Р Е Ш Е Н И Е
№ 2341
гр. Пловдив, 16 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети декември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1767 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.30а, ал.3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
К.Й.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван от адвокат М.А.- пълномощник, обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с №20-2374-0065 от 25.06.2020г., издадена от началника на Първо районно управление (I-во РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина” за срок от 1 година.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- Х.Б.Б.- началник на I-во РУ при СДВР, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт В.В.П.- пълномощник (лист 27), по делото постъпват писмени бележки с Вх.№13905 от 09.09.2020г. (листи 25-26), в които се изразява становище за недопустимост на жалбата, предвид нейното просрочие. Алтернативно се изразява становище за неоснователност на същата; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Първоначално, по жалбата на К.Х. (листи 4-6, дело №6389/2020г.) е образувано административно дело №6389 по описа на Административен съд- София град (АССГ) за 2020г., Трето отделение, 62-ри състав. С Определение №5113 от 09.07.2020г. (лист 20, дело №6389/2020г.) производството по дело №6389/2020г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Пловдив.
Според разпоредбата на чл.30а, ал.3 от ЗООРПСМ, издадената заповед за налагане на ПАМ подлежи на обжалване в тридневен срок по реда на АПК.
В случая, оспорената заповед (лист 10, дело №6389/2020г.) е получена от жалбоподателя на 25.06.2020г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 4-6, дело №6389/2020г.) е подадена чрез ответника по пощата, като пощенската пратка (с баркод ИД PS 4000 02FOCZ 4 (лист 31)), съдържаща жалбата, постъпва при лицензиран пощенски оператор на 29.06.2020г., според приетото по делото заверено копие на фискален бон (листи 32-33), издаден от “Български пощи“ ЕАД, или в рамките на законоустановения срок, противно на направеното в тази насока възражение от страна на процесуалния представител на ответника. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2020г., около 20:40ч., в гр. София, на стадион “Българска армия“, бул. “Драган Цанков“ №3, район “Средец“, във връзка с провеждане на футболна среща между отборите на ПФК “ЦСКА” и ПФК “Ботев Пловдив”, с начален час 20:30ч., служители на СДВР са извикани от ръководителя на мероприятието. На входа на сектор “Б“ на стадиона В.П.- служител в СДВР забелязва лице от мъжки пол, около 175 см., на видима възраст около 20г, с къса коса и набола брада, пъстри очи, облечено с черна тениска и сиви къси панталони. Посоченото лице преодолява оградно съоръжение (парапет), поставено на входа на стадиона. На лицето е разпоредено с ясен, висок глас да се върне, но то не изпълнява разпореждането (на В.П.) и влиза в сектор “Б“ на стадиона. За да не се предизвикат напрежение и безредици в сектора на стадиона, лицето не е последвано от служителите на СДВР. След края на футболната среща лицето е установено като К.Й.Х.. Жалбоподателят Х. е задържан и отведен в I-во РУ при СДВР.
От полицай В.П. е изготвена нарочна докладна записка с рег.№225р-23098 от 25.06.2020г. (лист 11, дело №6389/2020г.).
Освен това, въз основа на данните от докладна преписка (записка) с рег.№225р-23098 от 25.06.2020г., В.М.К.- полицейски инспектор при I-во РУ при СДВР, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №2374 от 25.06.2020г. (лист 8, дело №6389/2020г.), с който деянията на Х., изразяващи се в неизпълнение на полицейското разпореждане и преодоляване на преградните съоръжения, намиращи се в спортната зона, чрез прескачане на поставените парапети, се квалифицират като противообществени прояви (спортно хулиганство) по смисъла на чл.21, т.т.2 и 3 от ЗООРПСМ, според които норми, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК) и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяващи се в: 2) отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на полицейските органи; 3) преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона.
Видно от процесния АУАН, жалбоподателят не отразява в същия възражение: Х. дава писмено обяснение по същество за случая от 25.06.2020г. (лист 17, дело №6389/2020г.). По случая е изготвен протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ от 25.06.2020г. (лист 13, дело №6389/2020г.) от В.М.К., в който са отразени обясненията на В.Ц.П.. Изготвен е протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ от 25.06.2020г. (лист 12, дело №6381/2020г.) от В.М.К., в който са отразени обясненията на Б.Н.В.. Издадено е наказателно постановление (НП) с №2374 от 25.06.2020г. (лист 9, дело №6389/2020г.) от ответника по делото, с което НП, на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ, на жалбоподателя Х. е наложена глоба в размер от 1 000,00 лева заради извършени нарушения по смисъла на чл.21, т.2 и т.3 от ЗООРПСМ.
Отново на 25.06.2020г. е издадена и оспорената по делото заповед.
При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ, според която норма, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл.26, ал.1 (АУАН) началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава НП и заповед за налагане на ПАМ забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл.21, т.1 – 10. Направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя, че в рамките на производството, приключило с издаването на оспорената по делото заповед, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се явява неоснователно.
Според посочената разпоредба на чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ, както и според разпоредбата на чл.42 от ЗООРПСМ, ПАМ по чл.41, т.1 (забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина) се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл.30, ал.1, т.1 и с решение на съдия от съответния районен съд в случаите по чл.30, ал.1, т.2 в съответното производство по глава четвърта, раздел ІІ.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че издателят на оспорената по делото заповед Х.Б.Б. заема длъжността началник на I-во РУ при СДВР.
А според достъпна в интернет информация на страницата на I-во РУ при СДВР, на адрес:
обслужваната от 01 РУ СДВР територия обхваща три административни столични района: Средец, Слатина и Изгрев, а както се посочи по-горе, стадион “Българска армия“ е с адрес: гр. София, бул. “Драган Цанков“ №3, район “Средец“, и е на територията, обслужвана от I-во РУ при СДВР.
При това положение, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена от материално и териториално компетентен за целта орган.
Според посочената като основание за налагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ, за извършени противообществени прояви по чл.21, т.1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
Изслушан като
свидетел по делото, Т.Д.П., обяснява следното (лист 42): “Познавам К.Й.Х., с който сме приятели. Един ден през лятото, мисля, че
беше 24.06.2020г., стояхме в едно квартално кафене и пиехме кафе. Дойдоха и
други приятели и ни предложиха да отидем на футболен мач в гр. София, където ще
играят отборите на ЦСКА и “Ботев“ – Пловдив. Ние с Х. се съгласихме. С
организиран транспорт пътувахме до стадиона в гр. София, автобус, организиран
от група фенове на “Ботев“. Получих билет за мача от Иван, който е фен на ФК
„Ботев“ - Пловдив. През цялото време Х. беше с мен. Заедно влязохме и заедно
излязохме. При влизане не е имало произшествие на пункта за проверка. При
проверката аз и К.Х. минахме без проблем, не са ни отправяли забележки или
предупреждение, нито към мен, нито към Х.. Всички фенове на “Ботев“ бяха
настанени в един сектор на стадиона. След края на мача тръгнахме да се прибираме
към автобуса. Някъде на разстояние 50-100 метра от стадиона ни наобиколиха
полицаи и задържаха К.Х., без да поискат той да се легитимира. Така постъпиха и
с други момчета, задържаха ги без основателна причина“.
Преценени в своята съвкупност, доказателствата по делото позволяват формирането на извод от настоящия състав на съда, че жалбоподателят Х. не е изпълнил даденото му разпореждане от полицай В.П.- полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото В.П. е служител в ОСПСОВОР (Отдел “Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“), да се върне обратно, след като е преодолял поставеното оградно съоръжение (парапет) на входа на стадион “Българска армия“, и влиза в сектор “Б“ на стадиона. Следователно, налице са посочените в оспорената заповед противообществени прояви (спортни хулиганства) по смисъла на чл.21, т.т.2 и 3 от ЗООРПСМ (отказ за изпълнение на разпореждане на полицейски орган и преодоляване на преградно приспособление, намиращо се в спортния обект или спортната зона), поради което оспорената по делото заповед се явява издадена при наличието на фактически основания за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни норми на ЗООРПСМ.
На следващо място, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното отразяване в същата на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът за оспорването ѝ. В тази връзка, възражението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, поради което е налице съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт, е неоснователно, тъй като възможността на адресата на заповедта да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, не е препятствана, нито пък е препятстван съдебният контрол.
Написа се по-горе, че ПАМ от вида на оспорената по делото се налага за срок от 1 до 2 години, като органът, налагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: 1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; 2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Наложената спрямо жалбоподателя Х. ПАМ е за минимално предвидения от закона срок, като в оспорената по делото заповед няма конкретно изложени съображения защо е направено това.
Независимо от последно посоченото обаче, настоящият състав на съда намира, че налагането на забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от 1 година е оправдано, от една страна, с оглед на поставените от ЗООРПСМ цели, а именно- опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия; предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви. А от друга страна, развитието на електронните медии към настоящия момент осигурява много добри възможности за възприемане на случващото се (директно или на запис) в рамките на провеждани спортни мероприятия (навсякъде по света), включително и професионален коментар на предаваното спортно мероприятие.
Следователно, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява СДВР, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Й.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №20-2374-0065 от 25.06.2020г., издадена от началника на Първо районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ “забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина” за срок от 1 година.
ОСЪЖДА К.Й.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/