площ за отчуждаване - 0,201 дка. и цена на обезщетението в размер на 39,00 лв.; 3. поземлен имот с идентификатор 11939.45.28, представляващ нива, пета категория, в местността „Лозята“, находящ се в землището на с. Войници, общ. Монтана, с площ 8,000 дка. и трайно засегната площ за отчуждаване - 3,937 дка. и цена на обезщетението в размер на 1831,00 лв.“ Прави искане за определяне на пазарна цена на имотите и назначаване на съдебно- оценителна експертиза, за определяне на обезщетението. В жалбата се прави оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на тези имоти e силно занижена, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана. Претендират се разноски в производството.
Ответникът, Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, оспорва основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице, като се изтъква, че за при определяне на осреднените цени експертът е ползвал неотносими пазарни аналози с оглед периода, т.к. нотариални актове, ползвани за аналог е извън установения от закона период 30.05.2021 – 30.05.2022 г. Единствено меродавно е съобразеното със закона и Наредбата за реда за определяне на земеделски земи, които са съобразени от оценителя в хода на административната процедура. Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си, отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата, да не се кредитира заключението на вещото лице и претендират юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна министърът на финансите, в писмено становище от пълномощника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.
В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от поземлен имот с идентификатор 67667.5.27 по КККР на с.Смоляновци, община Монтана, земеделска територия – нива, целият с площ от 13.998 дка, отчуждена площ 2.553 дка; част от поземлен имот с идентификатор 11137.111.16 по КККР на с.Винище, община Монтана, земеделска територия – нива, целият с площ от 2.999 дка, отчуждена част 0.201 дка и част от поземлен имот с идентификатор 11939.45.28 по КККР на с.Войници, община Монтана, земеделска територия – нива, целият с площ 8.000 дка, отчуждена част 3.937 дка.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“
В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.
Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.
Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл. 34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Смоляновци, с.Винище и с.Войници, община Монтана, където се намират имотите на дружеството - жалбоподател. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно е от този оценителски доклад, за землището на с.Смоляновци и с.Войници, община Монтана земеделската земя се оценява по реда на Наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ, поради липсата според оценителя на сделки със сходни имоти. При оценяването на частите от отчуждаваните в това /а и в други/ землище имоти е ползван реда, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, т. е правилата на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. По този начин за засегната площ на всички 157 имоти в землището на с.Смоляновци, е определено обезщетение от общо 117 393 лв., за землището на с.Войници за всички 58 имота е определено обезщетение от общо 71 594 лв. За землището на с.Винище в оценителския доклад са ползвани 3 пазарни аналога, като за всички 194 имота е определено обезщетение общо в размер на 66 134 лева
С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение.
Вещото лице е изготвило първоначално едно експертно заключение от 20.02.2023 г., като в него е възприело, че съгласно информацията от Служба по вписвания Монтана за периода 30.05.2021 – 30.05.2022 г. са налице поне две сделки, които са относими, поради което оценката е извършена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи за с.Смоляновци и с.Войници не е правилно определена, а приложените пазарни аналози за с.Винище са непълни и на данъчна оценка.. След представена допълнителна информация, в изпълнение на разпореждане на съда от 16.02.2023 г., от Агенция по вписванията София е предоставена информация за сделки със земеделски земи за 2021 г. и 2022 г., вещото лице е посочило две сделки в посочения период – от 30.11.2021 и 04.10.2021 г., но след обосновано възражение от пълномощника на МС, на вещото лице, че възложена допълнителна задача, т.к. част от посочените нотариални актове има за предмет имоти, находящи се в различни землища – Славотин, Смоляновци, Безденица. След изискване на същите действително е установено, че касаят имоти в различни землища, т.е. същите следва да бъде изключени като пазарни аналози. След тези уточнения вещото лице представи експертно заключение от 28.03.2023 г., в което за землището на с.Смоляновци ползвани три аналога – нотариални актове от 17.02.2021г., 22.03.2021 г и от 4.10.2021 г., като съдът намира, че макар два от тях да са извън изрично посочения период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., но са в твърде близък времеви такъв и то предходен, поради което няма пречка да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението. За землището на с.Войници са ползвани два пазарни аналога от 19.03.2021 г. и от 16.07.2021 г., които също няма пречка да бъдат приети. За землището на с.Винище вещото лице е добавило три пазарни аналога – два от 01.06.2021г. и един от 02.06.2021 г., като предвид факта, че в същите фигурира и с.Долна Вереница, но за същото е налице пазарен аналог от същата дата 01.06.2021 г., е пресметнало осреднената цена като е изключило цената за с.Долна Вереница, предвид определената от акта от 01.06.2021 г. само за това землище. След което така приетите аналози са добавени към посочените в оценителския доклад за с.Винище и е получена осреднена цена от 1046 лв./дка. Като изрично в с.з. вещото лице заяви, че приетите в оценителския доклад аналози са на почти данъчна оценка.
