Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                         11.05.2018г.                                    Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                     Граждански състав

На 25.04.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №80 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК.

Искът е предявен от П.Г. *** срещу Й.М.В. ***. В исковата молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала, заедно с другото дете на ищцата – Х.П.Г.. От съжителството им се родило детето М.Й.В.. В последните две години отношението на ответника се променило и на 29.01.2018г. ищцата напуснала жилището на ищеца, в което живеели с децата. Заживяла в апартамента на сестра си в гр.Г.. От тогава само ищцата полагала грижи за детето М.. Ищцата счита, че е необходимо да се уредят въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режимът за лични контакти и издръжката им.

Излагайки тези обстоятелства ищцата моли съда да постанови упражняването на родителските права над роденото от съжителството дете М.Й.В. да бъде предоставено на майката, да бъде определен адрес за местоживеене на детето – адресът на майката, и съдът да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Моли съда да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 150,00лв., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор, изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че страните са живели на семейни начала и имат малолетно дете – М.. И двете страни имали деца от предишни връзки, като ответникът имал дъщеря – Д., която към настоящия момент е пълнолетна, но продължавала да живее в едно домакинство с него. Преди да навърши пълнолетие, упражняването на родителските права над това дете било предоставено на ответника и той се грижел за него. Ответникът оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно причините за влошаване на отношенията между страните и тяхната раздяла. Твърди, че е бил отдаден на семейството си с ищцата и се е отнасял бащински и към нейното дете от предишна връзка – Х.. Само ответникът се е грижел за издръжката на семейството, като ищцата не е направила необходимото за завършване на образованието си и за започване на работа. На 29.01.2018г. ищцата е напуснала жилището на ответника, заедно с двете деца – Х. и М. и заминала да живее в гр.Г.. Това й решение било подготвено, тъй като ответникът впоследствие разбрал, че тя предварително е отписала децата от училище и е изпратила част от багажа си по куриерска фирма. Ответникът изпитвал съмнения, че ищцата настройва детето М. против бащата и с времето ще успее да прекъсне емоционалната връзка между тях. Ответникът твърди, че разполага с по-добри жилищни условия за отглеждането на детето в дома, в който и до момента на раздялата детето е живяло. Ищцата пребивавала в малък апартамент в гр.Г., в който нямало отделна стая за децата и нямала доходи. Ответникът придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място с жилищна постройка в гр.С., обл.Варна. Освен това ищцата не била внимателен и грижовен родител, служела си със силови методи на възпитание. Ищцата не работела и не можела да издържа детето М. и другото си дете Х.. Ответникът счита, че стресиращо за детето е преместването му в друг град, друго училище, където на познава никого. Ответникът счита себе си за по-пригоден родител за упражняването на родителските права над детето М..

Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права над детето М.Й.В. на бащата, като определи адрес за местоживеене на детето – адресът на бащата. Моли да бъде определен режим за лични контакти на детето с майката: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 17,00ч. без преспиване, като режимът се осъществява по местоживеене на детето и бащата, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата за времето от 09,00ч. на първия ден, до 17,00ч. на последния ден, като майката взема и връща детето по местоживеене на бащата.

Моли съда да отхвърли претенцията на ищцата за присъждане на издръжка.

В случай, че съдът предостави упражняването на родителските права над детето М.Й.В. на майката, моли да бъде определен режим за лични контакти на бащата с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 17,00ч. с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката за времето от 09,00ч. на първия ден, до 17,00ч. на последния ден, всяка четна година по време на Коледните и Новогодишните празници и всяка нечетна година по време на Великденските празници детето да бъде при бащата.

В настоящото производство е съединено за разглеждане гр.д. №155/2018г. постъпило по подсъдност от Районен съд – Варна.  Същото е образувано по искова молба от Й.М.В. срещу П.Г.Г. за присъждане упражняването на родителските права над детето М.Й.В., определяне на режим на лични контакти на детето с майката – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 17,00ч., без преспиване, като режимът да се осъществява по местоживеенето на детето и бащата, както и един месец през летния период, когато бащата не е в платен годишен отпуск за времето от 09,00ч. на първия ден до 17,00ч. на последния ден, като го взема и връща по местоживеенето на детето.

Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Дирекция “Социално подпомагане” гр.Г. и Дирекция “Социално подпомагане” гр.Вълчи дол представят социални доклади, които съдът е приложил към делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №І-230/04.02.2008г. на гр.Варна, страните са родители на детето М.Й.В., роден на ***г.

За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.

Съгласно свидетелските показания на свидетеля Г.Г.Г. – сестра на ищцата, страните са живели на семейни начала до 28.01.2018г. Ищцата имала и друго дете от предходна връзка – Х., а ответникът също имал дете – Д.. Страните живеели с всички деца в къща в гр.С., като на първия етаж живеели родителите на ответника, а на втория – страните. Тъй като страните заживяли заедно когато детето Х. било бебе, то смятало ответника за свой биологичен баща. Малко преди раздялата на страните детето Х. разбрало, че ответникът не му е баща. Свидетелката счита, че от страна на ответника и неговите родители е имало различно отношение към детето М. и към детето Х.. Това е било повод за постоянни конфликти в семейството. Родителите на ответника се месели в живота на страните, не възприемали ищцата като пълноправен член на семейството и имали негативно отношение към нея, което проявявали по различни начини. Свидетелката била очевидец на случка в дома на страните, при която бащата на ответника хванал за шията ищцата и започнал да я души. Стигнало се до там, че свидетелката извикала полиция. Многократно ответникът и неговият баща – дядото на детето М., са обиждали другото дете на ищцата, което е предизвиквало скандали между страните. Много пъти ответникът е гонил ищцата, като й е давал пари за билет и й е казвал да си тръгне заедно с детето Х., а да остави детето М. при бащата. На ищцата не й е била давана възможност да се грижи за другото дете на ответника, тъй като родителите на ответника са настоявали те да се грижат за детето Д.. Това създавало напрежение между детето Д. и страните. На 28.01.2018г. ищцата напуснала дома на ответника заедно с двете деца Х. и М. и се прибрала в гр.Г., като заживяла в апартамент на свидетелката. Апартаментът бил в много добро състояние, след извършен ремонт и имало чудесни условия за отглеждане на децата. Срещу жилищния блок се намирало училище, в което били записани децата за втория учебен срок. Децата се адаптирали много добре и в училище, и в квартала, имали нови приятели. Ищцата започнала работа в дом за стари хора, където получавала минималната работна заплата за страната. Майката на ищцата и на свидетелката работила от много години в Гърция и ежемесечно подпомагала финансово ищцата. Още докато ищцата живеела с ответника, майката на ищцата също ги подпомагала, понякога с пари, друг път с вещи – телевизор, лаптопи и таблети. За рождения ден на М. на 31.01.2018г. ответникът, неговият баща и дъщерята на ответника Д. са дошли в гр.Г. в жилището на свидетелката, която живеела в същия блок с ищцата, но в друг апартамент, и където се е празнувал рождения ден. Свидетелката е поканила гостите в жилището. Ответникът е стоял много малко – около половин час, поговорили са си с М., след което са си тръгнали. След това няколко пъти ответникът с баща си е идвал в гр.Г. за да види детето, но е идвал в неподходящо време, малко преди детето да започне училище, и е виждал детето за няколко минути. Правил е опити да види детето по време на учебни занятия, но от училището не допускали учениците да напускат училището. Ищцата била против тези срещи преди училище, тъй като детето се разстройвало преди учебните занятия. Ищцата не ограничавала контактите на детето с бащата, като само настоявала контактите да не пречат на училището. Ищцата нямала нищо против бащата да вижда детето след училище или в почивните дни, но ответникът не идвал по това време. Детето Х. също се разстройвало, тъй като при срещите преди училище ответникът искал да види само М.. Децата получавали обиди чрез есемеси и месинджър затова, че живеели в гето. Тези обиди били провокирани от информация дадена от ответника и неговия баща на приятели на децата в гр.С.. Това принудило ищцата да ограничи контактите по телефон и фейсбук на децата. Ответникът можел да се обажда на децата по телефона на ищцата, но не и по техните телефони, тъй като ищцата се опасявала, че ще звъни по време на часовете. Ищцата страдала от заболяване, заради което претърпяла серия от операции и което и попречило да завърши образование и да работи.

Съгласно показанията на свидетелката Т.Г.Б. същата е колежка на ищцата в дом за стари хора. Ищцата е започнала работа там в началото на месец февруари, като работи дневна смяна, но работи и в събота. Понякога е водила децата на работа в съботните дни, когато няма кой да ги гледа. Само една събота децата са били целия ден с ищцата на работа, а в другите случаи сестрата на ищцата е идвала да ги вземе. Свидетелката счита, че децата се чувстват добре, тя е разговаряла с тях и те са й казали, че им харесва в Г.. Отношенията на децата с майката били много добри. И двете деца имали телефони. Те често се обаждали на майка си от училище, а тя също им се обаждала, когато видела, че са в междучасие.

Съгласно показанията на свидетеля М.Й.В. – баща на ответника, страните са заживяли заедно от месец юли 2006г. Ищцата е дошла в дома им с детето Х. на 4 месечна възраст. Ответникът имал дъщеря Д., родена през 1996г. Още от самото начало ответникът и родителите му приели детето Х. и го обгрижвали като родно дете и внуче. Всички живеели в една къща, като на първия етаж живеели свидетелят и съпругата му, а на втория – страните с детето Х. и впоследствие детето М.. Детето Д. през повечето време живеела на етажа на свидетеля. Ищцата не се отнасяла с любов към Д.. Ищцата се отнасяла много грубо към двете си деца – биела ги и ги кълняла. В един такъв момент свидетелят хванал ищцата за шията, за да спаси детето от майка му. Тогава ги видяла сестрата на ищцата и извикала полиция. Когато ищцата е напуснала дома на ответника с децата, тя излъгала свидетеля, че ще води децата на лекар. Нито свидетелят, нито ответникът подозирали за плановете на ищцата. Впоследствие разбрали, че тя е отписала децата от училище и е пратила част от багажа им по куриер. След заминаването на ищцата, ответникът получил съобщение от детето М., баща му да дойде да го вземе. Тогава ответникът, свидетелят и дъщерята на ответника Д. пристигнали в гр.Г. за да вземат детето М., което съвпаднало с рождения му ден. Те купили една торта и сок, и отишли в жилището на сестрата на ищцата. Там били и ищцата, и децата. Сестрата на ищцата ги поканила да влязат. Ответникът си поговорил с М., но детето за всеки отговор на въпрос се обръщало към майка си. Ответникът и баща му бързо си тръгнали от рождения ден след като разбрали, че съобщението е невярно, и били обидени, че нямало достатъчно време за личен контакт. Не били поканени в отделно помещение за да общуват само с М. и макар да не са ги гонили, били постоянно над главите им. След това няколко пъти са идвали свидетелят и ответникът, за да видят М., като са идвали в часовете преди учебните занятия без да предупреждават ищцата и са чакали М. пред училището. Опасявали са се, че по друг начин контакт е щял да им бъде отказан. Ищцата много се ядосвала, като разбере, че ответникът е дошъл да види сина си пред училище и се опитвала да осуети тези срещи. Ответникът и свидетелят се опитвали да се видят с М. в голямото междучасие, но това било против правилата на училището. Въпреки това една такава среща била осъществена с помощта на сестрата на ищцата. Ответникът разговарял с класния ръководител на детето и като цяло останали с впечатление, че условията в училището са прекрасни. Понякога Й. се обажда на ищцата по телефона, но не обсъждат варианти как де се вижда с детето, защото смята, че няма да му бъде разрешен контакт. Ответникът и детето са прекарали известно време сами след психологическата експертиза по предложение на психолога. Докато са живяли заедно страните само ответникът е осигурявал издръжката на семейството. Той работил постоянно, понякога и извънредно, за да осигури прехраната на семейството. Ответницата страдала от заболяване – ехинококова киста на бял и черен дроб и не можела да работи. Ответникът бил прекрасен баща, сам отгледал дъщеря си и бил в състояние да отгледа и сина си. Понякога се кара на децата, но по начин, че те да знаят за какво им се кара. За разлика от него ищцата редовно ги биела и им се карала, като те изобщо не разбирали за какво. Ответникът можел да научи М. на много неща. Свидетелят научил М. да играе шах, табла, карти. Х. не бил толкова добър в игрите, но свидетелят твърди, че отношението към двете момчета било еднакво. Вярно било, че свидетелят понякога наричал децата с обидни думи, но намирал това за нормално. Счита, че децата са склонни да лъжат, за това не вярва, че М. иска да остане при майка си, както е казал на психоложката. Свидетелят счита, че условията в жилището, в което живее М. с майка си са добри и училището е чудесно, но смята, че кварталът, в който живеят е гето. В квартала живеели много цигани. От друга страна в жилището в гр.С. било осигурено всичко необходимо за отглеждането на М., дори започвали пристрояване на къщата, за да има впоследствие място и за семейството на М.. В гр.С. също имало цигани и турци, но те живеели в гетото.

Съгласно показанията на свидетелката Д.Й.В. – дъщеря на ответника, страните са живели на семейни начала в къща в гр.С., като на първия етаж живеели бабата и дядото на свидетелката, а на втория – страните с децата. Отношението на ищцата към свидетелката било негативно, обиждала я по различни начини. Ответникът имал еднакво отношение към двете момчета, никога не ги е удрял или обиждал, винаги е купувал еднакви неща и на двете момчета. В много случаи отношението на ищцата към свидетелката е ставало повод за конфликти между нея и ответника. Имало е случаи, при които свидетелката е бягала от вкъщи заради ищцата. От както ищцата с децата е напуснала дома им, свидетелката е виждала М. само веднъж, когато с баща й и дядо й са дошли на рождения му ден. По телефона не може да се осъществи контакт с М., нито по фейсбук, тъй като профилът му бил блокиран. Ответникът можел да говори с М. само по телефона на ищцата, но това ставало трудно тъй като ищцата често затваряла телефона, или телефонът бил изключен. Свидетелката смята, че ответникът никога не е гонил ищцата от вкъщи и затова е била изненадана, че ищцата е напуснала дома им. Ищцата се ядосвала, че ответникът слизал на долния етаж при родителите си да пие ракия. Ищцата сама е казала на детето си Х., че ответникът не му е баща, но той продължил да нарича ответника „татко“. Свидетелката знаела за други случаи, в които ответникът е идвал в Г. да види М. и са ставали скандали с ищцата, тъй като тя не е позволявала.

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите, след преценка по реда на чл.172 ГПК относно показанията на свидетелите Г.Г.Г. – сестра на ищцата, М.Й.В. – баща на ответника и Д.Й.В. – дъщеря на ответника. Противоречията в показанията на свидетелите се дължат на очевидното субективно отношение към страните. От показанията пролича както негативно отношение на свидетелката Г.Г.Г. към ответника и към неговия баща, когото свидетелката счита за основен повод при конфликтите между страните, така и негативното отношение на свидетелите М.Й.В. и Д.Й.В. към ищцата. Всяка случка, за която разказваха свидетелите беше интерпретирана през призмата на това негативно отношение. 

Преценени в съвкупност свидетелските показания водят до няколко извода, а именно, че страните са живели заедно на семейни начала от 2006г. до 29.01.2018г., че са отглеждали заедно децата от предишните си връзки, като за детето на ответника Д. са се грижели преди всичко бабата и дядото, че детето Х. е смятал ответника за свой биологичен баща до скоро преди раздялата на страните и е научил, че това не е така от ищцата, че за децата М. и Х. към настоящия момент се грижи ищцата, те ходят на училище и се чувстват добре в новия квартал и с новите си съученици, че ответникът идва без предупреждение да вижда детето М. във времето преди учебните занятия, че ответникът може да контактува с детето М. само чрез телефона на ищцата. Обстоятелствата относно причините за раздялата на страните са неотносими към предмета на доказване, поради което съдът не следва да обсъжда противоречията в свидетелските показания, касаещи тези обстоятелства.

Съдът е назначил съдебно-психологическа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице детето М.Й.В. е с добро адаптивно поведение, с много добри социални умения отговарящи на възрастта му и с много добри учебни умения. Няма данни за интернализирано поведение като безпокойство, депресия и самоизолация. Детето много бързо се е адаптирало в новата училищна среда. Има приятелски кръг както в училище, така и в района в който живее. Успехът му е много добър. Детето е привързано еднакво към майка си и баща си, като отношенията им са много близки. Детето желаело да живее постоянно с майка си и да може свободно да вижда баща си към когото е много привързан. Детето имало силна емоционална връзка към двамата си родители, но осъзнавало, че те не могат да продължат да живеят заедно.

На основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето съдът изслуша детето М.Й.В. в присъствието на социален работник от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Г. в специално пригоденото за това помещение “Синя стая” към РУП-Г.. Детето сподели, че се чувства добре в гр.Г., има нови приятели и старите приятели от гр.С. не му липсват. Детето има телефон, но с баща си говори по телефона на майка си, тъй като майка му не разрешава да говори по своя телефон. Майка му всеки път му давала да говори с баща му, който го питал как е минал денят му и му казвал „лека нощ“. Баща му идвал да го види с дядо му сутрин преди училище. Майка му работи и средствата им били достатъчни, нищо не им липсвало. Понякога майка му ги оставяла сами двамата с брат му, докато е на работа, а понякога леля му ги гледа. Мъчно му е за баща му, но не плачел. Когато живеели в гр.С. родителите му много се карали. Майка му понякога го биела, когато направел някоя беля, например когато стоял навън до късно и тя не можела да го прибере. Татко му също го е удрял.

От представения по делото социален доклад на Д”СП”-Вълчи дол се установява, че за детето М.Й.В. до месец януари 2018г. са се грижели и двамата родители в гр.С., а от момента на раздялата за детето се грижи майката – П.Г.Г.. В жилището в гр.С. са създадени много добри условия за отглеждане на детето. Към настоящия момент детето поддържа контакт с бащата само по телефона. Бащата има желание и възможности да отглежда детето в дома си.

От представения по делото социален доклад на Д”СП”-Г. се установява, че от края на месец януари 2018г. за детето М.Й.В. се грижи майката. Обитават апартамент, собственост на сестрата на ищцата, който е в много добро състояние. М. и брат му Х. имат собствена стая, оборудвана с всичко необходимо за пълноценното израстване и развитие на децата. Детето е ученик в трети клас на СУ „В.Л.“ гр.Г., като е отличник. Детето много бързо се е адаптирало към новата обстановка в училище и децата в класа са го възприели много бързо. С детето е работил училищния психолог, предвид скорошната раздяла на родителите, който е установил, че детето не приема много тежко промяната в обстоятелствата около семейството и приема спокойно раздялата между родителите си. Майката на детето работи и е подпомагана финансово от своята майка, така че успява да осигури издръжката на семейството. От страна на майката не се наблюдава наличие на негативно въздействие върху детето за отношението му към бащата. Майката притежава нужните личностни качества и потенциал за правилното възпитание и отглеждане на детето.  

Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на детето. От разпитаните по делото свидетели, от изслушването на детето и от социалните доклади на Д”СП” безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между съпрузите, детето е останало да живее при майката, която към настоящия момент изцяло полага грижи за отглеждането и възпитанието му.

Предвид изразеното желание и на двамата родители да упражняват родителските права над роденото от съжителството им дете, съдът намира, че и двамата родители имат родителски капацитет и възможности за упражняването на родителските права. Материалните възможности на бащата са по-големи от тези на майката, но от друга страна майката е родителят, който се е грижил повече физически за детето през годините – грижила се е за домакинството, помагала му е в училище. Основен аргумент, изтъкван от бащата в подкрепа на искането му за предоставяне упражняването на родителските права е, че жилищните условия, с които той разполага в гр.С. са по-добри. Действително напускайки жилището на ответника, ищцата е поставила детето в непозната за него среда и в сравнително по-лоши жилищни условия. Това обаче не може да бъде аргумент в подкрепа на което и да е искане за упражняване на родителските права над детето. Показателен за родителските качества на ищцата е фактът, че същата си е намерила работа, за да осигури материално детето и е взела детето с нея, за да не го лишава от грижите си.

Бащата от своя страна, имайки за цел да осигури материално семейството, е прекарвал по-малко време с детето. И за в бъдеще, бащата обосновава желанието си да се грижи за детето с помощта, която му оказват неговите родители. В тази връзка съдът намира за несъстоятелни твърденията на свидетеля М.Й.В., че ответникът сам е отгледал дъщеря си и е в състояние сам да отгледа и детето М.. Установи се по делото, че свидетелката Д.Й.В. от била отгледана в по-голяма степен от своите баба и дядо, а не от ответника. Отглеждането на дете е свързано преди всичко с непосредствени грижи и едва на следващо място с материално осигуряване на семейството. Материалното осигуряване не може да е причина за ограничаване на непосредствените грижи към детето.

Следва да се има предвид и фактът, че детето М.Й.В. има брат Х., с когото имат близка емоционална връзка. Действително детето при изслушването му заяви, че може и без брат си, но е факт, че двете деца се израснали като пълнокръвни братя, тъй като не са знаели, че ответникът не е баща на Х.. Не такава е връзката на детето със сестра му Д., която е била отглеждана преимуществено от нейните баба и дядо и към настоящия момент също не пребивава постоянно в дома на баща си в гр.С.. Съдът намира за нецелесъобразно двете деца М. и Х. да живеят отделно. Те имат малка възрастова разлика помежду си, от еднакъв пол са, а въпросът за упражняването на родителските права над детето Х. не подлежи на разглеждане.

Предвид изложеното в социалния доклад на ДПС-Г. и предвид заключението на съдебно-психологическата експертиза, съдът намира, че детето М. се адаптира добре в гр.Г. и в новото училище. Самото дете заяви, че се чувства добре. За детето не са налице данни за тревожност или депресия от раздялата на родителите му.

Съдът намира за недоказани изложените от ответника и от свидетеля М.Й.В. данни, че ищцата бие и тормози децата си. Самото дете при изслушването обясни, че и двамата му родители са го удряли, когато е направил някаква беля. Фактът на физически тормоз, по начина описан от свидетеля, не би останал незабелязан от психолога при освидетелстването, а такива заключения от психологическото изследване няма.   

Предвид изложеното и с оглед становището на страните, съдът намира, че в интерес на детето М.Й.В. е да предостави упражняването на родителските права на ищцата П.Г.Г.. Определящ в случая е интересът на детето и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на раздялата на родителите. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на детето – адресът на майката.

В интерес на детето също е, то да получава грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при не остават да живеят децата, но преди всичко е в интерес на самите деца. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от раздялата на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и да приближава създадената след раздялата, обстановка, до нормалната, поради което по принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата на единия от тях. Този широк контакт може да бъде ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.

За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между детето и бащата, съдът съобрази становищата на страните и константната съдебна практика. Поради това, съдът намира, че в интерес на детето ще бъде да определи режим на лични контакти - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 17,00ч. с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката за времето от 09,00ч. на първия ден, до 17,00ч. на последния ден, всяка четна година по време на Коледните и Новогодишните празници и всяка нечетна година по време на Великденските празници детето да бъде при бащата.

При определяне  размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.

Видно от представените по делото Декларации за семейно и имотно състояние на страните, копия на Трудов договор №57/19.09.2013г., Допълнително споразумение към трудов договор от 02.01.2014г., Допълнително споразумение към трудов договор от 04.01.2016г., Допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2018г., Удостоверение с изх.№234/06.02.2018г. на „Промонт билд“ ЕООД гр.Варна, Граждански договор, ищцата получава минималната работна заплата за страната, а ответникът получава месечни доходи в размер на около 1000 лева.

С оглед нуждите на детето и след като се съобрази с неговата възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството, че майката е тази, която ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето М.Й.В. са необходими 250 лева, от които бащата следва да поеме 150лв.,  считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата съдебни и деловодни разноски. Поради тази причина ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 350лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът следва да заплати и държавна такса съобразно размера на определената издръжка.

Воден от горните мотиви и на основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху детето М.Й.В., ЕГН ********** на майката П.Г. ***8, ЕГН **********, като определя адрес за местоживеене на детето, адресът на майката.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Й.М.В. ***, ЕГН ********** с детето М.Й.В.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. до 17,00ч. с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката за времето от 09,00ч. на първия ден, до 17,00ч. на последния ден, всяка четна година по време на Коледните и Новогодишните празници и всяка нечетна година по време на Великденските празници детето да бъде при бащата.

ОСЪЖДА Й.М.В. с п.а. и ЕГН, да заплаща на детето М.Й.В. ежемесечна издръжка в размер на 150,00лв. /сто и петдесет лева/, чрез неговата майка и законен представител П.Г.Г. с п.а. и ЕГН, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2018г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА Й.М.В. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 216,00лв. /двеста и шестнадесет лева/, по сметка на РС-Г..

ОСЪЖДА Й.М.В. с п.а. и ЕГН да заплати на П.Г.Г. с п.а. и ЕГН сумата от 350,00лв. /триста и петдесет лева/, представляващи направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: