Решение по дело №4075/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към Решение №1091 от 15.07.2021г., постановено по АНД№4075/2021г.
по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане
постановление, с което прави предложение обвиняемият А.С.К.,
ЕГН:********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на
07.08.2020г. в гр. ***, обл. Пловдив, е причинил другиму – на Р.С.Й. лека
телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129
от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по
чл.131, ал.1. т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият
следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
като му бъде наложено административно наказание - глоба в размер от 1200
лева. Не взема отношение относно направените по делото разноски, както и
относно вещественото доказателство – 1 брой компактдиск.
Обвиняемият А.С.К., се явява в съдено заседание, признава се за
виновен, като дава кратки обяснения. В хода на съдебните прения поддържа
казаното от защитникът му, а при дадената му последна дума изразява
съжаление за стореното
Защитникът му - адв. М.С., счита, че обвиняемият К. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание, като моли същото да бъде в минимален размер.
Нито обвиняемият, нито защитникът му вземат отношение досежно
направените по делото разноски и приложеното вещественото доказателство
– 1 брой компактдиск.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
А.С.К. е роден на ***в гр. ***, живущ в ***, б., български гражданин, с
начално образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН: **********.
Обвиняемият А.К. и свидетелят Р.Й. били роднини. Двете семейства
живеели на различни адреси в гр. ***, обл. ***. Синът на обвиняемия К. –
свид. К. К., бил братовчед на свид. Й. и учел в едно училище в гр. *** заедно
с дъщерята на последния - Г.Й.. Във връзка с конфликтна ситуация, случила
се през 2017г. – 2018г. отношенията между семействата им се влошили, като
те престанали да общуват помежду си. Ситуацията била създадена, тъй като
свид. Й., след като разбрал от дъщеря си – Г.Й. /тогава ***-годишна/, че свид.
К. К., си позволил за пореден път да я закача, като я опипвал с ръце по
задните части, отишъл при него и му ударил шамар. Свид. К. К. тогава бил
***-годишен, поради което баща му – обвиняемият А.К., след като разбрал за
1

шамара, отишъл ядосан до дома на свид. Й. и му поискал сметка защо е
ударил сина му. Във връзка с породилия се конфликт, двете семейства
преустановили контактите помежду си, като избягвали да се виждат и да
общуват .
На 07.08.2020г., две - три години след случилото се, свид. Й. бил на
центъра в гр. ***, когато до оградата на парка, на кръстовището на ул. „***“ с
ул. „***“, видял негов приятел на име К.М.. Същият се бил върнал от *** и
свид. Й. се зарадвал да го види, но понеже бил в компанията на обвиняемия
А.К., свид. Й. изчакал встрани да приключат разговора си. След това М.
отишъл при свид. Й., като двамата започнали да разговарят помежду си.
Часът бил около 10:30ч. и наоколо имало много хора, тъй като в
непосредствена близост били разположени кафене, баничарница, игрална
зала, магазини и офиси. Внезапно обвиняемият К. се приближил заканително
към свид. Й. и ядосан започнал да му иска обяснения защо преди години е
ударил шамар на сина му, като му казал, че сега ще види как се удрят
шамари, след което му нанесъл два удара в главата с дланта си, първо от
лявата страна на главата, след това - от дясната. Присъстващите се намесили
и хванали обв. К., а свид. Й. се отдръпнал назад и се спрял. В този момент
свид. Ж.Е. – жена на обв. К., била наблизо заедно със сина им – свид. С. К. и
виждайки какво се случва, двамата се намесили да предотвратят разрастване
на кофликта. Междувременно, от намиращото се в близост кафене забелязал
случващото се и другият син на обвиняемия – свид. К. К., който също се
намесил. Докато присъстващи удържали обв. А.К., а свид. Й. се бил спрял зад
тях, свид, К. К. успял да заобиколи насъбралата се тълпа и ударил с ръката си
свид. Й. в дясната страна на главата му, след което се спрял, а свид. Й. успял
да се отдалечи в противоположна на тълпата посока.
Около половин час след случилото се свид. Р.Й. сигнализирал
полицейските органи, които започнали незабавна проверка и още същия ден
със Заповед №432зз-251/07.08.2020г. обв. А.К. бил задържан за срок до 24
часа по ЗМВР.
Впоследствие свид. Й. отишъл в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив,
тъй като изпитвал силни болки в лявото ухо, които започнали още след
нанесения му в лявата страна на главата удар от обвиняемия А.К.. Бил приет в
УНГ Клиника на посоченото лечебно заведение, където от 07.08.2020г. до
09.08.2020г. му било проведено оперативно лечение – тимпонопластика. Било
му издадено Съдебномедицинско удостоверение №765/2020г.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза №377/2020г. относно вида и характера на
нанесените на пострадалия Р.Й. телесни повреди, както и механизма на
причиняването им. В експертното заключение се сочи, че на свид. Р.Й. е било
причинено: травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, наложило
нейното оперативно възстановяване; кръвонасядане по дясната половина на
гърба и лявата мишница; охлузване зад лявата ушна мида, лявата половина на
шията и лявата гръдна половина. Описаното травматично увреждане, според
2

заключението на вещото лице, е причинено от действието на твърд тъп
предмет - удар или притискане с или върху такъв със значителна кинетична
енергия, т.е. по начин и време така, както е отразено в представените по
досъдебното производство материали. Според вещото лице на пострадалия е
било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, като травматичните увреждания били в
пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 07.08.2020 г.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и
повторна съдебно - медицинска експертиза №16/2021г. относно вида и
характера на нанесените на пострадалия Р.Й. телесни повреди, както и
механизма на причиняването им. От експертното заключение се установява,
че по време на инцидента на 07.08.2020г. на свид. Р.Й. е било причинено:
травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с последвало
оператично възстановяване; кръвонасядане на гърба и лявата мишница;
охлузване зад лявата ушна мида, лявата половина на шията и лявата гръдна
половина. Описаните травматични увреждания, според заключението на
вещото лице, са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести
предмети, т.е. по време и начин, посочени в ДП – побой с ръце. Разкъсването
на лявата тъпанчева мембрана е причинено от сгъстения въздух в левия
външен слухов проход, условие за каквото има при удар с плесница върху
лявата ушна мида. Непосредствено след инцидента слухът на лявото ухо на
свид. Й. бил намален с над 40 децибела, като впоследствие слухът бил
възстановен в социално значими граници. Предвид последно изложеното,
вещото лице е дало заключение, че разкъсването на лявата тъпанчева
мембрана е осъществило медико-биологичния признак – разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Останалите увреждания са
причинили страдание без разстройство на здравето.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - от
показанията на свидетелите Р.Й., С. К. и Ж.Е., дадени на досъдебното
производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК.
Показанията на свидетелите съдебният състав намира за последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се,
относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло
съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал,
кредитиран от съда. Противоречие в свидетелските показания не се
наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в
настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от
това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на решението си съдът възприема и заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство повторна
съдебно – медицинска експертиза, която според преценката на съда е
извършена компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и
опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
3

обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по
делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния
доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК - протоколи за
предупреждение /л.7 – 9, л.13 от дос.пр./, заповед за задържане /л.16 от
дос.пр./, епикриза /л.18 – 19 от дос.пр./, СМУ №765/2020г. /л.20 – 21 от
дос.пр./, протокол за доброволно предаване /л.23 от дос.пр./, справка за
съдимост /л.25 от дос.пр./, характеристична справка, както и от приложеното
веществено доказателство – 1 брой компактдиск.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че обвиняемият А.С.К. е осъществил от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.131
ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 07.08.2020г. в гр. ***, обл.
Пловдив, е причинил другиму – на Р.С.Й. лека телесна повреда, изразяваща се
в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, като деянието
е извършено по хулигански подбуди.
От обективна страна с действията си на 07.08.2020г., насочени към
телесния интегритет на свидетеля Р.Й., обвиняемият Й. му е причинил
/удряйки го в главата с дланта си/ травматично разкъсване на лявата
тъпанчева мембрана. Това травматично увреждане е довело до разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Разстройството на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак с оглед
на начина на извършването на престъплението, а именно – телесната повреда
е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК.
Всички присъствали на случилото се свидетели и други лица били
изненадани от случилото се, което било напълно неочаквано, непредизвикано
и необяснимо за тях. Действията на обвиняемия К. не били провокирани по
никакъв начин от пострадалия Й., били извършени на публично място – в
центъра на гр. ***, където имало множество присъстващи лица, като по
хулигански подбуди нанесъл два удара в главата с дланта си, първо от лявата
страна на главата, след това - от дясната на свид. Р.Й., с които му причинил
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана и описаните по-горе охлузвания.
Действията му притежават всички признаци на деяние, извършено по
хулигански подбуди, тъй като са лишени от някаква необходимост и сериозна
потребност. Макар обв. К. и свид. Й. да са имали личен конфликт, то същият
е бил преди около три години, след който период дълго време семействата на
двамата не общували един с друг и се избягвали, въпреки, че живеели в едно
и също населено място. В конкретния ден свид. Й. отново избягвал контакт с
обв. К., като го изчаквал настрани да приключи разговора си с К.М., за да се
види след това с него. Изненадващо, обаче, обв. К., без да е бил предизвикан
от когото и да било, е нападнал и ударил свид. Й., причинявайки му
4

посочените телесни увреждания. Изненадани били дори съпругата на
обвиняемия – свид. Е. и сина му – свид. С. К., за които било необяснимо защо
въобще обв. К. се намира в близост до свид. Й.. С цялостното си поведение
обв. К. е изразил стремеж да покаже демонстративно пренебрежение и явно
неуважение към установения обществен ред, към личността на свид. Й. и към
обществото като цяло. Поведението му при извършване на деянието е
формирано на момента, детерминирано от проявената агресия, без логична
причина и представлявало не средство за уреждане на личен конфликт, а
желание да докаже превъзходството си пред множеството присъстващи и да
демонстрира незачитане на цялостно установения ред. Действията на
обвиняемия съдът преценява като проявено поведение на незачитане на
личната неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване добрите нрави
и установените норми на дължимо поведение в обществото. Това агресивно
поведение съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от
страна на обвиняемия, заради което е и налице този по - тежко наказуем
състав на престъплението.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Обвиняемият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това,
което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Умисълът на обвиняемия
за осъществяване на престъпното деянието се обективира чрез неговите
действия, като същият напълно съзнателно ги е насочвал пряко телесния
интегритет на пострадалия, съзнавайки техния ефект, значение и
отражението, което ще дадат. Обвиняемият К. добре е съзнавал, че се намира
на обществено място, заобиколен от десетки свидетели и че с деянието си
открито е изразил брутално незачитане и отхвърляне на обществения порядък,
демонстрирал е необвързаност със социалните норми и е изразил във висока
степен неуважение към отделната личност и обществото като цяло. С
извършеното деяние, което не е било продиктувано от някаква необходимост
или провокирано от пострадалия Й., обвиняемият К. е целял и ясно е показал,
че типичните ограничения, които обществото налага на всички свои членове,
не се отнасят до него, поради което и е предприел действия в изпълнение на
исканите и целени общественоопасни последици. Обв. К. ясно е съзнавал,
също, че като нанася удари на свид. Й. в жизненоважен център – главата му,
посяга върху телесния му интегритет, като му причинява телесни увреждания,
водещи до разстройство на здравето.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниската
правна култура на обвиняемия, липсата на елементарен самоконтрол, в
незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към
обществото, както и незачитане на неприкосновеността на човешката личност
и телесен интегритет.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание до
три години лишаване от свобода. Обвиняемият К. е пълнолетен, към момента
5

на инкриминираното деяние не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са
прилагани разпоредбите на чл.78а от НК. От вмененото му във вина
престъпление не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези
материално правни предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с
оглед императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При
индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
обвиняемия, трудовата му ангажираност, признаването на вината и
изразеното съжаление от стореното. Отегчаващи отговорността обстоятелства
не се установиха. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото
състояние на обвиняемия, както и за да въздейства предупредително и
възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да му се определи и наложи
административно наказание в минимален размер, а именно “ГЛОБА” в
размер на 1000 /хиляда/ лв. Така определеният размер съответства както на
обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния, като би
постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него,
а също така би се отразило и възпитателно и предупредително и на
останалите членове на обществото.
Вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск, находящ се по
досъдебното производство, следва да остане приложен по делото.
Предвид признаване на обвиняемия за виновен, следва на основание
чл.189, ал.3 от НПК същият да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски /за експертизи/ в размер на 487,80 /четиристотин осемдесет и седем
лева и осемдесет стотинки/ лева по сметка на ОД МВР-Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	1091
Дата:	15 юли 2021 г. (в сила от 31 юли 2021 г.)
Съдия:	Милена Атанасова Георгиева

Дело:	20215330204075
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 юни 2021 г.

Решение по дело №4075/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите