Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 6145 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 77700 от 28.04.2020 г. по гр. д. № 57388/2017 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), II ГО, 126 състав, е осъдена Н.М.И., ЕГН **********,
конституирана на мястото на починалия в хода на процеса ответник М.В.И., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ сумата 1 722 лв., представляваща ¼ от цена на доставена
топлинна енергия в периода май 2013 г. - април 2016 г. в имот с абонатен №
250334 и 11,57 лв., представляваща половината от дължимото от М.В.И.
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода юни
2014 г. - април 2016 г., заедно със законната лихва от 22.08.2017 г. до
погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 263,73 лв.,
представляваща разноски по делото, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2014 г. - 03.08.2017 г. върху задължението за доставена топлинна енергия.
Със същото решение е осъдена М.М.И., ЕГН **********,
конституирана на мястото на починалия в хода на процеса ответник М.В.И., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ сумата 1 091,73 лв., представляваща ¼ от цена на доставена
топлинна енергия в периода август 2014 г. - април 2016 г. в имот с абонатен №
250334, както и задължение за доплащане на цена на топлинна енергия по обща
фактура № **********/31.07.2015 г. и 11,57 лв., представляваща половината от
дължимото от М.В.И. възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода юни 2014 г. - април 2016 г., заедно със законната
лихва от 22.08.2017 г. до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 301,29 лв., представляваща разноски по делото, като е отхвърлен
искът за заплащане на цена на топлинна енергия за разликата до 1 722 лв. и за
периода май 2013 г. - юли 2014 г., както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2014 г. - 03.08.2017 г. върху задължението за доставена топлинна енергия.
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца
„Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.М., срещу първоинстанционното решение в частите,
с които са отхвърлени предявените искове, а именно: в частта, с която е
отхвърлен изцяло предявеният иск срещу Н.М.И. и М.М.И. общо за сумата 661,92
лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. - 03.08.2017 г.
върху главницата за топлинна енергия, както и в частта, с която е отхвърлен
частично искът срещу М.М.И. за сумата над 1 091,73 лв. до пълния предявен
размер 1 722 лв. - представляваща главница за потребена топлинна енергия. Твърди
се, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
ответниците притежават качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
През исковия период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Дневник“ на 14.01.2008 г., в
сила от 13.02.2008 г. (ОУ/2008 г.) и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ и в. „19
минути“, в сила от 14.03.2014 г. (ОУ/2014 г.). Съобразно чл. 33 от ОУ/2008 г.
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което
клиентите изпадат в забава. В раздел VII „Заплащане на ТЕ“ от
ОУ/2014 г. в чл. 32, ал. 1 са определени редът и срокът, по които купувачите на
ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл
задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30 - дневен от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в
забава, т. е. след изтичане на 30 - дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Посочва се, че във връзка с
удостоверяването на публикуването на интернет страницата за дължими суми за топлинна
енергия са съставени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК на
съответните дати на публикуването, като същите са приложени по делото. Във
връзка с приетото от районния съд, че са погасени по давност всички дължими
суми за периода 01.05.2013 г. - 31.07.2014 г. се посочва, че съдът не е
съобразил, че сумите по обща фактура № **********/31.07.2014 г. стават
изискуеми на 15.09.2014 г., а сумите по обща фактура № **********/31.07.2015 г.
стават изискуеми на 16.09.2015 г., като исковата молба е депозирана на
22.08.2017 г., с което давността е прекъсната. С оглед на изложеното се моли за
отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на предявените искове.
Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците Н.М.И. и М.М.И., чрез
адвокат А.К., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че по
делото не са налични протоколи, удостоверяващи по безспорен начин публикуване
на фактурите на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, както и че СРС правилно е
определил тригодишната погасителна давност за вземанията, която тече за всеки
месечен отчетен период поотделно, независимо от датата на издаване на общата
фактура.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор от привлеченото от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които са уважени осъдителните
искове до посочените по - горе размери не е обжалвано от ответниците, поради
което е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и тези на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР
№ 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не
е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. Същото е и
правилно, като във връзка с оплакванията във въззивната жалба
настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са
кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба
ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че М.В.И. и А.Г.И. са клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството им на собственици на апартамент №
81,находящ се в гр. София, община Слатина, ж. к. „*******, с абонатен № 250334.
Същите са ползвали и не са заплати доставената до имота топлинна енергия,
поради което дружеството предявява искове за осъждане на ответниците да му
заплатят при условията на разделна отговорност при равни квоти по ½
следните суми: 6 888 лв. (3 444 лв. от
всеки ответник) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., незаплатена топлинна
енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен
сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., както и незаплатена топлинна енергия,
отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г. и № 00757510501/31.07.2016
г. и 1 323,85 лв. (661,92 лв. от всеки ответник) - законна лихва за забава от
15.09.2014 г. до 03.08.2017 г., както и сума за дялово разпределение в общ
размер на 55,83 лв., от които 46,28 лв. (23,14 лв. от всеки ответник) - главница
за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г. и 9,55 лв. (4,77 лв. за всеки
ответник) - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
22.08.2017 г. до окончателното изплащане на дълга.
С разпореждане №
280518 от 27.11.2017 г. районният съд е върнал на основание чл. 130 ГПК
исковата молба на „Т.С.“ ЕАД в частта срещу А.Г.И., след като е констатирал, че
тя е починала на 05.01.2001 г. - преди предявяване на исковете, както и на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба в частта, с която се претендира от
ответника Михаил Илиев мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение
поради неизпълнение от страна на ищеца на дадените от съда указания да посочи
период, за който претендира мораторната лихва. Видно от отбелязването разпореждането
е влязло в сила на 19.12.2017 г.
След
констатация, че ответникът М.В.И. е починал на 21.12.2017 г. в хода на процеса,
с определение от 21.08.2018 г. районният съдия е конституирал на основание чл.
227 ГПК в правата на починалия ответник неговите наследници по закон: Н.М.И. и М.М.И.
- дъщери.
В срока по чл.
131 ГПК от М.И. е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват по основание и размер. Излагат се доводи, че по делото не са
ангажирани доказателства за наличието на облигационна връзка между страните,
оспорва се ответницата да е собственик на процесния имот, съответно качеството
ѝ на потребител на ТЕ, твърди се, че липсват доказателства за
наследствено правоприемство между ответницата и М.В.И., както и за приемане на
наследството му, оспорва се наличието на правно основание за доставка на
топлинна енергия от страна на ищеца, както и за извършване на дялово
разпределение от топлинните счетоводители, претендираните суми са неправилно
определени, а на ответницата (и на наследодателя ѝ) не са връчвани
данъчни фактури или кредитни известия, вкл. и изравнителни сметки през
процесния период, поради което на потребителя не е дадена възможност за
оспорването им. Оспорват се представените от ищеца писмени доказателства, както
и претенциите за лихви. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по чл.
131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата Н.И.. В съдебно заседание И.,
представлявана от адвокат К., оспорва исковете по съображенията, изложени в
отговора на другия ответник.
От приетата в
хода на първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, която
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентно
изготвена, се установява, че в списъците за разпределение на кубатурата в
процесния блок апартаментът фигурира с кубатура 133,029 куб. м., а заедно с
общите части - 150,029 куб. м. През процесния период в процесния имот е имало 2
броя отоплителни тела, щранг - лира в банята и 1 брой водомер за топла вода. На
2 бр. от отоплителните тела (в хол и кухня) са поставени ИРРО. На 17.09.1998 г.
е изключено отоплението на стълбите. За периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г.
не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. Количествата топлинна енергия
за технологични разходи на абонатната станция са отчислявани за сметка на „Т.С.“
ЕАД, от отчетената топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи и във
фактурите и изравнителните сметки е заложена ТЕ за разпределение. Дяловото
разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Т.с.“ ЕООД на база
реален отчет на разпределителите (за сезон 2013/2014 г.) по т. 6.4. от
Приложението към Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като при отчета на дяловите
единици са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната (или лице,
подсигурило достъп). Според вещото лице показанията от протокола за главен
отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. За периодите
2014/2015 г. и 2015/2016 г. поради неосигурен достъп ТЕ за отопление на имот е
начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата
съгласно т. 6.5. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. Съставени са протоколи за неосигурен достъп с подпис на
свидетел. Според експертното заключение общо дължимата сума след изравняването
е в размер на 6 888,05 лв. (сума по фактури - 6 845,30 лв. и сума за доплащане
- 42,75 лв.), описана по периоди в Таблица № 3. Разпределението на топлинна
енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. През процесния
период топломерът е преминал метрологични проверки на 06.12.2012 г., на
15.12.2014 г. и на 04.06.2016 г. със заключение за съответствие на одобрения
тип.
От приетата в
хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, която
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентно
изготвена, се установява, че съгласно счетоводните регистри на „Т.С.“ ЕАД към
19.11.2019 г. няма данни за платени суми за процесния период. Общият размер на
неплатените суми за процесния период възлиза на 6 934,28 лв., от които:
топлинна енергия - 6 888 лв. (по ½ част в размер на 3 444 лв.)
и дялово разпределение - 46,28 лв. (по ½ част в размер на 23,14 лв.).
Резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане в размер на 42,70 лв. -
Таблица № 1 от заключението. Издадени са обща фактура № **********/31.07.2014
г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. на стойност 2 158,75
лв., обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г.
- 30.04.2015 г. е на стойност 2 613,49 лв., обща фактура №
**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. на
стойност 2 115,76 лв.
Пред въззивната инстанция не е спорно, а се
установява и от приетите писмени доказателства и експертни заключения на изготвените
в хода на производството съдебно - техническа експертиза и съдебно - счетоводна
експертизи,
че през
процесния период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост,
в която се намира същият е била присъединена към
топлопреносната мрежа, както и че страните са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия и ответниците (като
наследници на М.В.И. - придобил имота съвместно с А.Г.И. въз основа на договор
за покупко - продажба на недвижим имот от 05.08.1993 г. от Вельо Илиев Иванов)
са
задължени за плащането на цената на предоставените на адреса на процесния
имот топлинни услуги.
Освен това, предвид обстоятелството, че
първоинстанционното решение е влязло в сила спрямо ответниците в посочените по
- горе части, то основанието на предявените искове е установено със сила на
пресъдено нещо, поради което спорът пред въззивната инстанция се съсредоточава върху
обстоятелството дали вземанията за част от процесния период са погасени по
давност, както и дължи ли се лихва за забава в изплащането им.
По възраженията
на жалбоподателя срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за
главница за топлинна енергия за разликата над 1 091,73 лв. до сумата 1 722 лв. срещу М.И., въззивният съд приема следното:
Видно от данните
по делото ответницата М.И. е направила своевременно - в срока за отговор по чл.
131 ГПК възражение за погасяване на вземанията по давност. Съгласно
разясненията на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на „Т.С.“
ЕАД съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ
(в сила от 17.07.2012 г.)
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни
вноски (съответно след 15.05.2015 г. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска);
2. на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска и 3. по реална
месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в Наредба № 16 - ЗЗ4 от 06.04.2007
г. за
топлоснабдяването (отм.).
Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т.
1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период,
а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях
срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по - голям
или по - малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата.
В случая за периода 01.05.2013 г. - 12.03.2014 г. са действали
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
гр. София от 2008 г., съгласно които купувачите на топлинна енергия дължат
плащане на месечно дължимата /прогнозна/ сума в 30 - дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят. Вземанията за цената на доставената топлинна
енергия за периода м. 05.2013 г. - м. 02.2014 г. са погасени по
давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване
на исковата
молба - 22.08.2017 г. е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
През
периода м. 03.2014 г. - 30.04.2016 г. са
действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., според които клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на десет равни
месечни вноски и две изравнителни вноски; т. 2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.
3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сградата
етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 (т. е. за месечната
дължима сума) и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване
на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по
фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в
повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури, в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата
на публикуването й на интернет страницата на продавача. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и
неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД
когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.
е.
за процесните главници, по отношение на които се прилагат
общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня,
следващ изтичането на съответния месец. Издаването на изравнителна сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и
момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
В случая вземанията за цената на
доставената топлинна енергия за периода м. 03.2014 г. - м. 07.2014 г. са погасени
по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на
подаване на исковата молба - 22.08.2017 г. е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. За вземанията за периода 01.08.2014 г. - 30.04.2016 г., чиято
изискуемост е настъпила след 22.08.2017 г., погасителната давност не е изтекла. Техният размер
възлиза на сумата от 1 091,73 лв. съгласно изчисленията на приетите по делото
експертизи, вкл. относно дължимата сума за доплащане. Това
обстоятелство не може да бъде променено от последващото издаване на
нови общи фактури през м.
юли
2014 г. и през м. юли 2015 г., в
какъвто смисъл са оплакванията на жалбоподателя. Моментът
на издаване на общите фактури от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е
от естество да промени момента на възникване на отделните вземания и на настъпване
на изискуемостта
на месечните вноски /равни или прогнозни, релевантни при определяне
началото на срока на погасителната давност,
а единствено може да доведе до възникване на ново вземане в полза на една от
двете страни както се посочи по - горе.
Обратното би означавало да се даде възможност на ищеца да измества периода на
изискуемостта на задълженията с оглед началото
на срока на погасителната давност за тях, което би било в
противоречие с материалния закон. Поради това до
размер на сумата 1 091,73 лв. и за периода м. 08.2014 г. - 30.04.2016 г. (със сума
за доплащане по общата фактура от 2015 г.) предявеният иск срещу М.И. за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия следва да бъде уважен, а за
разликата над този размер до пълния предявен от 1 722 лв. и за периода м. 05.2013 г. - м. 07.2014 г. искът следва
да бъде отхвърлен поради погасяване на вземанията по давност, в какъвто смисъл е и
обжалваното решение.
По отношение на
лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В случая ищецът
претендира лихва за забава, която попада в обхвата на действие на ОУ/2014 г.
(доколкото ищецът не претендира такава върху прогнозно начислените за периода
до влизане на тези ОУ суми). В чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от ОУ/2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 (по общата
фактура), ако не са заплатени в срока по ал. 2 - в 30 - дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на купувача. Следователно длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението за заплащане цената на ТЕ в 30 - дневен срок от публикуване на общата
фактура
за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, т. е. ответниците не дължат мораторна
лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху
задълженията
по общите фактури. В
разглеждания случай от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за това
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на общите фактури на интернет страницата
му, поради което не може да се установи дали ответниците са изпаднали в забава, респективно
от кой момент. По делото са приети изготвени на основание чл. 593 ГПК
констативни протоколи, но както е посочил и районният съд никой от тях не касае
процесния абонатен № 250334, съответно не доказва изпадането на ответниците в
забава, поради което съдът приема, че без доказателства в
изложения смисъл забава за длъжниците в плащането
на установената главница до датата на депозиране на исковата молба в съда не е
налице. С оглед това искът за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца лихва за забава в размер на общо 661,92 лв. за
периода 15.09.2014 г. - 03.08.2017 г. правилно е отхвърлен от районния съд като
неоснователен.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на
предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК в обжалваната
част.
С оглед изхода
на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК право на
разноски има въззиваемата страна. От същата обаче не е направено подобно искане
и не са представени доказателства за сторени разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с
оглед цената на кумулативно предявените искове, настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77700 от 28.04.2020 г. по гр. д. № 57388/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 126 състав, в обжалваната отхвърлителна част.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице -
помагач - „Т. с.“ ООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.