В това експертно заключение вещото лице е ползвало допълнително събраните писмени доказателства, вкл. данните от Агенция по вписванията София, като е посочило кои нотариални актове са ползвани и същите са приложени към заключението. В резултат на която информация за реално реализирани сделки вещото лице е извело осреднена цена 999.97 лв./дка за землището на с.Смоляновци, 1450 лв/дка за землището на с.Войници и 1046лв./дка за землището на с.Войници.
Настоящият съдебен състав не кредитира първото заключение на вещото лице, т.к. същото е необосновано, то е само въз основа на приложените от оценителя писмени доказателства, както и допълнително представени такива, за които се установи, че не са пълни или неотносими, подходът е неправилен и определената цена очевидно не може да бъде приета като равностойно парично обезщетение.
Няма пречка обаче съдът да цени последното допълнително заключение като безпристрастно и компетентно. Действително, то не отговаря стриктно на изискванията на второто изречение на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, но, както съдът ще обоснове по-долу, в тази и част законовата разпоредба противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като съдът следва да приложи принципите и целите, които тази разпоредба има предвид, респ. които преследва – арг. от чл. 5, ал. 4, изречение второ от КРБ.
Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, на първо място, изобщо не следва да се прилага начина на оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, и на второ място, че тази разпоредба е неправилно приложена с оглед изискването на втората точка, касаещо времевия диапазон на изследваните сделки, не се споделят от съда. Още повече, че в условията на пандемия сключените сделки са твърде малко на брой, а взетите за пазарни аналози са с дати твърде близки, дори предшестващи 30.05.2021 г., т.е. определено с по-ниски пазарни цени.
Въпреки възражението относно решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ.
От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.
За пълнота следва да се отбележи, че по - специално ответникът възразява срещу последното заключение на вещото лице и с оглед сделките, които са използвани от него като аналог с оглед позоваването на нотариални актове извън установения по закона пери 30.05.2021 г. – 30.05.2022 г. Съдът го намира за неоснователно. От една страна, видно от съображенията на ЕСПЧ, изложени в т. 107 от цитираното решение на Съда, подходящото обезщетение следва да се присъди към момента на отчуждаването, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Още повече, видно от заключението на вещото лице, посочените са от февруари и март 2021 г., не само е в твърде близък период, но и логично цената в тях е по-ниска.
Съдът, като се позовава на изложеното по-горе, намира, че следва да бъдат отхвърлени всички възражения. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, е единствено относим към настоящия спор, нито пък пазарни аналози на сделки на почти данъчни оценки, т.к. от допълнително представените и събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че има сделки в близкия до посочения период, и реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да е адекватно на икономическата ситуация, а видно от представените данни от НСИ за 2021 г., които макар да не се ценят съгласно разпоредбите на ЗДС, но същите отразяват реалната пазарна ситуация, т.е. оценяването следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването на имота по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решението да се измени, като за отчуждената част на поземлен имот с идентификатор 67667.5.27 по КККР на с.Смоляновци, община Монтана, цената на обезщетяване се увеличи от 950 лв. на 2552.92 лв./2.553х999.97 лв./; за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 11939.45.28 по КККР на с.Войници, община Монтана, цената на обезщетението се увеличи от 1831 лв. на 5708.75 лв./3.937х1450лв./ и за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 1137.11.16 по ККР на с.Винище, община Монтана от 39 лв. на 210.25 лв./0.201х1046 лв./.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от оспорващата страна, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да му се присъдят сторените в производството разноски в размер на 1010 лв., от тях 50 лв. държавна такса, 600 лв. внесен депозит за изготвяне на съдебно – оценителната експертиза и 360 лева юрисконсултско възнаглраждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. ма Министерски съвет на Р.България, , за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на части от поземлени имоти, както следва: за отчуждената част на поземлен имот с идентификатор 67667.5.27 по КККР на с.Смоляновци, община Монтана, цената на обезщетяване се увеличи от 950 лв. на 2552.92 лв.; за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 11939.45.28 по КККР на с.Войници, община Монтана, цената на обезщетението се увеличи от 1831 лв. на 5708.75 лв. и за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 1137.11.16 по ККР на с.Винище, община Монтана от 39 лв. на 210.25 лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на от „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление,***, представлявано от Стайко Иванов Стайков, разноски в производството в размер на 1010/хиляда и десет/ лева.
Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, министъра на регионалното развитие и благоустройство, министъра на финансите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: